Ние като човешки същества не сме чак толкова сложни, както каза Росен Йорданов. Иска ни се, опитваме се, но човешкото в нас като биологичен и социален вид е едно и също. Нещата винаги са по-прости за обяснение, защото въпреки езотеричното задълбаване с цел духовно просветление Калушев е имал определени психически характеристики вкл.дефицити, които са го ръководели в действията и вярванията му. Случаят ще бъде обяснен доста по-просто - липса на пари, нарцистичен срив на лидера поради страх от разкриване, психическа умора и отчаяние. Никой от нас като индивид не може да бъде разгадан изцяло и за нуждите на криминологията предполагам това не е необходимо. За авторите на художествени произведения и документалистика остава да спекулират - ще има широко поле за изява в случая.
Виж целия пост
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2026, 13:25 ч.
# 58 726
1 септ. 2026, 08:26 ч.
Има един важен нюанс, в който ми се струва, че донякъде се разминаваме. Не оспорвам, че в това, което Калушев е изучавал и практикувал, има реални елементи от тибетския будизъм и че е познавал Нингма и Дзогчен.
Но на няколко места от това, че има аналог в традицията, заключваш че това, което е правил Калушев, може да се впише в традицията.
Това, че Нингма е децентрализирана, не означава, че всяко отделяне от утвърдените линии автоматично е легитимно. Фактът, че Риме допуска изучаване на различни традиции, също не означава, че всяко съчетаване на будизъм, шаманство, хипноза и окултни практики може да бъде определено като подход, сходен с Риме. И наличието на детско монашество в тибетския будизъм далеч не оправдава специфичния начин, по който Калушев е "замонашвал" деца. Обсъждали сме го много пъти. Едно е дете да бъде в официално признат, утвърдeн, тибенски традиционен манастир с много други деца. Друго е да е изолирано в гората с чичко самозванко.
Автентичността на част от отделните учения, които Калушев интегрира в боламача си, изобщо не решава въпроса за сектантския характер на тази общност. Една група може да използва напълно автентични религиозни текстове и практики и въпреки това да изгради култ към лидера, абсолютен авторитет, изолация от външни авторитети и специфична вътрешна динамика на подчинение. Сектантският елемент не се определя само от това дали лидерът е измислил собствена религия. А в случая аз бих спорила, че е.
По-важният въпрос не е дали можем да намерим будистки произход на всяка отделна практика на Калушев, а как той самият е интерпретирал тези учения и как са функционирали те в неговата общност.
За случая Петрохан е важно не само какво казва традицията, а какво значение е придобила тази идея в конкретната група и как е била преподавана и прилагана от конкретния човек.
Той неслучайно си е избрал да следва най-езотеричния и спекулативен бранш на будизма. С него най-лесно можа да се легитимира чрез самата традиция. Понеже ужким в Нигма няма сгрого определени рамки, той го извърта, че няма нищо нередно в това да дава ДМТ на учениците си за да си говорят с извънземни.Калушев може и да е имал реална връзка с Шечен и Нингма и да е бил начело на български център, свързан с Шечен. Но няма данни да е получил официално признание като лама или самостоятелен носител на Нингма линия. Както виждаме в dharma wheel форума, в сметовната будистка общност се разчу за това масово самоубийство. Но до ден днешен никой автентичен Лама не е излезнал да се застъпи за Калушев :"Познавам го. Мой ученик/духовен саратник е. Автентичен е." Напротив. В книгата на един от кумирите на Калушев, ламата го определя като шарлатанин.
Калушев е подготвен и е познавал автентични будистки учения,но едновременно с това около него е съществувала сектантска групова динамика.
Това е релевантното за експертизата.
Виж целия пост
Скрит текст: Действително нивото на радикализация на групата може да изиграло немалка роля в развитието на събитията. Само че радикализацията като такава не е непременно религиозен термин - съществува политическа радикализация (ултра-десни, антифа, и т.н.), а даже и спортна като футболните ултраси и всякакви други форми на фанатизъм и екстремизъм.
Когато става дума за религиозни вярвания и общности, могат да се използват и понятия като ортодоксалност - не в смисъла на православното християнство, а като стриктно придържане към установеното учение - също и фундаментализъм, интегризъм, ригоризъм, а в определени случаи дори и обскурантизъм и враждебно отношение към държавата и нейните институции като сигурност, образование, здравеопазване.
Нерядко се случва умерените последователи на дадена религиозна общност да критикуват други в прекален догматизъм, докато догматиците смятат умерените за "слабо"- вярващи. А пък тези които напускат общността, заради несъгласие, създават клонове, които дори не претендират да са част от нея, а нещо ново и различно. Също така, границите не са еднозначни - една секта може да има сравнително умерени практики, докато напълно традиционно движение може да развие затворена или опасна вътрешна динамика.
В случая със Sky Dharma сякаш не става дума за нов вид учение или свободна интерпретация на будизма, а напротив - група която следва принципи и учения извиращи от основните и праволинейни тибетски будистки традиции. В самия будизъм има три основни разклонения, като в тибетския будизъм от клона Ваджраяна те са 4 - като Нингма е била основната школа на групата, а учението Дзогчен и е била основната им практика. Последователите на Нингма са някъде под 1% от всички практикуващи будисти, а тези практикуващи Дзогчен са под 0,1%, което наистина е много малка "религиозна ниша".
Самият Дзогчен е езотерично учение където има посвещения, тайни инструкции, терма (скрити духовни съкровища), тертони (откриватели), защитници, ритуали, мандали, визуализации, работа със светлина и визионерски практики като Семде, Лонгде, Меннгагде, Трекчо и Тогал. Последната практика, Тогал, е може би най-мистичната, защото включва специфична работа със зрителното възприятие, светлината и пространството, при която според традицията могат да възникват светлинни точки, сфери, мрежи и сложни визионерски образи на мандали и божества.
Показателно е, че Калушев не изглежда да се е стремял да създаде нова религиозна идеология, смес от традиции или собствена версия на будизма. Той е превеждал и интерпретирал будистки текстове, а не е написал своя "тантрическа библия" за последователите си. По-скоро е изграждал авторитет като изключително напреднал практикуващ на най-езотеричните направления в тибетския будизъм. Така не е трябвало да налага новоизмислена доктрина, а да се легитимира чрез претенцията, че владее на необичайно високо ниво древна и призната духовна традиция. Дори и бележките които е писал, в които се смята че напреднали учители получават видения и послания, които после предават на учениците си, са могли да бъдат част от традицията на Дзогчен. Замонашването на деца също се счита за общоприета практика в редица будистки общности.
Първоначално Калушев търси легитимност от утвърдени представители на Нингма, но по-късно действа все по-самостоятелно. Парадоксално, дори това отделяне може да се впише в самата традиция: Нингма е децентрализирана и исторически допуска множество независими линии, терма-цикли и учители без единен централен контрол, което е различно от централизираната школа Гелуг на Далай Лама.
Друг известен подход в тибетския будизъм е Риме ("несектантски") - той се изучава в манаситра Шечен - един от основните шест манастира на Дзогчен, с който е бил свързан Калушев. Това не е отделна школа, а подход който не цели да смеси различните школи в една обща система. Напротив - приема, че Нингма, Кагю, Сакя и Гелуг имат собствена вътрешна логика, терминология и методи, които трябва да бъдат съхранявани и изучавани в тяхната цялост. Практикуващият може да има една основна линия, но да изучава и получава предавания от други, без да ги обявява за погрешни и без да ги смесва и разбърква произволно.
Изглежда Калушев е използвал подход сходен на тибетския Риме в практикуването и изучаването на учения извън будизма, като ги прилага, но без да ги смесва. Като например латиноамериканското шаманство, обучението на Долорес Кенън в хипноза, окултната ботаника на Арин-Мърфи Хискок от книгата "The Green Witch" намерена в библиотеката на хижа Петрохан. Дори да е имало привидна смесица, не личи да има някакъв сглобен наратив от всичко това. По-скоро целта на общността е да бъде максимално напреднала във всяка една от тези вече съществуващи области и практики, като ги изучат детайлно и ги прилагат възможно най-достоверно.
Именно тук обаче може да се появи друг риск. Не самото съчетаване на различни традиции, а крайното задълбочаване в практики, които поставят под въпрос обичайните представи за аз, реалност, страх, смърт и морални граници, може постепенно да промени отношението към опасността и самосъхранението. Когато към това се добави и убеждението, че групата следва по-дълбоко или "по-автентично" разбиране от общоприетото, обичайните общочовешки задръжки могат да започнат да изглеждат като признак на неразбиране или духовна незрялост.
Например на сайта на Sky Dharma Калушев казва следното :
Тази висока толерантност към риск личи особено ясно в Мексико, където групата се гмурка ежедневно в труднодостъпни пещерни системи. Самият Калушев по-късно признава, че работата в екстремни условия е повишила прага му на поносимост към риск и дискомфорт дотам, че предупредителни симптоми могат да бъдат пренебрегнати. През 2015 г. той за малко не намира смъртта си след отравяне с въглероден оксид по време на гмуркане, но оцелява и по-късно описва инцидента в блога си:
А самото случило се и причините довели до него и до днес остават в мъгла - между основната версия за самоубийства и убийства, които обаче карат хората да вярват в убийства приличащи на самоубийства, и обратната хипотеза: убийства, маскирани така, че да изглеждат като нескопосано прикрити самоубийства.
