Преди да изчезне внезапно профилът й, успях да прочета и за Ивей. Разказвам по спомен. Знаел е 7 езика. Завършил е някакъв университет в Япония. През 2020 г. Ники е лежал в болница с някаква травма на гърба и Ивей е прекарал 2 денонощия пред болницата, а тя била горе в стаята. На втората нощ й направил легло в колата от одеяла, за да поспи, но той не посмял да заспи, за да не й пречи с хъркането си. Правил й баници, палачинки и прочие.
Виж целия пост
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2026, 00:16 ч.
# 22 305
10 март 2026, 10:40 ч.
# 22 307
10 март 2026, 10:42 ч.
От последния й разказ, аз останах с впечатлението, че се е прибрала в България от Мексико, след групата.
Лежането в болницата мисля, че беше писала, че е било преди 3 години, но може и да бъркам.
Май тя беше създател на събитието. Ако е така, събитието изчезва заедно с профила.
Виж целия пост
Лежането в болницата мисля, че беше писала, че е било преди 3 години, но може и да бъркам.
И събитието май изтриха. Не само профила на Ралица.
# 22 308
10 март 2026, 10:43 ч.
Това, там било някакъв кръжок по рисуване и работа с глина 
Ралица се изживява като "талантлив" художник и си се рекламира с тези писания.
И всичко това на фона на липсващия й син. Защо го прави?!
Виж целия пост
Ралица се изживява като "талантлив" художник и си се рекламира с тези писания.
И всичко това на фона на липсващия й син. Защо го прави?!
# 22 310
10 март 2026, 10:46 ч.
Заглушават я, трънки. Някой от обкръжението и, със здрав разум и силна воля и е казал да спре да се излага. Дали родители, дали бивши мъже, не е ясно.
Виж целия пост
# 22 312
10 март 2026, 10:47 ч.
Кметът не каза, че е разпознал двама ОТ трима, каза "познах двама трима"! Това го писах още тогава. Звучи сякаш е имало повече от трима.
Да, точно така беше...двама трима каза, което наистина е странно. Аз наблегнах на двама от трима, защото ми стана интересно, че говори за Калушев и Ивей, не бях го забелязала. В първите новини отделно, че казват четирима и че се търсят още най-малко двама...
Не знам колко първите новини са валидни, но после падна чудното затъмнение, та имам чувството, че може и повече истина да има в някои първи отразявания.
Виж целия пост
Не знам дали вече тотално изтрещявам, но слушайки дългата версия на интервюто на кмета, той казва, че е разпознал двама от трима и имам чувството, че говори за двамата Ивайло - Калушев и Ивей. От 9:30 и 10:30 минута...И след като говори за Ивай отговаря наистина на въпроса : Другите двама познавате ли ги., .. Трябва да е объркал Калушев с Дечо. В същото време беше категоричен, че третия, който е по очи не го е разпознал...
https://m.youtube.com/watch?v=gl5bgVQNgp0
https://m.youtube.com/watch?v=gl5bgVQNgp0
Да, точно така беше...двама трима каза, което наистина е странно. Аз наблегнах на двама от трима, защото ми стана интересно, че говори за Калушев и Ивей, не бях го забелязала. В първите новини отделно, че казват четирима и че се търсят още най-малко двама...
Не знам колко първите новини са валидни, но после падна чудното затъмнение, та имам чувството, че може и повече истина да има в някои първи отразявания.
# 22 313
10 март 2026, 10:48 ч.
Ето от профила на Макулев, да не вземе да изчезне:
Виж целия пост
Скрит текст:
Споделям разказ на близък приятел на Ивайло Калушев ,за да разберете ,защо е важно да бъдем на протеста на 13.03.26 в 17:30 пред Съдебната Палата!
Елате за дадем гласа си за Истината и за изчистване на имената на тези Светли Души!
