А това, че на тоя приятел, дето го цитираш, някой нещо му е казал, не доказва автоматично, че нещото е вярно.
Баба Дали, можеш ли с няколко думи да обясниш защо е често срещано при фрапиращи криминални случаи обществото да започне да залита по конспирации, вместо да приеме фактите?
endorphine, ще се опитам наистина само с няколко думи, защото темата е изключително обширна и сложна. При особено тежки и фрапиращи криминални случаи една част от населението не е в състояние да се справи с реалния ужас от случилото се, с произлизащите от това чувства на немощ и безсилие, с усещането за загуба на контрол над събитията, и започва да си изгражда на базата на собствените си фантазии сложни теории, над които има обаче личен контрол, защото са негови и може да ги управлява, за разлика от житейската даденост. Наред с това на колективно ниво играят роля недоверието в институциите, разочарованието от управляващите и гневът към политиците. Хората в постсоциалистическите общества освен това са натоварени с травмите на тоталитарното минало, които останаха непреработени и със запазването на т.нар. авторитарен характер, от който и до ден днешен следващите поколения не можаха да се освободят напълно.
На индивидуално ниво освен недоверие, подозрителност, стремеж към контрол във всяка област на живота, имат голямо значение и индивидуалните несъзнавани защитни механизми на душата (които я пазят от пренатоварване!) като отричане, рационализиране, изтласкване, нежелание нещо да се приеме за истина, идентификация с агресора и др. Индивидуалното минало и преживян опит(особено в детството!) с насилие, страх, емоционални лишения и чувство за самота и оттам силна потребност от сигурност, яснота, категоричност също има голямо значение за бъдещите нагласи на човека. Социалните медии благоприятстват събирането на такива хора в групи, в които виртуалният обмен на конспиративни идеи и мисли може да доведе до изграждането на абсурдни теории, които са далеч от действителността.