Но нито една версия не обяснява случая докрай - сякаш, умишлено или по стечение на обстоятелствата, всичко се е подредило така, че истината никога да не стане напълно ясна, а краят на групата да остане завинаги обвит в мистерия.
Уилоу, страхотен текст, както винаги. Но ми се струва, че отново частично заради дипломатичния си тон омекотаваш вината на Калушев. Скрит текст: Наблюдавам едно доста фундаментално неразбиране какво представлява теологията и какво всъщност се изисква от такъв експерт.
Теологията не е специалност, която изучава само християнството и нищо друго. В богословското образование се изучават религиозни учения, история на религиите, религиозни движения и различни форми на религиозност. А при конкретен казус експертът не е викан да пише дисертация върху будизма, а да даде професионална оценка на религиозните характеристики и механизми, които са релевантни към случая.
Освен това нека първо уточним нещо много важно: това, което Калушев и останалите са практикували, не е никакъв будизъм. те са използвали будистка терминология и са се самоопределяли по такъв начин. Но смесването на будистки, езотерични, окултни и други вярвания в една собствена система не е автентичен будистки клон. Точно обратното, това е тежка девиация, която един религиовед или богослов би трябвало да може да разпознае и анализира.
По вашата логика, прокуратурата трябва да търси отделно експерт по извънземни конспирации и специалист по Кастанеда и всички други калушевски приумици. Това очевидно не е смисълът на експертизата.
В биографията, която цитирате, удобно е пропусната именно тази част, която е пряко релевантна към случая. Върбаков има магистратура по национална сигурност със специализация в противодействие на религиозния тероризъм. При случай, при който се разследва смърт на няколко души в контекст на религиозно/езотерично движение и се обсъжда версия за т.нар. разширено самоубийство, това никак не е несвързана квалификация.
А масовото самоубийство или убийството, извършено под въздействието на религиозна или псевдорелигиозна идеология, съвсем не е някаква екзотична материя, нямаща нищо общо с религиозния тероризъм. Напротив, радикализацията, религиозно мотивираното насилие и механизмите, чрез които една затворена общност може да доведе хората до крайно самоунищожително поведение, са именно материя, която може да бъде релевантна към подобна експертиза.
Скрит текст: Относно Върбаков, не зная с какво може да бъде полезен, неговата професионална работа и знания нямат нищо общо с такава материя като будизма и неговите разновидности и течения.
Нищо в биографията му не ме убеждава в това.
"Благовест Върбаков е български богослов и политически PR и анализатор. Съосновател на гражданското сдружение „Движение „Българска демокрация“ (2021 г.). Има бакалавърска степен (2007 г.) и магистърска степен (2008 г.) по религия и теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ където през 2012 г. защитава докторска дисертация по теология (научна специалност "Християнско изкуство") на тема: "Църквата "Успение Богородично" при Рилския метох "Пчелина"
. През 2010 г. специализира в Богословския факултет на йезуитския орден "Игнасио Лайола" към Търнавския университет в Братислава (Словакия) Има магистърска степен по национална сигурност от Академията на МВР (България), специализирана в противодействие на религиозния тероризъм.Преподавател е в Академията на МВР.
А и той вече се е изказал по въпроса - пасивна деструкция от източен тип...какво и да значи.
https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/D-r-Vurbakov-za-Petro … obshtnost-2974795
Ако действително Благовест Върбаков е експерт по казуса Петрохан - Околчица в религиозната му част, то ще си свърши работата. Умее да вижда нюансите.
А знаем ли имената на експертите? Кой е психолога?
А знаем ли имената на експертите? Кой е психолога?
Нищо в биографията му не ме убеждава в това.
"Благовест Върбаков е български богослов и политически PR и анализатор. Съосновател на гражданското сдружение „Движение „Българска демокрация“ (2021 г.). Има бакалавърска степен (2007 г.) и магистърска степен (2008 г.) по религия и теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ където през 2012 г. защитава докторска дисертация по теология (научна специалност "Християнско изкуство") на тема: "Църквата "Успение Богородично" при Рилския метох "Пчелина"
. През 2010 г. специализира в Богословския факултет на йезуитския орден "Игнасио Лайола" към Търнавския университет в Братислава (Словакия) Има магистърска степен по национална сигурност от Академията на МВР (България), специализирана в противодействие на религиозния тероризъм.Преподавател е в Академията на МВР.
А и той вече се е изказал по въпроса - пасивна деструкция от източен тип...какво и да значи.
https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/D-r-Vurbakov-za-Petro … obshtnost-2974795
Теологията не е специалност, която изучава само християнството и нищо друго. В богословското образование се изучават религиозни учения, история на религиите, религиозни движения и различни форми на религиозност. А при конкретен казус експертът не е викан да пише дисертация върху будизма, а да даде професионална оценка на религиозните характеристики и механизми, които са релевантни към случая.
Освен това нека първо уточним нещо много важно: това, което Калушев и останалите са практикували, не е никакъв будизъм. те са използвали будистка терминология и са се самоопределяли по такъв начин. Но смесването на будистки, езотерични, окултни и други вярвания в една собствена система не е автентичен будистки клон. Точно обратното, това е тежка девиация, която един религиовед или богослов би трябвало да може да разпознае и анализира.
По вашата логика, прокуратурата трябва да търси отделно експерт по извънземни конспирации и специалист по Кастанеда и всички други калушевски приумици. Това очевидно не е смисълът на експертизата.
В биографията, която цитирате, удобно е пропусната именно тази част, която е пряко релевантна към случая. Върбаков има магистратура по национална сигурност със специализация в противодействие на религиозния тероризъм. При случай, при който се разследва смърт на няколко души в контекст на религиозно/езотерично движение и се обсъжда версия за т.нар. разширено самоубийство, това никак не е несвързана квалификация.
А масовото самоубийство или убийството, извършено под въздействието на религиозна или псевдорелигиозна идеология, съвсем не е някаква екзотична материя, нямаща нищо общо с религиозния тероризъм. Напротив, радикализацията, религиозно мотивираното насилие и механизмите, чрез които една затворена общност може да доведе хората до крайно самоунищожително поведение, са именно материя, която може да бъде релевантна към подобна експертиза.
Когато става дума за религиозни вярвания и общности, могат да се използват и понятия като ортодоксалност - не в смисъла на православното християнство, а като стриктно придържане към установеното учение - също и фундаментализъм, интегризъм, ригоризъм, а в определени случаи дори и обскурантизъм и враждебно отношение към държавата и нейните институции като сигурност, образование, здравеопазване.
Нерядко се случва умерените последователи на дадена религиозна общност да критикуват други в прекален догматизъм, докато догматиците смятат умерените за "слабо"- вярващи. А пък тези които напускат общността, заради несъгласие, създават клонове, които дори не претендират да са част от нея, а нещо ново и различно. Също така, границите не са еднозначни - една секта може да има сравнително умерени практики, докато напълно традиционно движение може да развие затворена или опасна вътрешна динамика.
В случая със Sky Dharma сякаш не става дума за нов вид учение или свободна интерпретация на будизма, а напротив - група която следва принципи и учения извиращи от основните и праволинейни тибетски будистки традиции. В самия будизъм има три основни разклонения, като в тибетския будизъм от клона Ваджраяна те са 4 - като Нингма е била основната школа на групата, а учението Дзогчен и е била основната им практика. Последователите на Нингма са някъде под 1% от всички практикуващи будисти, а тези практикуващи Дзогчен са под 0,1%, което наистина е много малка "религиозна ниша".
Скрит текст: 
Уникалността на Нингма е, че в най-мистичните си учения поставя акцент върху директното разпознаване на изначално просветлената природа на ума - нещо, което не се придобива чрез усилие и практика, а вече е присъщо на всеки човек като буда-природа и трябва единствено да бъде разпознато.Самият Дзогчен е езотерично учение където има посвещения, тайни инструкции, терма (скрити духовни съкровища), тертони (откриватели), защитници, ритуали, мандали, визуализации, работа със светлина и визионерски практики като Семде, Лонгде, Меннгагде, Трекчо и Тогал. Последната практика, Тогал, е може би най-мистичната, защото включва специфична работа със зрителното възприятие, светлината и пространството, при която според традицията могат да възникват светлинни точки, сфери, мрежи и сложни визионерски образи на мандали и божества.
Показателно е, че Калушев не изглежда да се е стремял да създаде нова религиозна идеология, смес от традиции или собствена версия на будизма. Той е превеждал и интерпретирал будистки текстове, а не е написал своя "тантрическа библия" за последователите си. По-скоро е изграждал авторитет като изключително напреднал практикуващ на най-езотеричните направления в тибетския будизъм. Така не е трябвало да налага новоизмислена доктрина, а да се легитимира чрез претенцията, че владее на необичайно високо ниво древна и призната духовна традиция. Дори и бележките които е писал, в които се смята че напреднали учители получават видения и послания, които после предават на учениците си, са могли да бъдат част от традицията на Дзогчен. Замонашването на деца също се счита за общоприета практика в редица будистки общности.
Първоначално Калушев търси легитимност от утвърдени представители на Нингма, но по-късно действа все по-самостоятелно. Парадоксално, дори това отделяне може да се впише в самата традиция: Нингма е децентрализирана и исторически допуска множество независими линии, терма-цикли и учители без единен централен контрол, което е различно от централизираната школа Гелуг на Далай Лама.
