Ревливо дете

Ако на детето просто не му харесва нещо, то ще спре да реве, когато му се удовлетворят нуждите или в самия процес, докато са удовлетворени - глад, памперси, близост, внимание. Дъщеря ми ревеше отвратително, когато не ме вижда и не е с състояние да ме докосне. Това е много натоварва що, защото значи 24/7 близост, без да можеш да се изкъпеш, да поспиш, да ядеш, да отидеш до тоалетната спокойно, а и спеше много малко и ядеше много бавно. Но когато е в мен, се кротваше. Изключението е било зъби, колики, температура и пр, така че и за мен има някакъв здравословен проблем, ако нуждите на бебето не се неглижират.

Не е задължително да реве защото му има нещо.
Големият ми син си ревеше първо от колики, после започнаха зъби. Това - ясно, има дискомфорт. Но после продължи да си е ревльо, беше изпитание за нервите ми до почти  7 годишен. Такива панаири ми е правел с тръшкания и рев, за някоя играчка...
Има деца с незряла нервна система, които се будят и от стрелките на часовника, реват дълго, до дране, зачервяване. Той беше така. И напълно разбирам жената. Моя поне спеше в количката при движение. Обикалях алеите на парка като луда, по цял ден, избягвах хора и кучета, сакън да не се ококорят очите. Общо взето първите няколко години са ми мъгла.

Не зрялата нервна система е основното, но както казваш, удовлетворят ли се нуждите (това включва и капризите, за детето са нужди), то се успокоява. Да, и с дъщеря ми често сме си тръгвали с някоя чужда играчка, за да не се захласва, и после съм с връщала тайно от нея, голямо тръшкане и рев беше, защото не иска да си тръгваме от някъде, но това тя пак го счита за нейна нужда.  И никакви обяснения или заплахи за евентуални наказания не помагаха.

Детето е здраво, дами. На 100 доктора го водих, жив и здрав да е, нищо му няма няма да се ровя повече и да предизвиквам съдбата. Той плаче за всичко, уж колики вече отминаха според мен, топло му реве, студено реве, на гимнастиката реве, навън реве, в люлка реве, в креватче реве, гушнат реве, в слинг реве, обличаш го реве, събличаш го реве, къпеш го реве. Спи и реве едновременно. Все му е криво все е кисел за толкова месеци съм го виждала 2 пъти да се смее и бях в шок. Спи му се и реве, приспиваш го реве на 5 курса се записах за сън не ми помогнаха. Той дори отказва игра само и само реве. Покрай него и аз само това правя, вече въпроса не е той, а аз, мисля че го тревожа с моето състояние и детето това го тормози. Представяте ли си да сте 24/7 с една недоспала, неяла, некъпана, не пила кафе жена, която е безумно уморена и истерясва?Консултирала съм се до тук с: Гастроентеролог в София
Педиатър в София
Педиатър в града ни/ частен
Педиатър в съседния град/ частен
Личен лекар
Ортопед по направление
Ортопед/ частен
Правени са му изследвания:
Носен секрет
Гърлен секрет
Урина
Фекалии
Свързала съм се с консултанти по сън ( без да споменавам имена );
Правена му е индивидуална схема и прозорци за будуване
Също така по предписание на лекар му се дава Алпекид Дорми, но не действа според мен.
За колики съм давала 4-5 неща, Еспомизан L действаше, правени са му чайове копър-анасон.
Ползвам биберон за успокоение, като новородено имаше анти стрес пелена.

В кой град си, съжалявам, че питам, ако си писала. Ако си до Търново, бих ти помогнала .
Явно си е ревливко - характер...

И както казват тук във форума, проблема е в мъжа.. детето ревливо или неревливо, минават тия неща. Мъжът явно мисли, че като ходи на работа и е достатъчно. Сядай и говори с него. На тях също им е трудно, но ние жените сме 'потърпевши' и сме по цял ден с децата. Ако на тях им е твърде много да издържат някой час с детето, какво ли ще е ако са 24/7.
Та в началото и имахме някои проблеми, но с говорене нещата се подобриха.
В момента всичко прави сам и не е проблем да изляза и той да гледа детето, веднъж в месеца си ходя до родния град, тръгвам сутрин и се връщам вечер, той е през цялото време с бебето.
Не споменаваш гастроентеролог - алергии, непоносимости и рефлукси също протичат с такива симптоми.
Казвам го като майка на бебе с абкм и рефлукс.
Има Боуен терапии, позната с адски ревливо бебе го водеше и казваше, че има подобрение.
В момента се въртиш в един кръг и от недоспиване, нерви, тревожност, колкото и банално да е, децата усещат.

Аз предположих здравословен проблем не толкова защото реве, а защото не спи. Защото моята е така при настинка например. Вместо да е уморена и сънлива, тя вади невероятна енергия.

