Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

"Въпросът за отсъствието на морална присъда и за отсъствието на добро и зло е много важен — трябва да го разберете. В будизма няма такива понятия, поне не на нивото на намерението на учението Буда. В текстовата традиция такива понятия съществуват, но те са по-късни добавки. От гледна точка на абсолютното ниво на ученията Дзогчен е без значение дали човек е Хитлер, или не. Това е нещо, което никой лама не би се осмелил да каже, но именно това е и причината толкова рядко да чуваме автентичната Дхарма да бъде преподавана."

Инцидент със замърсен дихателен газ при пещерно гмуркане, 14 май 2015 г., Мексико
Иво, ATI Cave Exploration Team, собственик на водолазното училище DivingMexico

Вчера, 14 май 2015 г., имахме сериозен инцидент със замърсен дихателен газ — не с курсист, а с мен самия — от който могат да се извлекат няколко много важни поуки. Настоятелно препоръчвам на всички колеги пещерни водолази да прочетат това.

Преди да се сдобием със собствена станция за пълнене, пълнехме бутилките си във водолазния център Zero Gravity, който има безупречна репутация — и до днес — по отношение на чистотата на дихателния газ. Един ден през март обаче техният компресор имаше проблем и всички бутилки бяха изпратени за пълнене в друга станция, много популярна сред пещерните водолази и също с много добра репутация.

Сред тях имаше и няколко наши бутилки, които бяха напълнени с Nitrox 32. На следващия ден ги взехме и използвахме част от тях по време на пълен курс по пещерно гмуркане, който провеждахме тогава.

В сеноте Cristalino един от курсистите ни се оплака от неприятен вкус на газа и отказа да диша от една от бутилките. Повикаха ме от вкъщи, за да донеса резервна бутилка. Няколко бутилки бяха разменени и настана доста суматоха.

Същата вечер отидохме в Zero Gravity, където видяхме две спарки, върнати със същото оплакване. След това отидохме и във въпросната станция за пълнене, където имаше още няколко върнати бутилки по същата причина.

Човек от станцията призна, че филтрите е трябвало да бъдат сменени, но това не е било направено.

Бяхме ядосани, но тъй като не се беше случило нищо сериозно и всичко се беше ограничило до известна суматоха, а и се оказа, че са засегнати само няколко бутилки, случката скоро беше забравена и много малко хора научиха за нея.

Собствениците на станцията взеха проби за анализ, но след това никой не чу нищо повече по въпроса.

Някои от бутилките бяха изпразнени и напълнени отново, но една остана забравена вкъщи — все още пълна. Имаме доста бутилки и някои от тях се използват рядко. Тази беше една от тях.

И така стигаме до вчера, 14 май.

Отиваме за сериозно експлорационно гмуркане в нашата пещера — системата Ixtlan. Сенотето е наша собственост и ние контролираме достъпа до него. Аз трябваше да направя топографско заснемане на голям участък — нещо, което отлагах от известно време.

Взех въпросната бутилка като стейдж, без изобщо да се замисля, защото предполагах, че е била напълнена при нас.

С Деян отидохме до пещерата и започнахме гмуркането.

Обърнете внимание на последователността на събитията, защото тя е много показателна.

По време на проверката преди гмуркането, вече във водата, забелязах, че стейджът ми е на по-малко от 220 bar. Това ме изненада, защото при експлорационни гмуркания винаги пълня до 235 bar, а нямаме бутилки, които изпускат.

Споменах го на Деян. И двамата се зачудихме защо е така, но после го отхвърлихме като нещо незначително и продължихме.

И двамата пропуснахме първия признак, че нещо не е наред — макар че вероятно почти всеки би постъпил по същия начин.

След това започнах да дишам от стейджа и веднага усетих странен вкус в устата.

Мина ми през ума, че газът може да е замърсен, но като се замислих, реших, че това реално не е възможно. Тъй като втората степен на регулатора, от която дишах, не беше използвана от известно време, предположих, че вкусът е от плесен или някаква друга застояла миризма.

След това продължихме с подводните скутери на максимална скорост, защото знаехме точно къде отиваме и искахме да пестим газ.

Около 20 минути след началото на гмуркането започна да ме боли глава.

Отново ми мина мисълта, че може да има проблем с газа, но виждах, че Деян е напълно добре. Освен това продължавах да съм убеден, че бутилката е била напълнена при нас, така че подобен проблем не би трябвало да е възможен.

Трети, вече много сериозен пропуснат признак.