Друг известен подход в тибетския будизъм е Риме ("несектантски") - той се изучава в манаситра Шечен - един от основните шест манастира на Дзогчен, с който е бил свързан Калушев. Това не е отделна школа, а подход който не цели да смеси различните школи в една обща система. Напротив - приема, че Нингма, Кагю, Сакя и Гелуг имат собствена вътрешна логика, терминология и методи, които трябва да бъдат съхранявани и изучавани в тяхната цялост. Практикуващият може да има една основна линия, но да изучава и получава предавания от други, без да ги обявява за погрешни и без да ги смесва и разбърква произволно.
Изглежда Калушев е използвал подход сходен на тибетския Риме в практикуването и изучаването на учения извън будизма, като ги прилага, но без да ги смесва. Като например латиноамериканското шаманство, обучението на Долорес Кенън в хипноза, окултната ботаника на Арин-Мърфи Хискок от книгата "The Green Witch" намерена в библиотеката на хижа Петрохан. Дори да е имало привидна смесица, не личи да има някакъв сглобен наратив от всичко това. По-скоро целта на общността е да бъде максимално напреднала във всяка една от тези вече съществуващи области и практики, като ги изучат детайлно и ги прилагат възможно най-достоверно.
Именно тук обаче може да се появи друг риск. Не самото съчетаване на различни традиции, а крайното задълбочаване в практики, които поставят под въпрос обичайните представи за аз, реалност, страх, смърт и морални граници, може постепенно да промени отношението към опасността и самосъхранението. Когато към това се добави и убеждението, че групата следва по-дълбоко или "по-автентично" разбиране от общоприетото, обичайните общочовешки задръжки могат да започнат да изглеждат като признак на неразбиране или духовна незрялост.
Например на сайта на Sky Dharma Калушев казва следното :
Скрит текст:
Подобна логика не означава автоматично пренебрежение към живота или морала, но в радикализирана среда може да отслаби значението на обичайните човешки ограничени, особено когато духовната практика се съчетава и с реално рисково поведение. При такава групова култура духовното преодоляване на страха и практическото преодоляване на физически ограничения могат постепенно да започнат да се подсилват взаимно."Въпросът за отсъствието на морална присъда и за отсъствието на добро и зло е много важен — трябва да го разберете. В будизма няма такива понятия, поне не на нивото на намерението на учението Буда. В текстовата традиция такива понятия съществуват, но те са по-късни добавки. От гледна точка на абсолютното ниво на ученията Дзогчен е без значение дали човек е Хитлер, или не. Това е нещо, което никой лама не би се осмелил да каже, но именно това е и причината толкова рядко да чуваме автентичната Дхарма да бъде преподавана."
Тази висока толерантност към риск личи особено ясно в Мексико, където групата се гмурка ежедневно в труднодостъпни пещерни системи. Самият Калушев по-късно признава, че работата в екстремни условия е повишила прага му на поносимост към риск и дискомфорт дотам, че предупредителни симптоми могат да бъдат пренебрегнати. През 2015 г. той за малко не намира смъртта си след отравяне с въглероден оксид по време на гмуркане, но оцелява и по-късно описва инцидента в блога си:
Скрит текст:
Случаят Петрохан има много дуги измерения отвъд будизма и сектите, но все пак съдържа и този компонент, без който може би не може да бъде разбран в пълнота.Инцидент със замърсен дихателен газ при пещерно гмуркане, 14 май 2015 г., Мексико
Иво, ATI Cave Exploration Team, собственик на водолазното училище DivingMexico
Вчера, 14 май 2015 г., имахме сериозен инцидент със замърсен дихателен газ — не с курсист, а с мен самия — от който могат да се извлекат няколко много важни поуки. Настоятелно препоръчвам на всички колеги пещерни водолази да прочетат това.
Преди да се сдобием със собствена станция за пълнене, пълнехме бутилките си във водолазния център Zero Gravity, който има безупречна репутация — и до днес — по отношение на чистотата на дихателния газ. Един ден през март обаче техният компресор имаше проблем и всички бутилки бяха изпратени за пълнене в друга станция, много популярна сред пещерните водолази и също с много добра репутация.
Сред тях имаше и няколко наши бутилки, които бяха напълнени с Nitrox 32. На следващия ден ги взехме и използвахме част от тях по време на пълен курс по пещерно гмуркане, който провеждахме тогава.
В сеноте Cristalino един от курсистите ни се оплака от неприятен вкус на газа и отказа да диша от една от бутилките. Повикаха ме от вкъщи, за да донеса резервна бутилка. Няколко бутилки бяха разменени и настана доста суматоха.
Същата вечер отидохме в Zero Gravity, където видяхме две спарки, върнати със същото оплакване. След това отидохме и във въпросната станция за пълнене, където имаше още няколко върнати бутилки по същата причина.
Човек от станцията призна, че филтрите е трябвало да бъдат сменени, но това не е било направено.
Бяхме ядосани, но тъй като не се беше случило нищо сериозно и всичко се беше ограничило до известна суматоха, а и се оказа, че са засегнати само няколко бутилки, случката скоро беше забравена и много малко хора научиха за нея.
Собствениците на станцията взеха проби за анализ, но след това никой не чу нищо повече по въпроса.
Някои от бутилките бяха изпразнени и напълнени отново, но една остана забравена вкъщи — все още пълна. Имаме доста бутилки и някои от тях се използват рядко. Тази беше една от тях.
И така стигаме до вчера, 14 май.
Отиваме за сериозно експлорационно гмуркане в нашата пещера — системата Ixtlan. Сенотето е наша собственост и ние контролираме достъпа до него. Аз трябваше да направя топографско заснемане на голям участък — нещо, което отлагах от известно време.
Взех въпросната бутилка като стейдж, без изобщо да се замисля, защото предполагах, че е била напълнена при нас.
С Деян отидохме до пещерата и започнахме гмуркането.
Обърнете внимание на последователността на събитията, защото тя е много показателна.
По време на проверката преди гмуркането, вече във водата, забелязах, че стейджът ми е на по-малко от 220 bar. Това ме изненада, защото при експлорационни гмуркания винаги пълня до 235 bar, а нямаме бутилки, които изпускат.
Споменах го на Деян. И двамата се зачудихме защо е така, но после го отхвърлихме като нещо незначително и продължихме.
И двамата пропуснахме първия признак, че нещо не е наред — макар че вероятно почти всеки би постъпил по същия начин.
След това започнах да дишам от стейджа и веднага усетих странен вкус в устата.
Мина ми през ума, че газът може да е замърсен, но като се замислих, реших, че това реално не е възможно. Тъй като втората степен на регулатора, от която дишах, не беше използвана от известно време, предположих, че вкусът е от плесен или някаква друга застояла миризма.
След това продължихме с подводните скутери на максимална скорост, защото знаехме точно къде отиваме и искахме да пестим газ.
Около 20 минути след началото на гмуркането започна да ме боли глава.
Отново ми мина мисълта, че може да има проблем с газа, но виждах, че Деян е напълно добре. Освен това продължавах да съм убеден, че бутилката е била напълнена при нас, така че подобен проблем не би трябвало да е възможен.
Трети, вече много сериозен пропуснат признак.
Когато достигнахме целта си, дадох скутера си на Деян и започнах топографското заснемане, плувайки без скутер.
Участъкът е много дълъг, с повече от 50 измервателни станции, и е сравнително дълбок.
Заснемането ми отне около 45 минути, през които главоболието ми постепенно се усилваше. През цялото време продължавах да дишам от стейдж бутилката.
В един момент забелязах, че дишането ми не е нормално.
Спрях и си помислих:
„Защо дишам толкова учестено и дълбоко? Това е много странно.“
Въпреки това отново го пренебрегнах. Реших, че е от физическото натоварване, защото напоследък толкова съм свикнал да се придвижвам със скутер, че такова продължително плуване вече беше необичайно за мен.
Четвърти пропуснат признак!
Завърших заснемането. Стейджът вече беше изразходван приблизително наполовина и налягането беше малко под 100 bar. Газовият ни план позволяваше тази конкретна стейдж бутилка да бъде използвана до 50 bar.
Преминах на основните си бутилки с нитрокс, които по някаква случайност предния ден бях напълнил с доста по-богата смес от тази, която обикновено използвам (!).
В този момент главоболието вече беше силно, но богатият нитрокс при тази дълбочина очевидно потисна това, което се случваше с мен, и се почувствах достатъчно добре, за да продължа по плана и да прокарам нова ходова линия в перспективен проход.
Продължихме и всичко изглеждаше нормално.
В един момент проходът стана много труден, видимостта падна до абсолютна нула и тъй като главоболието ми не се подобряваше, най-накрая реших да прекратя експлорацията и да тръгнем обратно.
В този момент все още бяхме на по-голяма дълбочина и нитроксът очевидно държеше състоянието ми под контрол.
Започнах да осъзнавам, че все пак трябва да има някакъв проблем с газа, но още не можех да направя връзката.
Виждах, че Деян е добре, а аз все още бях убеден, че нашите бутилки би трябвало да са били напълнени като част от една и съща партида.
Започнахме излизането.
Когато стигнахме до по-плитките части на пещерата, на около 5 метра дълбочина, и парциалното налягане на кислорода — ppO₂ — спадна, започнах да се чувствам много странно и вече бях сигурен, че се случва нещо извън нормалното.
На връщане преминах на друга линия, без да осъзная какво правя, и се наложи да спра и да се върна малко назад, само за да се уверя къде точно се намирам.
