Показанията на бащата на Ники:
.......
Срещнахме се за кратко, когато те бяха пуснали котва край бреговете на Тенерифе в изчакване на подходящи метеорологични условия за прекосяване на океана. Бяха се запътили за Нова Зеландия.
Година по-късно в бизнеса ми настъпиха промени, налагаше се да пътувам по-често до офиса ми в САЩ. Поради тези причини отново обмисляхме да се преместим. От Ралица разбрах ,че Калушев и групата му са се установили близо до Плая Дел Кармен в Мексико. Бяха очаровани от района. Бяха я посъветвали да го проучим. Организирахме си екскурзия. Оказа се, че в този район живеят много чужденци от цял свят и бе спокойно. Имаше голям избор от частни училища, всякакви удобства, услуги и магазини. Срещнахме се с Иво, Деян, Невена и Валери, поканиха ни и да ги посетим. Къщата им бе хубава и функционална, но в никакъв случай не и луксозна, както се спекулира в медиите, басейните не са лукс в този район. Посетихме заедно няколко сенотета да се гмуркаме, тогава се запознахме и с Пламен, той не живееше с тях, а Ивей се появи години по-късно.
Ники веднага се запали по гмуркането, отдаваше му се и бе много щастлив, а Иво определено бе много впечатлен от качествата му. Всички бяха много добронамерени. След завръщането ни в Тенерифе, Ники говореше само за Мексико и всеки ден питаше кога ще се преместим. След преместването ни в Мексико, Ники засия от щастие, сякаш най-накрая бе попаднал на своето място. Лично аз не бях съгласен Ники да живее постоянно с тях, както и с методите на Калушев, а именно отделянето от семейството, пък макар и за период от време. Наложи ми се да се образовам и разбера логиката на източните вярвания и традиции, въпреки това и до днес не приемам изцяло тези методи. Ние сме хора, израснали в западното полукълбо и трябва да има баланс, не веднъж съм имал конфликти с Калушев по този въпрос. Но това не прави Иво престъпник, нито убиец.
Ники бе много щастлив. Майка му наблюдаваше ситуацията отблизо и поддържаше близък контакт с всички и не сме имали поводи за притеснения. Ники се развиваше не само в спорта, учеше английски и много други предмети, лично съм разглеждал учебниците и други образователни материали, които Иво му бе подсигурил. Също искам да подчертая, че Иво Калушев никога не е поискал никакви пари от нас. Когато Ники порасна, Иво разглеждаше възможността с общи усилия Ники да замине и учи в университет в щата Колорадо.
Няколко години не се бях прибирал в България. Завърнах се през Септември 2024-та година. Разбрах, че са ме търсили службите по сигнал на Валери. Срещнах се с Валери и го излушах. Историята му бе трогателна, но имаше и разминавания, а много от нещата, ако са истина, се бяха случили преди да имам контакт с Иво Калушев. В Мексико с Валери се бяхме срещали неведнъж, дори е идвал вкъщи, но не е изглеждал притеснен, нито пък бе споменал нещо. Реших, че ако Иво Калушев е извършил нещо нередно, то органите на реда се тези които трябва да го установят, затова приех среща за неформален разговор.
Много съжалявам, че бях достатъчно наивен да си помисля, че в България има някаква законност. Явно правилото, че никой не е виновен до доказване на противното, не важи в България.
....
В заключение искам да кажа следното: смея да твърдя, че нито един от тях не е убиец или самоубиец. Никой от жертвите не би наранил друго същество или посегнал на собствения си живот, най-малкото, това е в противоречие с техните вярвания. А убийството на кучетата е най-силното доказателство, че версиите за самоубийство са съшити с бели конци.
Целенасоченото очерняне на всички жертви от първия ден след убийството на Ивей, Пламен и Дечо, показва до какво дъно е стигнала Българската държавност, медиите и най-вече обществото което продължава да позволява всичко това.
Твърдо стоя зад исканията на Ралица за независимо международно разследване до изясняване на истината.
.......
