Съобщението, което Калушев изпраща до майка си:
"Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина... То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест
)) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна."С първото изречение от писмото още става ясно, че Калушев знае какво е направил и се застрахова пред майка си, че то не е вярно - гузен негонен бяга! - "Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка".. "и все пак това не е причината".. дали? .. И се сбогува с майка си с молба да му прости.. Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна."
От самото начало за мен за мен беше ясно, че това си е ритуално самоубийство и убийство с опит за заличаване на свидетелите и жертвите му.