Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Александра Алексиева: Будизмът гони лошите емоции и учи на любов и състрадание
Автор: Симона Коприщенова    

Александра Алексиева е рехабилитатор. Влечението й към алтернативната медицина обаче я отвежда в Индия преди 12 години. Остава там половин година, като пребивава основно в град Дхарамсала, където живее и 14-ият Далай Лама. Посещава курсове по тибетска медицина при местните доктори и изучава тибетски език с помощта на монахиня. Случаят "Петрохан" събуди голям интерес към будизма заради увлеченията на групата на Ивайло Калушев. В същото време обаче това създаде и съвсем повратни представи за една от най-старите религиозно-философски системи в света.  

- Александра, как бихте описали будизма? Религия или по-скоро житейска философия?

-  Зависи как го погледнем. Това е духовна традиция, възникнала преди около 2500 години. Основната разлика с останалите религии е, че в будизма няма централен авторитет и светът няма един създател, както е Господ в християнството.

Религия е, защото има монашески общности, манастири и религиозни текстове, които се изучават. От друга страна, е философия, тъй като предлага задълбочен анализ към човешкото съзнание. В центъра стои страданието ​- защо възниква и как да бъде преодоляно. Не се налагат догми, а има методология, чрез която човек сам може да трансформира съзнанието си. Не се молиш на нещо извън себе си, а разбираш, че ти си отговорен за действията си, и сам се опитваш да си помогнеш. Това със сигурност не е култ, секта или странна мистична система с тайни ритуали.

Има различни начини да достигнеш до истината, но будизмът се изучава изключително дълго. В Индия има доста университети. За да стане един монах духовен учител, или лама, се изискват десетки години учене.

- Напоследък темата за будизма стана особено актуална у нас покрай трагичния случай с Ивайло Калушев и групата му. Преди това бяхте ли чували за тях?

- Не, до момента, в който не се случи непоправимото, не бях чувала за тях. Доколкото разбрах, са практикували тибетски будизъм.

- А какво ще кажете за литературата, рисунките и фигурите в хижа "Петрохан", обитавана от Калушев и сподвижниците му?

- Всяка от тези книги може да се закупи онлайн, една от тях дори е издадена от издателство „Изток-Запад“ - „Думите на моя съвършен учител“. Тоест не говорим за някакъв вид апокрифна или тайна литература.

Всъщност три от тях дори нямат пряка връзка с будизма. Едната е посветена на пчелите, друга - на билките. Това не е странно, защото в будистката традиция, особено сред монасите, се смята, че човек трябва да разбира от природата и лечебните растения.

Тангките (платна с изображения на Буда) също не се използват като икони в смисъла, в който сме свикнали в християнството. Те служат като визуална опора в медитацията и помагат на практикуващия да се фокусира.

Една от книгите - Dangerous Friend, разглежда специфичната духовна връзка между учител и ученик. Тя се основава на взаимно доверие и отговорност, а не на сляпо подчинение. Учителят носи тежката задача да предаде учението точно и автентично, без да го променя, а ученикът - да го усвои.

Сред класическите текстове е и „Сто хиляди песни на Миларепа“. Той е един от най-известните духовни учители, известен със своя аскетичен живот.

По същия начин статуетките и тангките не са предмет на идолопоклонство. Те са помощни средства за медитация. Появиха се и погрешни асоциации. Например рисунката с образа на козела. В християнството той понякога се свързва със сатаната, но в други религии го обвързват с пари и изобилие.

- Видяхме записи на ритуал пред хижата, при който мъжете правеха серия от поклони. Какво представлява това?

- В будизма поклоните не са нещо странно или срамно. Това е начин да покажеш уважение към учителя и мисля, че тук е малко извадено от контекста.

Учителят, разбира се, не е бог. Той е просто наставник, но тази роля е много важна, защото той трябва много ясно и без да променя каквото и да било, да предаде оригиналните будистки текстове.

- Какво е отношението на будизма към жените?

- Още по времето на Буда са съществували женски монашески общности. В исторически план е имало много ограничения спрямо женския пол, но в същността си будизмът учи, че всички живи същества могат да достигнат до просветление. Независимо от пола си. В момента има реализирани жени монаси, които преподават това учение.

- А към децата? Какво представляват т. нар. прерожденци?

- Будизмът гледа на децата като на същества с естествена откритост и любопитство. Основната цел е те да бъдат възпитани в състрадание и уважение към всички живи същества. Това се вижда и в живота на Тензин Гяцо - 14-ия Далай Лама. Той е бил изключително любопитен като малък, но не само в духовен аспект. Искал е да разбере цялостно как е работел светът. Разглобявал е на части и е сглобявал фотоапарат, за да разбере как функционира. Интересувал се е от Запада и технологичния напредък.

Далай Лама е тулку (прерожденец). Но да разпознаеш прерожденеца, не е произволен акт, а сложен процес.

В него участват традиционни методи и старши учители, които работят с шамани

Шаманът получава прозрение, че в даден район, на определено място може би има прерожденец. Старшите учители отиват на място и започват да изпитват детето. Носят със себе си предмети, принадлежащи на предишния Далай Лама, а детето трябва да ги разпознае. Като цяло схемата е доста сложна и може да има много прерожденци. Всички духовни учители на различните школи са прерожденци от съответната линия.

- Как човек става будист?

- Първо и основно - трябва да е по собствено желание. Изпълнява се ритуал, нарича се „приемане на убежище“, който се извършва в общност (сангха). Намериш ли общност и учител, можеш да го приемеш навсякъде.

Ритуалът малко прилича на покръстването, дават ти и книга с мантри

Изявяваш съгласието си, че искаш и приемаш убежището и искаш да се развиваш духовно.

По същество човек става будист, когато започне да живее осъзнато и да развива тези общочовешки ценности, на които будизмът учи. Любов и състрадание към всички живи същества. Има хора, които искат да се развиват академично и съответно да станат монаси или монахини.

- ​Възможно ли е да си християнин, който изповядва и будистки ценности?

- Ако говорим догматично, двете религии много се различават. Далай Лама обаче казва, че всеки един човек може да изповядва и християнски ценности, и будистки. Да кажем, десетте Божи заповеди.

Но ако не вярваш, че този живот е пълен със страдания, и не вярваш в причините за тях, които най-общо са свързани с човешкото поведение, ти не можеш да бъдеш будист.

Но можеш да бъдеш християнин и да решиш, че искаш да практикуваш медитация.

- Как се хранят будистите?

- В будизма храненето се свързва с принципа на ненасилието, затова обикновено не се консумира месо, особено в манастирите. Менюто е предимно растително - ориз, леща. Това обаче не е крайно правило. В тибетската традиция и в тибетската медицина месото може да се използва в определени случаи, например при силно изтощение или заболяване, когато се препоръчват месни бульони.

Извън манастира монасите също могат да приемат месо, особено ако здравословното им състояние го налага. Подходът е гъвкав и съобразен с възрастта, сезона и природните условия.

- Кои са най-важните навици от тибетската медицина и философия, които всеки човек може да приложи в ежедневието си, за да бъде по-здрав и балансиран?

- Аз лично започвам деня с топла вода и се старая да я пия през целия ден, като я загрявам до около 50 градуса. Според тибетската медицина това подпомага храносмилането и поддържа вътрешната „топлина“ на организма. Дори в текстовете по тибетска медицина се казва, че Буда е изобретил първото лекарство за човек с проблеми със стомаха, като му е дал чаша топла вода.

Друг важен навик е контролът върху емоциите. В тибетската философия се смята, че коренът на много заболявания са негативните емоции - алчност, гняв и невежество. Затова човек трябва да се стреми към спокойствие и осъзнат отговор, а не към импулсивни реакции.

Важно е човек да отделя време за почивка - разходки в природата, четене, спорт.

Медитацията също е важна част от ежедневието. Тя не означава просто да спреш мислите, а да бъдеш осъзнат и присъстващ във всеки момент. Дори в обикновени дейности като миене на чинии. Идеята е да живееш тук и сега, а не постоянно да мислиш за миналото или бъдещето.

https://www.marica.bg/samo-v-marica/intervyuta/aleksandra-aleksi … ubov-i-sstradanie