Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

.
Не знам дали е предал групата, но нали имаше данни, че е имало скандал между него и Калушев, и от тогава той бил "изпаднал в немилост". Нали затова питах защо изобщо се е върнал в България.

Какъв Деян да са чакали, като и на него Калушев е изпратил предсмъртен, прощален смс, дори със съвет, да се върне в Мексико? Майката на Калушев и Деян получават по едно и също време прощалните съобщения. На Околчица вероятно са “чакали” някое от извънземните създания, в които са вярвали, да дойде и да ги съпроводи в “по-добрия свят”, за да бъде преходът по-плавен.

Неговият не е много достоверен засега. Изтривали се автоматично. Счупил си телефона, за да не го даде. Може да има втори смс. Що не "пускам старлинка, имаш 6 часа".

Хора, темата е за теории. Да, официалната версия натежа, но пък и хич да не се съмняваш не е ок.

Аз до края ще си имам своите съмнения. Много неща си оставят необясними.

Като при всяко самоубийство, много неща остават необясними. Още повече, че веднъж взели решение да го сторят и извършили подготовката му, самоубийците се успокояват и започват навън да се държат абсолютно подредено, адекватно, незабележимо, неочебийно. Затова и като се случи самоубийството, на близкото обкръжение му се стоварва трагедията като гръм от ясно небе, близките не могат и не искат да повярват, че се е случило. Всяко самоубийство е за мен една изключителна жестокост  към най- близките хора, защото те цял живот ще страдат от чувства за вина, че не са успели да го предотвратят, че са пропуснали да забележат нещо важно, което е можело да помогне за спасението на засегнатия човек. Но никога за едно самоубийство, особено пък за разширено, с двойна локация, няма една единствена причина. Не вярвам очакваната от всички психиатрично-психологична експертиза да даде категоричен отговор на въпроса “защо” се е стигнало до разширеното самоубийство.

Ако информацията по медиите е истина, и от прокуратурата са поискали помощ от чуждите служби за дешифриране на устройствата , вероятно ще успеят да възстановят дори изтритите съобщения, и ще стане ясно какво точно е получил Деян.

Дано усилията им се увенчаят с успех, телефонът на А.Петров още стои заключен (ако е вярно).

Сега видях, че и за него са поискали от ФБР помощ, да.  
Ами не е сигурно значи, дали ще дешифрират нещо успешно.

Четох, че е възможно да е ползвал крипто телефон, което не би ме усъмнило, и затова разкодирането му е толкова трудно или невъзможно. Така или иначе липсва каквато и да е информация, обичайното всъщност.

Някой да припомни, откъде са данните за скандал между Деян и Калушев и изпадане в немилост?

Криел ли е нещо, че да използва крипто телефон?

Е как откъде , от ей такива източници " запознати с разследването".
Ето един   за  пример:
"Нов гуру има сектата на Ивайло Калушев и той ще продължи делото му с промиване на мозъци в затвореното общество, научи ексклузивно „Филтър“ от източници, запознати с разследването, както и от хора в кръга на планинските рейнджъри. Това е колегата му от гмуркането Деян Илиев, който е негов ученик от дете и е възприел учението на ламата Иво. "

Източници  да искаш ! И всичките  запознати с разследването.

Казаха го Бенатова и Шикерова но не помня откъде имаха инфото, май от показанията на Деян. И не че е бил чак в немилост, а че са имали някакво охлаждане на отношенията.

Ами той и с майка си е комуникирал с такъв. Явно са имали какво да крият, а Калушев вероятно е бил и параноиден (зверски ограждения на имота, безобразно много оръжие в хижата, крипто телефони).

Били са параноични, спомнете си бележките за родителите, държавните институции и какво още беше.
А и не е съвсем да не е имало какво да крият.

