В момента чета ... 98

От днес Несбьо - "Островът с плъховете" Много обещаващо започва.

Завърших "Див бряг" - Шарлот Макконъхи и "Този велик, необятен, прекрасен живот"- Емили Хенри.
Първата абсолютно заслужен приз за книга на 2025. Така добре написана, че мигновено се потапяш в този остров. Мистериозна, емоционална, и разтърсваща история за баща, трите му деца и жена, която му помага да превъзмогне тъгата. Още не мога да се отърся и я мисля.
Втората различна, интересна, забавна с любовна история която бавно постепенно се развита, но същевременно не е основното в сюжета на книгата. Чела съм и друга на същата авторка, но тази не ми позволи  да я оставя, докато не я прочета до край.
И двете книги са невероятни и силно препоръчвам!

И аз завърших Този велик, необятен, прекрасен живот на Емили Хенри преди няколко дни.
Много ми допадна, напомни ми на Скандалният живот на Евелин Хюго.
Сега започнах Смехотворен газ на П.Г. Удхаус.

П.Г. Удхаус - изчетох всичко в Читанката за две седмици, изгледах и сериала - убива ме тоя човек, мога да се смея с дни на историите му! Приятен кеф.

Кой е сериалът? И аз много обичам неговия типичен британски хумор

https://www.youtube.com/watch?v=iMkqA016VyQ

Теглила съм го от Замунда навремето, има серии и в тубата

Не че нещо, но не можеш да "изчетеш" всичко на Удхаус, качено в читанката, за две седмици, освен ако не четеш само местоименията в пряката реч И за два месеца не можеш - това са 60 романа и още толкова разказа...

По темата - измъчих се с началното редактиране на "Японски загадки" на Лора Джо Роуланд. Наложи ми се да пиша скриптове на JavaScript в UltraEdit, за да автоматизирам номерирането на бележките под линия. Все пак, при средно 50 бележки в роман, ако се редактират ръчно, вмъкването на само една нова бележка означава промяна на 400 места... Направих го, отхвърлих основната работа и започнах да чета романите, но след първия ми писа добър приятел и ме насочи към шестологията "Семь Нагибов на версту" на Тимур Машуков. Давам заглавието на руски, защото то е непреводима игра на думи с фамилията на ГГ и неговия род, а книгите на български така или иначе никога няма да бъдат преведени... Започнах първия роман и докато не стигнах края, не успях да спра. Фентъзи тип "попаденец", от типа на "Внимание! Некормант!", но още по-скандално, цинично и забавно. ГГ е млад благородник, абсолютен непукист, алчен до безобразие и развратник, който не пропуска нито човешки жени, нито елфически, оркски, гномски, както и такива от ангелски и демоничен произход, често по няколко заедно, а от време на време и ИИ на всъдехода му, който е с женска индивидуалност, се включва в оргиите с коментари и съвети В същото време е джентълмен и благородник - никоя не принуждава, но с оглед на силите и богатството му, основната му грижа е как да се отърве от жени от всякакви видове и раси, които се опитват да се омъжат за него. Има навика да чупи пръстите на всички, които го посочат с пръст и му направят забележка, след което, ако е в настроение, да им откъсне по някой крайник, а ако не му се занимава с възпитателна дейност - просто ги убива. На всичкото отгоре е наследник на род, който предпазва цялото население на планетата от унищожение, защото само мъжете от рода му са способни да зареждат всяка година с енергия магическите артефакти, които пазят Земята от нахлуване на тъмните сили, така че никой, в т.ч. и императорът, не може да му каже нищо... Така че отложих Японските загадки и в момента съм по средата на четвъртия "Нагибов".

Какво точно и всичко ли негово има в Читанка, не зная. Освен историите на Дживс и Устър / за които е и сериалът с Хю Лори/, има за замъка Бландингс , търтеите и други.
Чела бях някъде, че английските лекари препоръчвали против депресия да се чете Удхаус.

Уудхаус в Читанката има качени 43 романа, които се четат с такава лекота, с каквато нож реже меко масло...
За поколение, което не е писало лекции на ръка с часове и чело немски философи няма как да ти повярва, кой какво може от нас лелите на генерация Х.

Едно време баща ми лека му пръст прочете Мъртвите сибирски полета за два дни, но като играехме Бридж белот смяташе цифрите наум ...ама така си е като е израстнал без калкулатори ....Трудно се вярва наистина

Аз пък съм от генерация пред Х, та съм дори баба. Чета много и бързо. И не само местоименията. Търсените книги в библиотеката, за които се чака, ми дават с предимство, защото чета и връщам бързо. А и имам време за това. Та Удхаус не би ми се опрял за две седмици. Та те са с по около 250 страници. Имам 7 негови книги и си ги чета периодично.

(Имаше един отговор,) само потвърждавам, че поредицата за Себастиан Бергман - за съжаление - приключи.
Чета поредицата за смахнатия злодей Д-р Ленг на Линкълн и Чайлд, засега са 4 романа. Намерил съм 3. Психария, малко ужаси, футуризъм (има истинска машина на времето - по-скоро за скокове в паралелни светове в друго време), готика от Ню Йорк от началото на миналия век и интригуващите мании на Пендъргаст.
(Музей на страха, Обезкървени, Кабинетът на д-р Ленг - последният е от 2023-а; Angel of Vengeance, 24, може би е четвъртата.)

Прочетох "Дума Ки" на Кинг. Много добър роман! Интересни и добре изградени герои. Кинг го бива в това.
Ще продължа с "Под Купола". Две части са, очаквам да ми хареса.

Е, аз съм от поколението, което дори не знае какво означават тия буквички след "генерация" Ние от това поколение и в казарма сме ходили, и на студентски бригади, и немски философи сме чели, при това не само Хегел и Фойербах, и книги на австрийски психолози сме преписвали на служебна пишеща машина, с две копия под индиго за приятели, защото по наше време трудовете на "буржоазните философи и психолози" можеха да се намерят само в библиотеката на АОНСУ, където не можеше да попадне всеки, а восъчната хартия за циклостил се отпускаше в строго ограничени количества... Така че не се и съмнявам, че при добро желание могат да бъдат прочетени 43 романа и 78 разказа за две седмици на вентилатор. Само че това е като да се пие "Енеси" с водна чаша и да се замесва с "николашка" (резенчета лимон, покрити със смляно кафе и пудра захар) - пропуска се една съществена част от удоволствието...

Иначе съм съгласен за Удхаус, за когото английските критици казват, че пише "наляво закопчаваща се проза" - произведенията му, заедно с тези на Джералд Даръл от по-новите автори, са отлично средство против депресия.

То ако не можеш на белот да сметнеш резултата наум, трябва да си с двуцифрено IQ... Виж, ако ми кажеш, че е смятал резултата на чист бридж наум без импова таблица, ще ме впечатлиш!

Момичета, препоръчайте нещо съвременно на български автор? Прочетох ,,Остайница'', хареса ми, не бих казала, че е нещо невероятно, но не беше лоша. Искам нещо напрегнато, което да държи в напрежение. Усещам, че излизат нови заглавия, а никак не съм в час, но пък искам да подкрепям родната литература.

Идвам да благодаря на един потребител, който препоръча "Алегра" на Франсоаз Мале-Жорис. За първи път чувам за тази писателка и си представям колко още скрити скъпоценни камъни има, които вероятно няма и никога да открия.
Още не съм дочела книгата, но ми се иска никога да не свършва... Страхотен анализ на чувствата и мислите, поднесен непретенциозно и междудругото. Препоръчвам!!!!