Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Неговите приятели винаги носеха черни униформи и използваха джиповете си, за да обикалят планината и да се грижат за случващото се в нея. Знам, че се занимават да в пазят от бракониерството и незаконната сеч по думите на Деян аз не съм общувала с тях директно, тъй като не говоря български. В тази къща живееха 6 човека - петима мъже и едно момче на около 15 години, чието име е ........ От тези 6 човека двама се казват Ивайло, останалите са ......... Пламен, Дечо, Ники. Не съм сигурна дали е Делчо или Дечо. Никога не съм ги виждала да ходят въоръжени. Бяха добри хора. Не съм забелязала нищо странно в къщата. Имаше много снимки на природата. В къщата също съм виждала момиче, вероятно малко по-голяма на възраст от ........., което се казваше......, така се представи, не съм виждала други непълнолетни. Тея съм я виждала само веднъж и това беше наскоро, но не си спомням точно кога. Аз съм работила през целия ми живот и моето образование е като шеф-готвач. Работила съм в големи хотелски вериги и на круизни кораби и това ми позволи да натрупам достатъчно спестявания. В Дисниленд също работих като готвач. Къщата в Мексико и къщата в с.Гинци купихме с общи средства с Деян. Никой не би е помагал финансово за закупуването им. Често виждах живущите в хижата стресирани, но не разбирах причината, тук като не говорих езика. По отношение на тях Деян ми казваше, че са стресирани заради работата си. Друго особено за тях не знам. В Петрохан ходим да си пълним бутилки с вода от една чешма. Деян ми разказа, че веднъж, докато наливал вода един човек му е направил снимка преди около месец без да знае защо и това му се е сторило много странно.
    На 02 февруари Деян получи обаждане от майката на Ивайло (високият), Стела. Не разбирах за какво говорят, но се чуваше, че тя е много притеснена. Деян ми сподели, че тя му е казала , че е получила съобщение от сина си Ивайло, че е много притеснена, но понеже е в града не може сама да отиде и да провери какво става, тя помоли Деян той да се качи и да види дали всичко е наред. Не знам какво е гладило съобщението, което Стела е получила от сина си, но по гласа ѝ разбрах, че е много разтревожена. Деян каза на Стела, че ще опита да помогне. Времето беше лошо, валеше сняг и той каза, че ще отидем с колата. Деян ми каза, че ще се опитаме да се качим с колата, но не беше сигурен дали ще успеем, защото беше натрупало много сняг, а нашата кола не е пригодена за такива условия. Той искаше да помогне. Грабнахме одеяла и чай и тръгнахме. Бяхме много притеснени, защото не знаехме дали ще стигнем с колата, заради метеорологичните условия и затова Деян позвъни на баща си да го предупреди, че тръгваме. В колата с нас взехме лопати за сняг и дрон, защото мислехме, че ако не успеем да стигнем до къщата, ще можем да ги използваме, за да разберем какво се случва. На същата чешма, където спираме за да пълним вода, спряхме с колата за да може Деян да сложи вериги на гумите си и да позвъни на баща си. Беше много трудно да се придвижим до хижата с колата и аз се молех да стигнем. До хижата има верига - нещо като бариера, там спряхме с колата. От това място видяхме, че хижата вече е изгоряла, виждаше се пушек, но не и пламъци. Много се изплашихме, Деян ми каза да се, заключа в колата и да не отварям на никого, а ако нещо се случи да натисна клаксона за да го предупредя. Каза ми, че ако се забави да звъня на баща му.

    Той взе малка брадвичка от колата и тръгна към къщата не се забави повече от минута и се върна тичайки. Когато Деян се върна беше в състояние на шок, целият трепереше, подпря се на колата и едвам дишаше. Каза, че всичко е изгоряло, и че ще се върне да провери дали приятелите му са там. Отиде и се върна след 2-3 минути. Каза ми да звънна на баща му. Когато се върна вторият път Деян беше ужасен, плачеше и трепереше, едвам говореше, каза че трима от приятелите му са мъртви. През цялото време ние поддържахме връзка с бащата на Деян. След като му се обади Деян каза, че ще звънне на полицията. Слязохме с колата от хижата и когато стигнахме магазинчето на пътя на Петрохан, видяхме патрулка с гранични полицаи. Деян направи знак и те дойдоха да говорят с него, той им разказа какво се е случило след това звънна на 112. Деян ми каза, че ще се върне с граничните полицаи, за да им покаже местоположението на хижата, тъй като не е лесно да се стигне до нея, но че преди това ще ме остави в къщи. Когато стигнахме до къщата Деян каза да се заключа вътре и да поддържам връзка с баща му. След това се почна даването на показания, задържаха Деян за 24 часа, беше в участъка през цялото време бях много притеснена. Аз прекарах сама нощта в къщата. Това е всичко, единственото, което мога да добавя, че приятелите на Деян бяха много добри хора, които не са способни да причинят зло. Имам много добри впечатления от запознанството си с тях. Не съм виждала неговите приятели в хижата даде занимават с някакви религиозни практики или медитации. В къщата съм виждала много снимки на планината, на животни - елени и сови и оборудване за скали катерене, въжета и друга екипировка, не съм виждала нищо странно в къщата. Виждала съм камери и електрическа ограда, но не знам дали са служили за да защитават от нещо. Пред къщата имаше метална верига, отделно има пропускателна бариера и електрическа ограда, имаше и две големи кучета, не знам защо са били необходими тези охранителни мерки. Не знам дали Деян е имал информация.