От Ралица току-що...
Скрит текст:
Мога само едно да кажа... Респект!Совите не са това, което са…
Дали бившият главен прокурор с безумно глупавото си и напълно неуместно изказване в първите дни след намирането на трите тела на Петрохан е осъзнавал какъв пророк ще се окаже… Но не в контекста, в който направи това безпрецедентно и недопустимо изказване още преди да е започнало каквото и да било реално разследване.
И на глухите, и на слепите сигурно вече им е ясно, че тогава сякаш беше дадена команда как ще се процедира по този случай. Всички по веригата като че ли приеха тази „заповед“, а обществото трябваше просто да приеме внушението.
Какво обаче реално се случи?
Нека анализираме малко участниците в българската версия на „Туин Пийкс“.
В първия сезон гледахме политическите клоуни, които използваха случая предизборно, истерично крещяха от парламентарната трибуна и обикаляха жълтите медии, за да сипят помия върху мъртви хора, които вече нямат никакъв шанс да се защитят.
Тях няма да ги коментирам вече защото първия сезон приключи.
Те залязоха веднага след изборите.
Съвсем неслучайно.
Сега вече сме във втория сезон – сезонът на „експертите“, основните свидетели по разследването и хората, които наричат себе си журналисти.
Криминален психолог напоследък направи доста изказвания по какви ли не теми и направо успя да ме „убеди“ какъв голям специалист е. 🙂
Все пак разбрахме от самия него, че е бил използван само в началото като някакъв консултант, а след това вече не е участвал. Това обаче по никакъв начин не му попречи да обясни, че бил „наредил целия пъзел“, въпреки че той от месеци няма никакви нови данни по случая. Разбрахме от него също, че „злодеят“ Иво бил разграждал личностите на хората с чай, чието име самият „експерт“ не успя да произнесе. Но явно трябва да повярваме, че макар да не знае как се казва чаят, отлично познава действието му и то с абсолютна категоричност. Още повече се убедихме в неговата компетентност, когато чухме, че чаят бил от Латинска Америка, а след това разбрахме, че според него Мексико било в Централна Америка. 😃
Г-н Тодоров, Мексико се намира в Северна Америка.
Ще си позволя една препоръка.
Докато редите пъзели в опит да разграждате възприятията на публиката, преди следващото си телевизионно участие изгледайте документалния филм DMT: The Spirit Molecule. Има го свободно в YouTube. Може да ви бъде доста полезен и поне ще избегнете подобни елементарни грешки и публично излагане.
Едно от любимите ми изказвания, които чух вчера, беше това на Димитър Димитров, според когото Иво бил „работил Бог“. 🤣🤣🤣
Отчаяние ли е това или откровена нелепост – не знам. Но когато човек излиза публично и говори подобни абсурди, това изглежда повече от несериозно. Особено на фона на видеото на Иво от спасителната операция в пещера Духлата, където всички имаха възможност да видят истинския Иво. След часове под земята и след спасяването на седем души той категорично отказва да бъде наричан герой.
Интересното е и друго.
Този същият човек, когото слушаме с толкова категорични оценки, още през февруари говореше съвсем различно. Ясно си спомням негово изказване, че е категорично ясно, че шестимата не са имали намерение да се самоубиват и че са правили ремонти в имотите си.
Допускам, че това изказване вече е удобно забравено. Все пак масовата дезинформация винаги разчита на едно – кратката памет на хората.
Чух и друго негово изказване – този път за будизма. Тук просто ще замълча. Защото човек без сериозни познания по темата да раздава присъди именно за будизма е достатъчно красноречиво само по себе си.
Преминаваме към друг участник от последните дни – човек, който според мен успя да стигне дъното на всички дъна.
Диана Дамянова.
Според нея публикацията ми за Петра била платена и спонсорирана, за да влияя на последователите си чрез „сълзливи истории“, при положение че, според официалната версия, „убиецът и убитите“ – нашите близки – били запалили живи собствените си животни. Дотам се стигна.
Дори се стигна до внушението, че Facebook едва ли не трябва да гарантира „достоверността“ на подобно „рекламно съдържание“.