А това беше в част от пещерата, която познавам наизуст и в която мога да се ориентирам дори без линия.
В този момент вече преминавах от състояние на концентрация към моменти на пълна дезориентация.
Но благодарение на богатия ми опит с необичайни състояния на съзнанието, придобит чрез медитация, знаех, че въпреки всичко мога да продължа да действам последователно и адекватно.
Знаех, че все още съм функционален и че няма нужда да подавам сигнал за проблем.
Концентрирах се, увеличих скоростта на скутера до максималната, която можех да понеса, и излязох без допълнителни инциденти.
Когато излязох от водата и започнах да дишам нормален атмосферен въздух вместо нитрокс под повишено налягане, започнах да се чувствам много, много зле.
Главоболието беше силно и единственото, което можех да направя, беше да легна и да се опитам да поспя на слънце.
Спах на пресекулки около час, като постепенно започнах да се съвземам, след което се прибрахме.
Вкъщи дишах известно време 100% кислород. Главоболието все още беше силно и започнахме да се опитваме да разберем какво точно се е случило.
Нашите бутилки са номерирани и водим прецизен дневник за всяко пълнене — коя бутилка кога е напълнена и с какъв газ.
Извадихме дневника и осъзнахме, че току-що съм дишал от единствената бутилка, която не е била пълнена при нас — същата бутилка, която през март беше напълнена във въпросната станция, а след това беше останала пълна и забравена!
Разбираемо е, че бяхме изключително ядосани.
Докато пиша това, са минали 20 часа, откакто съм излязъл от водата.
Главоболието ми все още е силно, но изглежда, че все пак може и да оцелея.
Определено се разминах на косъм и е ясно, че имам всички симптоми на отравяне с въглероден оксид — CO.
Ако не бях направил по-богата нитрокс смес и ако не я бях дишал на дълбочина в продължение на около час и половина след преминаването от стейджа към основните бутилки, можеше да загубя съзнание и вероятно да умра там.
Пропуснах множество повтарящи се признаци, че нещо не е наред.
Няколко пъти отхвърлих мисълта за замърсен дихателен газ, защото имах доверие в собствените си пълнения — и именно това, по ирония на съдбата, може би ми спаси живота.
Имах всички основания да предполагам това, което предполагах, и всъщност не мога напълно да обвинявам нито себе си, нито някой друг.
Ситуацията беше много сложна.
Изводи
НИКОГА, АМА НИКОГА не пренебрегвайте очевидните признаци на отравяне от замърсен дихателен газ, независимо колко нелогично ви изглежда това. Прекратете гмуркането, излезте и анализирайте ситуацията на сухо.
НИКОГА не се доверявайте на станция за пълнене, която не е напълно открита относно процедурите си за смяна на филтрите и поддръжката на компресора.
Настоявайте да знаете кога са били сменени филтрите.
Знайте какви точно филтърни материали се използват.
Настоявайте във филтърната система да се използва Hopcalite — катализатор, който подпомага преобразуването на въглеродния оксид.
Въпросната станция за пълнене НЕ използва Hopcalite поради съображения за цена.
Фактът, че в продължение на много години не е имало проблем, не означава нищо.
Достатъчно е само веднъж да се пропусне навременната смяна на филтрите, за да загине човек.
Ако бяхме на 30 метра дълбочина с този газ, това щеше да е краят.
Когато пълните бутилки в търговски станции, винаги анализирайте дихателния газ за наличие на въглероден оксид.
Или инвестирайте в CO анализатор, или настоявайте станцията за пълнене да ви предостави такъв.
Ако откажат — намерете друга станция.
Не забравяйте, че една станция за пълнене е търговско предприятие. Целта ѝ е да намалява разходите и да увеличава печалбата.
Ако собствениците не притежават изключително висока професионална етика, това може да стане за сметка на клиента — по много различни начини.
Ако управлявате водолазен център, инвестирайте в собствен компресор, за да имате пълен контрол върху качеството на дихателния си газ.
Образовайте се относно причините и симптомите на отравяне от замърсен дихателен газ, но не разчитайте прекалено много на собствените си предположения. Действайте консервативно.
Въпреки че познавам темата отлично, преподавам я на курсисти от 20 години и дори вече съм преживявал случай на газово отравяне — макар и несвързан с гмуркане — и въпреки че веднага разпознах симптомите, аз допуснах погрешното предположение, че в конкретния случай това просто не може да се случва.
Вижте отново първата точка.
По ирония на съдбата, ако инцидентът със замърсения газ през онзи ден през март не беше предизвикал толкова суматоха и хаос, тази бутилка нямаше да бъде забравена вкъщи, а щеше да бъде изпразнена като всички останали.
Сега знаем точно какво се е случило.
Ситуацията обаче беше много необичайна за нас и за възникването ѝ допринесоха множество фактори — както често се случва при подобни инциденти.
Има и още нещо, за което мислех днес.
Вероятно то е от значение за малкото активно работещи експлоратори на подводни пещери, а може би и за някои технически водолази.
Осъзнах, че вследствие на ежедневните експлорационни гмуркания в доста екстремни условия толерантността ми към трудни ситуации под вода е станала много висока.
Вчера се гмурках със силен физически дискомфорт в много трудна sidemount пещера, изследвах нов участък при абсолютна нулева видимост и със сложен газов план, и въпреки това знаех, че все още се намирам в рамките на настоящите си възможности и нивото си на умения.
В нито един момент от гмуркането не изложих на риск собствената си безопасност или тази на партньора си.
Психологически все още функционирах в рамките на настоящите си граници. Можех да понеса и повече.
Сега осъзнавам, че макар това да звучи като нещо положително, в действителност високият толеранс към дискомфорт и трудни ситуации може да прикрие симптомите на проблем със замърсен дихателен газ, който впоследствие да доведе до пълна загуба на контрол върху ситуацията.
Всички трябва да сме наясно с това и да го обмислим много внимателно.
Понякога решението дали да прекратиш гмуркането наистина може да бъде трудно.
Особено когато работим в екип по сложни експлорационни проекти с трудно и детайлно планиране, вероятно не трябва от параноя да прекратяваме всяко гмуркане само защото ни сърби носът.
Но трябва непрекъснато да следим какво се случва, да разпознаваме признаците и да сме информирани.
Анализът на инцидентите е наш приятел.
Казват, че мъдрият човек се учи от грешките на другите, а глупакът — от собствените си.
В този конкретен случай глупакът бях аз.
Но вие по-добре бъдете от мъдрите.
Пожелавам на всички безопасни гмуркания!
Иво, ATI Cave Exploration Team, собственик на водолазното училище DivingMexico
Вчера, 14 май 2015 г., имахме сериозен инцидент със замърсен дихателен газ — не с курсист, а с мен самия — от който могат да се извлекат няколко много важни поуки. Настоятелно препоръчвам на всички колеги пещерни водолази да прочетат това.
Преди да се сдобием със собствена станция за пълнене, пълнехме бутилките си във водолазния център Zero Gravity, който има безупречна репутация — и до днес — по отношение на чистотата на дихателния газ. Един ден през март обаче техният компресор имаше проблем и всички бутилки бяха изпратени за пълнене в друга станция, много популярна сред пещерните водолази и също с много добра репутация.
Сред тях имаше и няколко наши бутилки, които бяха напълнени с Nitrox 32. На следващия ден ги взехме и използвахме част от тях по време на пълен курс по пещерно гмуркане, който провеждахме тогава.
В сеноте Cristalino един от курсистите ни се оплака от неприятен вкус на газа и отказа да диша от една от бутилките. Повикаха ме от вкъщи, за да донеса резервна бутилка. Няколко бутилки бяха разменени и настана доста суматоха.
Същата вечер отидохме в Zero Gravity, където видяхме две спарки, върнати със същото оплакване. След това отидохме и във въпросната станция за пълнене, където имаше още няколко върнати бутилки по същата причина.
Човек от станцията призна, че филтрите е трябвало да бъдат сменени, но това не е било направено.
Бяхме ядосани, но тъй като не се беше случило нищо сериозно и всичко се беше ограничило до известна суматоха, а и се оказа, че са засегнати само няколко бутилки, случката скоро беше забравена и много малко хора научиха за нея.
Собствениците на станцията взеха проби за анализ, но след това никой не чу нищо повече по въпроса.
Някои от бутилките бяха изпразнени и напълнени отново, но една остана забравена вкъщи — все още пълна. Имаме доста бутилки и някои от тях се използват рядко. Тази беше една от тях.
И така стигаме до вчера, 14 май.
Отиваме за сериозно експлорационно гмуркане в нашата пещера — системата Ixtlan. Сенотето е наша собственост и ние контролираме достъпа до него. Аз трябваше да направя топографско заснемане на голям участък — нещо, което отлагах от известно време.
Взех въпросната бутилка като стейдж, без изобщо да се замисля, защото предполагах, че е била напълнена при нас.
С Деян отидохме до пещерата и започнахме гмуркането.
Обърнете внимание на последователността на събитията, защото тя е много показателна.
По време на проверката преди гмуркането, вече във водата, забелязах, че стейджът ми е на по-малко от 220 bar. Това ме изненада, защото при експлорационни гмуркания винаги пълня до 235 bar, а нямаме бутилки, които изпускат.
Споменах го на Деян. И двамата се зачудихме защо е така, но после го отхвърлихме като нещо незначително и продължихме.