Срещнахме се за кратко, когато те бяха пуснали котва край бреговете на Тенерифе в изчакване на подходящи метеорологични условия за прекосяване на океана. Бяха се запътили за Нова Зеландия.
Година по-късно в бизнеса ми настъпиха промени, налагаше се да пътувам по-често до офиса ми в САЩ. Поради тези причини отново обмисляхме да се преместим. От Ралица разбрах ,че Калушев и групата му са се установили близо до Плая Дел Кармен в Мексико. Бяха очаровани от района. Бяха я посъветвали да го проучим. Организирахме си екскурзия. Оказа се, че в този район живеят много чужденци от цял свят и бе спокойно. Имаше голям избор от частни училища, всякакви удобства, услуги и магазини. Срещнахме се с Иво, Деян, Невена и Валери, поканиха ни и да ги посетим. Къщата им бе хубава и функционална, но в никакъв случай не и луксозна, както се спекулира в медиите, басейните не са лукс в този район. Посетихме заедно няколко сенотета да се гмуркаме, тогава се запознахме и с Пламен, той не живееше с тях, а Ивей се появи години по-късно.
Ники веднага се запали по гмуркането, отдаваше му се и бе много щастлив, а Иво определено бе много впечатлен от качествата му. Всички бяха много добронамерени. След завръщането ни в Тенерифе, Ники говореше само за Мексико и всеки ден питаше кога ще се преместим. След преместването ни в Мексико, Ники засия от щастие, сякаш най-накрая бе попаднал на своето място. Лично аз не бях съгласен Ники да живее постоянно с тях, както и с методите на Калушев, а именно отделянето от семейството, пък макар и за период от време. Наложи ми се да се образовам и разбера логиката на източните вярвания и традиции, въпреки това и до днес не приемам изцяло тези методи. Ние сме хора, израснали в западното полукълбо и трябва да има баланс, не веднъж съм имал конфликти с Калушев по този въпрос. Но това не прави Иво престъпник, нито убиец.
Ники бе много щастлив. Майка му наблюдаваше ситуацията отблизо и поддържаше близък контакт с всички и не сме имали поводи за притеснения. Ники се развиваше не само в спорта, учеше английски и много други предмети, лично съм разглеждал учебниците и други образователни материали, които Иво му бе подсигурил. Също искам да подчертая, че Иво Калушев никога не е поискал никакви пари от нас. Когато Ники порасна, Иво разглеждаше възможността с общи усилия Ники да замине и учи в университет в щата Колорадо.
Няколко години не се бях прибирал в България. Завърнах се през Септември 2024-та година. Разбрах, че са ме търсили службите по сигнал на Валери. Срещнах се с Валери и го излушах. Историята му бе трогателна, но имаше и разминавания, а много от нещата, ако са истина, се бяха случили преди да имам контакт с Иво Калушев. В Мексико с Валери се бяхме срещали неведнъж, дори е идвал вкъщи, но не е изглеждал притеснен, нито пък бе споменал нещо. Реших, че ако Иво Калушев е извършил нещо нередно, то органите на реда се тези които трябва да го установят, затова приех среща за неформален разговор.
Много съжалявам, че бях достатъчно наивен да си помисля, че в България има някаква законност. Явно правилото, че никой не е виновен до доказване на противното, не важи в България.
....
В заключение искам да кажа следното: смея да твърдя, че нито един от тях не е убиец или самоубиец. Никой от жертвите не би наранил друго същество или посегнал на собствения си живот, най-малкото, това е в противоречие с техните вярвания. А убийството на кучетата е най-силното доказателство, че версиите за самоубийство са съшити с бели конци.
Целенасоченото очерняне на всички жертви от първия ден след убийството на Ивей, Пламен и Дечо, показва до какво дъно е стигнала Българската държавност, медиите и най-вече обществото което продължава да позволява всичко това.
Твърдо стоя зад исканията на Ралица за независимо международно разследване до изясняване на истината.
Да, ама не! Всичко, което съм оставила, е казано от Свилен Свиленов, а не от бащата на Николай. Пробвайте пак, тоя опит за внушение не Ви се получи!
