friends, замисли се - повечето несъответствия, които виждаш са защото имаш твои собствени очаквания как е трябвало да стане самоубийството. Смяташ, че е трябвало да се подготвят, да се простят, да се нагласят. Не винаги е така. Това много бунтува душата, оставя въпроси и съмнения завинаги и точно аз го разбирам добре. Самоубиеца, който е в нашето семейство е имал планове за деня със семейството и приятелите, закусил е, смял се е, и никакви проблеми, но .. без писмо, без нищо е приключил живота си по обед.
Позната отиде на разхока преди да вземе детето си от училище и скочи от моста ...
Самоубийството не е задължително да е ритуал и с подготовка. Не е като по филмите
Позната отиде на разхока преди да вземе детето си от училище и скочи от моста ...
Самоубийството не е задължително да е ритуал и с подготовка. Не е като по филмите
Малко офтопик от мен.
Скрит текст:
Това, което пишеш внезапно ми напомни за един разказ "Идеален ден за лов на риба-бананка". Един ден с няколко на пръв поглед обикновени случки и на самия край, в последното изречение - самоубийство с изстрел. Селинджър е оставил необяснен мотива за самоубийството на героя си. Десетилетия литературни критици и психолози спорят защо се е самоубил и има няколко различни версии. Много странен паралел с нашата тема, но едно от обясненията е, че авторът е бил повлиян от будизма и самоубийството е един вид освобождение от фалшивия материалистичен свят, в който героят му трагично не се чувства способен да живее ("този свят е един много стабилен сън", "нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина...")
