Аз също съм израсла в планински район, дядо ми беше планинар, не точно любител, а по работа, носел ме е от невръстно дете в раницата вътре, зимата особено сам без оръжие не тръгваше. Помня как познаваше всяка педя в планината - маршрут, пътеки, стъпки от дивеч, без съвременната в момента техника и интернет.
В днешно време с всичките модерни джаджи за ориентация и наблюдение, тази групичка едва ли са били изолирани като овчари в колиба. Най - малкото са познавали района, пътеки, входове, изходи за евентуално оттегляне.
Камери и датчици ще е имало в много по-широк радиус около хижата.
Чак пък да не можеш да се покриеш като котка да се измъкнеш в някой изход , ще трябва цял отряд да обсади отвън.
Все си мисля, че са имали трениран вариант за излизане, не през официалния вход.
В такива планински условия обикновено ходиш въоръжен, лягаш и спиш с оръжие