Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Будизмът е необичаен сред големите световни религии с това, че в някои страни и днес малки деца могат формално да бъдат замонашвани и да живеят като послушници. В Шри Ланка например са документирани случаи на деца, изпращани в манастири още на 5 до 8-годишна възраст, а специалисти настояват тепърва да бъде въведена минимална законова възраст за подобна практика. За сравнение, в Българската православна църква монашеското пострижение е разрешено само за пълнолетни, а в Румъния послушничество е възможно от 16 години само с писмено родителско съгласие.

Християнството исторически е познавало деца-облати, които родителите предавали на манастир, за да бъдат отглеждани, образовани и подготвяни за монашески живот. В Западната църква практиката постепенно е ограничена, а през 1230-те папа Григорий IX определя 18 години като минимална възраст за постъпване в манастир. Днешното католическо право допуска новициат от 17 години, временни обети от 18 и вечни от 21.

В исляма и юдаизма няма пряк еквивалент, защото самият религиозен модел е различен. Коранът говори за монашеството като за практика, която християните са въвели, без тя да им е била предписана от Бог.  Затова в исляма има медресета, коранични училища и духовни наставници, но не и монашески ордени, основани върху пожизнен целибат и откъсване от обществото. В юдаизма бракът и създаването на семейство традиционно се разглеждат като религиозна ценност, а доброволният целибат е изключение. Затова съществуват йешиви и религиозни училища, но не класическо монашество.

Разбира се, във всяка религиозна общност могат да възникнат крайности и отклонения от собствените ѝ правила. Но когато тези практики се прилагат върху деца, въпросът става съвсем различен: детето няма автономията на възрастния, по-трудно може да напусне средата и е много по-зависимо от духовния авторитет и възрастните около него.

На този фон "случаят Петрохан" поставя следния въпрос: възможно ли е около общността SkyDharma да е функционирало неформално или "виртуално" замонашване на деца, без юридически никъде да бъде наречено така?

Ако съберем публично описваните елементи - продължителен живот извън семейството, многочасови медитации, въздържание от интимни връзки, строга вътрешна йерархия и подчинение на духовен наставник - режимът функционално започва да наподобява монашески живот, макар да е представян като обучение по спелеология, рейнджърство, спорт, личностно развитие или лечение.

Тук се появява правна сива зона. Родителско съгласие, пълномощни за пътуване, частно или дистанционно образование, продължителен престой при друг възрастен и духовни практики в частен имот могат поотделно да бъдат законни. Събрани заедно обаче, те създават начин на живот, който може да бъде определен като "замонашване на деца", без обаче законът да го разпознава като монашество.

Показателно е и помещението с будистки олтар и ритуални предмети в хижата: то не е било декларирано като религиозен храм, а е било лична стая с легло. Това показва колко лесно религиозна функция може да остане извън формалните правни категории.

Каквото и да бъде заключението на разследването, би трябвало да се определи къде минава границата между духовно обучение на дете и фактически монашески живот под постоянния авторитет на духовен водач.

Именно тук би могъл да се появи един бъдещ "закон Петрохан" - не срещу религията или медитацията, а в защита на малолетни и непълнолетни, поставяни трайно в духовни общности.

Дерменджиев не каза ли,че края на август ще изнесе информация за случая?Или бъркам 🙄

Искам да започна с това, че въпреки че не съм съгласна с теориите на отбор Черешка, този път напълно подкрепям логиката на No_frame bitch. Тя е единствената, която всъщност следва някаква закономерност в това, което се изписва до момента. Останалите постоянно си променяте теорията в движение в зависимост от моментните си мисли и никога не поддържате една теза, което е доста странно, ако уж сте толкова убедени в нещо.
Имам един съвсем прост въпрос към Баба Дали: Ако тези младежи са били чак толкова отдадени на въпросната вяра и до такава степен индоктринирани, че да са готови доброволно да напуснат този свят, за да отидат на „по-хубаво място“, защо Калушев ще крие от тях какво ще се случи? Какъв точно е проблемът да им каже, след като са „обработвани с години“? И второ – ако изведнъж ще се включва инстинктът за самосъхранение, защо той да се включи само при тях, а при тримата мъже на Петрохан не се включи? При все че децата са взети от малки и по всяка логика на психологията е десет пъти по-лесно да ги манипулираш докрай, отколкото възрастни и зрели хора с изградена психика.
Цялото това нагласяне на теориите според това как ни изнася, само и само да не признаем пробойните в тях, става напълно нелепо. Психиатрията тук окончателно отстъпи място на фантастиката и свободните съчинения.

Драга/драги Уилоу, от сърце Ви моля, публикувайте тази Ваша изключително полезна, информативна и важна статия и в някой от най-четените вестници/издания от бългаската електронна преса. Статията Ви трябва да стигне до колкото се може повече хора. Ще се радвам! Аз лично съм възхитена. Приятен ден!

Калушев е създал култ. Когато лидерът на един култ реши неговите членове да си тръгнат от този свят - те си тръгват, на тези, които се колебаят, се помага или пък биват убивани от друг член на култа.
Александър още е бил дете, надали е бил готов да си тръгне от този живот доброволно. Като казвам, че Калушев не е изпитвал емпатия към него и към Николай, това не значи, че не е мислел, че ги обича двамата и че те го обичат. Но това е било любов в неговата глава - извратена обич поради емоционалните му липси като дете и възрастен.

Тази тема е нон стоп активна и понеже не мога да следя 4000 страници, да попитам дали има някакво развитие или ситуацията си е все същата като в самото начало.

Няма развитие, въртим се в кръг. Молим се на Демерджиев думите за разкриване на случая тази седмица да не са били празни приказки, ама като гледам няма да ни огрее.