Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Няма да има последствия. Там още е опънат чадърът на ДС, което също е тема за размисъл.

Как ви се струва това, от гаджето на ИК е. На мен ми изглежда скалъпено някак-човекът нищо не помнел, освен Иво
Това е споменът на моя добър приятел Бенджамин Пиърс — Бен, с когото по онова време бяхме съквартиранти и когото запознах с Иво.

Когато аз заминах за Будапеща за един месец, Бен и Иво вече се познаваха. След като бях разказала на Бен за приключението си с Иво в Духлата, той също прояви интерес да отиде с него в пещера. Бен беше направил подробен хороскоп на Иво и на един негов приятел и, доколкото разбирам, пещерата е била нещо като благодарност от страна на Иво. Но с Иво благодарността никога не беше просто думи. Той имаше особен начин да подарява преживявания.

Бен има физически проблем, свързан със става, и не беше в особено добра физическа форма. И въпреки това Иво решил да го заведе. Пещерата, както Бен я описва, не била от най-трудните. И Иво имал свои правила. Нищо не се взема от пещерата. Нищо не се оставя. Не се бориш с пещерата. И най-вече — инструкциите му се следват точно и безспорно. Иво познаваше опасността и не я романтизираше. Приключението можело да бъде вълнуващо, но то имало свои закони.

Иво взел със себе си и друг пещерняк — един от неговите ученици. Бен не помни много за него, нито дали е влязъл с тях, или е чакал отвън, за да помогне, ако нещо се случи. По време на самото преживяване Иво обикновено бил пред него, но в един момент е трябвало изцяло да го избута с всичката си сила. После докато Бен се изкачвал обратно, Иво му казал, че сега той трябва да води следващата част от пещерата.

Бен ми разказва, че още преди да влезе, си бил поставил едно правило. Ако стигне до момент, в който дори за секунда се усъмни, че може да продължи безопасно, това ще бъде последната му пещера. За него съмнението означавало, че вече има елемент на хазарт. А ако продължаваш да играеш достатъчно дълго, рано или късно идва моментът, в който губиш.

И този момент почти дошъл.

На едно място Бен едва имал сили да се изкачи обратно. Иво трябвало пак да го бута, за да му помогне да преодолее участъка. За частица от секундата бъдещето било несигурно. Щели ли да успеят? Щял ли Бен да се изкачи? Щяло ли нещо да се обърка?

Успял.

Преодолял опасността и след това повече нямало моменти на съмнение. Но решението му вече било взето: повече нямало да влиза в пещера.

Не мисля, че Иво се е опитал да го убеди в обратното. Това също е много характерно за него. Той можеше да те заведе до ръба на възможностите ти, но не беше необходимо да доказваш нещо пред него. Самото преживяване беше достатъчно.

След известно време двамата излезли обратно на повърхността и взели влака за София. Бен не помни името на пещерата. Не помни всички подробности. Много години са минали оттогава, а паметта е странно нещо — тя не винаги запазва това, което е било най-важно в момента, а това, което по някакъв начин е успяло да остане.

Това, което Бен си спомня ясно, е Иво.

Спомня си и разговорите им за философия и езотерика. Иво бил много сериозен по тези въпроси. Бен, от своя страна, му казал, че в някои отношения за него е по-интересно да изпие една бира, отколкото да търси онова, което повечето хора биха нарекли трансцендентност или екзистенциално бягство. По-късно Иво ме попитал защо Бен е казал това.

Тази подробност ми звучи толкова като Иво. Той никога не оставяше подобна реплика просто да мине покрай него. Ако нещо го заинтригуваше, той го запомняше и искаше да разбере какво стои зад него.

Бен направил хороскоп и на друг приятел на Иво. Картата показвала някои лидерски качества и Бен предположил, че архетипът на крал Артур може да е подходящ. Иво бил само леко изненадан.

При друг случай Бен ме помолил да уговоря среща с Иво в апартамента. Бил купил смокини за хапване. Тогава му разказал за легендата за седемте каменни стола — място, до което се стигало след трудно изкачване и където само от единия стол можело да се види следващият. Бен вече не помни какво е трябвало да има накрая и дали Иво самият е бил чувал за това или го е бил изкачвал. Помни само, че пътуването отнемало повече от ден. Попитал Иво дали би се заинтересувал да опита. Иво казал, че ще трябва да намери време, но ще помисли.

Има и една последна, почти комична подробност. Когато освобождавахме апартамента през 1996 г., Бен си спомня, че у нас имало чифт хармоники на Иво, които се оказало трудно или почти невъзможно да му върнем. От всички философии, пещери, хороскопи, архетипи и приключения, понякога именно тези дребни неща остават да стърчат от миналото.

Бен ми изпрати този спомен на 26 август 2026 г. и накрая каза: „Това е, което си спомням.“

И аз искам да го запазя точно такъв — дори там, където паметта е непълна.

Бен имаше физическо ограничение и не беше в отлична форма. И въпреки това Иво не видя това като причина да го остави извън света на приключенията. Напротив — той го взе със себе си. Даде му възможност да преживее нещо, което иначе може би никога нямаше да преживее.

И може би точно това е един от най-хубавите начини да си спомним Иво.

Не само като човек, който сам се е катерил по-високо, гмуркал се е по-дълбоко и е стигал по-далеч от повечето хора.

А като човек, който е умеел да вземе друг човек със себе си.

Дори когато този човек не е бил като него.

Дори когато е имал ограничения.

