Месеци по-късно пишман разследващите разбраха, че няма как да защитават повече очевидно нелепата им версия, че убитите на двора не били местени и започнаха да се чудят как да намерят такова обяснение, което да изключва външна намеса.
Тодор Тодоров изплющя тъпизма, че Деян ги бил преместил и натисна педала на психологизма, за да обясни мотивите му – жал за убитите приятели и желание да ги спаси от пламъците. Без изобщо да съобразява, че по това време огънят вече е бил поугаснал и че много лесно може да се докаже, че Деян е правил подобно нещо.
Изглежда разбраха, че това няма да мине и Йорданов прибегна до друго обяснение – ами да, ако искаме да отхвърлим на всяка цена “външни убийци“ стигаме до “извода“, че последният жив е местил другите двама. На логичния въпрос “Защо му е да го прави?“ малоумният отговор е: “За да се увери, че са мъртви?!“ Сякаш може да се увери като види че не дишат и като си сложи пръстите на сънната им артерия, че ще се налага да ги обръща по гръб!?
Специалиста по трудова психология Йорданов ,добре разбира, че трябва да “превърне“ Калушев в толкова прикрит и страшен психопат, че да надмине образа на убийците, които нямат никакви емоционални бариери да извършат това масово убийство на хора и животни.
Затова Йорданов накачулва към негативните описания на Калушев и вероломство – половината от групата “не били знаели, че трябва да умрат“. Само някои били знаели, други се досещали…
Ай стига де,наистина ли вярвате на тези сглобки!
Да ви имам претенциите за критично мислене!
