Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Сектант
  Позасмяха се. След това си казаха няколко, известни вече на всички, думи.
И на мен, без сам да знам защо, ми се прииска да бъда там. Да бъда сред тях, да бъда един от тях, поне замалко. Съвсем неочаквано ми се прииска. И се замислих откъде и защо се появи това неочаквано и странно желание.
 Може би защото.
Смехът им беше искрен. И не беше присмех. Не беше следствие на някакъв тъп, или остър виц. Нито пък защото си бяха казали нещо кой знае колко смешно.
Засмяха се, защото явно им беше приятно да бъдат заедно. Явно бяха единомишленици, съратници и другари /другари в добрия смисъл на думата, не в партийния/. Хора сплотени от обща дейност и общи увлечения. Хора, които се отнасят един към друг с уважение. Хора доволни от това, че са свършили нещо заедно.
И това „за мен беше чест“, беше искрено и съвсем на място, и в никакъв случай заради замислено самоубийство. Или убийство.
Макар, че висшите прокурорски и полицейски тартори точно това искаха да внушат. Щом са си казали „за мен беше чест“, значи са замисляли някакво престъпление. Такава им е мисловността, толкова им е акълът, такива са им възможностите. Особена тези на главния лъжепрокурор.
  Приятелство в техния свят изглеждаше съвсем искрено, особено в сравнение с повечето така наречени приятелства от нашия свят, които в повечето случаи са принудително общуване. Общуване на работните места с колеги, където зад лицемерното„ работа в екип“, даването на „всичко от себе си“, „преследването на мечтите“ и прочее изтъркан и лицемерен словесен блудкаш, се крият злоба, завист, клевети, доноси, бутане с лакти и служебна /корпоративна/злобичка, ако не и омраза. Или пък в сравнение с приятелите от заведенията. Които се събират веднъж - дваж седмично, за да излеят, на първата чаша, цялата насъбрала им се през седмицата несрета, да изклюкарят там каквото имат за клюкарене, да се обяснят един другиму в „уважение“ -  „абе уважаваш ли ме ти мене, уважавам те, а ти мене уважаваш ли ме ?“ – това на втората чаша и да се наругаят на третата.
 И точно на тези полупиянски сбирки, ужким приятелите със стръвна наслада одумват извратените отношения в сектите, където всички се подчинявали на ловък гуру-мошеник и му се кланяли като на бог, на лама и въобще на нещо висше.
 Без въобще да съобразят, че хората, нарочени за сектанти могат да се кланят комуто си пощат. На слънцето, на дървесата, на небесата, на гурута, на идоли, на златни телци и на всякакви  божества. Това си е тяхна работа, стига да не нарушават закона.
 Докато има една много по-гнусно, по-отблъскващо и мерзко подчинение. Когато един министър на външните работи, например, целува ръка на тартора си, който  се явява и министър председател на държавата България. Целуване ръката на кръстник, където висшите длъжности служат само за прикритие на мафията. Да, да, за Бойко Борисов и Георг Георгиев става дума. И техните извратени взаимоотношения вече не са тяхна работа, защото властват над цяла една нация. Българската такава.
Ами измяната и предателството в полза на някой доказан грубиян и простак заради място в парламента и тлъста заплата ? Ами подмазванията и ласкателството ?...
Не бе, това не е сектантско подчинение, това си е съвсем естествен, съвсем нашенски обичай,  съвсем в реда на нещата си е. Също като полягането на не малко жени, включително журналистки, под някой тлъст, охранен нерез, заради пари и уреждане в службата ? Ами то е толкова често срещано, че няма как да е укоримо, камо ли извратено. Не е като при сектантите, начи, рийшли.
Ами общонационалния позор, изразен с думите:
"Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е...мамата Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост... Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват...Това са парите на #Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова би  не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян #Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари“.
И това не са думи на някакъв случайник, или хейтър /омраз/, а на един бивш български министър на културата. Но подчинението за което говори той, начи, рийшли, не е като при сектите, тук няма нищо извратено, хората си харесват тоя милиардер и си гласуват за него. Ами да, как да устоиш на един такъв красив, строен, умен, възпитан и образован политик като Пеевски.
Още повече, че само след няколко години самият ми ти Вежди Рашидов /той е споменатият министър/ започва да нарежда едни съвсем други приказки :
"Делян Пеевски никой не го е осъдил за нищо и е грозно да се ползва като боздуган трето лице и като плашило.Образът на Пеевски е демонизиран в обществото и това не е честно. И той има семейство, близки. Ако има нещо, има си органи за тази работа, но публично да се размахва, е нечистоплътно”
 Та такива са зависимостите /иерархията/ извън сектата, при юдикандус хомо реус. И нека да помислим какви са те вътре в сектата, преди да съдим. Там един човек се е наложил като водач, защото се е доказал при трудни обстоятелства, защото е спасявал хора /доказано/, а не защото е кръстник на мафията, или милиардер като Пеевски, например.
Обаче бил прелъстил дете. Детето е на 15 години. Гледам ги днешните 15 годишни в махалата. Яки, високи, охранени, псуват гръмогласно и се хилят предизвикателно.Добре, нека прелъстеното дете на 15 години да е било нежно, крехко, уязвимо и възпитано. Толкова уязвимо и възпитано, че е изнудвало баща си за пари. Пак по същия начин –ако не му дадат пари, ще каже на полицията, че му било му посягано.
 Има две обяснение за това, че службите не са разследвали оплакванията му за педофилско посегателство. Едното е, че Калушев е бил наемник на ДАНС. Другото е, че няма никакви доказателства за обвиненията на „ детето“. И как така измежду стотиците обучавани деца само този дангалак се е оплакал ?...И то след като четири години е живял с „прелъстителя“ без да се оплаче или избяга.
За най- упорито повтаряното твърдение на полицейските тартори - самоубийството, обаче, няма обяснение.
Защо да се самоубиват всички тези хора ? Защо ? Какво им е липсвало? Това са младежи в разцвета на силите си, постигнали мечтата на всяко момче, на всеки мъж, който не е бил отровен  от детинството си още с користния, пагубен и безмилостно натрапван като основна житейски ценност стремеж към успех на всяка цена? Приключения, природа, приятелство, Джек Лондон, Майн Рид, преследване на апаши. Това са младежи охолни, жизнени, за нищо не петимни.
Няма мотив, няма причина за самоубийства и убийства. /Да бе, ще го направи наследник, а след това ще го убие, според полицейски внушения/.
И си представям един възможен избор. В коя среда бих живял ? Между кои хора ? Дали заедно с тези от „сектата“, или с новопръкналите се консерватори Тошко Йорданов, Балабанов и тартора им Трифонов. Сред тия, дето се ровят из трупове за да търсят семенна течност. И дето измислят песен, за да се гаврят с майка загубила сина си. Всичко това само да ди запазят доходното си битие на депутати. Сред тия, които петнят и позорят българското Народно събрание вече не само с приказките си, но и с диханието си. Само като си представя, че живея сред тях  и ме побиват тръпки на погнуса
 Да, бих предпочел сектата. Защото и аз също съм сектант, или поне така се чувствам достатъчно често, между юдикандус хомо реус.
Сектант без секта, обаче. Имам все пак щестлавието да си мисля, че самият аз съм си цяла секта и че има хора, макар и не сектанти като мен, които, при неизбежното сбогуване бих могъл да прегърна с думите : „за мен беше чест...“