Г-жо Дамянова,
не всички хора са изгубили човешкия си облик, колкото и трудно да ви е да го приемете. Вероятно ви е трудно да повярвате, че не плащам за спонсорирани публикации и че само за няколко месеца десетки хиляди хора започнаха да следват страницата ми и да подкрепят борбата ми за справедливост. Не защото някой им е платил. А защото благодарение на подобни публични изказвания като вашето дехуманизацията на шестима души премина всяка граница – и морална, и човешка.
Твърденията ви не отговарят на истината. А начинът, по който говорите за една история като тази за Петра, казва много повече за вашето отношение към света, отколкото за мен и поста ми за прекрасното куче. Искрено ви съжалявам. Защото човек трябва да е загубил нещо много съществено в себе си, за да види именно в този текст повод за подобни изказвания с цел внушения и разклащане на общественото мнение.
Стигаме и до Атанас Русев.
През последната седмица, ако не се лъжа, той направи две публични изказвания. Свидетелят, който щеше да оправя България, Черноморието и, разбира се, Петрохан.
Първо говореше за шизофрения при шестимата после си предъвка това изказване, а в последното интервю внезапно започна да омекотява думите си и да мига неудържимо показвайки ни нов тик - интересно на какво ли се дължи той? 🙂
Така се случва когато копаеш гроб другиму, сам падаш в него.
Този човек многократно е бил разпитван по случая. И тук възниква един съвсем логичен въпрос. Защо?
След като последният му реален контакт с Иво и останалите е бил наистина преди много години. След случилото се в Мексико отношения между тях вече не е имало. Той никога не е посещавал домовете им след завръщането им в България. Никога не е ходил на хижата. Не е бил част от ежедневието им. Не е общувал с тях. Тогава с какво точно този човек е толкова важен свидетел и с какво може да бъде полезен на разследването?
Всеки сам може да си направи своя извод. Моя е, че неговите показания са “богоугодни” за официалната версия.
Същевременно хората, които действително познаваха шестимата, работеха с тях, живели с тях и бяха близки с тях, трудно успяваха дори да дадат показания и те да бъдат документирани.
В последното интервю Атанас направи опит да внуши, че Иво едва ли не го е уважавал като голям специалист и е търсил мнението му. Чухме за чехи. Чухме за американци.
Но почти нищо не чухме за огромния труд, който Иво и неговият екип вложиха в годините в Мексико и изследователската им дейност там, на която Иво беше достатъчно добър и състрадателен към Атанас въпреки ситуацията в Духлата да го покани и участва и в новите им изследвания. Не само аз знам за това, както и още много неща - Иво и Ники са споделяли и с доста други хора за теб Атанасе и какво си направил. Знаем и как си се опитал да развалиш отношенията на Иво и групата с тези американски изследователи и тези от Чехия, с които те работеха съвместно. Много хора знаят истината 🙂
Затова когато днес чувам жалкия опит за изграждането на една напълно различна картина ми става дори смешно. Иронията е голяма.
Днес, когато Иво вече не е между живите и не може да отговаря лично, човек именно като Атанас Русев реши да се явява като разказвач на това какво Иво мислел, какво чувствал, кого уважавал и какви отношения имал с него.
Колко ли е трудно на човек, който толкова иска да е велик цял живот и ценен от хората да стигне до положение, в което огромна част от хората просто го ненавиждат. И никога няма да го видят като нищо друго освен предател. Иво в последните години за този човек казваше само едно: “Този човек до каквото и да се докосне го разрушава”.
Черешката на тортата обаче безспорно е Милен Мирчев Иванов.
Новата версия по случая вече е следната – Ники бил убиецът в кемпера. 🤣
Тук вече аплодисментите трябва да са бурни, защото българският „Туин Пийкс“ окончателно се превърна в трагикомедия. Всеки следващ „експерт“ изглежда се чувства длъжен да предложи собствен сценарий, независимо дали той има опора във фактите или не. Именно това е най-притеснителното. Защото с всяка следваща публична версия обществото все повече свиква, че е нормално сериозни обвинения и категорични заключения да се произнасят без съответната доказателствена тежест.
Подценяването на интелекта на българските граждани вече придобива тревожни размери. Или другият вариант е още по-неприятен – че част от публичните говорители, представяни като експерти, очевидно са объркали професията си с ролята на актьори в спектакъл, в който всяка седмица се пише нов сценарий.
И точно тук се връщам към онова прословуто сравнение с „Туин Пийкс“.
