🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-40

  • 21 904
  • 736
# 555
Дива, Гери, благодаря за линковете с превод!
Ох, нямам търпение да свърши този дълъг ден и да си изгледам серията довечера.

Фарук показа сърцето си на Айтен, жалко за нея! Не само, че загуби доверие, а и себе си.
Когато доверието се счупи, истинската болка не дойде от лъжата, а от изненадата, Фарук и вярваше.😏

Страхотна игра направи Танер Румели в образа на Динчер. 👏
Както и предполагах ме, Ешреф научи ли, че е Фарът Корал ще е "бумнат.
Чийдемката е наред, много ме яд на нея. С тая невинна физиономия справя се страхотно Бюшра Девели.

Целувката за довиждане на мен ми е ок, признание което показва "липсваш ми".
Днес се поразчетох и аз в коментари, ох главата ме заболя...хората искат целувки (истински),  милувки и т.н
Забравят, че гледат "Eșref Rüya" - любовта тук не се играе, а живее.
Колкото до Ешреф, целувките му са история,  Ешреф целува с душата си...
Виж целия пост
# 556
Хриси, и аз мисля, че знае. Имаше една реплика на Ешреф, към " Рюя", която се отнасяше за Нисан: " Тя ще ме разбере. Когато и обясня всичко, тя ще ме разбере ".
Интересно дали и той ще постъпи така, когато Нисан поиска да му обясни. Нисан иска само едно- той да не влезне отново в затвора, за убийство, което извърши отново заради нея. (а тогава, дори още нямаше представа, че е Рюя)
Прокурорката ми се стори доста уклончива. Thinking
Хареса ми детайла с поразяването на Нисан, точно на мястото на бенката и начина, по който Ешреф се погрижи за раната.

Имаше нещо много символично.
А преди това, когато Нисан го попита така ли е щял да познае Рюя, той каза, че е мислел, че това ще го ориентира. Но, вече е затворил тази глава. Горкият! Той тепърва ще я отвори, но още не го знае!
Спомних си в началото на сериала, как коментирахме, че искаме Ешреф да се влюби в Нисан, преди да разбере, че тя е Рюя. И стана точно така, дори нещо повече- той вече не я търси. Не и по начина, по който я търсеше в началото.
Ели, много ми хареса начина, по който описа начина, по който  целува Ешреф! Heart


Има една интересна публикация по повод Динчер, но е дълга и ще я оставя за отделен пост.
Виж целия пост
# 557
Хриси, и аз мисля, че знае. Имаше една реплика на Ешреф, към " Рюя", която се отнасяше за Нисан: " Тя ще ме разбере. Когато и обясня всичко, тя ще ме разбере ".
Аз това го въприех буквално, да го разбере, че я е заблудил, заради Руя. Но има смисъл да точно затова, че е за нейно добро, както и тя си сътрудничи със Селма.
Имаше и един момент, в който Нисан се издаде, че Селма знае за Фърът Корал, а Ешреф и каза, че те тъкмо научат и тя няма как да знае все още. Ще е интересно, ако ни дадат ретроспекция от момента, в който той е бил сигурен, че Нисан работи за полицията.

Влюбването първо в Нисан наистина ни беше много силно желание. Ешреф толкова силно заобича Нисан, че чак е дразнещо как не му пука за Руя. Дори Нисан се опитва да го предизвика сякаш, но той е непоклатим. Сърцето му е направило е своя избор и това е Нисан.   

Аз също не мога да повярвам на прокурорката на 100%. Дори на половина не знам дали и вярвам. Кошмарът за Ешреф и Нисан приключи от гледна точка на Динчер, но полицията ще търси Динчер и тялото му. Селма сега няма да успее да го вкара в затвора, но дали няма да поиска Ешреф зад решетките?
Виж целия пост
# 558
Обещаната публикация за Динчер и рано ли напусна сцената.

