Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Яни – човекът с добро сърце.

Човекът със сърце, което те кара, колкото и да ти е тежко, да погледнеш към небето и да се усмихнеш.

Запознах се с Яни Макулев след трагедията на Петрохан – Околчица.

Оттогава сме общували много пъти. И за каквото и да съм му се оплаквала, една негова дума винаги ще остане в съзнанието ми:

„Усмивка, Светле!“

Казвал ми е и:

„Не го мисли. Стой над нещата. За всяко нещо си има карма. Тя не забравя и не прощава.“

Към Яни винаги ще изпитвам онова особено чувство – желанието да му помогна. Безрезервно. Със сърце.

И днес искам отново да споделя с вас един мой разказ отпреди месеци. Защото много хора не знаят нищо за човека Яни Макулев.

А според мен е важно да бъде разбрана и неговата душа. И следите, които тя оставя в теб, след като си я срещнал.

Няколко дни след намирането на телата на жертвите от Околчица аз също преживях огромна лична трагедия – загубих моето братче.

Огромната ми мъка по него, съчетана с ужаса от новината за смъртта на Ивайло Калушев, Ники и малкия Сашко, завихри в мен буря от непреодолима тъга.

Написах на Яни, за да изкажа съболезнованията си и да споделя собствената си болка.

Той ми отговори:

„Ще ти помогна да се справиш с нея.“

След няколко дни се срещнахме.

Пристъпвах с биещо сърце. Не знаех как да му кажа колко ме боли за неговата болка.

А на масата в кафенето ме посрещна един благ човек. С благ поглед и усмивка.

Седнах и още в първите минути усетих спокойствие и уют.

Започнахме да разговаряме. Казах му колко съжалявам.

Той ми отвърна спокойно:

„Ще се справя. Душите на Ивайло и Александър са около мен.“

После ми разказа за появата на Сашко в живота им. За това колко специално дете е бил и за необикновените неща, които според него е проявявал още от малък.

А след това ме попита:

„Готова ли си да пуснеш своя брат?“

„Как?“, попитах аз.

„Затвори очи и си представи…“

Затворих очи.

И след всяко нещо, което ми казваше да си представя, усещах как в сърцето ми става все по-леко.

Накрая мислено пуснах своя брат.

Отворих очи.

А когато с Яни си казахме довиждане, си тръгнах с по-лека душа.

За мен той беше направил чудо.

Само с думите си беше успял да освободи част от огромната болка, която носех в себе си.

Чувството, с което си тръгнах от тази среща, беше лекота.

През следващите месеци Яни мълчеше.

Докато всички ние искахме да разберем какво се е случило, той събираше парченцата от собствената си душа и се опитваше да бъде опора на семейството си, а най-вече на съпругата си след загубата на Сашко.

Защото в Яни има невероятна сила и устойчивост.

Но когато човек загуби най-ценното си, болката има свое време.

Яни беше в тишина.

Аз го разбрах.

И си казах:

„Аз ще се боря за него и за Истината.“

През тези месеци направих много крачки в търсене на отговори за това какво се е случило с Дечо, Пламен, Ивей, Ники, Иво и Сашко.

Запознах се с близките на другите момчета.

Докоснах се и до тяхната болка.

А Яни оставих в неговата тишина. Понякога само го питах:

„Как си?“

Така беше до момента, в който той ми написа, че вече е готов да търси отговорите за това какво се е случило с неговото дете.

При втората ни среща го попитах много неща.

И има още много, което искам да ви разкажа за човека зад името Яни Макулев.

За благородството на човешката душа.

За силата на човешкия дух.

За един човек, който е участвал в спасителна операция и е рискувал собствения си живот, за да бъдат спасени други хора.

Когато ми показа видеа и ми разказа за случилото се, го попитах:

„Човек, защо никога не си казвал, че и ти си бил сред спасителите?“

А той просто ми отговори:

„Няма значение. Важното е, че спасихме хората.“

За него може би няма значение.

За мен има.

Защото понякога един човек се разкрива най-силно не чрез това, което разказва за себе си, а чрез онова, за което избира да замълчи.

Ето това е Яни, когото аз познавам.

Не образът, който някой друг ще нарисува за него.

А човекът, когото аз срещнах.

Човекът, който в момент на собствена огромна болка намери сили да поеме частица и от моята.

Човекът, който вместо да разказва как е спасявал хора, просто каза:

„Важното е, че спасихме хората.“

Човекът, който и до днес, когато ми е тежко, ми казва:

„Усмивка, Светле!“

Яни – човекът с добро сърце.
Човекът Благородство.

И днес аз искам да му върна поне малка частица от онова, което той даде на мен в един от най-тежките моменти в живота ми:

подкрепа.

Защото понякога и силните хора имат нужда някой да застане до тях.

А Яни също има нужда от вашата подкрепа.