И двамата пропуснахме първия признак, че нещо не е наред — макар че вероятно почти всеки би постъпил по същия начин.
След това започнах да дишам от стейджа и веднага усетих странен вкус в устата.
Мина ми през ума, че газът може да е замърсен, но като се замислих, реших, че това реално не е възможно. Тъй като втората степен на регулатора, от която дишах, не беше използвана от известно време, предположих, че вкусът е от плесен или някаква друга застояла миризма.
След това продължихме с подводните скутери на максимална скорост, защото знаехме точно къде отиваме и искахме да пестим газ.
Около 20 минути след началото на гмуркането започна да ме боли глава.
Отново ми мина мисълта, че може да има проблем с газа, но виждах, че Деян е напълно добре. Освен това продължавах да съм убеден, че бутилката е била напълнена при нас, така че подобен проблем не би трябвало да е възможен.
Трети, вече много сериозен пропуснат признак.
Когато достигнахме целта си, дадох скутера си на Деян и започнах топографското заснемане, плувайки без скутер.
Участъкът е много дълъг, с повече от 50 измервателни станции, и е сравнително дълбок.
Заснемането ми отне около 45 минути, през които главоболието ми постепенно се усилваше. През цялото време продължавах да дишам от стейдж бутилката.
В един момент забелязах, че дишането ми не е нормално.
Спрях и си помислих:
„Защо дишам толкова учестено и дълбоко? Това е много странно.“
Въпреки това отново го пренебрегнах. Реших, че е от физическото натоварване, защото напоследък толкова съм свикнал да се придвижвам със скутер, че такова продължително плуване вече беше необичайно за мен.
Четвърти пропуснат признак!
Завърших заснемането. Стейджът вече беше изразходван приблизително наполовина и налягането беше малко под 100 bar. Газовият ни план позволяваше тази конкретна стейдж бутилка да бъде използвана до 50 bar.
Преминах на основните си бутилки с нитрокс, които по някаква случайност предния ден бях напълнил с доста по-богата смес от тази, която обикновено използвам (!).
В този момент главоболието вече беше силно, но богатият нитрокс при тази дълбочина очевидно потисна това, което се случваше с мен, и се почувствах достатъчно добре, за да продължа по плана и да прокарам нова ходова линия в перспективен проход.
Продължихме и всичко изглеждаше нормално.
В един момент проходът стана много труден, видимостта падна до абсолютна нула и тъй като главоболието ми не се подобряваше, най-накрая реших да прекратя експлорацията и да тръгнем обратно.
В този момент все още бяхме на по-голяма дълбочина и нитроксът очевидно държеше състоянието ми под контрол.
Започнах да осъзнавам, че все пак трябва да има някакъв проблем с газа, но още не можех да направя връзката.
Виждах, че Деян е добре, а аз все още бях убеден, че нашите бутилки би трябвало да са били напълнени като част от една и съща партида.
Започнахме излизането.
Когато стигнахме до по-плитките части на пещерата, на около 5 метра дълбочина, и парциалното налягане на кислорода — ppO₂ — спадна, започнах да се чувствам много странно и вече бях сигурен, че се случва нещо извън нормалното.
На връщане преминах на друга линия, без да осъзная какво правя, и се наложи да спра и да се върна малко назад, само за да се уверя къде точно се намирам.
А това беше в част от пещерата, която познавам наизуст и в която мога да се ориентирам дори без линия.
В този момент вече преминавах от състояние на концентрация към моменти на пълна дезориентация.
Но благодарение на богатия ми опит с необичайни състояния на съзнанието, придобит чрез медитация, знаех, че въпреки всичко мога да продължа да действам последователно и адекватно.
Знаех, че все още съм функционален и че няма нужда да подавам сигнал за проблем.
Концентрирах се, увеличих скоростта на скутера до максималната, която можех да понеса, и излязох без допълнителни инциденти.
Когато излязох от водата и започнах да дишам нормален атмосферен въздух вместо нитрокс под повишено налягане, започнах да се чувствам много, много зле.
Главоболието беше силно и единственото, което можех да направя, беше да легна и да се опитам да поспя на слънце.
Спах на пресекулки около час, като постепенно започнах да се съвземам, след което се прибрахме.
Вкъщи дишах известно време 100% кислород. Главоболието все още беше силно и започнахме да се опитваме да разберем какво точно се е случило.
Нашите бутилки са номерирани и водим прецизен дневник за всяко пълнене — коя бутилка кога е напълнена и с какъв газ.
Извадихме дневника и осъзнахме, че току-що съм дишал от единствената бутилка, която не е била пълнена при нас — същата бутилка, която през март беше напълнена във въпросната станция, а след това беше останала пълна и забравена!
Разбираемо е, че бяхме изключително ядосани.
Докато пиша това, са минали 20 часа, откакто съм излязъл от водата.
Главоболието ми все още е силно, но изглежда, че все пак може и да оцелея.
Определено се разминах на косъм и е ясно, че имам всички симптоми на отравяне с въглероден оксид — CO.
Ако не бях направил по-богата нитрокс смес и ако не я бях дишал на дълбочина в продължение на около час и половина след преминаването от стейджа към основните бутилки, можеше да загубя съзнание и вероятно да умра там.
Пропуснах множество повтарящи се признаци, че нещо не е наред.
Няколко пъти отхвърлих мисълта за замърсен дихателен газ, защото имах доверие в собствените си пълнения — и именно това, по ирония на съдбата, може би ми спаси живота.
Имах всички основания да предполагам това, което предполагах, и всъщност не мога напълно да обвинявам нито себе си, нито някой друг.
Ситуацията беше много сложна.
Изводи
НИКОГА, АМА НИКОГА не пренебрегвайте очевидните признаци на отравяне от замърсен дихателен газ, независимо колко нелогично ви изглежда това. Прекратете гмуркането, излезте и анализирайте ситуацията на сухо.
НИКОГА не се доверявайте на станция за пълнене, която не е напълно открита относно процедурите си за смяна на филтрите и поддръжката на компресора.
Настоявайте да знаете кога са били сменени филтрите.
Знайте какви точно филтърни материали се използват.
Настоявайте във филтърната система да се използва Hopcalite — катализатор, който подпомага преобразуването на въглеродния оксид.
Въпросната станция за пълнене НЕ използва Hopcalite поради съображения за цена.
Фактът, че в продължение на много години не е имало проблем, не означава нищо.
Достатъчно е само веднъж да се пропусне навременната смяна на филтрите, за да загине човек.
Ако бяхме на 30 метра дълбочина с този газ, това щеше да е краят.
Когато пълните бутилки в търговски станции, винаги анализирайте дихателния газ за наличие на въглероден оксид.
Или инвестирайте в CO анализатор, или настоявайте станцията за пълнене да ви предостави такъв.
Ако откажат — намерете друга станция.
Не забравяйте, че една станция за пълнене е търговско предприятие. Целта ѝ е да намалява разходите и да увеличава печалбата.
Ако собствениците не притежават изключително висока професионална етика, това може да стане за сметка на клиента — по много различни начини.
Ако управлявате водолазен център, инвестирайте в собствен компресор, за да имате пълен контрол върху качеството на дихателния си газ.
Образовайте се относно причините и симптомите на отравяне от замърсен дихателен газ, но не разчитайте прекалено много на собствените си предположения. Действайте консервативно.
Въпреки че познавам темата отлично, преподавам я на курсисти от 20 години и дори вече съм преживявал случай на газово отравяне — макар и несвързан с гмуркане — и въпреки че веднага разпознах симптомите, аз допуснах погрешното предположение, че в конкретния случай това просто не може да се случва.
Вижте отново първата точка.
По ирония на съдбата, ако инцидентът със замърсения газ през онзи ден през март не беше предизвикал толкова суматоха и хаос, тази бутилка нямаше да бъде забравена вкъщи, а щеше да бъде изпразнена като всички останали.
Сега знаем точно какво се е случило.
Ситуацията обаче беше много необичайна за нас и за възникването ѝ допринесоха множество фактори — както често се случва при подобни инциденти.
Има и още нещо, за което мислех днес.
Вероятно то е от значение за малкото активно работещи експлоратори на подводни пещери, а може би и за някои технически водолази.
Осъзнах, че вследствие на ежедневните експлорационни гмуркания в доста екстремни условия толерантността ми към трудни ситуации под вода е станала много висока.
Вчера се гмурках със силен физически дискомфорт в много трудна sidemount пещера, изследвах нов участък при абсолютна нулева видимост и със сложен газов план, и въпреки това знаех, че все още се намирам в рамките на настоящите си възможности и нивото си на умения.
В нито един момент от гмуркането не изложих на риск собствената си безопасност или тази на партньора си.
Психологически все още функционирах в рамките на настоящите си граници. Можех да понеса и повече.
Сега осъзнавам, че макар това да звучи като нещо положително, в действителност високият толеранс към дискомфорт и трудни ситуации може да прикрие симптомите на проблем със замърсен дихателен газ, който впоследствие да доведе до пълна загуба на контрол върху ситуацията.
Всички трябва да сме наясно с това и да го обмислим много внимателно.
Понякога решението дали да прекратиш гмуркането наистина може да бъде трудно.
Особено когато работим в екип по сложни експлорационни проекти с трудно и детайлно планиране, вероятно не трябва от параноя да прекратяваме всяко гмуркане само защото ни сърби носът.