Елиминирани са 6 човека и беше излята страшна помия по тях, и бяха изкарани боклуци. Напълно обратното на това какви хора бяха. Хора с чест, сърце и душа. На 14 юни 2024 година трябваше да се срещна с Иво Калушев, но срещата не се състоя, защото аз имах ангажименти, а рейнджърите имаха приключения с бракониери. Срещата се проведе на 25 юли 2024 година в Петрохан. Поводът на срещата беше моя бъдеща експедиция до Хималаите, по-точно Непал, Тибет (Китай), по-точно планината Кайлаш и езерото Манасаровар. Иво Калушев изпрати моторизиран рейнджър на главния път на Петрохан, за да ни съпроводи догоре. Посрещнаха ни с чай от поляната край хижата и домашен мед от техните кошери. Говорихме си общи приказки, маршрути, височинна болест, гмуркане, парашути и т.н. По време на срещата Калушев ми разказа, че предните дни бракониери са им убили едно от кучетата. Също така ми разказа, че три дни и три нощи са се гонили с бракониери в гората. Срещата ни продължи няколко часа. Към края Иво Калушев получи информация, че има навлизане на бракониери в периметъра и че е време да си вървим. Той нареди да приберат кучетата. Повечето хора, като знаят, че ще ги нападнат, пускат кучетата и ги насъскват. Рейнджърите, като знаеха, че ще имат приключения, си прибираха кучетата. Това беше последната ни среща заедно. После сме си писали и сме се чували няколко пъти. И друг път съм посещавал Петрохан. Защо разказвам всичко това. Рейнджърите бяха пацифисти. Знаех, че са будисти. Знаех, че имат стая като малък будистки олтар. Не съм будист, но съм бил на едни от най-свещените будистки места в света и в много храмове. Знам символиката. В будизма убийството е тежка карма, а най-тежката карма е самоубийството. Целта им е просветление и скъсване на преражданията, а след това Махасамадхи… ненасилствено напускане на тялото. Всяко насилствено напускане е тежка карма. Дори в християнството убийството е грях, а самоубийството също е грях и затова на самоубийците не се позволява да бъдат погребани в гробищата, а извън тях. Така е и в много други религии и духовни школи.
Така коментираната им “страшна ограда с ток“ беше просто електропастир около двора им и обхващаше хижата, полянката и два три реда дървета около полянката. Електропастирът е най-евтиното ограждане на двор и най-екологично щадящото. С него няма бетон, няма колони и няма мрежи.
Аз като животновъд ме е бил токът стотици пъти от електропастир. За хората той е безопасен и дори можеш да минеш през него без да те удари ток. Понякога дори не го виждаш. Вериги имаше само едни на пътя за коли, който води директно към къщата им. Дори ние животновъдите ползваме такива пружини, наричат се портал и представляват жица с пластмасова дръжка, с която разкачаш и закачаш електропастира без да те удави тока. Там имаше табела, че е електропастир, табела на сдружението им, че има видеонаблюдение и табела да се пази природата. Знам също, че преди време са имали и убито куче от вълци. Всеки животновъд, който гледа животни пасищно, ползва електропастир. Включително и много пчелари го използват, за да си пазят кошерите. Всички знаят колко евтин и безопасен е електропастирът.
Според мен рейнджърите са знаели, че ще бъдат нападнати. В базата им винаги имаше хора. Винаги имаше отговорник. Редовно се разделяха на групи. Смятам, че и тогава е било така. Още в началото предвидих и написах, че другите ще ги “самоубият“ и ще ги обвинят. Според мен са станали свидетели на нещо голямо. Косвено зад смъртта им стоят политици свързани с мафията. Смъртта им ще бъде използвана за политическа атака и за ограничаване на НПО. С един куршум няколко заека.
Познавам съвестни полицаи, гранични, антитерористи и хора от ДАНС. Но знам, че има политически натиск. Ако началникът нареди, разследването се спира. Вината е в политиците, не в изпълняващите служители. Министърът на МВР и шефът на ДАНС са политически назначения. Трябва реформа в прокуратурата и съдебната система. Службите трябва да се дистанцират от политиката и да работят прозрачно.
Никога не съм ги виждал Рейнджарите въоръжени. Да, имаха радиостанции, дрон с термо камера, уреди за нощно виждане и термо. Базата им беше перфектно подредена. Хижата беше кукла. Тези хора бяха изключително подготвени. Но не бяха агресивни. Бяха миротворци. Пазеха гората и природата. Само се замислете как ви звучи изразът “будист убиец”.
