Попадна ми този пост. Не съм компетентна. Кубратова, коментарът ви ще ми бъде интересен.
Скрит текст:
https://www.facebook.com/NinaLambovaBADZH/posts/%D0%B3%D0%BE%D0% … /939028098985253/
"Голямо броене падна – хижи, кемпери, дарения… Народът – счетоводител по призвание, моралист по убеждение – държи в едната си ръка калкулатора, а с другата си тъпче морала дълбоко в задния джоб. Само че докато гледахте чуждото имущество като риалити, изпуснахте най-интересния епизод. Какво става в последната серия когато заради липса на управител в продължение на три месеца и успешно внушената противоречаща на закона дейност на СНЦ“ Национална агенция за контрол на защитените територии“ (в обществена полза) прокуратурата влиза с 200 директно по най-късата правна писта да ликвидира сдружението и да разпредели имуществото му.
Още малко и стават 3 месеца сдружението от Петрохан да няма управител. Оттам нататък сценарият вече не е „обществено обсъждане“, нито фейсбукарски лакардии, а чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) – прекратяване при липса на органи. И не, това не е теория – това е следващата спирка: съд. Иск –по инициатива на прокурора, защото „държавният интерес“ внезапно става много чувствителен. Моята любима част, която алчните тролове не коментираха, защото не „им дойде на ума“ е: ЛИКВИДАЦИЯ. Не, не тази като с телата и животите, подобна, но с позитивен ефект за участниците в производството и особено това, което ще последва след него (чл.14 и сл. сл. ЗЮЛНЦ).След прекратяването се открива производство по ликвидация, с ликвидатор – познайте кой и по чия инициатива - на прокурора.
Какво прави ликвидаторът? – Този модел, дето всички го знаем - събира вземанията, осребрява имуществото, удовлетворява кредиторите, и накрая разпределя остатъка. Ако няма задължения всичко е „остатък“ за разпределяне. Звучи подредено, нали? Момент, не бързайте, следва особено „вдъхновяващ“ финал : чл. 15 ЗЮЛНЦ – ако няма валидна воля или тя не може да се реализира, имуществото се предоставя по решение на съда за сходни обществени цели. А ние вече, по-горе казахме защо няма правно-валидна воля. В превод: онова, което толкова ви бъркаше в очите, може да бъде разпределено „правилно“, „законосъобразно“ и… окончателно. Членове? Учредители? - без представляващ са просто статисти, а мнението им - бележка под линия или нещо като Фейсбук коментар. А детайлът с това кой всъщност е бил представляващият на сдруженирто, което толкова упорито се приписваше на Ивайло Калушев? О, той е малко неудобен. Особено когато достъпът до имущество може да се окаже, че не е просто подпис, а нещо по-биометрично. Имуществото вече не е в ръцете на сдружението, може да сте спокойни, както и биометричният отпечатък не е „в ръцете на представляващия“, както образно можем да опишем липсващ пръст от ръката на представляващия Ивайло Иванов.. Той може и да е мъртъв, но биотехнологиите са живи. Та сега въпросът е ясен: Ще следите ли със същия плам как ще протече ликвидацията? Ще четете ли съдебните решения? Ще подавате ли заявления по ЗДОИ? Или интересът ви свършва точно там, където започва „законното“ разпределение? Защото едно е да броиш чуждото имущество от екрана и дивана, съвсем друго е да разбереш кой го получава накрая – по закон. И най-накрая – най-удобният трик:
малко факти, малко внушения, малко „изтекли“ детайли – разбъркани добре и поднесени като истина. Така се ражда паралелна реалност. Не тази, която съществува по документи и по закон, а тази, която е удобна за консумация. Образ, сглобен от полуистини. Сюжет, написан за наивни зрители. И „истина“, която звучи достатъчно убедително, за да не бъде проверявана. Въпросът вече не е какво е вярно. А кой има интерес да изглежда вярно? Ако си отговорим на последния въпрос си отговаряме и на всички предходни, а може би и на незададените.
П.П Забравих....в България все още няма закон или нормативен акт, който да урежда доброволчеството. Ня-ма! До тогава всички, които искат да направят нещо като доброволчество трябва да се регистрират в ТР или като сдружения в обществена полза (като горното) или като търговци. Така, че стига по тая тема дали била подходяща или не правната им форма за да опазват територии. Това е била само една от всички дейности според устава, но никой не се интересува от другите."