Значи, виж сега, моето дете вече е на 20 месеца, но първите няколко месеца беше ужасно положението. Водих я на гастроентеролог, на хомеопат, на боуен терапия... Нищо й нямало казваха лекарите. Но ме побъркваше. Много рядко излизахме, защото в количката плачеше много и трябваше да я нося. После си взех слинг. В него не плачеше. Е първите 2-3 пъти ревеше при самото наместване вътре, но навън си оглеждаше и не плачеше. После взех и раница за бебеносене. И на мен гастроентериоложката ми каза, че не е от рефлукс проблема, но пък една от най-уважавани те педиатри ми каза да пробвам с АР мляко. Храненето беше по-добре, но пък много се напъваше нещо от него, та както и да е. Според мен в началото много се превъзбуждаше детето - от песничките. Пускаме му песнички, уж да слуша да се успокоява когато е с колики, обаче то се превъзбуждаше от тях, съня заминава, после е вечно недоспало и не може да навакса съня и омагьосан кръг. Може би към 8-9 месец нещата със съня се подобриха. Но вечер не сме имали проблем спеше нормално, през деня беше проблема през цялото време. Ааа и още нещо - все си втълпявах, че нящо му има на детето, заради тоя рев. Все пишех симптомите му в гугъл и намира информация какво може да е и много се филмиран - когато спрях да го правя май и то се успокои, или пък просто съвпадна, та ако и ти си така - спри да си пълни главата с такава информация. Пробвай със слинг/раница, не пускай детски песнички, ако трябва наеми някоя бавачка поне за 2 часа дето се вика все е нещо. Давала ли си детето на друг човек? Моето при мен ревеше повече, отколкото в свекърва ми, та вероятно наистина усещат, когато майката е неспокойна и те стават такива.
УСПЕХ! ЩЕ СЕ СПРАВИШ!

Съчувствам ти, бях писала по-рано и аз бях в сходно положение, с огромната разлика, че мъжа ми вечер помагаше, а майка ми в почивните дни, ако не бяха те, сигурно щях да имам твоите мисли. И на мен всеки ми казвоше, че не е нормално, че нещо му има на това бебе. Е, вече е на 5 и е изключително  социално, креативно и умно дете, дори по много фактори надминава връстниците си. Всъщност от бебе се развиваше по-бързо, зъби на 2 месеца, сядаше на 4 месеца, проходи на 10 и така нататък, в момента чете, познава часовника, смята до 20 и още много. В градината е страхотна,дори ходи в група с предния набор(трябва да е внора, но я пуснах на 2 години и е в трета група), НОО при нас все е крива, недоволна, ината и ревлива, разбира се не толкова(пред хората никога не реве😃)
В днешно време, аз си обяснавам цялото това реване с бързото развитие. Пли нас намаля към 8мия месец. А към годинка и половина, като вече говореше и се разбирахме, реването премина, започна тръшкането😃

Намерих психолог, с когото ще се виде другата седмица.
Тази нощ мина по-добре ставах само в 22:00 легнах 23:00, станах в 02:00 легнах 02:30 и от 03:30 сме будни. Все пак поспах 4 часа по-добре е от един.
Искрено Ви казвам мислите ми.. не мога повече да издържам на това темпо превърнах се в сянка, не ми се живее. Не обичам това дете, не го обичам. Не обичам и съпруга ми, единствения ми вариант, за да не съм обществено порицана е да ме няма, защото иначе ги изоставям и ще съм лошата аз. Ето такава неща си мисля, после съжалявам, че ги мисля, после отново се появяват и така нон стоп.

Според мен е хубаво да се видите не с психолог, а с лекар, който може да ви предпише лекарства. Следродилната депресия е лечимо заболяване. Естествено, безхаберният мъж много допринася

Гледам как другите майки изглеждат добре, спят техните бебета по 4-5 часа непрекъснато всеки ми казва, че аз греша, че не го правя правилно аз, а толкова се старая следя всичко като таймер и радар съм, но не ми се получава. Аз просто не мога да заспя след като е бил буден по 2-3 часа и съм се борила с него да заспи, разсънвам се. И така съм влезнала в един порочен кръг на самосъжаление и безсъние. Следродилна ти депресия ми е докара детето, ако беше послушно и кротко щях да се справя сама, но той е ужасно трудно дете. Минаха се месеци от раждането, състоянието ми е следствие на хроничното недоспиване и постоянния стрес. Косата ми опада, по-слаба съм от преди да забременея свалила съм 42 кила, отказвам да ям и спя, не мога да се справя, наистина.

Трудно е наистина и всяко бебе е различно. Много обичам аз разни многознайковци, които за всичко обвиняват майката. Не всяко бебе спи и не майката е виновна за това. Бих спряла всякакви графици и глупости - и без това не помагат, а само стрес носят. Единствено може да остане всяка сутрин да се буди рано по едно и също време - примерно в 7. Също бих спряла борбите за сън - 2-3 часа всеки би изпушил. Ако не заспи до 10-15 минути, просто се откажете засега и като му се доспи, тогава. Пак няма да спите, но поне няма да се борите и да се изнервяте. Може даже да излезете навън - често само това, че са навън, успокоява бебетата и малките деца. Не в количка, тъй като явно бебето не е фен на количките - на ръце, в раница, има едни hip carrier, които са супер.

Бебето не е виновно, виновен е бащата, че не помага въобще.

Тук срещнах повече съпричастност отколкото в реалния живот за което ви благодаря много. Споделям с вас като с приятелки и това значи за мен толкова много. Всичко ми се струва кошмар около мен, не знам само аз ли съм с такова ужасно майчинство..
П.С Честит празник, дами! 🌹 Бъдете винаги толкова добри и разбиращи, както към мен.

Много жени имат тежко майчинство и трудни бебета. Моето не беше от най лесните, но имах помощ. Познавам жени с доста по-тежки случаи, не всичко е цветя и рози, както някои го представят