Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Петрохан. Инструкции за употреба.

Фактите и истината имат все по-малко значение. Всеки „сам си преценя“ и най-вече – всеки сам моделира обективната действителност така, че да се впише в собствените му вярвания.

От институционална гледна точка „Петрохан“ е еманация на държавния сектор.

Дядото на непълнолетно момче подава сигнал. По-късно се отказва от сигнала си. Какво обичат най-много в администрацията? Да прекратят нещо. Да препратят по компетентност.
Така ГДБОП и ДАНС и прокуратурата са получили информация, а материалите са пренасочени по компетентност до „Закрила на детето“. Те посещават хижата. Беседват. Не откриват нередности.

Работата е „свършена“.

А можеха ли, при все че сигналите са оттеглени, да продължат? Защото става дума за сексуално насилие и са въвлечени непълнолетни?

Можели са. 200% са можели и е трябвало да го направят. И ако бяха – днес това нямаше да завърши така. Категорично.

Това е първият важен извод. Извън съмнение е било предотвратимо и е имало повече от един сигнал за случващото се там. Следва да се запитаме – ще се преследва ли този въпрос и ще се стигне ли до отговорност? До реформи?

Подписаното споразумение между МОСВ и групата на Калушев е порочно. Всяко споразумение, което дава правомощия и реална власт някому, минава през ресорните дирекции в МОСВ. Те затова са там. Съгласуват го за целесъобразност и законосъобразност. Преценяват ефекта и причините, които налагат подписването. Правната дирекция дава становище, друга дирекция – според компетентността си. Накрая министърът преценява и полага подпис.

Споразумението с Калушев не е съгласувано с нито една дирекция в МОСВ. В деловодната система липсва оригинал на споразумението.

По същество – то дава право на НПО да упражнява мониторинг и контрол във ВСИЧКИ защитени зони. Това е 34% от територията на България. Тридесет и четири процента. Няма закон, който позволява орган на държавна власт да делегира това на неправителствена организация. И всеки юрист щеше да го каже, ако беше попитан.

Допускам е, че нито Сандов, нито друг е правил „чадър“ или пък е подкрепял криминални деяния, за които не е имало теоретичен шанс да знае в онзи момент. Тези хора са тежко манипулирани и завъртяни от харизматичен и интелигентен психопат.

Но в тази беда попадат, защото упражняват държавната власт като НПО. А държавното управление не е кръжок.
Простете за тежките думи.

В нашата парламентарна група имаше истински експерти, но бързо ги забравихме – като Александър Дунчев. Дунчев гореше в опазването на горите, както никой друг. Беше физически нападнат от един от лидерите на ПП, защото извади наяве далавери в собственото ни управление. А ние, които знаем какво се случи, някак го преглътнахме. И продължихме напред без него, все едно нищо не е станало.

Първото нещо, което направих, когато чух за споразумението, беше да говоря с доказани експерти, като този колега с десетилетия история, познат и с авторитет в средите на опазването на природата.

Уверих се, че подобно споразумение е химера дори за най-доказаните природозащитници. Че групата на Калушев няма репутация, доказан опит и следователно – основание дори да се мисли държавата да им делегира подобна власт и правомощия. Оставяме настрана, че е противозаконно.

Дебело подчертавам: това са системни слабости, които човек може да разбере само ако ги познава професионално и в дълбочина. Отвън приличат на злонамереност. На нещо по-дълбоко, мрачно и зло.

Случаят не е такъв. Става дума за банална некадърност и липса на професионализъм. Системни. А в крайна сметка това има цена, която се плаща днес.

От човешка гледна точка всичко това е драматично. Родители с отвлечени деца твърдяха, че имат пълно доверие на Калушев и продължиха да го имат след загубата на собствените си деца. Родители обвиниха децата си за моралното убийство на Калушев. А в целия процес и при всеки опит на държавни органи да разследват – срещат категоричен отпор именно от родителите. Като родител умът ми е безсилен, речникът – беден.

Извън институционалните въпроси е важно да се обърнем към себе си. Хиляди пъти съм отправял окритика към „копейките“. Защото вярват в заговори. Лъже ги ЕЦБ. Лъже ги Урсула. БНБ е в заговор. Експерти, администратори и институции са в конспирация срещу тях. Срещу левчето им, половата им неприкосновеност или здравето им.

Случаят показва, че ние не сме имунизирани срещу това.

Допускаме и дори вярваме, че вещи лица, криминолози, редови полицаи, следователи, патолози, лекари и експерти – всички институции – са в конспирация, която цели да прикрие истината.

А теориите каква е истината, която се прикрива, отиват до границите на абсурда и отвъд.

Този процес е донякъде разбираем. С нелегитимен главен прокурор, активисти като Слави Трифонов, трибуна като ПИК, „случайно изтекли документи“ и очевиден опит да се демонизират отделни хора – жертва на тази война пада първо истината. После доверието в институциите. И най-сетне – човещината между човеците.
И тук невинни не се виждат. Всички съучастваме в разграждането на обществената тъкан.

А произнасянето на очевидната истина – че става дума за най-тежкия криминален случай в новата ни история, за педо*ил, изкусен измамник и хладнокръвен убиец – влече огромно напрежение.

Истината стана оръжие, което всеки употребява според целите си.
Едни я използват за политически атаки срещу кмета на София в стремежа си да му вземат властта на задаващите се избори.

Да, кметът на София стана първият кмет в историята на България, който е атакуван не защото е ощетил местната хазна. Не защото е откраднал. Не защото е взел.

А защото е дал. По-точно – дарил. Собствени средства.

Тезата, че трябва да се откажем от дарителство защото надареният би могъл да извърши престъпление в бъдеще е абсурдна.

Тези, които опитват да демонизират всеки демократ, симпатизант на партия или, условно казано, представител на демократичната общност като педо*ил – те не просто дехуманизират политически опонент. Дехуманизират човек. Сънародник. Съотечественик. Защото по друг повод и причина не са съгласни с него.

И това никога не е свършвало добре. Накрая всички живеем в токсично блато от омраза.

Злонамерената атака срещу нас обаче не е индулгенция за системните ни грешки в упражняването на държавната власт, които в случая и без умисъл са нанесли вреди. Ако си затворим очите за това, рискуваме да се самоизолираме в балон на безгрешност и самодостатъчност. Балон в който сме жертви. На мафията. На друг. И когато дойдат избори рискуваме да установим,че извън този балон системните ни слабости са очевидни за всички. Освен за нас самите.

А всеки българин – и копейки, и демократи, и аполитични – всички, вярвам, желаем:

– качествено образование, което не позволява учебно заведение фиктивно да води ученици, които не го посещават;

– ГДБОП, ДАНС и прокуратура, които не прекратяват сигнал за сексуално насилие над дете;

– здраво семейство като градивна единица на обществото, което не обича палачите на децата си повече от живота на собствените си рожби. Това е патология;

– да бъдем част от общество, в което истината не се използва като оръжие, а като хоросан, който свързва всички в градежа на модерно общество. В което човешкият живот е висша ценност.

Раните от „Петрохан“ няма да заздравеят дълго време.

Бог да прости децата, чийто живот бе отнет.

Можем да употребим това, за да нападаме. Да дехуманизираме. Да мразим. С политически цели. С електорални или други мотиви.

А можем да направим друго. Да анализираме всичко, което доведе до тук. И да променим институциите си. Държавата си. Себе си. За да не се случи това отново.

На никое дете.

Никога.