Колкото повече време минава, толкова повече започвам да си мисля, че единственото вярно нещо в онова иначе безумно изказване е самото име на сериала. Но не по причината, по която беше употребено. Не защото някой трябва да бъде обявен за мистик, сектант или герой в предварително написан сценарий.
А защото Дейвид Линч никога не е разказвал история само за едно убийство. Той разказва история за това как едно общество започва да изгражда собствена реалност, в която внушенията постепенно заменят фактите, а привидностите започват да изглеждат по-важни от истината.
И ако има нещо, което Дейвид Линч показва брилянтно в „Туин Пийкс“, то е, че злото почти никога не идва като чудовище отвън. Боб не е просто отделен персонаж, който се появява, за да върши зло. Той е символ на онова, което всеки човек носи като потенциал в себе си – алчността, завистта, страха, жаждата за власт, омразата, безразличието и готовността да пожертва истината за собствената си изгода. Затова в света на Линч най-страшното не е съществуването на Боб, а моментът, в който човек доброволно му позволява да говори и да действа чрез него. Истинската битка между доброто и злото никога не е някъде извън нас – тя се води вътре в човека. Всеки ден. С всяка мисъл, дума и действие. С всеки избор. Всеки компромис със съвестта е малка победа на Боб. Всяка защита на истината, на човешкото достойнство и на състраданието е неговото поражение.
Може би точно затова сравнението с „Туин Пийкс“ е много символично. Защото Дейвид Линч предупреждава колко лесно едно общество започва да живее в измислен разказ, когато твърде много хора позволят на собствените си страхове, интереси, тщеславие или безразличие да надделеят над истината. „Совите не са това, което са“ не означава просто, че реалността е мистериозна. То е предупреждение, че привидностите могат да бъдат измамни и че човек е длъжен да търси по-дълбоко, вместо да се задоволява с първото внушение. Истината никога не се определя от това колко хора повтарят една и съща версия, а от това дали фактите могат да я издържат. И може би именно това е най-големият урок на „Туин Пийкс“ – че най-опасното зло е онова, което успява да убеди достатъчно хора, че не е зло, а истина.
Дали бившият главен прокурор с безумно глупавото си и напълно неуместно изказване в първите дни след намирането на трите тела на Петрохан е осъзнавал какъв пророк ще се окаже… Но не в контекста, в който направи това безпрецедентно и недопустимо изказване още преди да е започнало каквото и да било реално разследване.
И на глухите, и на слепите сигурно вече им е ясно, че тогава сякаш беше дадена команда как ще се процедира по този случай. Всички по веригата като че ли приеха тази „заповед“, а обществото трябваше просто да приеме внушението.
Какво обаче реално се случи?
Нека анализираме малко участниците в българската версия на „Туин Пийкс“.
В първия сезон гледахме политическите клоуни, които използваха случая предизборно, истерично крещяха от парламентарната трибуна и обикаляха жълтите медии, за да сипят помия върху мъртви хора, които вече нямат никакъв шанс да се защитят.
Тях няма да ги коментирам вече защото първия сезон приключи.
Те залязоха веднага след изборите.
Съвсем неслучайно.
Сега вече сме във втория сезон – сезонът на „експертите“, основните свидетели по разследването и хората, които наричат себе си журналисти.
Криминален психолог напоследък направи доста изказвания по какви ли не теми и направо успя да ме „убеди“ какъв голям специалист е. 🙂
Все пак разбрахме от самия него, че е бил използван само в началото като някакъв консултант, а след това вече не е участвал. Това обаче по никакъв начин не му попречи да обясни, че бил „наредил целия пъзел“, въпреки че той от месеци няма никакви нови данни по случая. Разбрахме от него също, че „злодеят“ Иво бил разграждал личностите на хората с чай, чието име самият „експерт“ не успя да произнесе. Но явно трябва да повярваме, че макар да не знае как се казва чаят, отлично познава действието му и то с абсолютна категоричност. Още повече се убедихме в неговата компетентност, когато чухме, че чаят бил от Латинска Америка, а след това разбрахме, че според него Мексико било в Централна Америка. 😃
Г-н Тодоров, Мексико се намира в Северна Америка.
Ще си позволя една препоръка.
Докато редите пъзели в опит да разграждате възприятията на публиката, преди следващото си телевизионно участие изгледайте документалния филм DMT: The Spirit Molecule. Има го свободно в YouTube. Може да ви бъде доста полезен и поне ще избегнете подобни елементарни грешки и публично излагане.