Може да се проверят сателитни снимки ден преди инцидента, деня на инцидента и ден след това. Могат да се видят коли, фигури и движение. Иска ми се истината да възтържествува и убийците да бъдат наказани. За да не е напразна смъртта им, трябва да променим системата и да се борим за българската природа. Тя е на всички нас. И на децата ни.
Всъщност не знам какво се случва.
Освен всички причини за убийството им и освен политическия натиск, най-вероятно медийният шум се използва, за да прикрие нещо друго. В момента може да се теглят милиарди дългове или да се случват други неща на политическо ниво.
В една нормална държава след такова брутално шесторно убийство щеше да има протести, разследвани политици, уволнения на висши кадри в МВР, прокуратурата и ДАНС.
Съболезнования към близките на рейнджърите не само заради загубата, а и заради помията, излята върху тях. 🙏🏼
Елате за дадем гласа си за Истината и за изчистване на имената на тези Светли Души!
Елиминирани са 6 човека и беше излята страшна помия по тях, и бяха изкарани боклуци. Напълно обратното на това какви хора бяха. Хора с чест, сърце и душа. На 14 юни 2024 година трябваше да се срещна с Иво Калушев, но срещата не се състоя, защото аз имах ангажименти, а рейнджърите имаха приключения с бракониери. Срещата се проведе на 25 юли 2024 година в Петрохан. Поводът на срещата беше моя бъдеща експедиция до Хималаите, по-точно Непал, Тибет (Китай), по-точно планината Кайлаш и езерото Манасаровар. Иво Калушев изпрати моторизиран рейнджър на главния път на Петрохан, за да ни съпроводи догоре. Посрещнаха ни с чай от поляната край хижата и домашен мед от техните кошери. Говорихме си общи приказки, маршрути, височинна болест, гмуркане, парашути и т.н. По време на срещата Калушев ми разказа, че предните дни бракониери са им убили едно от кучетата. Също така ми разказа, че три дни и три нощи са се гонили с бракониери в гората. Срещата ни продължи няколко часа. Към края Иво Калушев получи информация, че има навлизане на бракониери в периметъра и че е време да си вървим. Той нареди да приберат кучетата. Повечето хора, като знаят, че ще ги нападнат, пускат кучетата и ги насъскват. Рейнджърите, като знаеха, че ще имат приключения, си прибираха кучетата. Това беше последната ни среща заедно. После сме си писали и сме се чували няколко пъти. И друг път съм посещавал Петрохан. Защо разказвам всичко това. Рейнджърите бяха пацифисти. Знаех, че са будисти. Знаех, че имат стая като малък будистки олтар. Не съм будист, но съм бил на едни от най-свещените будистки места в света и в много храмове. Знам символиката. В будизма убийството е тежка карма, а най-тежката карма е самоубийството. Целта им е просветление и скъсване на преражданията, а след това Махасамадхи… ненасилствено напускане на тялото. Всяко насилствено напускане е тежка карма. Дори в християнството убийството е грях, а самоубийството също е грях и затова на самоубийците не се позволява да бъдат погребани в гробищата, а извън тях. Така е и в много други религии и духовни школи.
Така коментираната им “страшна ограда с ток“ беше просто електропастир около двора им и обхващаше хижата, полянката и два три реда дървета около полянката. Електропастирът е най-евтиното ограждане на двор и най-екологично щадящото. С него няма бетон, няма колони и няма мрежи.
Аз като животновъд ме е бил токът стотици пъти от електропастир. За хората той е безопасен и дори можеш да минеш през него без да те удари ток. Понякога дори не го виждаш. Вериги имаше само едни на пътя за коли, който води директно към къщата им. Дори ние животновъдите ползваме такива пружини, наричат се портал и представляват жица с пластмасова дръжка, с която разкачаш и закачаш електропастира без да те удави тока. Там имаше табела, че е електропастир, табела на сдружението им, че има видеонаблюдение и табела да се пази природата. Знам също, че преди време са имали и убито куче от вълци. Всеки животновъд, който гледа животни пасищно, ползва електропастир. Включително и много пчелари го използват, за да си пазят кошерите. Всички знаят колко евтин и безопасен е електропастирът.
