И будизма и стоицизма ни учат да превъзмогнем егото си. Егото ни може да има много проявления - да си доставяме удоволствие и да се фокусираме изключително много върху удоволствието, да имаме нужда да се доказваме и да сме прави, да имаме нужда да караме хората да виждат нашата правота и да се съгласят с нея, да имаме нужда да търсим вина винаги в другите хора и в обстоятелствата, но никога в нас, да имаме нужда да контролираме (както това, което се случва, така и това, което казват и правят хората).
Тези философии ни учат да превъзмогнем егото си, да сме осъзнати кога правим и казваме неща, породени от нашето его. Учи ни да приемем, че хората са такива каквито са - ние не можем да ги контролираме и променим. Учи ни да мислим само за това, което е в нашия контрол и това, което зависи от нас и да не мислим много за това, което не можем да променим и да не отделяме много енергия в това.
И в крайна сметка трябва да приемем хората такива каквито са. Ние няма да ги накараме да се променят. Това не означава, че сме съгласни с тях. Просто това, че ние не сме съгласни едва ли ги интересува особено.
Единственото, което ние може да споделим е нашите разбирания и нашата философия. И да оставим хората да решат дали им харесва или не. Ако не им харесва и не са съгласни с нас, това е тяхно право. Излишно е да се отделя енергия да се спори с тях.
Та така моето пожелание е хората да разбират това малко повече и да си вкарваме енергията там където си струва - в нещата, които можем да променим и нещата, които зависят от нас. А за тези, които не зависят от нас, колкото и да ни е болно, да не оставяме това да ни вреди. Не си струва.