Когато достигнахме целта си, дадох скутера си на Деян и започнах топографското заснемане, плувайки без скутер.

Участъкът е много дълъг, с повече от 50 измервателни станции, и е сравнително дълбок.

Заснемането ми отне около 45 минути, през които главоболието ми постепенно се усилваше. През цялото време продължавах да дишам от стейдж бутилката.

В един момент забелязах, че дишането ми не е нормално.

Спрях и си помислих:

„Защо дишам толкова учестено и дълбоко? Това е много странно.“

Въпреки това отново го пренебрегнах. Реших, че е от физическото натоварване, защото напоследък толкова съм свикнал да се придвижвам със скутер, че такова продължително плуване вече беше необичайно за мен.

Четвърти пропуснат признак!

Завърших заснемането. Стейджът вече беше изразходван приблизително наполовина и налягането беше малко под 100 bar. Газовият ни план позволяваше тази конкретна стейдж бутилка да бъде използвана до 50 bar.

Преминах на основните си бутилки с нитрокс, които по някаква случайност предния ден бях напълнил с доста по-богата смес от тази, която обикновено използвам (!).

В този момент главоболието вече беше силно, но богатият нитрокс при тази дълбочина очевидно потисна това, което се случваше с мен, и се почувствах достатъчно добре, за да продължа по плана и да прокарам нова ходова линия в перспективен проход.

Продължихме и всичко изглеждаше нормално.

В един момент проходът стана много труден, видимостта падна до абсолютна нула и тъй като главоболието ми не се подобряваше, най-накрая реших да прекратя експлорацията и да тръгнем обратно.

В този момент все още бяхме на по-голяма дълбочина и нитроксът очевидно държеше състоянието ми под контрол.

Започнах да осъзнавам, че все пак трябва да има някакъв проблем с газа, но още не можех да направя връзката.

Виждах, че Деян е добре, а аз все още бях убеден, че нашите бутилки би трябвало да са били напълнени като част от една и съща партида.

Започнахме излизането.

Когато стигнахме до по-плитките части на пещерата, на около 5 метра дълбочина, и парциалното налягане на кислорода — ppO₂ — спадна, започнах да се чувствам много странно и вече бях сигурен, че се случва нещо извън нормалното.

На връщане преминах на друга линия, без да осъзная какво правя, и се наложи да спра и да се върна малко назад, само за да се уверя къде точно се намирам.

А това беше в част от пещерата, която познавам наизуст и в която мога да се ориентирам дори без линия.

В този момент вече преминавах от състояние на концентрация към моменти на пълна дезориентация.

Но благодарение на богатия ми опит с необичайни състояния на съзнанието, придобит чрез медитация, знаех, че въпреки всичко мога да продължа да действам последователно и адекватно.

Знаех, че все още съм функционален и че няма нужда да подавам сигнал за проблем.

Концентрирах се, увеличих скоростта на скутера до максималната, която можех да понеса, и излязох без допълнителни инциденти.

Когато излязох от водата и започнах да дишам нормален атмосферен въздух вместо нитрокс под повишено налягане, започнах да се чувствам много, много зле.

Главоболието беше силно и единственото, което можех да направя, беше да легна и да се опитам да поспя на слънце.

Спах на пресекулки около час, като постепенно започнах да се съвземам, след което се прибрахме.

Вкъщи дишах известно време 100% кислород. Главоболието все още беше силно и започнахме да се опитваме да разберем какво точно се е случило.

Нашите бутилки са номерирани и водим прецизен дневник за всяко пълнене — коя бутилка кога е напълнена и с какъв газ.

Извадихме дневника и осъзнахме, че току-що съм дишал от единствената бутилка, която не е била пълнена при нас — същата бутилка, която през март беше напълнена във въпросната станция, а след това беше останала пълна и забравена!

Разбираемо е, че бяхме изключително ядосани.

Докато пиша това, са минали 20 часа, откакто съм излязъл от водата.

Главоболието ми все още е силно, но изглежда, че все пак може и да оцелея.

Определено се разминах на косъм и е ясно, че имам всички симптоми на отравяне с въглероден оксид — CO.

Ако не бях направил по-богата нитрокс смес и ако не я бях дишал на дълбочина в продължение на около час и половина след преминаването от стейджа към основните бутилки, можеше да загубя съзнание и вероятно да умра там.

Пропуснах множество повтарящи се признаци, че нещо не е наред.

Няколко пъти отхвърлих мисълта за замърсен дихателен газ, защото имах доверие в собствените си пълнения — и именно това, по ирония на съдбата, може би ми спаси живота.

