На мен пък последните откровения на Ралица за пръв път да ми харесат. Много е права за завистта.
Виж целия пост
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2026, 15:20 ч.
# 57 600
26 авг. 2026, 14:40 ч.
# 57 601
26 авг. 2026, 14:45 ч.
И друго си мисля.. че са оцелели сред джунглата и наркокартелите на Мексико, а не успяха да оцелеят в тукашната кочина. Нашите бандити излязоха по-страшни от мексиканските.
С глас се смея. 🤣
Те никога не са имали допир с картелите, чак пък оцелели били. О, Боже, какво ли още ще прочета тук?!
Това нефелно внушение като другото за 14-кодишната внедрена агентка на ДАНС и ГДБОП ли е?
Калушевата кесия ли трябва да е пълна? В такъв случай РА и СМ ще излязат лъжкини, отново.
А и само да допълня, че един психясал мозък не се интересува ама грам колко пари има в кесията.
Виж целия пост
И друго си мисля.. че са оцелели сред джунглата и наркокартелите на Мексико, а не успяха да оцелеят в тукашната кочина. Нашите бандити излязоха по-страшни от мексиканските.
С глас се смея. 🤣
Те никога не са имали допир с картелите, чак пък оцелели били. О, Боже, какво ли още ще прочета тук?!
Само да не се окаже, че кесията е пълна. Тогава не ви знам каква версия ще си съчинявате.
Това нефелно внушение като другото за 14-кодишната внедрена агентка на ДАНС и ГДБОП ли е?Калушевата кесия ли трябва да е пълна? В такъв случай РА и СМ ще излязат лъжкини, отново.
А и само да допълня, че един психясал мозък не се интересува ама грам колко пари има в кесията.
# 57 602
26 авг. 2026, 14:50 ч.
Ако се окаже, че кесията е пълна, то тогава ще се окаже, че Ралица и Майсторова лъжат, та знае ли се. Което няма да е нищо ново за Ралица де. Все още се пазят във профилът ѝ всички нейни постове. В началото дума не обелваше за религиозни практики. С последните си постове сама ги легитимира като секта.
Случайно ли, след вчерашният пост на Уилоу за монашеството и манастирите, изведнъж - монаси... Случайност?
Valya61q кой споделя поста на Ралица от Фейсбук?
Виж целия пост
Само да не се окаже, че кесията е пълна. Тогава не ви знам каква версия ще си съчинявате.
Случайно ли, след вчерашният пост на Уилоу за монашеството и манастирите, изведнъж - монаси... Случайност?
Valya61q кой споделя поста на Ралица от Фейсбук?
# 57 603
26 авг. 2026, 14:50 ч.
Пак ли не Вие влачите чаршафите? 😄
По темата или по-скоро глупостите на Ралица, ще кажа следното: по същия начин, по който не можеш да разбереш как живеят такива хора, така и не можеш да разбереш как така могат да умрат, отнасяйки си главата с някой и друг куршум. Елементарно, ама на Ралица не й изнася. Нищо, скоро ще разберем и подробностите, но ще са само подробности. Няма да изскочи внезапно нито Мохамед, нито убиецът до дървото с бинтованата глава.
единственото, което ми изскочи е - вътрешния човек, който е мотивиран от "омраза" и "завист", „доброволния участник в чуждата операция“, онзи, който е достатъчно близък "да даде „информация“, "да свидетелства удобно, да излъже или просто да замълчи, когато трябва да говори." Traitors (във формат публично профилиране)
Виж целия пост
Скрит текст:
от Ралица:
Има хора, които много трудно могат да бъдат обяснени с едно изречение. И може би точно там започна един от огромните проблеми с разбирането на шестимата.
Те бяха свободни хора.
А свободният човек е много труден за разбиране от ум, който е свикнал всичко да подрежда в кутийки и рамки.
Как така един човек може да бъде спелеолог и водолаз? Алпинист и пчелар? Рейнджър и будист? Творец и човек, способен да борави с техника, да строи, да ремонтира, да оцелява в планината, да готви, да шие, да свири на китара и флейта?
