В момента чета ... 98

Благодаря за препоръките.

Продължавам със сагата на Буденброкови, остава ми още малко до финала.

Смешна книжка за луди богаташки препоръчвам Тези луди, луди глезли Плъм Сайкс

Прочетох "Конклав" - Робърт Харис
Докато четеш започваш да се питаш защо го правиш, но на последните страници избухва шока 🤣 може и да не си я причинявате.

Хаха, Деси, на мен пък много ми хареса Конклав като я четох преди няколко години. Че и филма изгледах след това.

Буденброкови мисля и аз да я прочета, след като останах очарована от Томас Ман.

Ще чета и нещо от Фокнър, тъй като към момента не съм се срещала с него. Коя кнга препоръчвате за първа среща?

И аз много харесах "Конклав",  но аз много обичам книги за Ватикана. Сега чета Стив Бери - "Завръщането на Медичите", църковни интриги и стари загадки.
На Фокнър, може би трилогията - "Селцето", "Градът" и "Дворецът". Тегав автор е, мъчно се чете.

След прочита просто останах с впечатление, че читателят е трябвало да се шокира и историята да приключи там.
Лично аз научих някои неща от книгата.

Още един глас за "Конклав".

Не съм чела книгата, но филмът много ми хареса.

На мен "Конклав" ми беше много странна. До към средата се чудех защо този очерк е представен за роман, после вече ми хвана интереса. Това е може би единствената книга, която не ми е харесала в началото, но въпреки това не съм зарязала. И филма ми хареса.

Врява и безумство - абсолютен топ!

Конклав направо ми събудихте любопитството.

Прочетох "Фаворитите" (Лейн Фарго) - хареса ми и ѝ дадох 3*

Историята на една страстна, всепоглъщаща и разрушителна амбиция.
Историята на мрачната и токсична любовна обсесия между две емоционално незрели личности.

Хареса ми структурата на романа – подобен на разкриващ истината документален филм, заснет години след скандалните събития, сложили край на кариерите на фигуристите Катарина (Кат) Шоу и Хийт Роша.

Историята се води от първо лице от името на Кат, но непрекъснатите допълващи коментари и спомени на очевидци на събитията - треньори, съдии, съперници, медийни личности, я опровергават, така че читателят никога не е напълно сигурен каква част от казаното е истина. Още от самото начало е ясно, че на леда се е случило нещо жестоко и шокиращо – но не се знае точно какво и точно кога..

Модерно написан роман, който ще се хареса повече на по-младата аудитория.

И аз чета "Фаворитите" в момента. Харесва ми и върви сравнително бързо. ☺️

Да похваля изненадващо хубаво уикенд четиво: "Животът, който ми се падна" на Дони Василева, позната още като мис Баба и a.k.a. драматична фигура покрай кмета на Стрелча.


Книгата е като всяка лична история, много увлекателна, топла, човешки описана, без превземки и пудра в стил Кирил Маричков, без въображаеми замъци и четкане на личността.

Прекрасно разказана, с хубав простичък език, но богата като ситуации и преживявания. Баба Дони ме изненада много приятно. Не знаех и че е преживяла разкриване на тайната по осиновяването.

Просто защото е хубаво и честно разказана, от мен има 10/10.

Здравейте, дали можете да ми препоръчате някакъв албум или издание на културна тематика, подходящо за подарък - на английски, френски или испански? Нещо такова, но това издание не съм го разглеждала на живо
https://www.ozone.bg/product/bulgarian-monasteries-guardians-of- … oughout-the-ages/
Събирам идеи за дама с много богата обща култура и интерес към история, култура, европейски цивилизации... Благодаря!

Моята препоръка е да се започне с разказите -- сборникът "Слез на земята, Моисей" го има в Читанката. Предимството на този подход, е че ще се запознаете с пейзажа образно казано, без да се ангажирате и рискувате с по-предизвикателните и дълги произведения, ако се окаже, че Фокнър не е точно ваш човек. След това струва ми най-подходящо е да се подходи по реда на написване: "Врява и безумство", "Докато лежах и умирах", "Светилището". След това "Светлина през август" и "Авесалом, Авесалом" в произволен ред.

При Фокнър особеността е, че за да бъде оценен по достойнство, трябва да прочетете почти всичко от него, тъй като една и съща случка или събитие се споменава в няколко различни произведения -- дали като основен сюжет или пък мимоходом -- от различна перспектива. Така, че се читателят е едва ли не в позицията на детектив, който сглобява историите от непълни и понякога противоречащи си свидетелски показания.
Разбира се, подобно "раздробяване" на сюжети и персонажи, дава хляб на критиците да съставят речници, карти, хронологии, генеалогии, енциклопедии, кръстосани препратки и прочие съпътстващи материали, които в днешните упадъчни дни на светла бира, смартфони и високоскоростен интернет са във висша степен полезни и най-вече леснодостъпни. Незаменим помощник, ако се връщате към Фокнър след няколко години хиатус и въпроса "познато име, но кой беше тоя" изниква от време на време.

Предугаждайки възможните укори, че видите ли горенаписаното не е баш по темата именувана "В момента чета", ще отбележа, че подхванах Diary of a Provincial Lady (1930) -- съдейки по началните страници:
впечатлението, е че за ситком, наличието на телевизия изобщо не е задължително условие.
Книгата е свободно достъпна, включително като аудио книга от LibriVox. Измежду наличните издания това на Penguin ISBN 0141191813 притежава допълнителното достойнство, че включва и трите продължения.


Шъ въ замола! Сан А. е много, много, много повече от "интересни кримки"!
По отношение на "циничния" език, достатъчно е да кажем, че мощта на санантонианския стил се крие в дръзките метафори (ъмм.. това наблюдение не беше ли от член на Френската академия?). Току-що погледнах наличните издания на български в библиотеката ми -- бележките под линия на преводачите от френски, от днешна гледна точка, са извънредно политизирани и са своеобразен прозорец към настроенията в периода 1993-2002 в България (пиша това само защото имаше избори вчера), тъй че ако не друго Сан Антонио е вдъхновител на социални коментари и голям приятел на българския народ.

Подарявала съм това, много се хареса:
https://www.ozone.bg/product/magnificent-icons-in-bulgaria/