В момента чета ... 98

  • 42 797
  • 741
# 60
Започнах “Животът с французин” на Велина Минкова. Много е приятна, кратки разкази, семейни истории.
Виж целия пост
# 61
Аз съм отново с любимия ми Мураками - "Убийството на Командора"
За нула време изгълтах стотина страници. Много, много харесвам стила на Мураками. Толкова сладкодумно пише, всяко изречение е наслада. Не знам как ще се развие историята конкретно в тази книга, но постоянно се сещам за "Дума Ки" на Стивън Кинг. Носи ми същото усещане и цялостната атмосфера - усамотено място, художник, изкуство плюс нещо, което наднича от сенките - а и няма спор, че и двамата автори са майстори в използването на думите ѝ умението да ти влизат под кожата.
Виж целия пост
# 62
"Време за мъже" не ми хареса.
Скрит текст:
Редуваха се насилие и смърт, без да се ниже някаква кой знае колко интересна история.
Продължавам с друг български автор - "Благородството задължава" на Ангелина Ангелова. Не започва много силно, но ще ѝ дам шанс.
Виж целия пост
# 63
Приключих с "Кръвни връзки" на Несбьо.
Много съм доволна! Пет звезди отвсякъде!

Скрит текст:
"Ние сме семейство. Можем да се осланяме само един на друг. Приятели, гаджета, съседи, земляци, държавата. Всичко това е илюзия и не струва пукнат грош в деня, когато ножът опре до кокала. Тогава ние ще се изправим срещу всички тях, Рой.

Ние срещу абсолютно всички други.“


***
Минали са осем години от кървавите събития в „Кралството” и ето ги отново нашите любими анти-герои –братята Опгор - Рой и Карл.
Животът в затънтеното планинско селце Ус продължава по старому. Всеки знае или поне се досеща за мръсните тайни на другите като същевременно ревниво пази своите. Петзвездният СПА хотел работи на пълни обороти. Карл строи новата си къща – внушително имение, извисяващо се над селото и над езерото, достойно за краля на Ус. Рой управлява бензиностанцията си и е напът да реализира детската си мечта – да построи в Ус най-голямото в Европа скоростно влакче, истински американски rollercoaster.

Всичко изглежда, че върви нормално, докато не стават ясни плановете на правителството за построяване на нова магистрала с тунел под планината, която заобикаля Ус. Перспективата новият път да стане причина Ус, хотелът, бензиностанцията, къмпингът и целият местен бизнес да попаднат в девета глуха , карат братята да предприемат съответните решителни действия. За тях е ясно, че с всички средства трябва да попречат на този строеж , защото единственият начин за просперитета на техния бизнес и реализирането на новите планове е пътят да продължи да минава през селото..
И естествено, както в случката с кучето Дог от детските години на братята, именно Рой е този, който трябва да оправи нещата. Или да ги заплете още повече.

Старите грехове и демоните от миналото продължават да преследват Рой, а опитите му да се върне към някакъв що-годе нормален начин на живот изглеждат всеки път отчаяни и обречени на крах. Каквото и да прави Рой, отново и отново убийството изглежда като единственото решение. Броят на жертвите нараства в неумолима спирала, а Фриц все така е често включван в действие...

Кога и как ще свърши всичко това? Ще успее ли Курт Улсен , местният лендсман, да събере достатъчно доказателства, за да осъди Рой? Или самоубийството е единственото решение? Ще трябва ли Рой да се откаже от плановете си и да заложи всичко на една карта, доверявайки се на жената, която изглежда е неговата единствената и истинска любов? Доколко далеч могат да стигнат семействата заради кръвните връзки? Семейството предоставя ли убежище? Какво е истинско семейство? Възможно ли е да се прекъснат кръвните връзки и какво е необходимо за това? Дали наистина "кръвната връзка е по-важна от това, кое е правилно и кое – грешно.“?

На всички тези въпроси дава отговори Ю Несбьо в уникално бруталния и кървав роман „Кръвни връзки” – зашеметяващото и великолепно продължение на „Кралството”!

Пет звезди отвсякъде!!!

За момента равносметката от началото на 2026г. е три книги /скромно/, всички с 5*.

Започнах "Добрата сестра" на Сали Хепуърт. И тук очаквам силна история, макар и вероятно не-кървава Simple Smile
Виж целия пост
# 64
Боря се с "Магът" от Джон Фаулз. Малко преувеличавам, де Smirk - не ми е безинтересна, определено има някаква интригуваща мистерия, а и описанията на гръцкия остров са много красиви, но ми остават близо 400 страници и ако се влачи така мудно и многословно до края....Anguished
Виж целия пост
# 65
Аз попаднах на някакъв много подробен анализ, който ме отказа от книгата -
Скрит текст:
общо взето изследваше токсичността на главния герой и лошото му поведение спрямо годеницата му.
За това не ми се чете.
Виж целия пост
# 66
Най-кошмарната книга, която още чета и така от две години е Одисей на Джейм Джойс - ето това за мене е белег на Висшата скука.
Даже немските философи от времената на студенстното ми не са ме отегчавали така. Обаче съм се заинатила и съм си обещала да я прочета даже и след още 10 години. Grinning
Не знам имате ли такива книги дето ги четете насила и за престиж, но аз само с тази ми се случва такова нещо.
Виж целия пост
# 67
Книгите, които не мога да дочета, но усещам, че в тях има ценност, която в момента не съзирам, ги оставям за неопределеното бъдеще, за мен такива се оказаха "Галаад" и "Откриването на небето". Тези, които не мога да дочета, защото са тъпи, просто ги зарязвам.
Виж целия пост
# 68
Навремето една приятелка от училище си я купи да я чете за удоволствие, но се разделихме (следвахме в различни градове и загубихме връзка с времето) и така и не я попитах дали й е харесала...
Преди бях попадала на интервю (не помня чие, обаче), в което интервюираният обясняваше, че книгите на Джойс не са предназначени за четене...
А в една от своите книги, Джоузеф Кембъл подробно обяснява колко горд е бил като млад, че е разбрал Бдение над Финеган и дори написал и публикувал  Ключ за нея.