Как така някой може днес да влиза в пещера, утре да се гмурка, после да гаси пожар, да се грижи за животни, да медитира, да чете философия, да прави нещо с ръцете си, да пътешества и вечерта да седне край огъня или да гледа звездите с телескоп?
Ами може. Само че за да бъде разбрано това, трябва да се приеме нещо много просто:
Човекът не е длъжен да бъде само едно нещо. Не е длъжен да избере една професия, едно занимание, една идентичност, един начин на живот и да го носи до края на живота си като униформа.
Някои хора живеят хоризонтално – работа, дом, телевизор, почивка, и после всичко отначало. Други живеят във всички посоки. Катерят се по планини. Слизат под земята и изследват пещери. Гмуркат се и изследват океани и морета. Тръгват нанякъде да пътешестват. Учат. Строят. Изследват. Спасяват. Търсят.
Тези хора са любопитни към живота. Те изследват всички аспекти на човешкото съществуване.
И точно тук идва нещо, което наблюдавам вече месеци и което за мен е потресаващо. Когато един ограничен ум срещне начин на живот, който не може да си представи и обясни, стига до нелепото заключение, че тук има нещо съмнително.
Без доказателства. Без лично познанство. Без наблюдение върху живота им. Понякога без дори елементарна представа какво са правили тези хора. Това не е нищо друго освен елементарна неспособност непознатият начин на живот да бъде побран в собствената представа за света.
И тук имам един много прост въпрос:
А монасите? В продължение на близо две хилядолетия в християнството съществуват мъжки монашески общности. Мъже напускат семейния модел, живеят заедно, работят заедно, молят се заедно, хранят се заедно и изграждат живота си около общност. По същата логика трябва ли да заключим, че всеки мъжки манастир представлява хомосексуална общност?
Защото от факта, че група мъже живеят заедно, не следва абсолютно нищо за сексуалността на конкретните хора в нея.
Същото виждаме в будизма.
Монашеската сангха съществува от хилядолетия. Човешката история е пълна с мъжки общности – религиозни, изследователски, военни, мореплавателски, експедиционни, спасителни – в които хора прекарват огромна част от живота си заедно.
Защото хората могат да бъдат свързани от нещо различно от секс.
Могат да бъдат свързани от кауза.
От приятелство. От работа. От риск. От доверие. От любовта към природата. От духовност. От приключението. И може би точно това днес се оказва толкова трудно за разбиране. Че между мъже може да съществува огромна близост, без тя да бъде сексуална. Че мъжете могат да се обичат като братя. Че могат да споделят дом. Че могат да се грижат един за друг. Че могат да бъдат семейство по избор. И че приятелството може да бъде една от най-дълбоките човешки връзки, без непременно зад него да стои сексуално желание и поведение.
Но има и още нещо.
Психологията отдавна познава склонността ни да опростяваме хората, които възприемаме като „другите“ и “различните”. И тогава шест различни човешки същества престават да бъдат шест личности. Стават:
„Групата“.
„Сектата“.
Будисти – значи всички са „будистка секта“.
Имат духовни символи – значи има „ритуали“.
Живеят мъже заедно – значи има „сексуални отношения“.
Има млади хора – значи някой вече може да произнесе най-гнусното обвинение.
И след достатъчно повторения предположението започва да звучи като факт. Само че не е.
Има и друга цена на свободата, за която говорим много по-рядко.
Не всеки, който не разбира свободния човек, просто му се присмива. Понякога свободата на другия предизвиква дори завист и омраза. Човешката подлост и човешката завист са напълно реални фактори в отношенията между хората. Обикновено не завиждаме само на това, което другият има. Често завиждаме много повече на това, което другият си позволява да бъде. Свободен. Независим. Неподчинен. Неподкупен. Неинтересуващ се особено дали ще бъде одобрен. Човек, който може да напусне удобното. Който може да живее в планината. Който може да избере приятелите си за семейство. Който може да каже „не“. Който не измерва живота си в пари, статус и обществено одобрение.
Това може да дразни много повече от богатството. Защото богатството можеш да си обясниш. “Има повече пари от мен.“
Статуса също. “Има повече власт от мен.“ Но как си обясняваш човек, който притежава нещо, което не можеш да купиш и дори не разбираш?