Едно от любимите ми изказвания, които чух вчера, беше това на Димитър Димитров, според когото Иво бил „работил Бог“. 🤣🤣🤣
Отчаяние ли е това или откровена нелепост – не знам. Но когато човек излиза публично и говори подобни абсурди, това изглежда повече от несериозно. Особено на фона на видеото на Иво от спасителната операция в пещера Духлата, където всички имаха възможност да видят истинския Иво. След часове под земята и след спасяването на седем души той категорично отказва да бъде наричан герой.
Интересното е и друго.
Този същият човек, когото слушаме с толкова категорични оценки, още през февруари говореше съвсем различно. Ясно си спомням негово изказване, че е категорично ясно, че шестимата не са имали намерение да се самоубиват и че са правили ремонти в имотите си.
Допускам, че това изказване вече е удобно забравено. Все пак масовата дезинформация винаги разчита на едно – кратката памет на хората.
Чух и друго негово изказване – този път за будизма. Тук просто ще замълча. Защото човек без сериозни познания по темата да раздава присъди именно за будизма е достатъчно красноречиво само по себе си.
Преминаваме към друг участник от последните дни – човек, който според мен успя да стигне дъното на всички дъна.
Диана Дамянова.
Според нея публикацията ми за Петра била платена и спонсорирана, за да влияя на последователите си чрез „сълзливи истории“, при положение че, според официалната версия, „убиецът и убитите“ – нашите близки – били запалили живи собствените си животни. Дотам се стигна.
Дори се стигна до внушението, че Facebook едва ли не трябва да гарантира „достоверността“ на подобно „рекламно съдържание“.
Г-жо Дамянова,
не всички хора са изгубили човешкия си облик, колкото и трудно да ви е да го приемете. Вероятно ви е трудно да повярвате, че не плащам за спонсорирани публикации и че само за няколко месеца десетки хиляди хора започнаха да следват страницата ми и да подкрепят борбата ми за справедливост. Не защото някой им е платил. А защото благодарение на подобни публични изказвания като вашето дехуманизацията на шестима души премина всяка граница – и морална, и човешка.
Твърденията ви не отговарят на истината. А начинът, по който говорите за една история като тази за Петра, казва много повече за вашето отношение към света, отколкото за мен и поста ми за прекрасното куче. Искрено ви съжалявам. Защото човек трябва да е загубил нещо много съществено в себе си, за да види именно в този текст повод за подобни изказвания с цел внушения и разклащане на общественото мнение.
Стигаме и до Атанас Русев.
През последната седмица, ако не се лъжа, той направи две публични изказвания. Свидетелят, който щеше да оправя България, Черноморието и, разбира се, Петрохан.
Първо говореше за шизофрения при шестимата после си предъвка това изказване, а в последното интервю внезапно започна да омекотява думите си и да мига неудържимо показвайки ни нов тик - интересно на какво ли се дължи той? 🙂
Така се случва когато копаеш гроб другиму, сам падаш в него.
Този човек многократно е бил разпитван по случая. И тук възниква един съвсем логичен въпрос. Защо?
След като последният му реален контакт с Иво и останалите е бил наистина преди много години. След случилото се в Мексико отношения между тях вече не е имало. Той никога не е посещавал домовете им след завръщането им в България. Никога не е ходил на хижата. Не е бил част от ежедневието им. Не е общувал с тях. Тогава с какво точно този човек е толкова важен свидетел и с какво може да бъде полезен на разследването?
Всеки сам може да си направи своя извод. Моя е, че неговите показания са “богоугодни” за официалната версия.
Същевременно хората, които действително познаваха шестимата, работеха с тях, живели с тях и бяха близки с тях, трудно успяваха дори да дадат показания и те да бъдат документирани.
В последното интервю Атанас направи опит да внуши, че Иво едва ли не го е уважавал като голям специалист и е търсил мнението му. Чухме за чехи. Чухме за американци.
