Ревливо дете

Между другото , понеже не намерих в темата, увивате ли го в пеленка/одеало като го слагате да спи
Нашето бебоче също имаше трудности със сня, но откакто почнахме да го увиваме дори само си заспива.
Увием я, намаляваме светлините и я пъхсме в креватчето, много помогна в нашия случай.

Благодаря за съвета, преди имаше анти стрес пелена е като новородено спеше в нея по 3-4 часа, после му омаля и отказва да бъде повит или да е с друга по-голяма, изнервя се не му е комфортно.

Здравейте, момичета!
Да помоля за ъпдейт със ситуацията на авторката (Искрено се надявам нещата да са се успокоили), че и на мен ми гърми главата с една ревла или по - скоро кресла вкъщи и вече се чувствам на ръба.
На 4 месеца е нашето момиче, също мъкната по всякакви лекари, които не откриват причина за истериите, а аз всеки момент чакам съседите да ме линчуват.
Сега смятам да я заведа на невролог, последния лекар, на който отиваме, а след него просто ще се оставя на отчаянието. 😭
Водихме я при няколко педиатри, всички казват, че няма проблем. Водихме я на гастро, каза че има колики, сменихме куп капки и чайове, дори и превантивно сироп за рефлукс. Правили сме кръвни изследвания. В началото  наистина имаше колики - свиваше се, пръцкаше, акаше с голямо усилие. Тези симптоми отдавна отминаха, но рева не минава.
Реших, че е преумора или греша с графика ѝ, консултирали сме съня, спазвах графици, четох наръчници - без резултат.
Спи в количката си вкъщи, винаги след истерия преди заспиване и кратко бутане и силен бял шум, иначе вечер спи с по - едно събуждане за хранене.
На кърма е и дохранвана с Аптамил Комфорт.
Още в родилното едната акушерка ми каза, че е бебе с характер, тогава го приех с усмивка, а  сега понякога рева заедно с нея.
Много я обичам, но това отварително дране ме изкарва извън кожата ми, майките преминали през това знаят за какво иде реч. Постоянно ми е свит стомаха, дали пък съществува сериозен проблем, който все още никой не е диагностицирал.
Не ходим никъде защото от скоро "мрази" и количката, "мрази" и столчето в колата, а преди време се успокояваше като излезем навън или я возим в колата. Всеки път като тръгнем да излизаме за разходка и я оставя на леглото или в количката за да се облека се скъсква от рев, заплесва се, вдигаме блока на главата си, понякога спира да реве за малко като излезем от входа, понякога не спира изобщо и се прибираме бързо, бързо. За потресените погледи, които все още не съм се научила да игнорирам няма смисъл да обяснявам. Отношенията вкъщи се обтегнаха заради това непрестанно напрежение. 
Та...моля да ми препоръчате невролог във Варна. Носочила съм се към д- р Ненова, ще се опитам да запазя час, споделете някой водил ли е детето си при нея?
А, някой успя ли да накара детето си отново да обича разходките и количката?

Така или иначе нямаш помощ от никой и си сама. Аз бих си вдигнала чукалата, на първо време. Такъв мъж не ми трябва и без това е безполезен, поне да не ми е пред очите. Има програми за бавачки по принцип. Приятелки нямаш ли, някой който да гледа бебето, докато се наспиш и се освестиш. Правихте ли консултация с консултант по детски сън? Трябва ти спешно такава. Ще ти дам номера на моята, тя ме спаси на времето.

Може да не й е нужен консултант по сън, има бебета, които спят малко, но са сравнително кротки, има и които спят много, но прекарват голяма част от будното си време в плач или мрънкане.
За невролога най-добре питай в група във Фейсбук за Варна, или тема тук във форума за твоя град. Препоръки най-добре от майки със сходен проблем. Успех 🍀

Аз имам предвид едно съобщение на авторката на темата от март месец. След това виждам, че уж са се оправили нещата. Дано да са, защото тази жена е била в тежка следродилна депресия и без помощ от безхаберния и съпруг. От това, което четох - детето е било вероятно перманентно превъзбудено и преуморено, от там и ревът. Щом се буди и вечер да будува, това си показва, че има нужда от намеса на професионалист. В България всички консултанти са гола вода и не разбират нищо, следват учебникарски схеми и никакъв индивидуален подход. Затова и при нея не е проработило. Дали са и стандартна таблица и до там. За мен тук има една единствена консултантка, която наистина има подход и усещане и при нея нещата работят. Мен ме спаси и в първите месеци и при преминаване към 1 дрямка. При нас в началото също беше непрестанен рев. Не се хвърлих, защото имам адекватен съпруг, иначе и аз щях да се.
Като цяло, на 90%, когато детето е здраво, ревът идва от неправилна рутина на сън.

Моето винаги е спяло с около 2 часа по-малко от долната граница за възрастта. До 11-месечна възраст не лягаше преди 22,30. Въпреки това е била сравнително кротко и по-рядко плачещо и мрънкащо бебе от "средното".

