Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Кой попада в култ? И кога общността става опасна?
Направи ми впечатление как реагираха маса хора на трагедията в Петрохан:
«Как може да са повярвали?»
«Как са тръгнали след него?»
«Какви хора са това?»
Тези въпроси обаче са погрешни.
В култ може да попадне почти всеки. Не защото е глупав, не защото е психически нестабилен, а защото е човек. Защото преживява криза. Защото търси смисъл. Защото търси идея. Защото е сам.
Култовете не започват с насилие. Те започват с приемане.
Първо, нека уточня.
Не всяка затворена общност е опасна.
Има общности, които са интензивни, имат силна вътрешна култура, специфичен език, ритуали, дори харизматичен водач - но не разрушават личността. Членовете им могат да си тръгнат без страх. Съмнението не се наказва. Външният свят не се демонизира. Семейството не е враг.
Това са силни общности, но те не са деструктивни.
Проблемът започва, когато принадлежността се превърне в подчинение.
Кога култът става деструктивен?
Границата е ясна. Една група става опасна, когато:
- лидерът се ползва с абсолютен авторитет
- съмнението е престъпление
- членовете се изолират от семейството и старите си приятели
- информацията се филтрира и манипулира
- напускането води до заплахи, страх или унижение
- личната идентичност се разтваря в груповата
Тогава вече не говорим за общност. Говорим за система за подчинение. Или иначе казано - за деструктивен култ.
Кои хора са най-уязвими?
Не слабите и не глупавите. Не ги окачествявайте като такива, защото това автоматично ви дава успокоението, че вие не можете да сте в такава ситуация никога. А подобни заблуди са опасни.
Сред последователите на Джим Джоунс, за когото писах вчера, има лекари, инженери, висшисти. Това не са прости хора, лесни за манипулиране. Не са слаби, нито глупави. Това са хора като мен и вас, които са влезли в капана в момент на уязвимост, каквито моменти и периоди имаме всички.
Най-уязвими са хората, които преживяват тежка житейска промяна - развод, смърт на близък, болест, финансов срив, емиграция, социална изолация. Хората, които преживяват разпад на стария си свят. Не е случайно, че най-много култове в България се появиха през 90-те. Тази огромна промяна, този преход, който преживяхме, ни направи уязвими.
Пак по тази причина особено уязвими са младите хора - те търсят идентичност, пълни са с идеализъм, отворени са да повярват в кауза.
Парадоксално, но уязвими са и емпатичните хора, състрадателните, тези, които искат да помогнат на всички и да бъдат част от нещо по-голямо. При тях уязвимостта идва от идеализма - те искат да вярват в идеята за по-добър свят, за по-добър живот, за по-добро общество и са склонни да повярват, че са попаднали в такова.
Интелектът не е защита, нито образованието е защита. Психологическата манипулация не работи чрез аргументи. Тя работи чрез усещане за принадлежност и постепенно поглъщане.
Как започва всичко?
С внимание, с топлина, с приемане, с усещане, че си специален и важен. Дори обичан.
Новият човек бива обгърнат от грижа. Получава отговори, получава смисъл и цел. Светът най-накрая изглежда подреден и намира обяснение.
После постепенно идват вътрешния език, разделението «ние срещу тях», малките компромиси, по-високите изисквания, обвиненията към външния свят, изолацията от него, натискът да докажеш, че си част от групата, че вярваш на лидера, че заслужаваш да си там.
Процесът е бавен и постепенен, така че не осъзнаваш момента, в който си преминал границата.
Култове ще има все повече. Някой беше писал в коментар, че това са неща от миналия век. Не са. В този дигитален свят хората са самотни и все по-самотни ще стават. А самотният човек търси принадлежност, приемане и разбиране, смисъл и цел.
Когато обществото не предлага смисъл, някой друг ще го предложи.
Когато няма общност, ще се появи фалшива.
Когато няма човек, който те обича, ще се появи манипулатор, който те кара да се чувстваш обичан.
Деструктивният култ не създава празнотата, празнотата вече я има. Той само я използва.
Вместо да се питаме «Как са могли да повярват?», по-честният въпрос е «Какво им е липсвало?».
И накрая, важните изводи.
Нека се погрижим за себе си, ако нещо ни липсва.
Нека обръщаме внимание на психичното си здраве, особено в моменти на голяма промяна.
Ако се чувстваме самотни и неразбрани, нека потърсим приятели и среда, която няма нужда да е идеална, но е важно да бъде здравословна - тоест среда приемаща, не поглъщаща.
Нека създаваме с хората около нас отношения на равнопоставеност, нека предпочитаме контакти, в които може да има спорове и съмнения, и дебати, вместо тези, в които има само едно вярно мнение.
Нека се пазим от балони, в които се вярва само на един човек, само на една идея.
И нека се оглеждаме около себе си за хора, които са в риск.

мама Нинджа/Мария Пеева