Мисля за училищните изпити. Когато получим разписание, сядаме и изготвяме план за учене, защото знаем, че ни е нужен. В този момент сме честни със себе си за нашите граници. Признаваме, че без структура може да не оцелеем. Това смирение е мощно. Но след това един ден пропускаме учебна сесия и някак си все пак преминаваме теста. И изведнъж мозъкът ни пренаписва разказа: „Може би не е нужно да следвам това толкова стриктно.“
Тази една победа става опасна.
Защото сега действаме на базата на свръхреклама, вместо на мъдрост. Започваме да спечелваме. Разчитаме на импровизация. Убеждаваме се, че щом нещо е проработило веднъж, то ще продължи да работи. Забравяме, че причината да е проработило на първо място е, че основата вече е била положена.
Динчер направи същото. Първоначалният му план му даде импулс. Но вместо да остане дисциплиниран, той започна да вярва, че импулсът е неговият собствен гениален гений. Той забрави защо изобщо се е нуждаел от плана. И това е, което кара падението му да се усеща по-малко като наказание и по-скоро като последствие.
Мисля, че това, което боли, е осъзнаването, че само интелигентността не е достатъчна. Подготовката не е достатъчна.  Отдадеността не е достатъчна дори ако позволим на емоциите и егото си тихо да надделеят над структурата ни. Прекаленото самочувствие е толкова мек разрушител. То не се разбива шумно в живота ви. Изгражда се бавно - прикрито като растеж.
И затова не мисля, че той е бил пропилян потенциал. Мисля, че е бил огледало.
Историята му ме кара да си задавам неудобни въпроси. Колко пъти съм изоставял нещо дисциплинирано, защото един пряк път е проработил? Колко пъти съм позволявал на една победа да ме накара да забравя смирението, което ме доведе до там? Струваше ли си?
В крайна сметка Динчер не загуби, защото не беше способен. Той загуби, защото спря да бъде внимателен. Той загуби, защото позволи на емоциите да размият стратегията. Той загуби, защото обърка временното предимство с непобедимостта.
И може би това е най-трудният урок от всички - не само във художествената литература, но и в живота. Бъдете смирени. Придържайте се към плана. Не защото се съмнявате в себе си, а защото версията на вас, която е създала плана, е разбирала нещо, което егото ви един ден може да забрави.
Наистина никога не съм си мислила, че ще се чувствам тъжна за това, че Динчер си отиде. От всички в Ешреф Руя, той не беше някой, към когото бях емоционално привързана. Всъщност, дори не го харесвах през повечето време. Той беше манипулативен, пресметлив, винаги действаше със скрити мотиви. И все пак, когато историята му свърши, се озовах с неочаквана тежест. Това ме накара да се запитам защо. Защо скърбя за някого, за когото дори не съм харесвала?
И колкото повече размишлявах, толкова повече осъзнавах, че не за него скърбя - а за урока.
Продължавам да виждам хора да казват, че е бил пропилян потенциал, че сценаристите са могли да направят повече с него. Но се чудя... ами ако това е бил смисълът? Ами ако „пропиляването“ му е било умишлено? Защото Динчер не се е провалил поради липса на интелигентност. Не е бил некомпетентен. Не е бил неподготвен. Когато за първи път се е обърнал към Нисан, е имал ясен, структуриран план. И този детайл продължава да се повтаря в съзнанието ми. Не създаваш план за нещо, което смяташ за просто. Самият факт, че е планирал стратегията си толкова внимателно, означава, че е разбирал тежестта на това, в което се е захванал. Знаеше, че това изисква дисциплина.
Но някъде по пътя нещо се промени.
Повратната точка за мен беше Афра. Убийството ѝ не беше част от първоначалния план. Беше импулсивно. Емоционално. И все пак - в началото работеше в негова полза. Премахна една пречка. Изглеждаше като сила. Чувстваше се като контрол. И тогава започнах да разпознавам нещо болезнено човешко в него. Понякога най-опасното нещо, което може да ни се случи, е да успеем по начин, по който не би трябвало.
Защото, когато нещо извън плана все още е от полза за него, започваме да вярваме, че структурата не е била необходима на първо място.
Тук тихо се намесва егото.
Динчер започна да импровизира повече. Той стана по-уверен, но не от заземения - от надутия. От типа, който шепне: „Ще се справя. Вече не е нужно да бъда толкова внимателен.“ И това е толкова фина промяна, но променя всичко. Дисциплината, която някога го е защитавала, започна да се усеща ограничаваща.  Стратегията, която някога го крепеше, започна да му се струва като избор.