Дори когато е казвал, че предпочита бирата пред трансцендентността.

И дори когато след всичко това е решил, че една пещера му е напълно достатъчна за цял живот.

**Такъв приятел беше Иво.**

"Кочината която се тресе" всички си знаем коя е и кои са. Хайде няма нужда от "Кочина" когато се попълвали декларации

Да, и ти си права.
Просто ми се иска да има някакви действия и срещу училището, защото там умишлено се е прикривало отсъствието на Алекс. Това означава, че не само директорката, а и учителите би трябвало да са били наясно.

Сив Плъх, за мен под "кочина", Калушев не визира някой конкретен. Бих предположила, че е насочено към цялото общество и всичко хора в матрицата, които никога няма да прогледнат и да разберт него, идеите му, вижданията му, групата, децата.

Добре де, аз като икономист по майчинство с леко самоограничили се когнитивни функции мога ли малко да обърна логическата конструкция на Уилоу (чиито мнения винаги чета с интерес и не мисля, че в случая има кой знае какви апологетики) така:

 А дали след известни лични търсения в будизма ИК не е стигнал точно до тази мистична школа именно защото тя му дава най-голяма свобода да си прави каквото си иска и да забърква тюрлюгювечите с Башар, хипнотерапия, Кастанеда и каквото още му по/допада, вкл.и да се възвеличава набързо?

Как да ни се струва? За другите не знам, на мен ми се струва като виц за Чък Норис.
 
"Иво Калушев отишъл веднъж на сбирка на феминистки и се върнал с изгладени дрехи и сандвич!"

За споменът на Бен, не знам как ми се струва и какво да кажа.
Струва ми се като да се опитват да изградят образа на Калушев, използвайки версията му от преди 30тина години.

Това гадже на Калушев е било такова (ако изобщо) преди 100 години. Няма идея как се е променил и какъв е бил тази година. Не знам от къде изпълзя, но е супер недостоверна. Стана удобна и полезна в групите, но няма никакво отношение реално. Тя не го познава след младежките му години.

Като човек спрял да катери баири заради става, ще кажа, абсолютна безотговорност. Можело е да му струва живота на Бен тая работа.

Това "гадже" няма нито една снимка с "гаджето си" Калушев, защото... й били откраднали апаратчето. 🤣 Никой, абсолютно никой, не може да потвърди това, че тези двамата са били гаджета. Няма снимки, няма доказателства, няма нищо. На който му се струва достоверно, да вдигне ръка. На мен не. Със същия успех аз мога да кажа, че преди няколко години сме се засякли с Калушев в Италия, аз съм го харесала и съм се пробвала да го "сваля", но той ме е отсвирил на момента, заявявайки директно, че е хомосексуален. Иначе беше много мил, много харизматичен и винаги помагаше на бездомните катерички около фонтана Ди Треви. Туй то. Е, кой ще ме обори? Как нейните думи имат тежест, а моите не?

Тази тема приема все по - сюреалистичен вид.
Да дават брифинга, записите, доказателствата, а на съучастниците - от жълтосърците майки - викинги, до политиците и партията, подкрепяли, закриляли сектата, брали боровинки  и медитирали с тях, да се повдигнат обвинения. Оная кукувица РА що не се обърне за спонсорство към Терзиев и безуханова, а проси пари от изкукали пенсионерки?

На мен пък изключително много ми харесва как се развива темата - философски дискусии, оригинално творчество, мислене и анализ в посока сложността на човешката душа/ мозък. Относно " кочината", която е и мотивът на престъплението, мисля че е имало наближаваща  заплаха от разобличаване. Това никой нарцис не може да понесе. Всички хора, които са
боготворили ИК,  е имало голяма  опасност да видят лъжата и перверзията. Това не всеки може да го преживее. И нарича неразбирането  " кочина", защото за себе си е абсолютно  прав и невинен, но законът не го разбира.

Точно така.
Само на мене ли ми прави впечатление, че не се появи нито един приятел на Иво, който да го е познавал, да каже, че не е бил гей и други хубави неща за него? Нали уж, според РА, винаги гледал да помага на хората?
Само приятелката му отпреди 30 години, Владо, дето не го е виждал с години и разни случайни хора. Насо Русев не го броя, той не му е бил приятел, Макулев също...

Ох, този Бен... много избирателна памет има.  Просто така е написан текстът на тази "приятелка", завъртян изключително около ИК. Иначе всъщност има не лошо описание на случилото се в пещерата. Човекът си спомня и някои разговори с ИК, то след толкова години какво повече реално да му е останало в главата. Тук един анализ на самия текст би бил много полезен.
За "кочината" мисля, че всичко което не е отървало на егото на ИК е влизало в този епитет. Предполагам, че от психологична гледна точка много опростявам нещата, но този човек е поставил себе си над живота на петима души. Ако е имало злоупотреба с деца, е поставил просто желанието си над техните психична стабилност, развитие, достойнство, болка и т.н. Никаква защита не може да го оневини.
St_Charlatan абсолютно съм съгласна, и според мен, първо будизмът му е бил като някакъв начин за себеизява на ИК, да е различен, да е водещ в нещо (точно както и пещерното гмуркане, затова е поемал и такива рискове). После е видял как може да манипулира чрез него.

Ако този Бен изобщо съществува, да, голям риск е това.
Не знам какъв плод съм, но ако няма някаква солидна обосновка какво се е случило, ще се заформи и митология около случая. А в митологията личностите се героизират, пък били те и антигерои.
Само казвам.