Имах всички основания да предполагам това, което предполагах, и всъщност не мога напълно да обвинявам нито себе си, нито някой друг.

Ситуацията беше много сложна.

Изводи

НИКОГА, АМА НИКОГА не пренебрегвайте очевидните признаци на отравяне от замърсен дихателен газ, независимо колко нелогично ви изглежда това. Прекратете гмуркането, излезте и анализирайте ситуацията на сухо.

НИКОГА не се доверявайте на станция за пълнене, която не е напълно открита относно процедурите си за смяна на филтрите и поддръжката на компресора.

Настоявайте да знаете кога са били сменени филтрите.

Знайте какви точно филтърни материали се използват.

Настоявайте във филтърната система да се използва Hopcalite — катализатор, който подпомага преобразуването на въглеродния оксид.

Въпросната станция за пълнене НЕ използва Hopcalite поради съображения за цена.

Фактът, че в продължение на много години не е имало проблем, не означава нищо.

Достатъчно е само веднъж да се пропусне навременната смяна на филтрите, за да загине човек.

Ако бяхме на 30 метра дълбочина с този газ, това щеше да е краят.

Когато пълните бутилки в търговски станции, винаги анализирайте дихателния газ за наличие на въглероден оксид.

Или инвестирайте в CO анализатор, или настоявайте станцията за пълнене да ви предостави такъв.

Ако откажат — намерете друга станция.

Не забравяйте, че една станция за пълнене е търговско предприятие. Целта ѝ е да намалява разходите и да увеличава печалбата.

Ако собствениците не притежават изключително висока професионална етика, това може да стане за сметка на клиента — по много различни начини.

Ако управлявате водолазен център, инвестирайте в собствен компресор, за да имате пълен контрол върху качеството на дихателния си газ.

Образовайте се относно причините и симптомите на отравяне от замърсен дихателен газ, но не разчитайте прекалено много на собствените си предположения. Действайте консервативно.

Въпреки че познавам темата отлично, преподавам я на курсисти от 20 години и дори вече съм преживявал случай на газово отравяне — макар и несвързан с гмуркане — и въпреки че веднага разпознах симптомите, аз допуснах погрешното предположение, че в конкретния случай това просто не може да се случва.

Вижте отново първата точка.

По ирония на съдбата, ако инцидентът със замърсения газ през онзи ден през март не беше предизвикал толкова суматоха и хаос, тази бутилка нямаше да бъде забравена вкъщи, а щеше да бъде изпразнена като всички останали.

Сега знаем точно какво се е случило.

Ситуацията обаче беше много необичайна за нас и за възникването ѝ допринесоха множество фактори — както често се случва при подобни инциденти.

Има и още нещо, за което мислех днес.

Вероятно то е от значение за малкото активно работещи експлоратори на подводни пещери, а може би и за някои технически водолази.

Осъзнах, че вследствие на ежедневните експлорационни гмуркания в доста екстремни условия толерантността ми към трудни ситуации под вода е станала много висока.

Вчера се гмурках със силен физически дискомфорт в много трудна sidemount пещера, изследвах нов участък при абсолютна нулева видимост и със сложен газов план, и въпреки това знаех, че все още се намирам в рамките на настоящите си възможности и нивото си на умения.

В нито един момент от гмуркането не изложих на риск собствената си безопасност или тази на партньора си.

Психологически все още функционирах в рамките на настоящите си граници. Можех да понеса и повече.

Сега осъзнавам, че макар това да звучи като нещо положително, в действителност високият толеранс към дискомфорт и трудни ситуации може да прикрие симптомите на проблем със замърсен дихателен газ, който впоследствие да доведе до пълна загуба на контрол върху ситуацията.

Всички трябва да сме наясно с това и да го обмислим много внимателно.

Понякога решението дали да прекратиш гмуркането наистина може да бъде трудно.

Особено когато работим в екип по сложни експлорационни проекти с трудно и детайлно планиране, вероятно не трябва от параноя да прекратяваме всяко гмуркане само защото ни сърби носът.

Но трябва непрекъснато да следим какво се случва, да разпознаваме признаците и да сме информирани.

Анализът на инцидентите е наш приятел.

Казват, че мъдрият човек се учи от грешките на другите, а глупакът — от собствените си.

В този конкретен случай глупакът бях аз.

Но вие по-добре бъдете от мъдрите.

Пожелавам на всички безопасни гмуркания!