Кочината не са ли всички “тулупи”. Още в годините с центъра в България той изразявал разочарование от това, че няма кой знае колко поклонници на будизма, за никаквото духовно израстване сред хората. Никой не го разбира, не разбира идеите му и помощта му. Човекът е искал признание. В много случаи хората се представят като скромни, за да получат хвалебствия-случая с интервюто при спасителната акция. След кочината в съобщението следва опита му за пореден път да спаси едно дете. Според мен хората сме кочината.
Виж целия пост
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2026, 16:15 ч.
# 59 371
9 септ. 2026, 08:12 ч.
Включвам се по темата с религиите с текст от фб
Светослав Стамов:
На егалитарността на християнството, будизмът противопосавя езотеризъм (т.е. "само за избрани" и "елитаризъм"). Там където християнството казва Бог обича всички, всички ще бъдат спасени и дори блаженни са низшите, защото тяхно е царството небесно - няма бариери, няма свръхчовеци и подчовеци, всички без изключение, от полуидиота до професора, са спасяеми, будизмът казва - о, не, няма да са всички. Само избрани. Вътрешен кръг, останалите са низши, те ще останат в калта и мрака, ела с нас в пещерата, ти не си като тях, да открием лама-та, а и ламата да ти покаже едни много интересни неща от анатомията си. Християнството, според което всички са равни пред бог, няма затворени (това значи езотерични:) кръгове които постигат спасение (спасение = смърт на тялото и душата) с помощта на Бай Лама, който води най-висшите, непълнолетни и малолетни индивиди (лъжа ли?) в пещерата, в Мексико, в Непал, на Петрохан и ги държи там с години. Кое-не е- така?
Виж целия пост
Светослав Стамов:
На егалитарността на християнството, будизмът противопосавя езотеризъм (т.е. "само за избрани" и "елитаризъм"). Там където християнството казва Бог обича всички, всички ще бъдат спасени и дори блаженни са низшите, защото тяхно е царството небесно - няма бариери, няма свръхчовеци и подчовеци, всички без изключение, от полуидиота до професора, са спасяеми, будизмът казва - о, не, няма да са всички. Само избрани. Вътрешен кръг, останалите са низши, те ще останат в калта и мрака, ела с нас в пещерата, ти не си като тях, да открием лама-та, а и ламата да ти покаже едни много интересни неща от анатомията си. Християнството, според което всички са равни пред бог, няма затворени (това значи езотерични:) кръгове които постигат спасение (спасение = смърт на тялото и душата) с помощта на Бай Лама, който води най-висшите, непълнолетни и малолетни индивиди (лъжа ли?) в пещерата, в Мексико, в Непал, на Петрохан и ги държи там с години. Кое-не е- така?
# 59 372
9 септ. 2026, 08:58 ч.
Lady_A, снощи имаше един пост ти за началото на нещата. За мен всичко е било с натрупване и мога да дам абсолютно личното си предположение за началото.
Смятам, че нещата са започнали още в тинейджърските/младежките години на Калушев. За мен той откровено е имал хомосексуални наклонности, но не мисля, че по времето, по което е растял, подобно нещо е било разбирано или приветствано. Оснобено в семейство на интелектуалци като неговото.
От там в един момент мозъкът и душата почват да търсят начини да имат това, което искат.
И за Калушев това е можело да се случи чрез будизма. Учение, което позволява и оправдава връзката/общуването на зрели мъже със значително по-млади момчета, въпросните тулку.
От там следват детски лагери, намиране на подходящите деца, отглеждането им, посвещаването им и тнт.
Кула от карти, която в един момент рухва.
Друг въпрос е, до каква степен групата и Калушев конкретно, в един момент наистина се се потопили във философията, в идеята за прераждане, за карма, за съседно измерение. За мен с течение на времето те силно са заживяли с тази идея.
Виж целия пост
Смятам, че нещата са започнали още в тинейджърските/младежките години на Калушев. За мен той откровено е имал хомосексуални наклонности, но не мисля, че по времето, по което е растял, подобно нещо е било разбирано или приветствано. Оснобено в семейство на интелектуалци като неговото.
От там в един момент мозъкът и душата почват да търсят начини да имат това, което искат.
И за Калушев това е можело да се случи чрез будизма. Учение, което позволява и оправдава връзката/общуването на зрели мъже със значително по-млади момчета, въпросните тулку.
От там следват детски лагери, намиране на подходящите деца, отглеждането им, посвещаването им и тнт.
Кула от карти, която в един момент рухва.
Друг въпрос е, до каква степен групата и Калушев конкретно, в един момент наистина се се потопили във философията, в идеята за прераждане, за карма, за съседно измерение. За мен с течение на времето те силно са заживяли с тази идея.
# 59 373
9 септ. 2026, 09:29 ч.
Това не е лоша идея. Изглежда толкова красиво. И продава. Ако не продаде идеята, то просто не разбираш. Готово. Не изглежда страшно като радикален ислям или амбициозно като политик или престъпник. Дори да е необичайно, има обяснение, което е отвъд твоето разбиране. И готово. Няма голяма мистерия около живота на Калушев. Мистерията е около парите и смъртта им. Пари си е имало редовно, смърта им не се връзва с никоя версия, поне според изнесеното до момента.
Виж целия пост
# 59 374
9 септ. 2026, 09:53 ч.
Казаха ли кога ще е часът на истината? 🙃
Аз вече нищо не чета ,яко ми писна от тоя случай и всичко покрай него .Горе-долу всичко ми е ясно ,нямам нужда от комплицирани анализи , тълкувания и теологични хипотези....такива случаи не са нещо нечувано,невиждано в световен мащаб ,само тук ахкаме и охкаме в захлас .Това ,че баща убил дъщерите си и се самоубил заради дългове не учудва никого ,но нали е лама и пещерняк и е голямо УАУ,няма как да направи същото заради прости житейско несгоди..
Горе -долу е едно и също .Дано обяснят какво точно ги е бъгнало последната година .Това ми е най-интересно.
Виж целия пост
Аз вече нищо не чета ,яко ми писна от тоя случай и всичко покрай него .Горе-долу всичко ми е ясно ,нямам нужда от комплицирани анализи , тълкувания и теологични хипотези....такива случаи не са нещо нечувано,невиждано в световен мащаб ,само тук ахкаме и охкаме в захлас .Това ,че баща убил дъщерите си и се самоубил заради дългове не учудва никого ,но нали е лама и пещерняк и е голямо УАУ,няма как да направи същото заради прости житейско несгоди..
Горе -долу е едно и също .Дано обяснят какво точно ги е бъгнало последната година .Това ми е най-интересно.
# 59 375
9 септ. 2026, 10:03 ч.
Аз не виждам нищо толкова възвисено или героично да напъхаш човек с проблем в пещера и след това да се бориш да го вадиш. Аз и без да имам проблем, когато влизах в Духлата (курс първо, инструкции и всичко) за първи път и се оказах на тъмно, тясно, кално и хлъзгаво място (вярно красиво на много места), с каска, която хем ти пази тиквата, хем засяда в тесняци...та към края, когато вече изморена ми се наложи да се катеря нагоре по остър и адски хлъзгав наклон..в един момент казах- аа аз се връщам по обратния път - тук не мога! И се наложи да впрегнат и психика и физика инструкторите, за да ме накарат да мина последните няколко метра. Герои бе! Извадиха ме!
Та дам...тая история с Бен ми звучи безкрайно обикновена и доста неразумна.
Виж целия пост
Та дам...тая история с Бен ми звучи безкрайно обикновена и доста неразумна.
# 59 376
9 септ. 2026, 10:09 ч.
Как да ни се струва? За другите не знам, на мен ми се струва като виц за Чък Норис.
"Иво Калушев отишъл веднъж на сбирка на феминистки и се върнал с изгладени дрехи и сандвич!"
На мен ми се струва същото като писанията на Ралица - опитите всички да бъдат представени откъм тази си страна, която е приемлива. Опити, които се градят на емоционално въздействие. Само че никой не е чисто бял и звучат изкуствено /с това не казвам, че някой е чисто черен./
Виж целия пост
Как ви се струва това, от гаджето на ИК е. На мен ми изглежда скалъпено някак-човекът нищо не помнел, освен Иво
Скрит текст:
Това е споменът на моя добър приятел Бенджамин Пиърс — Бен, с когото по онова време бяхме съквартиранти и когото запознах с Иво.
Когато аз заминах за Будапеща за един месец, Бен и Иво вече се познаваха. След като бях разказала на Бен за приключението си с Иво в Духлата, той също прояви интерес да отиде с него в пещера. Бен беше направил подробен хороскоп на Иво и на един негов приятел и, доколкото разбирам, пещерата е била нещо като благодарност от страна на Иво. Но с Иво благодарността никога не беше просто думи. Той имаше особен начин да подарява преживявания.
Бен има физически проблем, свързан със става, и не беше в особено добра физическа форма. И въпреки това Иво решил да го заведе. Пещерата, както Бен я описва, не била от най-трудните. И Иво имал свои правила. Нищо не се взема от пещерата. Нищо не се оставя. Не се бориш с пещерата. И най-вече — инструкциите му се следват точно и безспорно. Иво познаваше опасността и не я романтизираше. Приключението можело да бъде вълнуващо, но то имало свои закони.
Иво взел със себе си и друг пещерняк — един от неговите ученици. Бен не помни много за него, нито дали е влязъл с тях, или е чакал отвън, за да помогне, ако нещо се случи. По време на самото преживяване Иво обикновено бил пред него, но в един момент е трябвало изцяло да го избута с всичката си сила. После докато Бен се изкачвал обратно, Иво му казал, че сега той трябва да води следващата част от пещерата.
Бен ми разказва, че още преди да влезе, си бил поставил едно правило. Ако стигне до момент, в който дори за секунда се усъмни, че може да продължи безопасно, това ще бъде последната му пещера. За него съмнението означавало, че вече има елемент на хазарт. А ако продължаваш да играеш достатъчно дълго, рано или късно идва моментът, в който губиш.
И този момент почти дошъл.
На едно място Бен едва имал сили да се изкачи обратно. Иво трябвало пак да го бута, за да му помогне да преодолее участъка. За частица от секундата бъдещето било несигурно. Щели ли да успеят? Щял ли Бен да се изкачи? Щяло ли нещо да се обърка?
Успял.
Преодолял опасността и след това повече нямало моменти на съмнение. Но решението му вече било взето: повече нямало да влиза в пещера.
Не мисля, че Иво се е опитал да го убеди в обратното. Това също е много характерно за него. Той можеше да те заведе до ръба на възможностите ти, но не беше необходимо да доказваш нещо пред него. Самото преживяване беше достатъчно.
След известно време двамата излезли обратно на повърхността и взели влака за София. Бен не помни името на пещерата. Не помни всички подробности. Много години са минали оттогава, а паметта е странно нещо — тя не винаги запазва това, което е било най-важно в момента, а това, което по някакъв начин е успяло да остане.
Това, което Бен си спомня ясно, е Иво.
Спомня си и разговорите им за философия и езотерика. Иво бил много сериозен по тези въпроси. Бен, от своя страна, му казал, че в някои отношения за него е по-интересно да изпие една бира, отколкото да търси онова, което повечето хора биха нарекли трансцендентност или екзистенциално бягство. По-късно Иво ме попитал защо Бен е казал това.
Тази подробност ми звучи толкова като Иво. Той никога не оставяше подобна реплика просто да мине покрай него. Ако нещо го заинтригуваше, той го запомняше и искаше да разбере какво стои зад него.
Бен направил хороскоп и на друг приятел на Иво. Картата показвала някои лидерски качества и Бен предположил, че архетипът на крал Артур може да е подходящ. Иво бил само леко изненадан.
При друг случай Бен ме помолил да уговоря среща с Иво в апартамента. Бил купил смокини за хапване. Тогава му разказал за легендата за седемте каменни стола — място, до което се стигало след трудно изкачване и където само от единия стол можело да се види следващият. Бен вече не помни какво е трябвало да има накрая и дали Иво самият е бил чувал за това или го е бил изкачвал. Помни само, че пътуването отнемало повече от ден. Попитал Иво дали би се заинтересувал да опита. Иво казал, че ще трябва да намери време, но ще помисли.
Има и една последна, почти комична подробност. Когато освобождавахме апартамента през 1996 г., Бен си спомня, че у нас имало чифт хармоники на Иво, които се оказало трудно или почти невъзможно да му върнем. От всички философии, пещери, хороскопи, архетипи и приключения, понякога именно тези дребни неща остават да стърчат от миналото.
Бен ми изпрати този спомен на 26 август 2026 г. и накрая каза: „Това е, което си спомням.“
И аз искам да го запазя точно такъв — дори там, където паметта е непълна.
Бен имаше физическо ограничение и не беше в отлична форма. И въпреки това Иво не видя това като причина да го остави извън света на приключенията. Напротив — той го взе със себе си. Даде му възможност да преживее нещо, което иначе може би никога нямаше да преживее.
И може би точно това е един от най-хубавите начини да си спомним Иво.
Не само като човек, който сам се е катерил по-високо, гмуркал се е по-дълбоко и е стигал по-далеч от повечето хора.
А като човек, който е умеел да вземе друг човек със себе си.
Дори когато този човек не е бил като него.
Дори когато е имал ограничения.
Дори когато е казвал, че предпочита бирата пред трансцендентността.
И дори когато след всичко това е решил, че една пещера му е напълно достатъчна за цял живот.
**Такъв приятел беше Иво.**
Когато аз заминах за Будапеща за един месец, Бен и Иво вече се познаваха. След като бях разказала на Бен за приключението си с Иво в Духлата, той също прояви интерес да отиде с него в пещера. Бен беше направил подробен хороскоп на Иво и на един негов приятел и, доколкото разбирам, пещерата е била нещо като благодарност от страна на Иво. Но с Иво благодарността никога не беше просто думи. Той имаше особен начин да подарява преживявания.
Бен има физически проблем, свързан със става, и не беше в особено добра физическа форма. И въпреки това Иво решил да го заведе. Пещерата, както Бен я описва, не била от най-трудните. И Иво имал свои правила. Нищо не се взема от пещерата. Нищо не се оставя. Не се бориш с пещерата. И най-вече — инструкциите му се следват точно и безспорно. Иво познаваше опасността и не я романтизираше. Приключението можело да бъде вълнуващо, но то имало свои закони.
Иво взел със себе си и друг пещерняк — един от неговите ученици. Бен не помни много за него, нито дали е влязъл с тях, или е чакал отвън, за да помогне, ако нещо се случи. По време на самото преживяване Иво обикновено бил пред него, но в един момент е трябвало изцяло да го избута с всичката си сила. После докато Бен се изкачвал обратно, Иво му казал, че сега той трябва да води следващата част от пещерата.
Бен ми разказва, че още преди да влезе, си бил поставил едно правило. Ако стигне до момент, в който дори за секунда се усъмни, че може да продължи безопасно, това ще бъде последната му пещера. За него съмнението означавало, че вече има елемент на хазарт. А ако продължаваш да играеш достатъчно дълго, рано или късно идва моментът, в който губиш.
И този момент почти дошъл.
На едно място Бен едва имал сили да се изкачи обратно. Иво трябвало пак да го бута, за да му помогне да преодолее участъка. За частица от секундата бъдещето било несигурно. Щели ли да успеят? Щял ли Бен да се изкачи? Щяло ли нещо да се обърка?
Успял.
Преодолял опасността и след това повече нямало моменти на съмнение. Но решението му вече било взето: повече нямало да влиза в пещера.
Не мисля, че Иво се е опитал да го убеди в обратното. Това също е много характерно за него. Той можеше да те заведе до ръба на възможностите ти, но не беше необходимо да доказваш нещо пред него. Самото преживяване беше достатъчно.
След известно време двамата излезли обратно на повърхността и взели влака за София. Бен не помни името на пещерата. Не помни всички подробности. Много години са минали оттогава, а паметта е странно нещо — тя не винаги запазва това, което е било най-важно в момента, а това, което по някакъв начин е успяло да остане.
Това, което Бен си спомня ясно, е Иво.
Спомня си и разговорите им за философия и езотерика. Иво бил много сериозен по тези въпроси. Бен, от своя страна, му казал, че в някои отношения за него е по-интересно да изпие една бира, отколкото да търси онова, което повечето хора биха нарекли трансцендентност или екзистенциално бягство. По-късно Иво ме попитал защо Бен е казал това.
Тази подробност ми звучи толкова като Иво. Той никога не оставяше подобна реплика просто да мине покрай него. Ако нещо го заинтригуваше, той го запомняше и искаше да разбере какво стои зад него.
Бен направил хороскоп и на друг приятел на Иво. Картата показвала някои лидерски качества и Бен предположил, че архетипът на крал Артур може да е подходящ. Иво бил само леко изненадан.
При друг случай Бен ме помолил да уговоря среща с Иво в апартамента. Бил купил смокини за хапване. Тогава му разказал за легендата за седемте каменни стола — място, до което се стигало след трудно изкачване и където само от единия стол можело да се види следващият. Бен вече не помни какво е трябвало да има накрая и дали Иво самият е бил чувал за това или го е бил изкачвал. Помни само, че пътуването отнемало повече от ден. Попитал Иво дали би се заинтересувал да опита. Иво казал, че ще трябва да намери време, но ще помисли.
Има и една последна, почти комична подробност. Когато освобождавахме апартамента през 1996 г., Бен си спомня, че у нас имало чифт хармоники на Иво, които се оказало трудно или почти невъзможно да му върнем. От всички философии, пещери, хороскопи, архетипи и приключения, понякога именно тези дребни неща остават да стърчат от миналото.
Бен ми изпрати този спомен на 26 август 2026 г. и накрая каза: „Това е, което си спомням.“
И аз искам да го запазя точно такъв — дори там, където паметта е непълна.
Бен имаше физическо ограничение и не беше в отлична форма. И въпреки това Иво не видя това като причина да го остави извън света на приключенията. Напротив — той го взе със себе си. Даде му възможност да преживее нещо, което иначе може би никога нямаше да преживее.
И може би точно това е един от най-хубавите начини да си спомним Иво.
Не само като човек, който сам се е катерил по-високо, гмуркал се е по-дълбоко и е стигал по-далеч от повечето хора.
А като човек, който е умеел да вземе друг човек със себе си.
Дори когато този човек не е бил като него.
Дори когато е имал ограничения.
Дори когато е казвал, че предпочита бирата пред трансцендентността.
И дори когато след всичко това е решил, че една пещера му е напълно достатъчна за цял живот.
**Такъв приятел беше Иво.**
Как да ни се струва? За другите не знам, на мен ми се струва като виц за Чък Норис.
"Иво Калушев отишъл веднъж на сбирка на феминистки и се върнал с изгладени дрехи и сандвич!"
На мен ми се струва същото като писанията на Ралица - опитите всички да бъдат представени откъм тази си страна, която е приемлива. Опити, които се градят на емоционално въздействие. Само че никой не е чисто бял и звучат изкуствено /с това не казвам, че някой е чисто черен./
# 59 377
9 септ. 2026, 10:11 ч.
За мен спелеоложките умения на Калушев се идеализират прекалено много. Да, бил е добър в това, което прави, но едва ли е бил единственият.
Хората, които се занимават с това и които развеждат аматьори из пещерите (Lady_A, нищо лично
) явно имат необходимата подготовка, да се справят в различни ситуации. Ето, и Lady са я "доизбутали".
Виж целия пост
Хората, които се занимават с това и които развеждат аматьори из пещерите (Lady_A, нищо лично
) явно имат необходимата подготовка, да се справят в различни ситуации. Ето, и Lady са я "доизбутали".
# 59 378
9 септ. 2026, 10:14 ч.
Виж сега...тая история с тоя Бен може както и да е истина ,така и да не е ,дори Бен със тая скапана става да е бил On the top of the world ! и да си е сбъднал всички мечти това мен не ме засяга .Ясно е ,че хората са били духовно развити ,но като цяло все тая ...
Виж целия пост
# 59 379
9 септ. 2026, 10:36 ч.
И аз намирам историята с Бен за някаква от тези сладникави историйки, генерирана от AI, които постоянно се въртят из Фейсбук. Ми не го прави никакъв герой в очите ми, а екстремист, който обича да експериментира със зависими от себе си хора, което както видяхме завърши вного зле.Насъбирал е в себе си неудовлетвореност и срам, че е гей с педофилски наклонности и се е опитвал да компенсира с " героизъм" и смелост под водата. А майка му нека продължава да не вярва "нито на частица" от това, което чува и ще чуе.
Виж целия пост
# 59 380
9 септ. 2026, 10:44 ч.
Само на мене ли ми прави впечатление, че не се появи нито един приятел на Иво, който да го е познавал, да каже, че не е бил гей и други хубави неща за него?
Не само на Вас, разбира се. И не само за Калушев, за всички. Никой не излезе да даде едно интервю като хората, да говори открито, да отговаря на въпроси, да покаже някакви снимки с тия хора, па дори ако щеш в последните 5 години, не 15. Никой.
За "кочината" мисля, че му е писнало от абсолютно всички хоризонтални тулупи с квадратни глави. Върти ми се из главата, че още преди Мексико е започнал да мрънка, че той искал да ни просвещава, строейки будистки храм и т.н., а ние (неблагодарници ниедни!) не щем да дарим 5 лева на кръст! Тогава се е възмУтил и огОрчил, и отпрашил към Мексико, като ни е заплашил, че няма да се върне. Тоест, зарязал ни е тук да си умрем непросветени. Няколко години по-късно, явно и мексиканците са се оказали тулупи с квадратни глави и там пък хептен никой не е искал да дари 5 песос на кръст, затова Калушката пак се е изнервИл и си е събрал партакешите, зарязвайки ги и тях да си умрат непросветени. Връща се в България, намира няколко вертикални тъпаци, които му наливат парички, обаче нищо повече. Нови балъци няма, нови деца няма, будистки храм с усмивки не се строи, пари си трЕбат... и така, ден след ден пак е почнал да се изнервя. И на фона на всичките тези несгоди, няма-няма, пък току се появи по някой тулуп с квадратна глава и му създаде проблеми, обвинявайки го за децата. Първо Валери повлякъл крак, после бабата и дядото на Леон, след тях Свилен Свиленов, а накрая най-вероятно и майката на момичето, която е заплашила да подаде сигнал в полицията, че малолетната й дъщеря спи в коч компания по храсталаците. Егати неблагодарниците! Ти искаш да ги просветиш и набиеш нещо в квадратните им глави, те само ти създават ядове и нищо не даряват. Е, как да не му писне на човек от тая кочина?!
Точно. В една малка България може даже да е бил най-добрият, дори не опитвам да го отричам. В световен мащаб обаче? Няма международни признания. Няма световни рекорди. Няма организации, които официално да са го признали за "Бога на пещерите". Всичко е раздухано от него и е само в неговата глава. Дето има един лаф: кой го знае тоя, само майка му и съседите?! Та и неговата работа същата.
Аз съм убедена, че тя е чувала много неща през годините, но не им е повярвала, затова - ей я къде е.
Виж целия пост
Само на мене ли ми прави впечатление, че не се появи нито един приятел на Иво, който да го е познавал, да каже, че не е бил гей и други хубави неща за него?
Не само на Вас, разбира се. И не само за Калушев, за всички. Никой не излезе да даде едно интервю като хората, да говори открито, да отговаря на въпроси, да покаже някакви снимки с тия хора, па дори ако щеш в последните 5 години, не 15. Никой.
За "кочината" мисля, че му е писнало от абсолютно всички хоризонтални тулупи с квадратни глави. Върти ми се из главата, че още преди Мексико е започнал да мрънка, че той искал да ни просвещава, строейки будистки храм и т.н., а ние (неблагодарници ниедни!) не щем да дарим 5 лева на кръст! Тогава се е възмУтил и огОрчил, и отпрашил към Мексико, като ни е заплашил, че няма да се върне. Тоест, зарязал ни е тук да си умрем непросветени. Няколко години по-късно, явно и мексиканците са се оказали тулупи с квадратни глави и там пък хептен никой не е искал да дари 5 песос на кръст, затова Калушката пак се е изнервИл и си е събрал партакешите, зарязвайки ги и тях да си умрат непросветени. Връща се в България, намира няколко вертикални тъпаци, които му наливат парички, обаче нищо повече. Нови балъци няма, нови деца няма, будистки храм с усмивки не се строи, пари си трЕбат... и така, ден след ден пак е почнал да се изнервя. И на фона на всичките тези несгоди, няма-няма, пък току се появи по някой тулуп с квадратна глава и му създаде проблеми, обвинявайки го за децата. Първо Валери повлякъл крак, после бабата и дядото на Леон, след тях Свилен Свиленов, а накрая най-вероятно и майката на момичето, която е заплашила да подаде сигнал в полицията, че малолетната й дъщеря спи в коч компания по храсталаците. Егати неблагодарниците! Ти искаш да ги просветиш и набиеш нещо в квадратните им глави, те само ти създават ядове и нищо не даряват. Е, как да не му писне на човек от тая кочина?!
За мен спелеоложките умения на Калушев се идеализират прекалено много. Да, бил е добър в това, което прави, но едва ли е бил единственият.
Точно. В една малка България може даже да е бил най-добрият, дори не опитвам да го отричам. В световен мащаб обаче? Няма международни признания. Няма световни рекорди. Няма организации, които официално да са го признали за "Бога на пещерите". Всичко е раздухано от него и е само в неговата глава. Дето има един лаф: кой го знае тоя, само майка му и съседите?! Та и неговата работа същата.
А майка му нека продължава да не вярва "нито на частица" от това, което чува и ще чуе.
Аз съм убедена, че тя е чувала много неща през годините, но не им е повярвала, затова - ей я къде е.
# 59 381
9 септ. 2026, 10:53 ч.
София е малък град, дори да е пропуснала да разбере за наклонностите му в юношеска възраст, няма вариант да не е чула след това вече като възрастен. Но е избрала, както много други около него, да извърне глава.
Виж целия пост
# 59 382
9 септ. 2026, 10:56 ч.
Floresita, страхотен коментар!
Абе, хора, само аз ли си мисля, че нов брифинг по случая никога няма да видим?
Виж целия пост
Абе, хора, само аз ли си мисля, че нов брифинг по случая никога няма да видим?
# 59 383
9 септ. 2026, 10:56 ч.
Ако се потвърди информацията, че е прекъснал средното заради инцидент, който можел да се свърже с груповия екзит, няма как майката да не е знаела. Бащата може да е покрил нещата за пред хората, но няма как от майката да ги укрие.
Виж целия пост
# 59 384
9 септ. 2026, 10:59 ч.
Случаят не е единствен в историята, да. Но мисля, че няма друг такъв в света с издигането на паметник от майка. Това е малко чудовищно.
Виж целия пост
Препоръчани теми