Според мен рейнджърите са знаели, че ще бъдат нападнати. В базата им винаги имаше хора. Винаги имаше отговорник. Редовно се разделяха на групи. Смятам, че и тогава е било така. Още в началото предвидих и написах, че другите ще ги “самоубият“ и ще ги обвинят. Според мен са станали свидетели на нещо голямо. Косвено зад смъртта им стоят политици свързани с мафията. Смъртта им ще бъде използвана за политическа атака и за ограничаване на НПО. С един куршум няколко заека.
Познавам съвестни полицаи, гранични, антитерористи и хора от ДАНС. Но знам, че има политически натиск. Ако началникът нареди, разследването се спира. Вината е в политиците, не в изпълняващите служители. Министърът на МВР и шефът на ДАНС са политически назначения. Трябва реформа в прокуратурата и съдебната система. Службите трябва да се дистанцират от политиката и да работят прозрачно.
Никога не съм ги виждал Рейнджарите въоръжени. Да, имаха радиостанции, дрон с термо камера, уреди за нощно виждане и термо. Базата им беше перфектно подредена. Хижата беше кукла. Тези хора бяха изключително подготвени. Но не бяха агресивни. Бяха миротворци. Пазеха гората и природата. Само се замислете как ви звучи изразът “будист убиец”.
Може да се проверят сателитни снимки ден преди инцидента, деня на инцидента и ден след това. Могат да се видят коли, фигури и движение. Иска ми се истината да възтържествува и убийците да бъдат наказани. За да не е напразна смъртта им, трябва да променим системата и да се борим за българската природа. Тя е на всички нас. И на децата ни.
Всъщност не знам какво се случва.
Освен всички причини за убийството им и освен политическия натиск, най-вероятно медийният шум се използва, за да прикрие нещо друго. В момента може да се теглят милиарди дългове или да се случват други неща на политическо ниво.
В една нормална държава след такова брутално шесторно убийство щеше да има протести, разследвани политици, уволнения на висши кадри в МВР, прокуратурата и ДАНС.
Съболезнования към близките на рейнджърите не само заради загубата, а и заради помията, излята върху тях. 🙏🏼
# 22 314
10 март 2026, 10:50 ч.
Аз пък гледам да се абстрахирам от емоциоаналната страна на трагедията. Да, не разбирам и не одобрявам поведението на родителите, странни са ми и поведението им и решенията им. Светът, обаче си е пълен с всякакви индивиди.
Повече ме плаши страха и потулването на истината. Ей това вече, наистина ми е проблем. Кметът на Гинци го покриха, Деян го експедираха, у хората в района цари страх /имам близки/. Заглушително мълчание е настанало - нямало нова информация. Е, как? Напр. какво още се прави в тая хижа? Ако се открива нещо ново, което да потвърди версията, това само ще успокои обществото..
Нагоре някой писа, че е невъзможно изтичането на информация от толкова хора по веригата. Всъщност си се говорят и се писаха доста неща, но всеки преценява на какво да вярва.
Виж целия пост
Повече ме плаши страха и потулването на истината. Ей това вече, наистина ми е проблем. Кметът на Гинци го покриха, Деян го експедираха, у хората в района цари страх /имам близки/. Заглушително мълчание е настанало - нямало нова информация. Е, как? Напр. какво още се прави в тая хижа? Ако се открива нещо ново, което да потвърди версията, това само ще успокои обществото..
Нагоре някой писа, че е невъзможно изтичането на информация от толкова хора по веригата. Всъщност си се говорят и се писаха доста неща, но всеки преценява на какво да вярва.
# 22 315
10 март 2026, 10:50 ч.
Ралица явно е разбрала Истината, получила е вероятно всички документи до тук и се е сринала.
Виж целия пост
# 22 316
10 март 2026, 10:50 ч.
Мисля, че преди минути профила на Ралица изчезна от ФБ.