Вътрешна свобода.
И точно такива хора могат да бъдат особено неудобни. Защото човекът, който трудно може да бъде купен, уплашен или поставен в рамка, е много по-труден за управление от човека, който просто има пари. Той реално е невъзможен за управление и не можеш да го подчиниш. И тук стигаме до въпрос, който според мен заслужава много по-сериозно внимание в случая „Петрохан – Околчица“ и на който според мен изобщо не се обръща внимание въпреки непрестанните ми настоявания да не се гледа само едната единствена версия, която беше зададена по команда още в първите дни от трагедията:
След като компроматна линия срещу моите близки е започнала години преди смъртта им, не трябва ли това да бъде изследвано?
Завистта рядко сама организира голямо престъпление. По-често тя е горивото, което прави човека готов да помогне на по-голяма схема: да разпространи слух, да даде „информация“, да свидетелства удобно, да злепостави, да излъже или просто да замълчи, когато трябва да говори.
Кой ги е мразел + имал е достъп до информация + имал е причина + имал е възможност + направил е нещо конкретно. Завистта може да обясни защо някой е станал доброволен участник в чужда операция.
Тъй като компроматната линия е започнала години преди смъртта им тогава бихме могли да имаме две различни сили, а не една:
някой има интерес от Иво и групата → някой друг го ненавижда → двамата по различни причини започват да действат в една посока.
Подобен зловещ сценарий се получава когато няколко човешки слабости започнат да работят заедно — власт, пари, страх, завист и лична мъст.Човек или в случая група може да бъде унищожена от няколко човека, които са открили, че омразата им може да бъде полезна на някой по-силен.
Шестимата не се побираха в никакви рамки. И може би точно затова след смъртта им толкова много хора отчаяно започнаха да търсят дума, в която да ги натъпчат. И нека не забравяме, че тя удобно беше подадена още от самия главен прокурор на 4 ти февруари. Колко удобно. Една дума – и повече няма нужда да опознаваш човека. Няма нужда да питаш. Няма нужда да мислиш.
Няма нужда да допускаш, че пред теб може да има свят, по-голям от твоя собствен.
Аз обаче ги познавах.
И затова няма да позволя шест необикновени човешки живота да бъдат сведени до примитивните категории на хора, които никога не са ги срещали.
Те бяха различни един от друг. И бяха много неща - повече отколкото думите могат да опишат. И имаше нещо, което ги свързваше. Бяха свободолюбиви хора. Хора, които не чакаха някой да им обясни как трябва да изглежда животът им. Те просто го живееха. По необикновен, смел и достоен начин.
И това разбира се е най-трудното за възприемане в един свят, който обича рамките - човекът, който отказва да влезе в тях.
Свободният човек е неудобен – самото му съществуване доказва на останалите, че рамката, в която живеят може да бъде разчупена. И точно затова различният често предизвиква такава ярост. Не защото свободата му отнема нещо от нас. А защото ни напомня за свободата, която ние самите не сме посмели да изберем.
И неспособността ни да разберем нечий живот никога не ни дава право да измислим вместо него друг сценарии на този живот, който пасва на ограниченото ни възприятие, а после дори да го осъдим за собствената си измислица.
Бъдете свободни! Обичам ви безкрай!
Старт!
Има хора, които много трудно могат да бъдат обяснени с едно изречение. И може би точно там започна един от огромните проблеми с разбирането на шестимата.
Те бяха свободни хора.
А свободният човек е много труден за разбиране от ум, който е свикнал всичко да подрежда в кутийки и рамки.
Как така един човек може да бъде спелеолог и водолаз? Алпинист и пчелар? Рейнджър и будист? Творец и човек, способен да борави с техника, да строи, да ремонтира, да оцелява в планината, да готви, да шие, да свири на китара и флейта?
Как така някой може днес да влиза в пещера, утре да се гмурка, после да гаси пожар, да се грижи за животни, да медитира, да чете философия, да прави нещо с ръцете си, да пътешества и вечерта да седне край огъня или да гледа звездите с телескоп?