ОТ ДЖОУНСТАУН ДО ПЕТРОХАН

За думите, жълтите балони, мълчанието на държавата и цената на бездействието
         
        В началото на 90-те години една от десетките нови партии, възникнали в България, беше издигнала лозунга: „Да върнем съдържанието на думите в българския език“.
         Това беше готино, защото „развитият социализъм“ беше променил драстично съдържанието на много думи в езика ни.
         Вчера минах покрай „бдението“, цялото в жълто, в памет на „загиналите“ на Петрохан и Околчица.
         И си казах: отново трябва да се борим за връщането на съдържанието на думите в българския език, след като ляволибералният сленг нарича самоубийците и убийците „загинали“, а майките на убитите деца продължават да издигат в култ убиеца на собствените си деца.
         Но почти никой не подреди в истинския им смисъл и ред събитията, довели до смъртта, която хората с жълтите балони наричат „загиване на Петрохан и Околчица“.
         Държавата, след първоначалните неуспешни опити да ни информира, предпочете мълчанието.
         За служебното правителство това мълчание беше осмислено поведение. Основната му цел очевидно беше да предпази "добрата" политическа сила от петроханския скандал.
         Дълбоко мълчание, на фона на удивителна словоохотливост по редица други въпроси.
         Едва в последния ден на служебната власт дори „техният“ вътрешен министър, макар и с половин уста, призна, че става дума за убийства и самоубийства. Подобно становище, без подробности, изрази и настоящият вътрешен министър.
         Хората от бдението  твърдят, че искат истината, явно онази, която съответства на собствените им критерии за истинност. Дългото мълчание на държавата дава възможност за различни интерпретации.
         Ние, другите, искаме истината, за да не се допусне никога повече в България:
– организации със спорно предназначение да получават държавен чадър и почти държавни правомощия;
– случайно упълномощени структури, въоръжени като за война, да заграждат територии, да поставят електрически огради и да ограничават движението на граждани;
– деца да бъдат откъсвани от образователната система, а сигналите за сексуално насилие върху тях, да бъдат посрещани с безразличие;
– полиция и прокуратура да пренебрегват стотици сигнали за нередности;
– държавни институции да бъдат възпирани да извършват проверки срещу организации, ползващи се с политическа протекция.
         Особеният драматизъм на случилото се на Петрохан и Околчица е именно в това, че „неприятностите” за организацията започват едва когато политическата власт, която дълго време я е протежирала, постепенно губи позиции.
         И тогава  тук -таме започват проверки.
         Тогава  онзи самопровъзгласил се пазител на световния морал,  Антикорупционен фонд, пише гневно писмо до институциите да не закачат „святата“ организация.
        А когато новата власт отказва безпрекословно подчинение, в душите на богопомазаното НПО настъпват тежки смущения.
        Огромните квазирелигиозни убеждения, чувството за изключителност и омразата към „свинската държава“ довеждат до резултат, който подобни секти познават добре – масова смърт.
         Мащабът на нещастието, за щастие, е различен, но механизмът удивително напомня случилото се през 1978 година с религиозния култ „Народен храм“.
         Тогава над 900 души, от които повече от 300 деца, загиват в Джоунстаун, Гвиана, поглъщайки цианид, мнозина от тях, както по-късно разследването ще покаже – насилствено.
        Психологическите характеристики на гуруто Джим Джоунс поразително напомнят тези на гуруто Калушев.
        Разликата е, че изолираната в Гвиана секта все пак е посетена от конгресмена от Калифорния Лео Райън, който пристига, за да провери сигналите и за съжаление там намира смъртта си от въоръжената до зъби секта.
       
        В България никой от властите не намери за необходимо да се помръдне до Петрохан. Може би именно от страх от въоръжената до зъби секта?
         Или защото Петрохан е далечеее.
         Това сравнение е достатъчно.
         Действията на Лео Райън не успяват да предотвратят трагедията в Джоунстаун, но след нея Америка прави изводи, променя правила и засилва контрола върху подобни организации.
         В България не последва нищо.
         Няма виновни.
         Няма санкции.
         Няма отговорност.
         Има жълти балони.
         Има бдение за „загиналите“.
         Има мълчание.
         Дори не ни се налага да търсим явен или скрит смисъл в думите на властта, защото думите просто липсват.
         Но Варна ни затрупва.
         Пред учудения поглед на централната и местна /щото уж е на място/ власт израстват градове.
       Докато се пазарим за размера на подкупа, градовете растат, бетонът се излива, а процесите стават необратими.
      Къде тук ще се занимаваме с някакъв ти Петрохан.

P.S. Впрочем изборът на Околчица съвсем не е случаен. Там загиват „героите”, дори ако трябва преди това да разстрелят своите четници с изстрел в челото. Поне така явно е било  в налудната глава на великия гуру.
Диана Дамянова