По въпроса имам ли такива книги - май имам.
Имам Златната клонка на Фрейзър, която е много подробно изследване на световната митология (доколкото помня - конкретно на мита за умиращия бог), но не ми е интересна и вероятно никога няма да я дочета. Няма да се отърва от нея, обаче - може пък някой ден да реша друго...
Виж целия пост
# 69
Книгите, които не мога да дочета, но усещам, че в тях има ценност, която в момента не съзирам, ги оставям за неопределеното бъдеще, за мен такива се оказаха "Галаад" и "Откриването на небето". Тези, които не мога да дочета, защото са тъпи, просто ги зарязвам.

Разбирам те...
За мен такива книги са книгите на Сергей Лебедев, "Стълбата на Яков" на Улицка и "Синдромът на куклата" на Дина Рубина.

П.П. по отношение на "Одисей" ще споделя една смешна история.
Със съпруга ми се оженихме на 16 юни.
Синът ни също се роди на 16 юни.
Една дама години по-късно ми каза : "О, вие явно сте големи почитатели на Джойс!"
Аз: ?
Тя: Ами действието на неговия роман "Одисей" се развива в рамките на един ден и този ден е 16 юни , т.нар.Bloomsday, който феновете на Джойс (от които ние определено не сме Joy) са издигнали в култ Joy
(А избрах 16-ти юни като ден за плановото ми секцио само за де не се налага мъжът ми да помни още една дата Wink )
Виж целия пост
# 70
Дочитам с усилие "Мамник". Забележки имам по стила и разните клишета.Но стигнах до момент, в който авторът явно не помни какво е писал в началото на книгата. Нямат ли редактори?
Скрит текст:
В началото на романа на термокамера се виждат 6 човека/имигрантите/, а те са 7 с Лазар. Явно плътеника камера не го хваща/. В края на романа Лазар трябва да мине границата със Сърбия и за да не го видят граничарите с термокамера, се налага Дана да прави магия за да се появи мъгла, която пречи на камерите.
Скрит текст:
Виж целия пост
# 71
Аз съм отново с любимия ми Мураками - "Убийството на Командора"
За нула време изгълтах стотина страници. Много, много харесвам стила на Мураками. Толкова сладкодумно пише, всяко изречение е наслада. Не знам как ще се развие историята конкретно в тази книга, но постоянно се сещам за "Дума Ки" на Стивън Кинг. Носи ми същото усещане и цялостната атмосфера - усамотено място, художник, изкуство плюс нещо, което наднича от сенките - а и няма спор, че и двамата автори са майстори в използването на думите ѝ умението да ти влизат под кожата.
Толкова много съм съгласна със stone за Мураками...
Преди няколко години прочетох от него една книга, взета на сляпо от библиотеката. Нямах представа какво чета. Толкова се увлякох по историята, описанията, че без да се усетя, влязох в дълбокото, където дъно няма. Не можах да спра. Дочетох книгата, авторът е майстор на словото, но сюжетът беше разтърсващ. Остави ме с голяма горчилка, буквално в гърлото, каквато не помня да съм изпитвали от книга.
Виж целия пост
# 72
Интересно не били романите на Джойс за четене, да не са за ядене Grinning
Човека е мега ерудиран и пише, както рисува Пикасо - той да се разбира, другите кучета ги яли ...схващам, но не харесвам.
Навремето така и с У. Еко почнах направо от Островът от предишният ден, щото в унито изучавахме семиотиката и нали У.Е. като виден представител ... После Розата ми се стори леко книжле, четимо и много ми хареса.
Имам автори, които съм чела с мъка само първият път, но после съм се връщала към книгите отново и отново и съм ги заобичвала.
Може и тук така да стане, но едва ли.
За този Мамник много съм се наточила - какво ли не чух като отзиви, та си го поръчах и го чакам да дойде да го видя и аз.
Виж целия пост
# 73

Прочетох "Запододреният" Фиона Бартън. Книгата има потенциал, но още към средата се усетих какво е станало и естествено това ми развали усещането от прочита. Не я препоръчвам на феновете на жанра.
Виж целия пост
# 74
Интересно не били романите на Джойс за четене, да не са за ядене Grinning

До известна степен са за слушане (или четене на глас). Главата "Сирените" е може би най-добрият пример. Естествено при превод се губи страшно много.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия