Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

1. Е, аз какво казвам? - "обикновено", не казвам "винаги". Защо изобщо поставяш въпроса за "винаги", след като не твърдя такова нещо?
2. Разбира се, че ще използвам в живота си и преценката си за фактите и събитията около мен придобитите професионални знания и опит. Само че грешна ти е посоката на връзката - не ги ползвам, за да подсиля тезата си  (мнозина тук първо имат теза, после нагаждат около нея факти, а несъответстващите игнорират), а обратно - тезата ми е резултат от този опит и съм направила необходимото да я обоснова.
Ще очаквам същото да направиш и ти - да обосновеш напр. защо предполагаш, че причината за нежеланието да се свидетелства в конкретния случай е именно страх - не с абстрактното "много често", а с конкретни факти или признаци на страх. Щом считаш, че аз не мога да се обосновавам с "обикновено" за собствените си вероятностни изводи и съмнения (защото споделям съмнения, не категорични твърдения, ако не забелязваш и не смятам, че категорично може да знае някой отвън мотивите, освен самият заявител),  не виждам защо обратното трябва да може да се обосновава с "много често", без обаче в конкретния случай да има известен поне един факт, който да навежда на страх. 
В действителност да направиш връзка (вероятностна или категорична) от един известен факт за друг,  от дадено поведение и съвкупността от тях е именно прилагане на правилата на формалната и житейска логика - не е необходимо да си специалист за това, но някои професии дават практически опит точно при оценката на такива обстоятелства, което е от значение дори в ежедневната ти преценка за събитията и поведението на хората около теб и не виждам нищо укорително в това да го ползваш или да се позоваваш на него. 
Това е като диагностиката на опитен лекар, да речем - и тук ще си позволя един личен пример: преди много години рано сутринта на връщане от училището на детето ми ме среща близка на свекърва ми възрастна лекарка, поздравихме се, нищо не ми каза.После поръчала на нея да ме заведе да си направя определени изследвания. Почудих се, защото нямах и не съм имала никакви прояви от естество да са ми нужни въпросните изследвания, никой дотогава не беше забелязал (живеех сред медицински лица, но от други специалности),  но все пак отидох. Установи се действително отклонение и оттогава следвам едно дребно ограничение в хранителния си режим и нямам проблеми. Тази жена, ако нямаше опит да види невидимото за други само от едно разминаване на улицата, нямаше и да знам или щях да разбера при вече манифестирани прояви и наличен проблем. Та така с професионалния опит и прилагането му, където се налага.   
3. Относно патоанатомите - аз нямам достатъчно факти, за да правя извод вярно или невярно е твърдението, че са се страхували, но ако е така, то има поне един известен публично случай на обесен на катерушка съдебен лекар (не кой да е, а писал учебниците по съдебна медицина навремето, по които и аз съм чела и още пазя и чета при нужда) за основателен страх (и не непременно от физическо посегателство, а от разсипване на кариера, от пречки в професионално развитие и т.н., особено при такъв случай, в който очевидно обективност при представянето му липсва и се ползва пряко дори за политически цели).
Тук има и нещо друго, особено важно, за което не веднъж съм писала в тази тема - за някои СМЕ е от съществена важност да разполагаш с възможност за оглед на тялото (в момент, който е близък до времето на първия оглед и изготвяне на първата СМЕ или поне да разполагаш с категорична информация за условията на съхранение до огледа) и извършването на различни изследвания, както и с други доказателствени материали (включително първия протокол за оглед), а ако това не е възможно, то рискът от неясноти и непълноти още в изходните данни и материали и неточно, неправилно заключение е изключително висок. Затова и в зависимост от конкретиката на случая много медици не биха се ангажирали със заключение при тези условия. Когато се правят повторни и допълнителни СМЕ без тяло, дори и въз основа на всички останали доказателствени материали и изследвания, които се съдържат в делото, се правят въз основа на вече извършения оглед и първа СМЕ - техните качества, начин на извършване на експертизата и пълнота/непълнота или неточност на заключенията винаги рефлектират и в следващите, това е неизбежно.   
Това, което би се изисквало от един частен съдебен лекар - да даде заключение без да разполага с достатъчно материали и данни, е аналогично на това да предоставиш на съдия половината от доказателствата по делото и да искаш да постанови решение или на адвокат, за да даде консултация - и решение ще има, и консултация, но с много висока вероятност (да не кажа със сигурност) да са далеч от действителността.
4. За мълчанието - това, което за теб неясно защо е абсурдно (аргумент не видях, освен твърдението ти), за мен е почти ежедневие - когато човек мълчи, не споделя - то затова е и мълчание, проговори ли, вече няма мълчание.
Какво неясно има, още по-малко - абсурдно, не знам.
Не държа да те убеждавам в каквото и да е, както и когото и да било - чети, преценявай аргументите и отхвърляй или приемай по твоя преценка. Изразявам мнението си (тук никой от нас не претендира да е бил очевидец на което и да е обсъждано събитие или аспект от него), като се старая да го обосновавам с известните засега факти. Ако имаш контрааргументи, основани на конкретни факти, които водят до други изводи, а не просто твърдения и нападки кой за какво ползва познанията и опита си, съм в готовност да ги чуя, осмисля и ако действително са резонни, да си променя мнението.