Какво е вашето мнение по въпроса?
Виж целия пост
# 559
Съгласна съм с написаното.

Динчер се е подготвял толкова много време. Това изисква търпение и последователност. Когато е намерил Ешреф и Нисан е изградил продуцентското студио, подплътил си е историята и накрая се взе за много могъщ, особено в сблъсъците си с Ешреф още в началото. Дори не успя да спечели напълно доверието на Нисан, тя го усещаше доста натегнат и обсесивен. Явно емоцията при същинските му срещи с Ешреф и Нисан взе превес.
Цялата история покрай Афра не му изигра добра услуга. Може би не е подозирал, че Нисан, макар и съкрушена от загубата, няма да остави нещата така и ще намери кой е убиецът на сестра и.
Отделно, че се опита да ги настрои един срещу друг, обвинявайки индиректно Ешреф, че е намесен в смъртта на Афра, също не беше правилен ход. Навлече си гнева не на когото трябва. Краят му беше ясен в началото.
Виж целия пост
# 560
Честно казано, Динчер е странно тъжна фигура. В началото се показа като човек с ясен ум, стратегия и дисциплина, всеки ход му е премерен, почти математически точен. Но после нещо се промени. Егото му започна да надделява над плана, импулсивните решения като убийството на Афра започнаха да размиват границите, които сам си беше създал. Той започна да вярва, че всичко е под контрол, а стратегията вече не му се струваше нужна. Стана съдружник с Кадир. Подчини се на Стареца.
Динчер, подцени сериозно интелигентността на Ешреф. Това подценяване, дори и подценяването на Кадир му изигра лоша шега. Ешреф не е просто силен физически, той мисли бързо, адаптира се, не позволява на егото да го заслепи. И това Динчер не го отчете. В този смисъл, неговото падение не е въпрос на липса на ум или потенциал, а на това, че е загуби смирението и вниманието си. Имаше и момент, в който позволи на злобата му към Ешреф да вземе превес.
Емоциите му надделяха над разума. И се помисли за по- силен отколкото е.
Историята му ми напомня колко опасно е да си уверен в себе си до степен, че забравяш защо изобщо си имал план. Динчер не е слаб, напротив, интелигентността му е впечатляваща. Но само интелигентността не е достатъчна, ако позволиш на емоциите да ръководят действията ти.
За мен Динчер не беше просто „загубен потенциал“, а огледало за това колко лесно можеш да се провалиш, когато си заслепен от собственото си его.
Пишейки това, си давам сметка, че сценаристите изобщо може да са нямали това предвид като развитие на образа на Динчер, но ето пък, че хората и ние, включително си правим някакви изводи и за себе си. Wink
Виж целия пост
# 561
Нези, много хубав текст. Аз не мисля, че Динчер е пропилян. Той имаше своята роля и я изигра. Изненада ме, че през целия сезон се измъкваше като на шега. А тук дори не трябваше да го търсят, за да го намерят. Един изстрел и край. А това можеше да стане много отдавна.
Един от любимите ми сериали е Игра на тронове, а там главен герой можеше да умре светкавично и в повечето случаи непредсказуемо.
Просто няма как да си кажеш: това може да се случи само на кино. И това го прави толкова реалистично.
Виж целия пост
# 562
Май днес е почивен ден за актьорския състав на Eşref Rüya.
Имаме си и залез, като за влюбени, споделен от Aslıhan Kissing Heart

Аз пък ще ви покажа моя- от верандата Blush
Виж целия пост
# 563
Добро утро!