Но почти нищо не чухме за огромния труд, който Иво и неговият екип вложиха в годините в Мексико и изследователската им дейност там, на която Иво беше достатъчно добър и състрадателен към Атанас въпреки ситуацията в Духлата да го покани и участва и в новите им изследвания. Не само аз знам за това, както и още много неща - Иво и Ники са споделяли и с доста други хора за теб Атанасе и какво си направил. Знаем и как си се опитал да развалиш отношенията на Иво и групата с тези американски изследователи и тези от Чехия, с които те работеха съвместно. Много хора знаят истината 🙂
Затова когато днес чувам жалкия опит за изграждането на една напълно различна картина ми става дори смешно. Иронията е голяма.
Днес, когато Иво вече не е между живите и не може да отговаря лично, човек именно като Атанас Русев реши да се явява като разказвач на това какво Иво мислел, какво чувствал, кого уважавал и какви отношения имал с него.
Колко ли е трудно на човек, който толкова иска да е велик цял живот и ценен от хората да стигне до положение, в което огромна част от хората просто го ненавиждат. И никога няма да го видят като нищо друго освен предател. Иво в последните години за този човек казваше само едно: “Този човек до каквото и да се докосне го разрушава”.
Черешката на тортата обаче безспорно е Милен Мирчев Иванов.
Новата версия по случая вече е следната – Ники бил убиецът в кемпера. 🤣
Тук вече аплодисментите трябва да са бурни, защото българският „Туин Пийкс“ окончателно се превърна в трагикомедия. Всеки следващ „експерт“ изглежда се чувства длъжен да предложи собствен сценарий, независимо дали той има опора във фактите или не. Именно това е най-притеснителното. Защото с всяка следваща публична версия обществото все повече свиква, че е нормално сериозни обвинения и категорични заключения да се произнасят без съответната доказателствена тежест.
Подценяването на интелекта на българските граждани вече придобива тревожни размери. Или другият вариант е още по-неприятен – че част от публичните говорители, представяни като експерти, очевидно са объркали професията си с ролята на актьори в спектакъл, в който всяка седмица се пише нов сценарий.
И точно тук се връщам към онова прословуто сравнение с „Туин Пийкс“.
Колкото повече време минава, толкова повече започвам да си мисля, че единственото вярно нещо в онова иначе безумно изказване е самото име на сериала. Но не по причината, по която беше употребено. Не защото някой трябва да бъде обявен за мистик, сектант или герой в предварително написан сценарий.
А защото Дейвид Линч никога не е разказвал история само за едно убийство. Той разказва история за това как едно общество започва да изгражда собствена реалност, в която внушенията постепенно заменят фактите, а привидностите започват да изглеждат по-важни от истината.
И ако има нещо, което Дейвид Линч показва брилянтно в „Туин Пийкс“, то е, че злото почти никога не идва като чудовище отвън. Боб не е просто отделен персонаж, който се появява, за да върши зло. Той е символ на онова, което всеки човек носи като потенциал в себе си – алчността, завистта, страха, жаждата за власт, омразата, безразличието и готовността да пожертва истината за собствената си изгода. Затова в света на Линч най-страшното не е съществуването на Боб, а моментът, в който човек доброволно му позволява да говори и да действа чрез него. Истинската битка между доброто и злото никога не е някъде извън нас – тя се води вътре в човека. Всеки ден. С всяка мисъл, дума и действие. С всеки избор. Всеки компромис със съвестта е малка победа на Боб. Всяка защита на истината, на човешкото достойнство и на състраданието е неговото поражение.
Може би точно затова сравнението с „Туин Пийкс“ е много символично. Защото Дейвид Линч предупреждава колко лесно едно общество започва да живее в измислен разказ, когато твърде много хора позволят на собствените си страхове, интереси, тщеславие или безразличие да надделеят над истината. „Совите не са това, което са“ не означава просто, че реалността е мистериозна. То е предупреждение, че привидностите могат да бъдат измамни и че човек е длъжен да търси по-дълбоко, вместо да се задоволява с първото внушение. Истината никога не се определя от това колко хора повтарят една и съща версия, а от това дали фактите могат да я издържат. И може би именно това е най-големият урок на „Туин Пийкс“ – че най-опасното зло е онова, което успява да убеди достатъчно хора, че не е зло, а истина.
И кое точно респектираш в това словоизлияние? Това, че РА в стремежа си да разкритикува обществото НЕСЪЗНАВАНО е описала чрез Туин Пийкс и Боб затвореното общество на Ивайло Калушев, паралелните реалности, в които е живял и вътрешните му борби между добро и зло ли???
И кой всъщност се оказа убиецът на Лора Палмър.