Но трябва непрекъснато да следим какво се случва, да разпознаваме признаците и да сме информирани.
Анализът на инцидентите е наш приятел.
Казват, че мъдрият човек се учи от грешките на другите, а глупакът — от собствените си.
В този конкретен случай глупакът бях аз.
Но вие по-добре бъдете от мъдрите.
Пожелавам на всички безопасни гмуркания!
А самото случило се и причините довели до него и до днес остават в мъгла - между основната версия за самоубийства и убийства, които обаче карат хората да вярват в убийства приличащи на самоубийства, и обратната хипотеза: убийства, маскирани така, че да изглеждат като нескопосано прикрити самоубийства.
Но нито една версия не обяснява случая докрай - сякаш, умишлено или по стечение на обстоятелствата, всичко се е подредило така, че истината никога да не стане напълно ясна, а краят на групата да остане завинаги обвит в мистерия.
Има един важен нюанс, в който ми се струва, че донякъде се разминаваме. Не оспорвам, че в това, което Калушев е изучавал и практикувал, има реални елементи от тибетския будизъм и че е познавал Нингма и Дзогчен.
Но на няколко места от това, че има аналог в традицията, заключваш че това, което е правил Калушев, може да се впише в традицията.
Това, че Нингма е децентрализирана, не означава, че всяко отделяне от утвърдените линии автоматично е легитимно. Фактът, че Риме допуска изучаване на различни традиции, също не означава, че всяко съчетаване на будизъм, шаманство, хипноза и окултни практики може да бъде определено като подход, сходен с Риме. И наличието на детско монашество в тибетския будизъм далеч не оправдава специфичния начин, по който Калушев е "замонашвал" деца. Обсъждали сме го много пъти. Едно е дете да бъде в официално признат, утвърдeн, тибенски традиционен манастир с много други деца. Друго е да е изолирано в гората с чичко самозванко.
Автентичността на част от отделните учения, които Калушев интегрира в боламача си, изобщо не решава въпроса за сектантския характер на тази общност. Една група може да използва напълно автентични религиозни текстове и практики и въпреки това да изгради култ към лидера, абсолютен авторитет, изолация от външни авторитети и специфична вътрешна динамика на подчинение. Сектантският елемент не се определя само от това дали лидерът е измислил собствена религия. А в случая аз бих спорила, че е.
По-важният въпрос не е дали можем да намерим будистки произход на всяка отделна практика на Калушев, а как той самият е интерпретирал тези учения и как са функционирали те в неговата общност.
За случая Петрохан е важно не само какво казва традицията, а какво значение е придобила тази идея в конкретната група и как е била преподавана и прилагана от конкретния човек.
Той неслучайно си е избрал да следва най-езотеричния и спекулативен бранш на будизма. С него най-лесно можа да се легитимира чрез самата традиция. Понеже ужким в Нигма няма сгрого определени рамки, той го извърта, че няма нищо нередно в това да дава ДМТ на учениците си за да си говорят с извънземни.Калушев може и да е имал реална връзка с Шечен и Нингма и да е бил начело на български център, свързан с Шечен. Но няма данни да е получил официално признание като лама или самостоятелен носител на Нингма линия. Както виждаме в dharma wheel форума, в сметовната будистка общност се разчу за това масово самоубийство. Но до ден днешен никой автентичен Лама не е излезнал да се застъпи за Калушев :"Познавам го. Мой ученик/духовен саратник е. Автентичен е." Напротив. В книгата на един от кумирите на Калушев, ламата го определя като шарлатанин.
Калушев е подготвен и е познавал автентични будистки учения,но едновременно с това около него е съществувала сектантска групова динамика.
Това е релевантното за експертизата.
# 58 727
1 септ. 2026, 08:31 ч.
Следя дискусията, и аналогията със строителните майстори всъщност е много точна, но само до един момент. Да, всеки измамник знае как да говори скромно и коректно, за да ти вземе капарото или да ти спечели доверието.
Големият абсурд обаче идва, когато се опитаме да прехвърлим тази логика от битовата измама към масовата смърт. Ако един майстор те измами, ти губиш пари. Ако ИК е бил толкова обигран нарцисист и манипулатор, неговият краен интерес е бил да контролира, да доминира и да се възползва от хората. Когато един такъв човек бъде притиснат до стената и лъжите му лъснат (както се твърди за педофилията), неговият нарцистичен инстинкт би трябвало да е яростна защита, бягство или прехвърляне на вината, според мен. А и като добавим какви са наказанията за такива престъпления в България, не виждам чак такива притеснения за него. Тези хора не се самоубиват – те бягат в чужбина или обвиняват системата в заговор, пак според мен.
По повод предното мнение, че "нещата винаги са по-прости за обяснение: липса на пари, нарцистичен срив и отчаяние": за нуждите на криминологията това може и да е достатъчно. Мен обаче направо ме побърква изразът "всичко е просто". Защото всъщност нищо тук не е просто. Напротив – тази група не се вписва в нищо познато. Всеки път, когато се опитаме да я напаснем към някакъв шаблон, изскача нещо, което е коренно различно от всичко виждано и изучавано до момента.
Дори да кажем, че съм съгласна с официалната версия за Околчица: Калушев е решил да убие децата (подготвяните за Лама) и да се самоубие заради разкритията, парите, егото или лудостта си... аз все още не мога да си отговоря на въпроса защо другите трима го правят?
Знам, че дежурният отговор е: "Ами те са секта, той ги е подготвял с години". Но тези мъже не са живели в бункер, откъснати от света. Как точно ги подготвяш дистанционно да направят пакт за самоубийство (и то с палеж и стрелба), след като законът и обществото не преследват тях, а него? Какъв е техният личен мотив да изчезнат по най-мъчителния начин, само защото приятелят им се е оказал чудовище? Това противоречи на всеки човешки инстинкт за самосъхранение.
"Секта" се превърна в удобно универсално обяснение, но от самата дискусия се разбира, че и за "нормална" секта не са ставали — просто не се доближават напълно до никое друго подобно явление. Хвърляш този етикет върху случая и автоматично спираш да питаш за балистика, за пропуски в огледите и за криминалистична логика. Удобно е за институциите, които се чудят как да излязат от конфузните си противоречия, но не означава, че е истина.
За да се убедя в истинността на цялата тази история, на мен не ми трябва само мотивът на Калушев. Трябва ми мотивът на тримата на Петрохан – точно това ми се губи и никой не го обяснява. Балистиката също ме интересува изключително много, защото и там има твърде много неизвестни и противоречиви неща. Искрено се надявам институциите най-накрая да направят един смислен брифинг и да обяснят всичко това с факти, а не с готови етикети.
Виж целия пост
Големият абсурд обаче идва, когато се опитаме да прехвърлим тази логика от битовата измама към масовата смърт. Ако един майстор те измами, ти губиш пари. Ако ИК е бил толкова обигран нарцисист и манипулатор, неговият краен интерес е бил да контролира, да доминира и да се възползва от хората. Когато един такъв човек бъде притиснат до стената и лъжите му лъснат (както се твърди за педофилията), неговият нарцистичен инстинкт би трябвало да е яростна защита, бягство или прехвърляне на вината, според мен. А и като добавим какви са наказанията за такива престъпления в България, не виждам чак такива притеснения за него. Тези хора не се самоубиват – те бягат в чужбина или обвиняват системата в заговор, пак според мен.
По повод предното мнение, че "нещата винаги са по-прости за обяснение: липса на пари, нарцистичен срив и отчаяние": за нуждите на криминологията това може и да е достатъчно. Мен обаче направо ме побърква изразът "всичко е просто". Защото всъщност нищо тук не е просто. Напротив – тази група не се вписва в нищо познато. Всеки път, когато се опитаме да я напаснем към някакъв шаблон, изскача нещо, което е коренно различно от всичко виждано и изучавано до момента.
Дори да кажем, че съм съгласна с официалната версия за Околчица: Калушев е решил да убие децата (подготвяните за Лама) и да се самоубие заради разкритията, парите, егото или лудостта си... аз все още не мога да си отговоря на въпроса защо другите трима го правят?
Знам, че дежурният отговор е: "Ами те са секта, той ги е подготвял с години". Но тези мъже не са живели в бункер, откъснати от света. Как точно ги подготвяш дистанционно да направят пакт за самоубийство (и то с палеж и стрелба), след като законът и обществото не преследват тях, а него? Какъв е техният личен мотив да изчезнат по най-мъчителния начин, само защото приятелят им се е оказал чудовище? Това противоречи на всеки човешки инстинкт за самосъхранение.
"Секта" се превърна в удобно универсално обяснение, но от самата дискусия се разбира, че и за "нормална" секта не са ставали — просто не се доближават напълно до никое друго подобно явление. Хвърляш този етикет върху случая и автоматично спираш да питаш за балистика, за пропуски в огледите и за криминалистична логика. Удобно е за институциите, които се чудят как да излязат от конфузните си противоречия, но не означава, че е истина.
За да се убедя в истинността на цялата тази история, на мен не ми трябва само мотивът на Калушев. Трябва ми мотивът на тримата на Петрохан – точно това ми се губи и никой не го обяснява. Балистиката също ме интересува изключително много, защото и там има твърде много неизвестни и противоречиви неща. Искрено се надявам институциите най-накрая да направят един смислен брифинг и да обяснят всичко това с факти, а не с готови етикети.
# 58 728
1 септ. 2026, 08:40 ч.