Изгледах първия едн час.
това, което ми направи впечатление е, че Ешреф е разочарован от Хадър, но по някакъв начин още го уважава. Не го наказа за предателството, пощади Кадир. Сякаш остави тази история да отлежи, а не реагира първично.
Нисан много бързо прости на Ешреф. В момента, в който разбра, че е Руя, вече беше простила и онова, че вярва на очите си изчезна. И ми е странно как всички се събират в имението и само Нисан прави каквото си иска и не я затварят там. Но това от няколко серии ми е интересно. Враговете им не бяха открити, уж тя беше охранявана, а имаше много моменти без охрана, в разни таксита, оставена да прави каквото и където си иска.
Сградата, в която нисан живее има втори етаж. Изглеждаше напълно празен. Сигурно както в Приливите, на Яман вилата имаше и втори етаж, но никой никога не се качи там.
Динчер наистина стана твърде самоуверен, чак арогантен. Нямало проблем, защото Ешреф щял да се занимава с неговата Руя.
Фарук засега много преживява. А тепърва предстои сцената в апартамента на Айтен. И отново говори поетично. Даже си мисля дали това не са стихове от някакви техни стихотворения.
Това засега. Като доизгледам още.
Виж целия пост
# 564
Добро утро!
Ешреф Рюя е бил най- обсъждания сериал- не сме само ние. Grinning

Гери, тя нямаше друг ход- трябваше да му прости, още повече, че и тя се съмняваше в историята на момичето.



Само се чудя колко още доказателства за любовта си трябва да и даде Ешреф, за да може най-накрая Нисан да му повярва???
Декларира го на думи- " всичко- прошка, благодарност, любов",но после прави друго.

Усещам, че прокурорката няма да изпълни обещанието си, още повече, сега, когато Динчер вече го няма. Тя трябва да вкара поне Ешреф в затвора.
Кога Нисан ще проумее, че единственият човек, на когото може да има пълно доверие е Ешреф???
Ще завърша с думите на господин Седат:

В тази поредица,
Има урок по филми,
Има урок по разказвателен език,
И разбира се, има актьорска игра. Забравете за телевизионни сериали или филми, няма дори любовна история, която да може да се конкурира с емоцията, която тази сцена предава!



