За Калушев имаше някакъв познат, тук се публикува, пак пещерняк, който каза, че не би си оставил детето на подобен тип „лагер без край”. Същият изрази съмнения относно личността на Калушев и изобщо не се изказа ласкаво за него.
Нормално. Нарича се завист. Заради способностине на Калушев. И не само като изследовател на пещери, но и като духовен учител, събиращ последователи, възпитаващ и отглеждащ. Организиращ летни и зимни лагери за деца тип бойскаутите в САЩ и т.н. Всеки вътрешно иска, да е някой, да е лидер, да е следван, уважаван, и то тэлкова много, че чак децата си са му поверявали хора, заради неговите качества. А и самият факт, че само той е можел да достига до определени места в пещери, и не е разкривал какво е откривал там, буди завист, у останалите пещерняци, защото той е някой, за разлика от тях. Нещо повече от обикновен изследовател на пещери е бил, това предизвиква завист.