Ами може. Само че за да бъде разбрано това, трябва да се приеме нещо много просто:
Човекът не е длъжен да бъде само едно нещо. Не е длъжен да избере една професия, едно занимание, една идентичност, един начин на живот и да го носи до края на живота си като униформа.
Някои хора живеят хоризонтално – работа, дом, телевизор, почивка, и после всичко отначало. Други живеят във всички посоки. Катерят се по планини. Слизат под земята и изследват пещери. Гмуркат се и изследват океани и морета. Тръгват нанякъде да пътешестват. Учат. Строят. Изследват. Спасяват. Търсят.
Тези хора са любопитни към живота. Те изследват всички аспекти на човешкото съществуване.
И точно тук идва нещо, което наблюдавам вече месеци и което за мен е потресаващо. Когато един ограничен ум срещне начин на живот, който не може да си представи и обясни, стига до нелепото заключение, че тук има нещо съмнително.
Без доказателства. Без лично познанство. Без наблюдение върху живота им. Понякога без дори елементарна представа какво са правили тези хора. Това не е нищо друго освен елементарна неспособност непознатият начин на живот да бъде побран в собствената представа за света.
И тук имам един много прост въпрос:
А монасите? В продължение на близо две хилядолетия в християнството съществуват мъжки монашески общности. Мъже напускат семейния модел, живеят заедно, работят заедно, молят се заедно, хранят се заедно и изграждат живота си около общност. По същата логика трябва ли да заключим, че всеки мъжки манастир представлява хомосексуална общност?
Защото от факта, че група мъже живеят заедно, не следва абсолютно нищо за сексуалността на конкретните хора в нея.
Същото виждаме в будизма.
Монашеската сангха съществува от хилядолетия. Човешката история е пълна с мъжки общности – религиозни, изследователски, военни, мореплавателски, експедиционни, спасителни – в които хора прекарват огромна част от живота си заедно.
Защото хората могат да бъдат свързани от нещо различно от секс.
Могат да бъдат свързани от кауза.
От приятелство. От работа. От риск. От доверие. От любовта към природата. От духовност. От приключението. И може би точно това днес се оказва толкова трудно за разбиране. Че между мъже може да съществува огромна близост, без тя да бъде сексуална. Че мъжете могат да се обичат като братя. Че могат да споделят дом. Че могат да се грижат един за друг. Че могат да бъдат семейство по избор. И че приятелството може да бъде една от най-дълбоките човешки връзки, без непременно зад него да стои сексуално желание и поведение.
Но има и още нещо.
Психологията отдавна познава склонността ни да опростяваме хората, които възприемаме като „другите“ и “различните”. И тогава шест различни човешки същества престават да бъдат шест личности. Стават:
„Групата“.
„Сектата“.
Будисти – значи всички са „будистка секта“.
Имат духовни символи – значи има „ритуали“.
Живеят мъже заедно – значи има „сексуални отношения“.
Има млади хора – значи някой вече може да произнесе най-гнусното обвинение.
И след достатъчно повторения предположението започва да звучи като факт. Само че не е.
Има и друга цена на свободата, за която говорим много по-рядко.
Не всеки, който не разбира свободния човек, просто му се присмива. Понякога свободата на другия предизвиква дори завист и омраза. Човешката подлост и човешката завист са напълно реални фактори в отношенията между хората. Обикновено не завиждаме само на това, което другият има. Често завиждаме много повече на това, което другият си позволява да бъде. Свободен. Независим. Неподчинен. Неподкупен. Неинтересуващ се особено дали ще бъде одобрен. Човек, който може да напусне удобното. Който може да живее в планината. Който може да избере приятелите си за семейство. Който може да каже „не“. Който не измерва живота си в пари, статус и обществено одобрение.
Това може да дразни много повече от богатството. Защото богатството можеш да си обясниш. “Има повече пари от мен.“
Статуса също. “Има повече власт от мен.“ Но как си обясняваш човек, който притежава нещо, което не можеш да купиш и дори не разбираш?
Вътрешна свобода.