Те са били култ. Във всеки култ лидерът е промивал мозъците на последователите си, докато ги подчини изцяло на своята воля. Правят се проверки за лоялност - докъде могат да стигнат членовете на култа, когато лидерът им нареди и подобни практики. Изгледах сериала How to become a cult leader наскоро, разгледани са различни култове, стигнали до убийства и до масови самоубийства на членовете - от Чарли Менсън, Heaven's gate до японския култ, завършил с атентата със зарин в метрото. Навсякъде лидерите на култовете действат по определена схема с последователите си, докато не ги подчинят тотално и не им внушат, че истинската реалност е само тази, която съществува според лидера им. Както беше казал Калушев на Валери - за розовото небе.....
Виж целия пост
# 58 729
1 септ. 2026, 09:01 ч.
И аз съм гледала анализи за деструктивните култове по света и схемите, по които действат лидери като Менсън или Асахара. Чисто човешки е да търсим прилики с познати случаи, за да си обясним тази трагедия.
Но има една огромна разлика между случаите от сериалите и нашия казус. При световните секти, за които четем, всички членове обикновено са били дълбоко затънали в дейността и са били изправени пред наистина огромна, непосредствена заплаха – било то съдебна (за мащабни престъпления) или идеологическа (вяра в края на света). Тук ситуацията изобщо не е такава. Повечето от тези мъже не са участвали в това, в което обвиняват лидера им. А и реално погледнато, тях самите не ги е грозяла никаква сериозна заплаха. Дори всичко да беше излязло наяве, щеше да има малко медиен шум и след няколко седмици обществото щеше да ги забрави, защото са били малка група, която никога не се е стремила към голямо разрастване. Какъв е тогава техният личен мотив да изчезнат по най-мъчителния начин, след като няма заплаха, която да съответства на такова крайно решение?
Точно затова ми е трудно да приема, че всичко се вписва в един общ шаблон от филмите. Едно е да гледаме документалки за изолирани в бункери общности, съвсем друго е да правим психологически профил на хора, които не познаваме, само по техните интернет постове. Тибетският будизъм и Дзогчен са огромна, специфична и много трудна материя. На мен самата ми е трудно да преценя кое е автентична практика и кое – манипулация, защото това е философия със съвсем различен контекст от нашия. И тъкмо заради тази сложност мисля, че само на базата на готови етикети няма как да разберем какво точно е станало в главите на тези хора и затова ми се струва твърде смело да решаваме отстрани кое как е било интерпретирано в групата.
Виж целия пост
Но има една огромна разлика между случаите от сериалите и нашия казус. При световните секти, за които четем, всички членове обикновено са били дълбоко затънали в дейността и са били изправени пред наистина огромна, непосредствена заплаха – било то съдебна (за мащабни престъпления) или идеологическа (вяра в края на света). Тук ситуацията изобщо не е такава. Повечето от тези мъже не са участвали в това, в което обвиняват лидера им. А и реално погледнато, тях самите не ги е грозяла никаква сериозна заплаха. Дори всичко да беше излязло наяве, щеше да има малко медиен шум и след няколко седмици обществото щеше да ги забрави, защото са били малка група, която никога не се е стремила към голямо разрастване. Какъв е тогава техният личен мотив да изчезнат по най-мъчителния начин, след като няма заплаха, която да съответства на такова крайно решение?
Точно затова ми е трудно да приема, че всичко се вписва в един общ шаблон от филмите. Едно е да гледаме документалки за изолирани в бункери общности, съвсем друго е да правим психологически профил на хора, които не познаваме, само по техните интернет постове. Тибетският будизъм и Дзогчен са огромна, специфична и много трудна материя. На мен самата ми е трудно да преценя кое е автентична практика и кое – манипулация, защото това е философия със съвсем различен контекст от нашия. И тъкмо заради тази сложност мисля, че само на базата на готови етикети няма как да разберем какво точно е станало в главите на тези хора и затова ми се струва твърде смело да решаваме отстрани кое как е било интерпретирано в групата.
# 58 730
1 септ. 2026, 09:08 ч.
Няма как да ги разгадаем изцяло. Те самите, ако бяха живи, след много години тепърва щяха да започват да осъзнават защо са правели определени неща и са действали по определен начин. Някои от тях, не всички. Много хора, оцеляли от такива общности, никога не се осъзнават. Някои са с тежки психични проблеми и не могат да се върнат към нормален живот в обществото и дори завършват със самоубийство след време.
Виж целия пост
# 58 731
1 септ. 2026, 09:12 ч.
Аз пък ме приемам самоописанието на Калушев kamo независимо доказателство за
неговата духовна легитимност. За редица твърдения, да не кажа за почти всички, относно
духовния статут на Калушев основният публичен източник е самият Калушев или материали, произлизащи от неговата общност. Не намирам никъде независимо първично потвърждение от посочените учители, което да установява какъв точно е бил неговият статут, kakви предавания е получил и дали е бил упълномощен да преподава. Всичко това си е една манджа-будистки учения, шаманизъм, хипноза, окултизъм и New Age — която впоследствие е представена като цялостна духовна компетентност. Няма как да превърнеш контакт с традицията в овладяване на традицията, а после да превърнеш това овладяване в обяснение на поведението на групата. И на всяка от тези стъпки липсва отделно доказателство.
Виж целия пост
неговата духовна легитимност. За редица твърдения, да не кажа за почти всички, относно
духовния статут на Калушев основният публичен източник е самият Калушев или материали, произлизащи от неговата общност. Не намирам никъде независимо първично потвърждение от посочените учители, което да установява какъв точно е бил неговият статут, kakви предавания е получил и дали е бил упълномощен да преподава. Всичко това си е една манджа-будистки учения, шаманизъм, хипноза, окултизъм и New Age — която впоследствие е представена като цялостна духовна компетентност. Няма как да превърнеш контакт с традицията в овладяване на традицията, а после да превърнеш това овладяване в обяснение на поведението на групата. И на всяка от тези стъпки липсва отделно доказателство.
# 58 732
1 септ. 2026, 09:16 ч.
Десислава, не е вярно, че заключваме "секта" и спираме да питаме за останалото. Напротив: от събраните до момента доказателства (особено от съдебно-медицинските и балистичните експертизи, но не само) се стига до водещата версия, че вероятно се касае за три самоубийства на Петрохан и две убийства и самоубийство на Околчица, тоест установени се авторството и механизмът на извършване на деянията. И, между другото, за целите на наказателното производство, това е достатъчно, не е нужно да се отговаря на въпроса защо - ако не се установи специална цел (мотив), просто производството ще се води за деяние по основния състав.
Оттам нататък вече идва чисто човешката нужда да си отговорим на въпроса защо. И оттам - необходимостта от анализ на вътрешно-груповата динамика (за която дори само от публично достъпна информация може да се направи извод за наличие на йерархия и култ към личността на Калушев) в съчетание с външните фактори и, разбира се, психичното състояние на самия Калушев. Твърде възможно е да не разберем конкретния мотив (или дори тригърът - защо сега), но, както и да го въртим, ако не съществуваше този култ към личността на Калушев, тази трагедия просто нямаше да се случи.
Иначе шаблонът си е там в световен мащаб - точно така се случват нещата при култовите самоубийства, просто в България този случай е прецедент, затова е толкова труден за смилане и осмисляне.
Виж целия пост
Оттам нататък вече идва чисто човешката нужда да си отговорим на въпроса защо. И оттам - необходимостта от анализ на вътрешно-груповата динамика (за която дори само от публично достъпна информация може да се направи извод за наличие на йерархия и култ към личността на Калушев) в съчетание с външните фактори и, разбира се, психичното състояние на самия Калушев. Твърде възможно е да не разберем конкретния мотив (или дори тригърът - защо сега), но, както и да го въртим, ако не съществуваше този култ към личността на Калушев, тази трагедия просто нямаше да се случи.
Иначе шаблонът си е там в световен мащаб - точно така се случват нещата при култовите самоубийства, просто в България този случай е прецедент, затова е толкова труден за смилане и осмисляне.
# 58 733
1 септ. 2026, 09:50 ч.
Нека погледнем фактите по този аргумент.
Първо, пишете, че водещата версия се базира на готови балистични експертизи. Доколкото е известно публично обаче, балистичната експертиза за Петрохан все още не е окончателно готова и предадена. Готова е комплексната 157-странична психологическа, сексологична и теологическа експертиза, която ни обяснява „защо“ (през култа), преди още машините и лабораториите да са дали категоричен и безспорен отговор на въпроса „как“ и „кой“ на Петрохан. Всичко върви наобратно.
Второ, вие сама казвате: "Твърде възможно е да не разберем конкретния мотив... но както и да го въртим, ако не съществуваше този култ, трагедията нямаше да се случи". Това за мен е точното определение за напасване на етикети. Понеже институциите (а и хората) не могат да си обяснят логическия и криминалистичен абсурд – защо трима зрели мъже без заплаха от закона ще се самоубият в същия ден – вдигаме ръце, казваме "ами то е заради култа" и спираме да търсим реалния мотив за техните действия. Точно това ме притеснява в цялото разследване от ден едно: че култът и сектата се използват като параван за затваряне на едно дело, по което физическите доказателства все още повдигат повече въпроси, отколкото отговори.