Детето се е будило посред нощ, като е било новородено, което е нормално.

Към pinkman - на това бебе му трябва повече гушкане и повече контакт кожа в кожа. Някои бебета са така. Моето също не обичаше количката и тя беше излишна, но пък с бебеносене беше добре. За бебетата и техните мускули е всъщност много по-добре да са на ръце отколкото в колички и столчета. На всички препоръчвам и hip carrier, супер удобен е.

Жегата изключвате ли като вариант за плача? Жега, недоспиване, глад, зъби...
Моето си мисля, че беше така ревливо заради жегата и бибероните на Филипс, с които го измъчих. Ако не иска в количката, може да пробвате да излизате с ергономична раница.
Също и въобще не гонете интервалите на будуване от таблиците и графиците, ако детето е натрупало умора, трябва да си отспи, пък ако ще да го сложите да спи и 1 час след като е станало.

Ергономична раница в тези жеги по-добре не. Моето дете също беше много ревливо и спеше малко, каквото и да съм пробвала. Пари за специалисти по сън нямах, но от днешна гледна точка смятам, че и нямаше да помогнат. Дълго време не исках да призная и пред себе си, че има проблем. Та при нас беше заради съвкупност от проблеми - физическо затруднение с дишането заради изкривена носна преграда (бебетата дишат само през носа), незряла нервна система, аутизъм, наскоро ми казаха, че и таласемията оказва влияние.

Моят съвет е наистина да изключите всички възможни трайни здравословни проблеми и временни неразположения, преди да се бае на бебето, да му се лее куршум и да се търсят специалисти по сън.

По въпроса за бебеносенето имаме ергобейби и там не е доволна, може би най - големият проблем в момента е сънят, няма приспиване това дете, следя за признаци нон стоп, ако не  виждам признаци гледам часовника, може би е това като изключим постоянното ѝ любопитство към всичко заобикалящо и случващо се около нея и протест, ако не вижда и не чува какво става. Ще потърся информация за невролог във варненската група.

Звучи като детето да е преуморено или пък вие да се опитвате да го приспивате много рано, преди още да му се доспи. Има разлика от консултант до консултант. Препоръчвам Мамо спи ми се, с две ръце и два крака.
Опитайте, няма да съжалявате.
Толкова лекари са ви казали, че е здраво. Не търсете теле под вола.

Виждам, че съм помолена за ъпдейт.
Нещата са коренно различни-вече поотраснал, но все толкова мрънкащ за щяло и нещяло, но поне вече гори долу му схващам нервите.
Относно съпруга ми-смело мога да кажа, че благодарение на неговата подадена ръка излязох от тази дупка, явно и той беше объркан ли не знам какво се случваше с него.
Вече с опит бих казала, че ревливите бебета може и да са от темперамент, както моя господин. После си превръща в мрънкане, истерии за всяка забрана и тръшкане. Че кой си учи детето да се търкаля по улиците от бес? Никой нали? Но има и такива деца, факт моето е такова, към днешен ден той те спи отново през нощта- било зъби, превъзбуда, газове или от топлината, НО аз съм си на Алора сироп, мента глог и валериан и хич не ми дреме. 😵💫
Силно изречение, но само аз си знам колко безсънни нощи имам и как седя и се чуди все още аз ли бъркам нещо…

Cvetu, в известен смисъл те приемам за сестра по съдба. Приготви се в очите на хората да се превърнеш в гадната истеричка, която си влачи ревящото и тръшкащо се дете по улиците. Днес поводът за великата истерия с търкаляне по шосето беше, че сутринта окосиха тревата в зелените площи и улицата по пътя към площадката изглежда различно. От 7 сутринта, та до този момент имам 2х20 минути тишина, в които го храних и още час и половина, в който спа. През останалото време беше облян в сълзи. Ако не си познавах детето, щях да си помисля, че или светът свършва или някой е умрял. Вече 2 години не мога да си обясня как още някой съсед не е подал жалба към социалните срещу мен. Има дни, в които ми идва да застана на терасата с вдигнати ръце, та съседите да виждат, че не си бия детето, а то просто така си реве. Здравословен проблем няма, ама проклетията му е в изобилие.

Вятър и мъгла, получих дежавю когато прочетох коментара ти. Бях с приятелка навън и бебето ми (тогава на почти 3 месеца) и се оплаквах как не мога да разбера защо реве постоянно, дали го боли корема от колики, дали му се спи, гладно ли е, какво му е... Казах ѝ как нямам търпение да проговори за да комуникираме и да се разбираме с думи, да мога да реагирам, да му помогна и да не реве толкова. Тя ми се изсмя. Думите ѝ по спомен бяха: "Оо, то е по-зле когато знаеш защо реве, защото винаги е пълна глупост и ти иде да го ошамариш".
След 10 дни става на 8 месеца и без да говори вече хващам ината му винаги и само се моля да не ескалира с времето нататък.
Момичета, вие сте сила! Не го забравяйте! С кротки и тихи деца всеки може...