Изчезна, да. Ето одата за Пламен, прекопирана от приятел във ФБ:
Мда, повтаря се архитипа на идеалния човек без никакво его. Пламен очевидно е говорил за всичко друго, не и за себе си като личност. Може би е бил някой, както и другите, преди да влязат в комуната и да се изгубят като личности. Вижда се и идеализация на мястото - нашето място срещу покварения свят навън и Мордор някъде долу. Псевдодуховна ню-ейдж празна риторика за духовност, скромност, доброта, спокойствие, естественост, да бъдеш.
„Забавлението и дисциплината винаги вървяха ръка за ръка“ - псевдосемейна организация на приятелство + контрол. Като цяло романтизация и идеализация и най-интересното - няма и следа от гняв в нея. Към когото и да е и каквото и да е, отнело сина й. Когнитивен дисонанс.
Виж целия пост
Мисля, че преди минути профила на Ралица изчезна от ФБ.
Изчезна, да. Ето одата за Пламен, прекопирана от приятел във ФБ:
Скрит текст:
Пламен 💛
Кой беше Пламен…
Ще ви кажа само кой беше той за мен.
Защото се оказва, че чак след смъртта му разбрах за неговите сериозни професионални постижения.
Изумително, но аз наистина не знаех за тях. Чак когато прочетох в социалните мрежи, си спомних, че преди много години Иво ми беше разказвал колко талантлив е Пламен и в каква област.
Самият Пламен никога не ми е говорил за това. И това не е изненадващо за тези, които го познаваха. Скромността и добротата му бяха изписани на лицето му
и се усещаха в цялото му присъствие.
Той никога не говореше за себе си в безкрайно многото и дълги разговори, които сме имали.
А последната година имах щастието да седя удобно сгушена до печката, на люлеещия се стол, заедно с него и да си говорим дълго. Някак така се случваше, че при всяко мое идване напоследък оставахме сами в хола и разговорите ни продължаваха с часове.
Говорехме за политика. 😃
Който ме познава, знае колко абсурдно звучи това, защото ако има истински аполитичен човек – то това съм аз.
Не веднъж Иво ми се е карал, че не може да съм толкова незаинтересована от политическата обстановка в държавите, в които живея. Но какво да се прави –
това е по-силно от мен.
Та… с Пламен говорехме за политика.
Явно се беше заел със задачата да ме образова.
Говорили сме за Тръмп, за войната в Украйна, за ситуацията в България.
Говореше разпалено, но и с голяма болка – за това колко не са наред нещата в света, и особено в родината ни. Говорехме и за това как се променя светът. Как свободното време – и за възрастни, и за деца – постепенно се превръща в лукс. Как всичко се забързва прекалено много.
И как се губи естествеността на това просто да не правиш нищо.
Да седиш.
Да четеш книга.
Да се разхождаш.
Без телефон.
Без музика.
Просто да бъдеш.
Много говорехме и за екранната зависимост на хората през последните години. Това беше тема, към която се връщахме почти всеки път. Говорехме и за София –
за това колко трудно е да се живее в този град. Тогава той ми казваше:
“Идвай по-често тук при нас.
Оставай за по-дълго, за да можеш да се възстановиш и да се заредиш със сили и енергия, за да помагаш на хората, които те търсят долу в Мордор.“
Когато им гостувах, често наблюдавах как Пламен с безкрайното си спокойствие и търпение седи с часове със Сашо и му прави диктовки – и на английски, и на български.
Веднъж седнахме и аз до Сашо и пишехме заедно, докато Пламен диктуваше. По-късно Ивей се включи с диктовката по български.
Беше много забавно.
Разбира се, със Сашо направихме доста грешки, защото непрекъснато се разсейвахме, а и бяха подбрали много сложен текст.
Всички се смяхме – и на почерците, и на грешките. Но Пламен и Ивей не ни оставиха само да се забавляваме.
Накрая трябваше да препишем текстовете наново. 🤪
Забавлението и дисциплината винаги вървяха ръка за ръка там.
