Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

1-ви април – Ден на шегата, а може би на лъжата
В очакване на това, че днес в Парламента отново ще се обсъжда случаят с убийството на моя син и другите ми близки, реших да направя призив към обикновените хора, като мен. Дано обсъждането този път касае истината! Но  тъй като без съмнение отново ще се изсипят какви ли не безобразия от трибуната от определени индивиди и ще станем свидетели на поредния цирк, се обръщам към всички вас.
Към тези, които чуха призивите ми и ме подкрепиха на протеста, и към тези, които ме подкрепят мислено, пишат ми тук и ежедневно предлагат помощта си. Искам, преди да продължа, да ви кажа на всички вас, добри хора, че подкрепата ви е безценна, и да се извиня, че буквално на стотици съобщения все още не мога да отговоря. Може да ми отнеме време – до Нова година, а дори и повече – но ще отговоря на всеки един от вас! 💛
Вие бяхте тези, които застанахте зад гърба ми, зад борбата ми за истината и срещу неправдата на безумните лъжи, които се сипят върху паметта на шестимата убити. Официалните лица, към които се обърнах, останаха неми, както и след последното ми интервю в Дарик радио – и всички медии онемяха и не разпространиха това, което изложих там.
Така че разчитам само на вас. Аз и другите близки на убитите разчитаме само на човеците с главно „Ч“, които не са загубили сърцата си и осъзнават, че това, през което минаваме, заслужава подкрепа и че това засяга всички нас, живеещи в „демократичната“ ни родина.
И ето призивът ми към всеки, който иска да ме/ни подкрепи!
Нека залеем улиците, парковете, колите, магазините си, офисите си със сърца! В знак на подкрепа и почит към шестимата убити, в знак на непримирение към тази чудовищна несправедливост – да не излизат и да се извинят за това престъпление- без доказана вина да обвиняват мъртви хора.
Нека покажем, че имаме сърца и не сме зомбита, вървящи през живота си, нехаещи за болката на другите, за това, че ни лъжат безогледно. Нека покажем състрадание, обич, подкрепа. Нека покажем, че сме живи и имаме право да ни бъде зачетено правото на глас, да бъдат зачетени чувствата ни, да бъде зачетена паметта на шестима убити, един от които 22-годишен младеж – моят син Ники – и 15-годишно дете, както и две прекрасни кучета.
Нямаше ден за национален траур. Нямаше дори час на траур. Нямаше минута мълчание – поне от уважение към нас, близките – да замлъкнат от ефирите на медиите и да спрат да сипят помията, която изливат вече два месеца.
Нека оставим сърца навсякъде в памет на Ники, Иво, Сашо, Ивей, Пламен, Дечо, Дурин и Один.
Нека всеки изреже сърце – без значение какъв цвят, без значение какъв размер, без значение дали е от хартия или от друг материал (дърво, прежда…) – и го постави на място, което усети за правилно: да го закачи на клон или ствол на дърво, да го окачи в офиса или магазина си, да го закачи на ревера си, да го залепи на прозореца на колата си или на дома си… без значение.
Нека напише на него някое от имената на убитите, с които чувства връзка, или всички техни имена, или просто да напише „Истина“.
Нека покажем, че не спим. Нека покажем, че виждаме, че ни лъжат. Нека покажем, че имаме право на глас и че имаме сърца, че не сме ги загубили. 💛💛💛💛💛💛💛💛💛
Днес, утре, вдругиден, другата седмица – без значение – нека поставяме сърца навсякъде в памет на тях и на Истината, която се укрива.
Моля ви, споделяйте този пост!
Нека, докато мълчат или разпространяват неистини, ние покажем, че не сме безгласни букви, че не сме жертви, че имаме право на глас, че сме тук и искаме Истината, и че имаме сърца – имаме Смели Сърца!
💛🔥💪🔥💛
„Любовта и състраданието са необходимост, не лукс.
Без тях човечеството не може да оцелее.“
— Далай Лама XIV
„По-добре от хиляда празни думи
е една дума, която носи истина и мир.“
— Буда
„Победи гнева с безгневие.
Победи злото с добро.
Победи скъперничеството с щедрост.
Победи лъжата с истина.“
— Буда