И точно такива хора могат да бъдат особено неудобни. Защото човекът, който трудно може да бъде купен, уплашен или поставен в рамка, е много по-труден за управление от човека, който просто има пари. Той реално е невъзможен за управление и не можеш да го подчиниш. И тук стигаме до въпрос, който според мен заслужава много по-сериозно внимание в случая „Петрохан – Околчица“ и на който според мен изобщо не се обръща внимание въпреки непрестанните ми настоявания да не се гледа само едната единствена версия, която беше зададена по команда още в първите дни от трагедията:
След като компроматна линия срещу моите близки е започнала години преди смъртта им, не трябва ли това да бъде изследвано?
Завистта рядко сама организира голямо престъпление. По-често тя е горивото, което прави човека готов да помогне на по-голяма схема: да разпространи слух, да даде „информация“, да свидетелства удобно, да злепостави, да излъже или просто да замълчи, когато трябва да говори.
Кой ги е мразел + имал е достъп до информация + имал е причина + имал е възможност + направил е нещо конкретно. Завистта може да обясни защо някой е станал доброволен участник в чужда операция.
Тъй като компроматната линия е започнала години преди смъртта им тогава бихме могли да имаме две различни сили, а не една:
някой има интерес от Иво и групата → някой друг го ненавижда → двамата по различни причини започват да действат в една посока.
Подобен зловещ сценарий се получава когато няколко човешки слабости започнат да работят заедно — власт, пари, страх, завист и лична мъст.Човек или в случая група може да бъде унищожена от няколко човека, които са открили, че омразата им може да бъде полезна на някой по-силен.
Шестимата не се побираха в никакви рамки. И може би точно затова след смъртта им толкова много хора отчаяно започнаха да търсят дума, в която да ги натъпчат. И нека не забравяме, че тя удобно беше подадена още от самия главен прокурор на 4 ти февруари. Колко удобно. Една дума – и повече няма нужда да опознаваш човека. Няма нужда да питаш. Няма нужда да мислиш.
Няма нужда да допускаш, че пред теб може да има свят, по-голям от твоя собствен.
Аз обаче ги познавах.
И затова няма да позволя шест необикновени човешки живота да бъдат сведени до примитивните категории на хора, които никога не са ги срещали.
Те бяха различни един от друг. И бяха много неща - повече отколкото думите могат да опишат. И имаше нещо, което ги свързваше. Бяха свободолюбиви хора. Хора, които не чакаха някой да им обясни как трябва да изглежда животът им. Те просто го живееха. По необикновен, смел и достоен начин.
И това разбира се е най-трудното за възприемане в един свят, който обича рамките - човекът, който отказва да влезе в тях.
Свободният човек е неудобен – самото му съществуване доказва на останалите, че рамката, в която живеят може да бъде разчупена. И точно затова различният често предизвиква такава ярост. Не защото свободата му отнема нещо от нас. А защото ни напомня за свободата, която ние самите не сме посмели да изберем.
И неспособността ни да разберем нечий живот никога не ни дава право да измислим вместо него друг сценарии на този живот, който пасва на ограниченото ни възприятие, а после дори да го осъдим за собствената си измислица.
Бъдете свободни! Обичам ви безкрай!
Старт!
Пак ли не Вие влачите чаршафите? 😄
По темата или по-скоро глупостите на Ралица, ще кажа следното: по същия начин, по който не можеш да разбереш как живеят такива хора, така и не можеш да разбереш как така могат да умрат, отнасяйки си главата с някой и друг куршум. Елементарно, ама на Ралица не й изнася. Нищо, скоро ще разберем и подробностите, но ще са само подробности. Няма да изскочи внезапно нито Мохамед, нито убиецът до дървото с бинтованата глава.
единственото, което ми изскочи е - вътрешния човек, който е мотивиран от "омраза" и "завист", „доброволния участник в чуждата операция“, онзи, който е достатъчно близък "да даде „информация“, "да свидетелства удобно, да излъже или просто да замълчи, когато трябва да говори." Traitors (във формат публично профилиране)
# 57 604
26 авг. 2026, 14:56 ч.
Ралица прави паралел между християнско монашество и будистко. В християнството МЪЖЕ отивали в манастир. Да.
