"Експедицията в Мексико през 2017 г.
Проучването на линията „Тесняците“ е част от дългогодишен, мащабен проект на Иво Калушев и Деян Илиев на полуостров Юкатан.
Те основават изследователска база и училище под името Diving Mexico, финансирани частично от частната фондация Cleardeep.
Интензивност и мащаб: Между 2013 г. и 2018 г. екипът провежда над 2600 изследователски гмуркания. През 2017 г. експедициите достигат своя пик, като водолазите прекарват между 4 и 5 часа под вода при всяко влизане.
Линията „Тесняците“: Името отлично описва спецификата на тунела. Това са силно рестриктивни, тесни подземни галерии (restrictions). На 4 км от входа, в случай на вдигане на утайка и нулева видимост, преминаването им изисква съвършена психическа устойчивост и перфектно управление на газовите смеси.
Документация: Деян Илиев, в ролята си на подводен фотограф, заснема уникални кадри от тези недостъпни места. Дейността им е уловена и в документалния филм „The Unexplored“ (Неизследваното) от 2015 г., който показва клаустрофобичната реалност на девствените подводни лабиринти.
2. Обща дължина и проучвания на пещерата Икстлан (Sistema Ixtlan)
Картографирането на системата Икстлан в щата Кинтана Ро, Мексико, е изцяло географско постижение на българския тандем.
Световен рекорд: През 2016 г. Sistema Ixtlan официално е призната за най-дългата подводна пещера в света с един-единствен вход. По това време тя надминава втория подобен обект в класацията почти двойно.
Картографирани галерии: До 2017 г. Калушев и Илиев успяват да проучат и начертаят точно 15.4 километра взаимосвързани подводни тунели.
Потенциал за развитие: Дори след това огромно постижение, пещерата остава „отворена“. Екипът регистрира 27 открити пещерни линии, които продължават навътре в мрака и остават некартографирани.
Научна стойност: Проучването помага за изследването на водоносната система на Юкатан, където се наблюдава феноменът халоклин – слой от сладка вода, „плаващ“ над по-плътната солена морска вода.
3. Други големи открития и контекст около българските водолази
Българската школа в пещерното гмуркане има сериозни традиции както на местна почва, така и в чужбина, въпреки че в последно време фокусът около този конкретен екип се промени радикално.
Работа в Юкатан: Освен Икстлан, екипът работи по картирането на ръкави от гигантските системи Sac Actun и Dos Ojos, откривайки недокоснати от човешка ръка пещерни образувания (сталактити и сталагмити) и останки от древната майска цивилизация.
Проучвания на Балканите: Традиционно българските спелеоволази са пионери в проучването на дълбоки и студени сифони на Балканите (като пещерите Душника, Големият извор и Врело в Македония). Тези гмуркания изискват тежки конфигурации с тримикс (газови смеси с хелий) и декомпресионни процедури в ледена вода.
Author: Enrico Monty
#ИвоКалушев #ДеянИлиев #Тесняците #ПещерноГмуркане #Спелеология #БългарскиОткрития #BulgarianDivers #CaveDivingBulgaria
"
Проучването на линията „Тесняците“ е част от дългогодишен, мащабен проект на Иво Калушев и Деян Илиев на полуостров Юкатан.
Те основават изследователска база и училище под името Diving Mexico, финансирани частично от частната фондация Cleardeep.
Интензивност и мащаб: Между 2013 г. и 2018 г. екипът провежда над 2600 изследователски гмуркания. През 2017 г. експедициите достигат своя пик, като водолазите прекарват между 4 и 5 часа под вода при всяко влизане.
Линията „Тесняците“: Името отлично описва спецификата на тунела. Това са силно рестриктивни, тесни подземни галерии (restrictions). На 4 км от входа, в случай на вдигане на утайка и нулева видимост, преминаването им изисква съвършена психическа устойчивост и перфектно управление на газовите смеси.
Документация: Деян Илиев, в ролята си на подводен фотограф, заснема уникални кадри от тези недостъпни места. Дейността им е уловена и в документалния филм „The Unexplored“ (Неизследваното) от 2015 г., който показва клаустрофобичната реалност на девствените подводни лабиринти.
2. Обща дължина и проучвания на пещерата Икстлан (Sistema Ixtlan)
Картографирането на системата Икстлан в щата Кинтана Ро, Мексико, е изцяло географско постижение на българския тандем.
Световен рекорд: През 2016 г. Sistema Ixtlan официално е призната за най-дългата подводна пещера в света с един-единствен вход. По това време тя надминава втория подобен обект в класацията почти двойно.
Картографирани галерии: До 2017 г. Калушев и Илиев успяват да проучат и начертаят точно 15.4 километра взаимосвързани подводни тунели.
Потенциал за развитие: Дори след това огромно постижение, пещерата остава „отворена“. Екипът регистрира 27 открити пещерни линии, които продължават навътре в мрака и остават некартографирани.
Научна стойност: Проучването помага за изследването на водоносната система на Юкатан, където се наблюдава феноменът халоклин – слой от сладка вода, „плаващ“ над по-плътната солена морска вода.
3. Други големи открития и контекст около българските водолази
Българската школа в пещерното гмуркане има сериозни традиции както на местна почва, така и в чужбина, въпреки че в последно време фокусът около този конкретен екип се промени радикално.
Работа в Юкатан: Освен Икстлан, екипът работи по картирането на ръкави от гигантските системи Sac Actun и Dos Ojos, откривайки недокоснати от човешка ръка пещерни образувания (сталактити и сталагмити) и останки от древната майска цивилизация.
Проучвания на Балканите: Традиционно българските спелеоволази са пионери в проучването на дълбоки и студени сифони на Балканите (като пещерите Душника, Големият извор и Врело в Македония). Тези гмуркания изискват тежки конфигурации с тримикс (газови смеси с хелий) и декомпресионни процедури в ледена вода.
Author: Enrico Monty
#ИвоКалушев #ДеянИлиев #Тесняците #ПещерноГмуркане #Спелеология #БългарскиОткрития #BulgarianDivers #CaveDivingBulgaria
"
Това са пълни измислици, като спасителната мисия в Турция , от измислен профил на някакъв си Енрико , какъв е той изобщо, най- вероятно фен на сектата. Къде са научните трудове и признания за тези велики дела. Пак всичко е в сферата на научната фантастика. Публикувано ли е в научни списания?Има ли научни доклади? Научно признание?