Чудя се защо отново се завъртаме около същия въпрос, който беше повдигнат още на 25 юли. Тогава се твърдеше, че няма информация за легитимност в будистки сайтове, но на 28 юли Уилоу отговори много категорично със снимки от световния Будистки каталог и от Непалския регистър. Спомням си, че тогава аргументът беше: "За да е main contact, със сигурност не е духовен учител, дали лама или монах" .Но какво според вас трябва да пише в международен регистър за човек, който официално представлява и движи клона на организация като Шечен в България, ако не точно 'Main Contact' (Основно лице за контакт)? Това е административният и официален начин да се впише легитимен представител. Фактите са си факти и те показват реална връзка с традицията, а не просто негово лично самоописание, измислено в интернет.
Виж целия пост
Скрит текст:
Десислава, не е вярно, че заключваме "секта" и спираме да питаме за останалото. Напротив: от събраните до момента доказателства (особено от съдебно-медицинските и балистичните експертизи, но не само) се стига до водещата версия, че вероятно се касае за три самоубийства на Петрохан и две убийства и самоубийство на Околчица, тоест установени се авторството и механизмът на извършване на деянията. И, между другото, за целите на наказателното производство, това е достатъчно, не е нужно да се отговаря на въпроса защо - ако не се установи специална цел (мотив), просто производството ще се води за деяние по основния състав.
Оттам нататък вече идва чисто човешката нужда да си отговорим на въпроса защо. И оттам - необходимостта от анализ на вътрешно-груповата динамика (за която дори само от публично достъпна информация може да се направи извод за наличие на йерархия и култ към личността на Калушев) в съчетание с външните фактори и, разбира се, психичното състояние на самия Калушев. Твърде възможно е да не разберем конкретния мотив (или дори тригърът - защо сега), но, както и да го въртим, ако не съществуваше този култ към личността на Калушев, тази трагедия просто нямаше да се случи.
Иначе шаблонът си е там в световен мащаб - точно така се случват нещата при култовите самоубийства, просто в България този случай е прецедент, затова е толкова труден за смилане и осмисляне.
Оттам нататък вече идва чисто човешката нужда да си отговорим на въпроса защо. И оттам - необходимостта от анализ на вътрешно-груповата динамика (за която дори само от публично достъпна информация може да се направи извод за наличие на йерархия и култ към личността на Калушев) в съчетание с външните фактори и, разбира се, психичното състояние на самия Калушев. Твърде възможно е да не разберем конкретния мотив (или дори тригърът - защо сега), но, както и да го въртим, ако не съществуваше този култ към личността на Калушев, тази трагедия просто нямаше да се случи.
Иначе шаблонът си е там в световен мащаб - точно така се случват нещата при култовите самоубийства, просто в България този случай е прецедент, затова е толкова труден за смилане и осмисляне.
Първо, пишете, че водещата версия се базира на готови балистични експертизи. Доколкото е известно публично обаче, балистичната експертиза за Петрохан все още не е окончателно готова и предадена. Готова е комплексната 157-странична психологическа, сексологична и теологическа експертиза, която ни обяснява „защо“ (през култа), преди още машините и лабораториите да са дали категоричен и безспорен отговор на въпроса „как“ и „кой“ на Петрохан. Всичко върви наобратно.
Второ, вие сама казвате: "Твърде възможно е да не разберем конкретния мотив... но както и да го въртим, ако не съществуваше този култ, трагедията нямаше да се случи". Това за мен е точното определение за напасване на етикети. Понеже институциите (а и хората) не могат да си обяснят логическия и криминалистичен абсурд – защо трима зрели мъже без заплаха от закона ще се самоубият в същия ден – вдигаме ръце, казваме "ами то е заради култа" и спираме да търсим реалния мотив за техните действия. Точно това ме притеснява в цялото разследване от ден едно: че култът и сектата се използват като параван за затваряне на едно дело, по което физическите доказателства все още повдигат повече въпроси, отколкото отговори.
Скрит текст:
Аз пък ме приемам самоописанието на Калушев kamo независимо доказателство за
неговата духовна легитимност. За редица твърдения, да не кажа за почти всички, относно
духовния статут на Калушев основният публичен източник е самият Калушев или материали, произлизащи от неговата общност. Не намирам никъде независимо първично потвърждение от посочените учители, което да установява какъв точно е бил неговият статут, kakви предавания е получил и дали е бил упълномощен да преподава. Всичко това си е една манджа-будистки учения, шаманизъм, хипноза, окултизъм и New Age — която впоследствие е представена като цялостна духовна компетентност. Няма как да превърнеш контакт с традицията в овладяване на традицията, а после да превърнеш това овладяване в обяснение на поведението на групата. И на всяка от тези стъпки липсва отделно доказателство.
неговата духовна легитимност. За редица твърдения, да не кажа за почти всички, относно
духовния статут на Калушев основният публичен източник е самият Калушев или материали, произлизащи от неговата общност. Не намирам никъде независимо първично потвърждение от посочените учители, което да установява какъв точно е бил неговият статут, kakви предавания е получил и дали е бил упълномощен да преподава. Всичко това си е една манджа-будистки учения, шаманизъм, хипноза, окултизъм и New Age — която впоследствие е представена като цялостна духовна компетентност. Няма как да превърнеш контакт с традицията в овладяване на традицията, а после да превърнеш това овладяване в обяснение на поведението на групата. И на всяка от тези стъпки липсва отделно доказателство.
# 58 735
1 септ. 2026, 10:12 ч.
В публикацията на Евелина Йекер беше много добре обосновано и обяснено от специалист какво е довело до действията на групата, защото тримата действат като група при самоубийствата - тяхната лична воля не е водеща, то няма и такава останала в тях, когато са се приключили. Имало е колебания сигурно, особено при Ивей, но трима за един, един за трима - това е.
Виж целия пост
# 58 736
1 септ. 2026, 10:53 ч.
И къде в момента са доказателствата, че това е култ и се промиват мозъците на последователите за да ги подчини на волята си? А не е ли съвсем нормално в някакви / подобни/общества да се спазват норми, традиции, примерно ритуали и каквото се сетите, за да принадлежиш към това общество, ако няма пагубна и унизителна страна за индивида? Значи много зависи какви са нюансите, защото по тази логика едва ли не можем да причислим госпожата в училище или в детската градина като лидер дето размахва пръста,а децата трябва д а изпълняват всичко за тяхно добро против волята си. Моля спестете ми, че сравнявам несравними неща и иронията, надявам се да разбирате какво искам да кажа -всичко много зависи от интерпретацията на фактите, а тук с някакви особено пълни факти поне ние не разполагаме. Ако Калушев е бил лидер и лице за контакт,както се посочва за Бъйгария или района -нормално е да е с по-голяма тежест, думата му да се слуша и тн и какво означава”промиване на мозъци”. Ако говорим за регресии, трябва да има записани сеанси от-до, а че “внушавал” на някой, че е жена в миналия си живот също е хубаво да се провери, защото за регресия не е ненормално човек да се окаже от друг пол в минал живот, ако задълбаем в това. Регресии само потърсете вече правят под път и над път позитивни и още не знам какво психотерапевти о всякакви други клонове и разклонения на психо -и поведенческата терапия. Като в повечето случаи китара е някоя магистратура о някой курс за “лична терапия”. Не искам да обобщавам за всичко,че така ще излезе накрая, но като цяло отварям дума за регресиите.
И най-финално, за нищо от това все още не е излязла експертиза и е в сферата на фантазиите на форумни и ФБ потребители.
Виж целия пост
И най-финално, за нищо от това все още не е излязла експертиза и е в сферата на фантазиите на форумни и ФБ потребители.
# 58 738
1 септ. 2026, 10:56 ч.
Аз пък искам опровержение на този текст от защитниците на Калушев. Нека не питат - къде са доказателствата. Нека да обяснят защо това не е култ. Просто и ясно.
Виж целия пост
Те са били култ. Във всеки култ лидерът е промивал мозъците на последователите си, докато ги подчини изцяло на своята воля. Правят се проверки за лоялност - докъде могат да стигнат членовете на култа, когато лидерът им нареди и подобни практики. Изгледах сериала How to become a cult leader наскоро, разгледани са различни култове, стигнали до убийства и до масови самоубийства на членовете - от Чарли Менсън, Heaven's gate до японския култ, завършил с атентата със зарин в метрото. Навсякъде лидерите на култовете действат по определена схема с последователите си, докато не ги подчинят тотално и не им внушат, че истинската реалност е само тази, която съществува според лидера им. Както беше казал Калушев на Валери - за розовото небе.....
Аз пък искам опровержение на този текст от защитниците на Калушев. Нека не питат - къде са доказателствата. Нека да обяснят защо това не е култ. Просто и ясно.
# 58 739
1 септ. 2026, 10:59 ч.
Децата в училище, живеят ли при госпожа учителката, изолирани в гората от родителите си и от света?
Happy, къде са останалите деца от лагера? Детски лагер от едно-две деца с четирима възрастни придружители, не трябва ли да е ли обратното - няколко възрастни придружители на много деца.
Лагер, продължаващ цял живот - Уау...
Ивка, поне пишете донякъде релевантни неща, иначе съвсем нямат смисъл.
Виж целия пост
Happy, къде са останалите деца от лагера? Детски лагер от едно-две деца с четирима възрастни придружители, не трябва ли да е ли обратното - няколко възрастни придружители на много деца.
Лагер, продължаващ цял живот - Уау...
Ивка, поне пишете донякъде релевантни неща, иначе съвсем нямат смисъл.
Препоръчани теми