Александър, Ники, Леон мъже ли са били, когато са "поискали" да живеят с Калушев?
Да, разбрах, че сме завистливи и не сме им на интелектуалното ниво (по Ванне).
Виж целия пост
Александър, Ники, Леон мъже ли са били, когато са "поискали" да живеят с Калушев?
Да, разбрах, че сме завистливи и не сме им на интелектуалното ниво (по Ванне).
# 57 605
26 авг. 2026, 15:02 ч.
Ти откъде знаеш дали са имали допир или не, флоресита? Да не си им светила в Мексико?
Мислиш, че там можеш да отидеш с яхта и да си построиш хасиенда в курорт, и да си обзаведеш пещера ей-така, и да си пийваш аяуаската без да те забележат местните бандити ли?
Виж целия пост
Мислиш, че там можеш да отидеш с яхта и да си построиш хасиенда в курорт, и да си обзаведеш пещера ей-така, и да си пийваш аяуаската без да те забележат местните бандити ли?
# 57 606
26 авг. 2026, 15:02 ч.
Замонашаването на деца не е ли забранено на територията на тази клета държава?
За завист някой горе говори...завист за кое?? За дупките в черепите на децата?
Виж целия пост
За завист някой горе говори...завист за кое?? За дупките в черепите на децата?
# 57 607
26 авг. 2026, 15:05 ч.
Аз съм съгласна с нея за това, че повече завист може да предизвика не това, което притежаваш, а това, което си. Не казвам, че в този случай е така, а по принцип.
Виж целия пост
Замонашаването на деца не е ли забранено на територията на тази клета държава?
За завист някой горе говори...завист за кое?? За дупките в черепите на децата?
За завист някой горе говори...завист за кое?? За дупките в черепите на децата?
# 57 608
26 авг. 2026, 15:05 ч.
Нормалния човек няма за какво да им завижда -аз искам да съм здрава ,да работя ,децата да са добре ,да ям и да не дебелея,да не ме боли кръста и чат-пат епик секс 😅 Не им ща ни пещерите ,ни гмурканията ни хижите, ни нищо .....И който иска СЕ гмурка ,катери,хвърча и т.н. не трябва да си будист за правиш тези неща.
Живяли са както искат и са умрели както искат .Свободни са .Не разбирам каква е драмата.
Виж целия пост
Живяли са както искат и са умрели както искат .Свободни са .Не разбирам каква е драмата.
# 57 609
26 авг. 2026, 15:11 ч.
Ралица отговаря на Уилоу, но много повърхностно - неговият акцент беше върху това, че е абсурд 7-8-10 годишно дете да бъде зарязано в манастир, а точно на това тя не смее да влиза контра 
Пени се как мъжете излизали от семействата си, за да влязат в манастир - нещо, с което никой няма проблем. Но за децата не смее да гъкне.
Виж целия пост
Пени се как мъжете излизали от семействата си, за да влязат в манастир - нещо, с което никой няма проблем. Но за децата не смее да гъкне. 
# 57 610
26 авг. 2026, 15:11 ч.
В свободата включва ли се негледането на филми сам и шестмесечни ритрийти под надзор. Мерси ти. Ралица е хубаво да млъкне, така има вероятност хората по-бързичко да я забравят, което е в неин интерес.
Виж целия пост
# 57 611
26 авг. 2026, 15:14 ч.
Завистта е включена в схемата "Кой ги е мразел + имал е достъп до информация + имал е причина + имал е възможност + направил е нещо конкретно." Остава да ни се посочи предателя/ите, защото за мен говори от позицията на - Аз те знам, но и ти знаеш това, нали.
Останалите завистници сме включени в "ограничения мозък", който не разбира различните.
Виж целия пост
Останалите завистници сме включени в "ограничения мозък", който не разбира различните.
# 57 612
26 авг. 2026, 15:20 ч.
Ралица говори за завист. Защото са били свободни, умни, просветени...
Виж целия пост
Замонашаването на деца не е ли забранено на територията на тази клета държава?
За завист някой горе говори...завист за кое?? За дупките в черепите на децата?
За завист някой горе говори...завист за кое?? За дупките в черепите на децата?
Препоръчани теми