Ники ми беше дал поръчка и за Пламен да направя картина. Каза ми, че много харесва гарги. И аз му направих една цветна гарга. Пламен толкова много я хареса, че се просълзи и бързо излезе от хола, за да не го видя. 💛
Той беше и пчелар.
Заедно с Ивей се грижеха за пчелите.
Затова им направих и още една картина – магична цветна пчела.
Успях да им я подаря преди два-три месеца, както и восъчен печат с формата на пчела. Пламен веднага я постави на видно място в хола.
“За да може всеки, който дойде на гости, да я види“, както самият той каза.
Всички те бяха едни от най-големите почитатели на моето творчество.
Пламен също така рисуваше и красивите глинени творения на Дечо.
Пламен беше човекът, който при последните ми идвания горе идваше да ме вземе от прохода.
Пътуването към хижата винаги беше специално за мен. Отварях прозореца на колата, за да усетя мириса на гората и да вдишам чистия въздух.
Той се усмихваше и ми казваше:
“Тук си вече. Сега ще си починеш и ще се заредиш. Много се радвам, че ще ни гостуваш. Внасяш голяма свежест със всяко идване.“
Той беше и този, който ме изпращаше към автобуса, ако някой не ме караше до София. Всеки път му благодарях за приятното време, което сме прекарали. А той ми казваше скоро пак да се върна и да погостувам.
Прегръщаше ме топло на изпращане
и с благата си усмивка показваше съжалението си, че се връщам обратно в Мордор.
Благодаря ти, Пламене,
за всички безценни разговори,
в които се опитваше да коригираш съзнателното ми невежество по темата за политиката и да ме образоваш поне малко.
Благодаря ти за вкусния мед, който правеше и ми даваше.
Благодаря ти за грижите и обичта към Ники.
Последния път като бях горе с Ники си говорихме за теб. Той ми каза, че много те обича и се гордее с това колко силен ставаш.
Благодаря ти, че те имаше в живота ми.
Винаги ще те нося в сърцето си. 💛
Кой беше Пламен…
Ще ви кажа само кой беше той за мен.
Защото се оказва, че чак след смъртта му разбрах за неговите сериозни професионални постижения.
Изумително, но аз наистина не знаех за тях. Чак когато прочетох в социалните мрежи, си спомних, че преди много години Иво ми беше разказвал колко талантлив е Пламен и в каква област.
Самият Пламен никога не ми е говорил за това. И това не е изненадващо за тези, които го познаваха. Скромността и добротата му бяха изписани на лицето му
и се усещаха в цялото му присъствие.
Той никога не говореше за себе си в безкрайно многото и дълги разговори, които сме имали.
А последната година имах щастието да седя удобно сгушена до печката, на люлеещия се стол, заедно с него и да си говорим дълго. Някак така се случваше, че при всяко мое идване напоследък оставахме сами в хола и разговорите ни продължаваха с часове.
Говорехме за политика. 😃
Който ме познава, знае колко абсурдно звучи това, защото ако има истински аполитичен човек – то това съм аз.
Не веднъж Иво ми се е карал, че не може да съм толкова незаинтересована от политическата обстановка в държавите, в които живея. Но какво да се прави –
това е по-силно от мен.
Та… с Пламен говорехме за политика.
Явно се беше заел със задачата да ме образова.
Говорили сме за Тръмп, за войната в Украйна, за ситуацията в България.
Говореше разпалено, но и с голяма болка – за това колко не са наред нещата в света, и особено в родината ни. Говорехме и за това как се променя светът. Как свободното време – и за възрастни, и за деца – постепенно се превръща в лукс. Как всичко се забързва прекалено много.
И как се губи естествеността на това просто да не правиш нищо.
Да седиш.
Да четеш книга.
Да се разхождаш.
Без телефон.
Без музика.
Просто да бъдеш.
Много говорехме и за екранната зависимост на хората през последните години. Това беше тема, към която се връщахме почти всеки път. Говорехме и за София –
за това колко трудно е да се живее в този град. Тогава той ми казваше:
“Идвай по-често тук при нас.