"Голямо броене падна – хижи, кемпери, дарения… Народът – счетоводител по призвание, моралист по убеждение – държи в едната си ръка калкулатора, а с другата си тъпче морала дълбоко в задния джоб. Само че докато гледахте чуждото имущество като риалити, изпуснахте най-интересния епизод. Какво става в последната серия когато заради липса на управител в продължение на три месеца и успешно внушената противоречаща на закона дейност на СНЦ“ Национална агенция за контрол на защитените територии“ (в обществена полза) прокуратурата влиза с 200 директно по най-късата правна писта да ликвидира сдружението и да разпредели имуществото му.
Още малко и стават 3 месеца сдружението от Петрохан да няма управител. Оттам нататък сценарият вече не е „обществено обсъждане“, нито фейсбукарски лакардии, а чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) – прекратяване при липса на органи. И не, това не е теория – това е следващата спирка: съд. Иск –по инициатива на прокурора, защото „държавният интерес“ внезапно става много чувствителен. Моята любима част, която алчните тролове не коментираха, защото не „им дойде на ума“ е: ЛИКВИДАЦИЯ. Не, не тази като с телата и животите, подобна, но с позитивен ефект за участниците в производството и особено това, което ще последва след него (чл.14 и сл. сл. ЗЮЛНЦ).След прекратяването се открива производство по ликвидация, с ликвидатор – познайте кой и по чия инициатива - на прокурора.
Какво прави ликвидаторът? – Този модел, дето всички го знаем - събира вземанията, осребрява имуществото, удовлетворява кредиторите, и накрая разпределя остатъка. Ако няма задължения всичко е „остатък“ за разпределяне. Звучи подредено, нали? Момент, не бързайте, следва особено „вдъхновяващ“ финал : чл. 15 ЗЮЛНЦ – ако няма валидна воля или тя не може да се реализира, имуществото се предоставя по решение на съда за сходни обществени цели. А ние вече, по-горе казахме защо няма правно-валидна воля. В превод: онова, което толкова ви бъркаше в очите, може да бъде разпределено „правилно“, „законосъобразно“ и… окончателно. Членове? Учредители? - без представляващ са просто статисти, а мнението им - бележка под линия или нещо като Фейсбук коментар. А детайлът с това кой всъщност е бил представляващият на сдруженирто, което толкова упорито се приписваше на Ивайло Калушев? О, той е малко неудобен. Особено когато достъпът до имущество може да се окаже, че не е просто подпис, а нещо по-биометрично. Имуществото вече не е в ръцете на сдружението, може да сте спокойни, както и биометричният отпечатък не е „в ръцете на представляващия“, както образно можем да опишем липсващ пръст от ръката на представляващия Ивайло Иванов.. Той може и да е мъртъв, но биотехнологиите са живи. Та сега въпросът е ясен: Ще следите ли със същия плам как ще протече ликвидацията? Ще четете ли съдебните решения? Ще подавате ли заявления по ЗДОИ? Или интересът ви свършва точно там, където започва „законното“ разпределение? Защото едно е да броиш чуждото имущество от екрана и дивана, съвсем друго е да разбереш кой го получава накрая – по закон. И най-накрая – най-удобният трик:
малко факти, малко внушения, малко „изтекли“ детайли – разбъркани добре и поднесени като истина. Така се ражда паралелна реалност. Не тази, която съществува по документи и по закон, а тази, която е удобна за консумация. Образ, сглобен от полуистини. Сюжет, написан за наивни зрители. И „истина“, която звучи достатъчно убедително, за да не бъде проверявана. Въпросът вече не е какво е вярно. А кой има интерес да изглежда вярно? Ако си отговорим на последния въпрос си отговаряме и на всички предходни, а може би и на незададените.
П.П Забравих....в България все още няма закон или нормативен акт, който да урежда доброволчеството. Ня-ма! До тогава всички, които искат да направят нещо като доброволчество трябва да се регистрират в ТР или като сдружения в обществена полза (като горното) или като търговци. Така, че стига по тая тема дали била подходяща или не правната им форма за да опазват територии. Това е била само една от всички дейности според устава, но никой не се интересува от другите."
Много е Точен коментара!
Сигурна съм, че са намерили вариант как да присвоят активите.
"Момент, не бързайте, следва особено „вдъхновяващ“ финал :
чл. 15 ЗЮЛНЦ – ако няма валидна воля или тя не може да се реализира,
имуществото се предоставя по решение на съда за сходни обществени цели."
Ако не са регистрирали вече ново дружество, значи са изровили правоприемник от нафталина .
Ще стане ясно до 01 август.
До тогава ще хвърлят масовката в нови и нови приключения.
Най-първо, най-бързо и най-лесно е да се види къде и при кого ще замине Кемпера.
Сега сериозно. Това не го мисля. Давам пример как една информация може да бъде тълкувана по няколко начина.
