Във вкъщи е… странно. Не искам да се оплаквам от детето, не мога и да я похваля. През деня спи нормално, но вечер… Само ще ви кажа, че “сутринта” в нашия дом започва след 15:00, защото “вечер” се заспива в 8:00, или понякога за разнообразие в 9:30. Нощната “смяна” я поемам главно аз, и то не за друго, а защото вечер единственото, което я успокоява е храна.
И по тази причина ще ви призная- кърменето е най-лошото нещо, което ми се е случвало емоционално. Ужасно е. Първите две седмици бяха като лагер на ужасите. Нагласи се да кърмиш, сложи на гърда, оригни, смени памперс и после всичко това отначало. Детето един път засуква като експерт с 20 години опит в областта, а на следващият реве с гърда в устата си и не знае какво да я прави. В другите случаи спи до последния възможен момент преди гладът да стане нетърпим и се събужда в истерия, и отново засукването е мисията невъзможна. Започнах да изцеждам за повечето хранения- почнах да се чувствам зле, че лишавам детето си от нещо, което и аз не знам какво е, но се обвинявах доста дълго. Кърмя само когато тя е в настроение и когато аз също. Еми и това не си е работа- стани, изцеди, стерилизирай помпа. Ужас.
Да не говорим, че една седмица имах ужасното приключение “triple feeding” - кърмя, цедя, давам с шише и всичко това на едно хранене.
Готова съм да развея бялото знаме на кърменето. Мисля че детето ми има повече нужда от спокойна майка, отколкото да бъде кърмено.
За колики не знам дали имаме, или нямаме, но и ние утре сме на Боуен терапия. Дано и помогне.