Хъдър ще го оставя за отделен пост. Wink
Желая ви прекрасен ден! Hug
Виж целия пост
# 565
Сетих се още нещо странно. Тази Мелек не знаеше кои са хората, които са я пратили. Били мъж и жена. Как не знаеш е странно, още повече тя беше в тяхната къща. Можеше адрес да даде. А после като се обади по телефона каза Динчер Бей. На него не му направи впечатление това.
Ама пак ще ми кажете да не гледам детайлите.
Виж целия пост
# 566
Добро утро!
Аз тая сутрин с кафенцето си догледах серията.
На няколко места ме издразни Нисан. Куражлийка голяма и постоянно тича при тая прокурорка, която освен да вдига чашките за чай и да чака инфо на готово друго не видях. Ядосах се на Нисанче.
Искаше да убие Динчер с ръцете, Ешреф и представи тая възможност, но я разбирам човек трупа ядове, но като дойде момента си вика:" Нека Аз да не съм съдник." Майсторски беше отвлякан Динчер чрез "Старецът" - умно,  аз до последно си мислех, че наистина е "Старецът".
Но и Динчер в буса повярва, че му се отваря парашута чрез Старецът.
На мен ми направи впечатление, че Ешреф го гръмна, точно когато Динчер щеше да каже истината. Ешреф просто не искаше да я чуе и той е заслепен от Любов. Е, тука е момента Нисан да каже истината. Но и сценаристите си вършат работата страхотно, знаят точно къде да сложат точка. Тука може да се разиграее и страхотен сценарий...
Ами, Ешреф какъв поглед удари на Нисан.
Виж целия пост
# 567
Ели, Нисан не уби Динчер заради Ешреф. Ако той умре, прокурарката вече няма нужда от Нисан и ще пусне записа с другото убийство. Тя така я заплаши и Нисан ѝ обеща доказателства за Динчер(признания). Идеята беше чрез него да стигнат до Ихтияр.
Виж целия пост
# 568
Гери, Мелек може да знае имената им, но да не знае какви са и каква игра играят. И това е нормално. Просто са и предложили пари. А тя, дори в един момент искаше да се откаже, като разбра какво са замислили.
Аз исках да кажа за Хъдър.
Нормално е Ешреф да изпитва противоречиви чувства към него. От една страна е разочарован, че Хъдър зад гърба му спаси Кадир, но от друга страна, все още го смята за добър и принципен човек.
На мен ми направи силно впечатление това, което Хъдър каза на Ешреф, че се е срамувал и затова не му е казал веднага за Кадир. А той беше там и каза " Кой не би се срамувал да има син като мен". Confused
В този момент ми стана жал за Кадир.Това беше едно дете, което най-после чува истината, но не по начина, по който е мечтало. Той разбира, че е бил търсен.
Но също така чува, че баща му се е срамувал.
За човек, който цял живот се бори да бъде признат, това беше удар за него.
Мисля си, че Кадир всъщност се страхува, че прилича на Хъдър. В неговия свят слабостта е непростима. А да признаеш, че си искал баща е слабост. Кадир, който винаги е импулсивен, горд и рязък, за секунда показа несигурност, дори болка.
Истината е, че Кадир няма постъпки, с които баща му може да се гордее, но забелязвам, че е една идея по- добър, откакто научи, че има баща.
Може би и затова реши да  съдейства на Ешреф, когато Хъдър го помоли.
Това беше неговият начин да каже: „Виж ме. Не съм само човекът, от когото се срамуваш.“
Интересното е, че при Кадир промяната не идва от накакъв морал, а от чувството му на принадлежност.
Той не става по-добър, защото осъзнава кое е правилно. Става по-внимателен, защото вече има какво да загуби. Това каза и на Ешреф- "Вече имам баща".
Дали сега, когато изведнъж почувства връзката баща- син, тази връзка ще започне да го дърпа обратно към човешкото?
Вече има първата пукнатина в бронята му.
Въпросът е дали тази връзка с Хъдър ще го промени…или ако я загуби, ще стане още по-разрушителен?

Този Старец ми е все по- любопитен! А и асистентката на Динчер, си тръгна, защото Старецът имал нужда от нея!
Това пък какво беше?
Виж целия пост
# 569
Асистентката ще замисли отмъщение за Динчер.  Не мисля, че играта и приключи.
Не случайно тя казва:"Старецът има работа за мен" ще се върне си ще каже, че това не е работа на "Старецът", Ешреф пък тактично уби Динчер използвайки "Старецът".
Тука ще е развръзката чрез Асистентката Сема ли се казваше🤔. И ето го проблема за Ешреф.
Кадир, аз очаквах промяна.  Освен, че се влюби като глупак появата на баща в живота ти, не може да не промени псиката ти. Направленията са две към още по- зъл и лош да бъдеш или към по-добър. Да, усеща се промяната в Кадир. Загрижен за Кенан, за Чийдем,...как се принагоди, не искаше да разочарова баща си.
Много силна сцена между Хадър и Кадир.
Иначе, Ешреф си реагира много интелигентно за това, че Хадър не му е казал веднага. Все пак човека си е имал причина. Той замълча за истината, защото не искаше да навреди на Кадир, все пак Хадър го обича. Може да си говори в нервите си всичко,  но като баща боли го за Кадир.  Отделно обича и Ешреф. Просто трябва да пребори себе си, и да го приеме такъв какъвто е!
А, дали двамата ще се сближат - пътят не е лесен. Ще видим.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия