Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Как ще връщат кемпера преди края на производството? Що за спекулации ? Разлика между движима и недвижима вещ правите ли?

А. При него съм в безопасност, не съм му в таргет групата Пари нема, сина ми е голям.

Не само те. Изобщо никой от извисената групичка не каза думичка за Алекс, едно дежурно "съболезнования" и "разтърсен съм" (примерно) не изцедиха ни Терзиев, ни Сандов, ама ни-кой. Жълтата майка май пусна за момчето една-две оди, ама и тя не се задълба много. Гробна тишина. То не бяха боровинкови идилии, КГБ-та, намусени НПО-та да ни се карат как нямали нищо общо с тая работа, но ни един от всичките "духовни и интелектуални" не каза едно мъц за убитото дете. И за мен това значи, че много добре знаят кой го уби. Ако можеха да се хванат за една сламчица съмнение, че зад това убийство стои мафията или каквото ще да е, щяха вече да са опищели света за "детето". Още щяха да се търкалят по паветата сигурно. Но точно това упорито правене, че Александър Макулев нивга не го е имало на тоя свят, е по-показателно за (известната на всички ни) истина от всичките им опорки за дансове и трафиканти.

Кемперът не е предаден на Майсторова. Това е пълна лъжа и спекулация.

🤣🤣🤣

Напротив, за разлика от теб, аз не претендирам, че имам инфо от първа ръка. 90% от съдържанието на тази тема са догадки, спекулации и т.н. Точно както и 99% от твоите постове, в които плюеш институциите и пишеш неща, нямащи нищо общо с истината. В заключение - както всички могат да предполагат, гадаят и спекулират (включително и ти!), така мога и аз. Entiendes? 😉

Дано след толкова много страници и неуспешни опити за провокация е станало ясно значението на думата игнор.


Ивка липсва, но пък аз попаднах на това:




Според публикувалата го, тук Деян е с насинено око, а ръката му е бинтована, даже по бинта има петна, които вероятно са от кръв. Според друга личност, Деян държи шишенце в ръката си. Вашето мнение, колежки детективки? 😄

Мисля, че публикувалата го е вдигнала диоптера и трябва да вземе мерки...

Ни бинт, ни шишенце виждам и аз, ама викам тук има ястребови очи, чакай да се допитам. Да не се окажем с ново доказателство часове преди брифинга.

sunseto коментира, че й се струва, че човекът е с една вежда...Бих добавила, че вероятно е права, защото не е Деян, а е килър от грузинската мафия..

Еее, пропуснала съм. Но пък много прилича на Деян този грузинец.

Отговарям веднага:
А. Не съм го закъсала чак толкова. Бързо идентифицирам и бягам от нарцистични психопати.Освен това чисто визуално- крайно неприятен.
В. Това е равно на самоубийство, не го пожелавам и на най- големия си враг.
С. Категорично ДА. С господин Тодоров с удоволствие бих водила разговори не само на професионални теми

Виждам, че сте направили интересен синтактичен и лексикален коментар на писаното от мен и оттам сте стигнали до извода, че съм някакъв особен вид апологет, който уж не отрича фактите, но ги "омекотява". Разбирам как сте стигнали до това заключение, но май бъркате аналитичното усилие с опит за оправдание. А случаят е достатъчно сложен и ако се опитате да говорите за всичко едновременно, накрая не казвате нищо. А пък това, което е написано, ако го гледате изречение по изречение или само отделни параграфи, се губи цялостният анализ.

Също така, употребата на "общност", "група" или "организация" не означава непременно омекотяване на тезата. Анализът просто не се ограничава до етикета "секта", защото той не обяснява сам по себе си структурата, контрола и начина, по който подобна група функционира. Такава структура може да бъде описана като "ново религиозно движение" - NRM (New Religious Movements), като еклектично-синкретична религиозна система, смесваща различни традиции, или като парарелигиозна общност.

Ако обаче една група изхожда от призната религиозна традиция, но постепенно развива собствено учение, собствен авторитет и собствена йерархия, вече могат да се обсъждат понятия като разкол, схизма и ерес. Само че и тук има разлика: при "схизма" разколниците се отделят от признатото духовно ръководство и започват да действат като самостоятелна линия. Докато при "ерес" групата може формално да остане в рамките на същата религия, но да развива учения и практики, които основната традиция определя като отклонение.

Но когато акцентът премине от самото учение към контрола, религиозният етикет вече става второстепенен. Тук вече може да говорим за "силно контролиращи групи", а в по-крайната им форма за "групи с принудително подчинение". Такава група дори не е задължително да е религиозна. Може да бъде школа, терапевтична общност, НПО или фирма, в която реалните институционални и бизнес процеси са отслабени, защото всичко гравитира около харизматичния основател.

Това е по-полезно от думата "секта", защото описва поведението: изолация, йерархия, контрол върху отношенията, информацията, парите, идентичността и достъпа до външния свят, както и натиск, страх, манипулация, наказания или създаване на силна зависимост. Колкото до личната отговорност - тук спор всъщност няма - тя е стопроцентова. Но да търсите по-широката среда, която е произвела символите, техниките, ритуалния език и формите на авторитет, не означава да намалявате вината. Ако един престъпник използва законова вратичка, не обвиняваме закона вместо него, но изследваме вратичката, за да не може следващият да направи същото.

Моделите на духовен авторитет, ученическа зависимост, вътрешно решаване на конфликти и нежелание външни институции да се намесват са съществували много преди Калушев. Той не ги е изобретил, но ако ги е използвал, отговорността за това е негова. Примерите от Азия за опита за убийство със сатър, сексуалните злоупотреби или прикриването на насилие не са доказателство, че "будизмът е насилствен". Тези примери показват друг феномен: случаи, при които проблемът първо се решава вътре в религиозната общност, чрез нейния авторитет и репутация, вместо незабавно да бъде предаден на държавните органи. Това е тенденцията, която има значение, а не сатърът.

Същата логика трябва да се прилага и тук. Не е сериозно нито всичко да се свежда до "будизма", нито обратното - да се обяснява всичко само с една личност. Трябва да се разграничат личната вина, институционалната отговорност, родителското решение и евентуалният системен провал.

През юли 2026 г. академичното списание Journal of Global Buddhism посвети специална секция с материали именно на сексуалното насилие в будистки общности и на структурните механизми, които затрудняват разкриването му, защото това вече се разглежда като системен проблем, който не може да бъде обяснен само с отделни "лоши" личности, а изисква анализ на йерархията, институционалното мълчание, защитата на репутацията и зависимостта между духовен учител и последовател.

По същата причина "непорасналите деца" не е оправдание. Напротив - това е диагноза. Няма никакво оправдание един пълнолетен човек да престъпва закона, защото бил психологически инфантилен. Ако сте пълнолетен, ваксиниран както се казва, и способен да управлявате фирми, имоти, оръжия и други хора, носите отговорност за решенията си.

И още нещо: Калушев не е някакъв случаен човек, който вчера е открил тибетския будизъм в интернет. Още през 2007 г. той участва в публичен дебат, в "Червената къща" в София, на тема "Самоубийството - личен или социален въпрос?", представен като представител на тибетския манастир Шечен в България, заедно с психиатри, психотерапевти и координатора на Националната програма за профилактика на самоубийствата. Тогава нивото на самоубийствата в България е било значително по-високо - около 12,5 на 100 хил. души, докато днес е спаднало до около 4,8 на 100 хил. За сравнение, средното световно равнище е около 9 на 100 хил., а в САЩ - около 14 на 100 хил.

Тоест не говорим за човек, който си е измислил всичко от нулата в някаква барака край Петрохан. Говорим за човек, който е пренесъл и интерпретирал реална религиозна традиция, а после очевидно е започнал да изгражда около нея собствен свят. Той не изглежда да е тръгнал по класическия път - да създаде български клон на съществуваща тибетска традиция и да го регистрира като отделна религиозна институция. Вместо това отива директно в Непал, прекарва години в тибетско-будистката среда, медитира, натрупва знания и опит, печели уважение сред част от будистите, макар очевидно не сред всички, и после се връща в България вече с авторитета на човек, свързан пряко с манастира и представящ се като носител на автентичната традиция, дошъл да я предава на местните последователи.

И тук се появява една своеобразна организационна обходна пътека - не непременно незаконна, но важна за разбирането на контрола. Ако създадете ново българско вероизповедание, влизате в определена национална регистрационна рамка. Ако обаче сте български гражданин, получил авторитет и признание от духовен център в Катманду, можете да се върнете тук и да проповядвате дистанционно чуждестранна традиция, без непременно самият вие да създадете отделна религиозна институция на свое име. А и не ви трябва и "виза за проповедник", защото сте български гражданин и религиозната дейност сама по себе си не е незаконна.

По този начин формалният духовен авторитет може да остане в Непал, докато фактическият ежедневен контрол върху българската група се намира в ръцете на местния пратеник-учител, без той да се регистрира. Това не доказва престъпно заобикаляне на закона. Но показва как може да възникне сива зона между международна духовна принадлежност и национален административен надзор.

Но кой всъщност контролира една подобна структура? Духовният център в Непал? Българската държава? Родителите? Самият местен учител? Или никой достатъчно ефективно? Калушев е бил достатъчно близо до официалната тибетска традиция, за да черпи от нея авторитет, но достатъчно автономен в България, за да изгради собствена среда около себе си. Това е много по-интересен проблем от етикета "будист" или "сектант".

И точно затова институционалната рамка има значение. През 2003 г. около приемането на новия Закон за вероизповеданията в България държавата работи с едва 30 регистрирани вероизповедания. Тогава се заменя старият режим от 1949 г. и се либерализира религиозната среда като се въвежда нов съдебен режим за регистрация на религиозните институции. Днес Дирекция "Вероизповедания" отчита административна работа с цели 252 регистрирани религиозни институции на територията на страната - част от които само по имената си вероятно биха прозвучали на много хора като "секти", защото са далеч от всички познати религии, но официално се водят за институции. Все пак това ги поставя в правна рамка и дава на държавата инструменти за надзор и контрол върху публичното финансиране.

В актуалните списъци пет регистрирани институции са свързани с будизма - Диамантен път на Будизма-България, Вероизповедание Будистка общност България, Будистка традиция Кампагар България, Религиозна общност Нийнгма Будизъм, Будистка общност Карма Кагю-България. За самия манастир Шечен няма данни да е бил регистриран като отделна религиозна институция в България, а самата общност Нийнгма е регистирана чак през 2017.

Така че тенденцията към много по-плуралистична и сложна религиозна среда е очевидна. Но религиозна свобода не означава институционално безразличие и липса на регулация. Самият Закон за вероизповеданията казва, че свободата на религията не може да бъде използвана срещу обществения ред, здравето, морала или правата на други лица, че вътрешните правила на религиозна общност не могат да ограничават правата на нейните членове и съдържа специални правила за включването на малолетни и непълнолетни.

А безскрупулност може да има и в религията, и в бизнеса, и в политиката. Например, критиката към религиозните институции и капитализма е една от класическите линии в марксистката традиция, но когато тази критика се превърне в държавна идеология и репресивна политика, резултатът може да бъде разрушителен. В България комунистическата власт ограничава и репресира Бялото братство, закрива неговата школа и поставя последователите му под натиск. В Китай последиците за тибетския будизъм са несравнимо по-мащабни. Религиозна власт без контрол може да стане вредна за обществото, но и държава, която реши да "лекува" обществото от религия, също може да доведе до крайности.

В отчета за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет за 2025 г. пише следното: "Законодателството на страната ни в областта на вероизповеданията е едно от най-новите и демократични в Европейския съюз. Провежданата политика на държавата в тази насока, по същество, не се нуждае от корекции. В края на 2018 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за вероизповеданията (ДВ, бр. 108 от 29.12.2018 г.), с които се създаде принципно нов механизъм за субсидиране на вероизповеданията."

Само че принципите за свобода на убежденията трябва да бъдат съчетани с надзор върху действията. Например FECRIS (Европейска федерация на центровете за проучване и информация за сектите) обединява организации, които работят именно по злоупотребите в силно контролиращи религиозни и идеологически групи. Българският Център за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД) все още фигурира като член на FECRIS, а през 2016 г. в София е бил домакин на конференцията "Women in Cults, Gurus and Victims", организирана съвместно с FECRIS. https://www.fecris.org/uncategorized/women-in-cults-gurus-and-victims/ Но е странно, че сайтът на ЦПНРД infocultbg.org вече не работи, а последният им пост във фейсбук датира от 28-ми януари, което създава впечатление за отслабена публична активност.

Ако просто кажем "Калушев е бил чудовище" и затворим папката, вероятно ще получим морално удовлетворение, но няма да сме научили почти нищо. Ако разберем системата, която е позволила това да се случи, тогава поне има шанс следващият Калушев да бъде спрян, ако не от държавата, то поне от обществото, което ще е станало по-добре информирано и имунизирано.

Един от участниците в дебата през 2007 г. е проф. Калин Янакиев от Софийския университет. През март 2026 г. той публично изразява позицията си и публикува следното наблюдение:

Това не е представено като доказателство за престъпна операция, а като част от анализ за последвалата политизация на случая. Едно е да кажем, че "Петрохан" е бил политически употребен, съвсем друго е да твърдим, че е бил политически организиран. За второто публични доказателства засега няма. Но пък е показателно колко бързо един случай, започнал като криминална и религиозна загадка, може да бъде превърнат в инструмент на политическия конфликт.

Да и аз четох в СМ предзнаменование за готвенето за скандала по този случай, дори с по-голяма конкретика за естеството му.

Пост на Ралица ми излиза, твърди, че няма достъп до материалите, на които се базира ЯД.
Абстрахирайки се от това, което мислите за нея, вижда ли ви се редно?

Искам искрено да благодаря на Уилоу за този брилянтен, дълбок и изключително сериозен анализ! Благодаря ти, че показа на една определена група хора тук колко е важно да се гледа цялата картина от всичките ѝ страни и да се изследват структурните проблеми, вместо да се хванеш за една малка част от пъзела и да си развихряш фантазията само и единствено върху нея. Разберете го най-накрая, не може да взимате само една част от пъзела, само една думичка от казаното или само едно изречение и върху тях да развивате размишления.
Смазващ коментар, който просто ви разглоби на части!

Часът за брифинг е 11.
https://www.bgonair.bg/a/166-kriminalno/430386-istinata-za-petro … tta-na-shestimata
А фейсбук сектантите превантивно готвят протест, още преди да са чули доказателствата срещу свая гуру.