Оставай за по-дълго, за да можеш да се възстановиш и да се заредиш със сили и енергия, за да помагаш на хората, които те търсят долу в Мордор.“
Когато им гостувах, често наблюдавах как Пламен с безкрайното си спокойствие и търпение седи с часове със Сашо и му прави диктовки – и на английски, и на български.
Веднъж седнахме и аз до Сашо и пишехме заедно, докато Пламен диктуваше. По-късно Ивей се включи с диктовката по български.
Беше много забавно.
Разбира се, със Сашо направихме доста грешки, защото непрекъснато се разсейвахме, а и бяха подбрали много сложен текст.
Всички се смяхме – и на почерците, и на грешките. Но Пламен и Ивей не ни оставиха само да се забавляваме.
Накрая трябваше да препишем текстовете наново. 🤪
Забавлението и дисциплината винаги вървяха ръка за ръка там.
Ники ми беше дал поръчка и за Пламен да направя картина. Каза ми, че много харесва гарги. И аз му направих една цветна гарга. Пламен толкова много я хареса, че се просълзи и бързо излезе от хола, за да не го видя. 💛
Той беше и пчелар.
Заедно с Ивей се грижеха за пчелите.
Затова им направих и още една картина – магична цветна пчела.
Успях да им я подаря преди два-три месеца, както и восъчен печат с формата на пчела. Пламен веднага я постави на видно място в хола.
“За да може всеки, който дойде на гости, да я види“, както самият той каза.
Всички те бяха едни от най-големите почитатели на моето творчество.
Пламен също така рисуваше и красивите глинени творения на Дечо.
Пламен беше човекът, който при последните ми идвания горе идваше да ме вземе от прохода.
Пътуването към хижата винаги беше специално за мен. Отварях прозореца на колата, за да усетя мириса на гората и да вдишам чистия въздух.
Той се усмихваше и ми казваше:
“Тук си вече. Сега ще си починеш и ще се заредиш. Много се радвам, че ще ни гостуваш. Внасяш голяма свежест със всяко идване.“
Той беше и този, който ме изпращаше към автобуса, ако някой не ме караше до София. Всеки път му благодарях за приятното време, което сме прекарали. А той ми казваше скоро пак да се върна и да погостувам.
Прегръщаше ме топло на изпращане
и с благата си усмивка показваше съжалението си, че се връщам обратно в Мордор.
Благодаря ти, Пламене,
за всички безценни разговори,
в които се опитваше да коригираш съзнателното ми невежество по темата за политиката и да ме образоваш поне малко.
Благодаря ти за вкусния мед, който правеше и ми даваше.
Благодаря ти за грижите и обичта към Ники.
Последния път като бях горе с Ники си говорихме за теб. Той ми каза, че много те обича и се гордее с това колко силен ставаш.
Благодаря ти, че те имаше в живота ми.
Винаги ще те нося в сърцето си. 💛
Мда, повтаря се архитипа на идеалния човек без никакво его. Пламен очевидно е говорил за всичко друго, не и за себе си като личност. Може би е бил някой, както и другите, преди да влязат в комуната и да се изгубят като личности. Вижда се и идеализация на мястото - нашето място срещу покварения свят навън и Мордор някъде долу. Псевдодуховна ню-ейдж празна риторика за духовност, скромност, доброта, спокойствие, естественост, да бъдеш.
„Забавлението и дисциплината винаги вървяха ръка за ръка“ - псевдосемейна организация на приятелство + контрол. Като цяло романтизация и идеализация и най-интересното - няма и следа от гняв в нея. Към когото и да е и каквото и да е, отнело сина й. Когнитивен дисонанс.
# 22 317
10 март 2026, 10:54 ч.
И това е възможно, да.
Аз обаче силно се съмнявам в способността на тези хора да обработят истината. Ще я отричат докрай.
Виж целия пост
Ралица явно е разбрала Истината, получила е вероятно всички документи до тук и се е сринала.
Аз обаче силно се съмнявам в способността на тези хора да обработят истината. Ще я отричат докрай.
# 22 318
10 март 2026, 10:55 ч.
На Ралица профилът е бил репортван изключително много пъти от стотици хора и затова е спрян.
Виж целия пост
Препоръчани теми