Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Аз си мислех, че всичко съм видяла в тази тема. След ваннето, ивки, камбанки, краулита и всякакви фанатици, но дори и те се покриха след брифинга. А то….

Феноменът Калушев, легитимиран сексуален насилник на деца, е създаден и със специалното спомоществователство на г-жа София Андреева, г-н Васил Терзиев, г-жа Саша Безуханова и сие. Иначе щеше да си живурка на село и нямаше да разрасне престъпния си талант до невиждани висоти и връзки с покровители. Разбира се Асенчо, фен на Макрон, е помагал, както може, нали познава все извисени елитарни люде.

Да, да съгласна съм. Най- вероятно "Той си вярва, че я е манипулирал добре, а те се прави, че е така".

Ралица, във фейсбук, току- що:
Все по-трудно и чета ИИ творенията..


Лъжата е много по-дълбок феномен от „казване на нещо невярно“. Тя стои на пресечната точка между страха, властта, егото, принадлежността, морала и човешката способност да променяме собственото си възприятие за реалността. Има една поразителна обща нишка: в почти всички големи философски и религиозни традиции проблемът с лъжата не е само, че другият получава невярна информация. Лъжата разрушава връзката между човека и реалността.

Днес след 9 кошмарни месеца знам, че лъжата може да бъде повторена стотици пъти. Може да бъде изговорена от телевизионен екран.
Може да бъде облечена в титла, длъжност и авторитет. Може да бъде представена като „експертно мнение“. Може да бъде превърната в заглавие. Може да бъде повторена от политик, журналист, коментатор, „експерт“, а после от хиляди хора, които никога не са виждали нито един документ, нито хората, за които е изречена лъжата.

И накрая може да се случи нещо ужасяващо:

лъжата да стане толкова позната, че хората да започнат да я бъркат с доказана истина.

Отношението към лъжата е удивително сходно през хилядолетията.

В християнството лъжесвидетелството е толкова тежко нравствено престъпление, че намира място сред Десетте Божи заповеди: „Не свидетелствай лъжливо против ближния си.“

Забележете — не става дума единствено за това да кажеш нещо невярно. Става дума за лъжата срещу другия човек. За думата, която може да отнеме името, достойнството и мястото му сред останалите.

В будизма Правилната реч е част от Благородния осмократен път. Не е достатъчно думите просто да звучат убедително. Има значение дали са истинни, какво е намерението зад тях, дали причиняват вреда, дали разделят хората, дали пораждат омраза.

В индуистката традиция satya — истинността — е фундаментална нравствена ценност. И там отново истината не е просто интелектуална категория. Тя е начинът, по който човекът подрежда отношенията си със света.

А в много традиционни култури на коренните народи на Северна Америка истината не може лесно да бъде отделена от отношенията, отговорността към общността и думата, която човек дава пред другите.

Хилядолетия, различни цивилизации, различни богове и философии — и една повтаряща се идея:

Лъжата не поврежда само истината. Тя поврежда отношенията между хората.

Но има един момент, в който лъжата става много по-опасна.
Когато получи власт.

Още Платон поставя един от най-страшните въпроси в политическата философия — може ли управляващият да използва неистина, ако смята, че тя служи на „общото благо“? Оттам идва и прочутата идея за „благородната лъжа“.

Две хилядолетия по-късно въпросът продължава да бъде плашещо актуален:

Кой решава коя лъжа е допустима?
Кой решава какво обществото „трябва“ да знае? И какво се случва, когато институцията, на която сме поверили установяването на истината, започне да предлага версия преди самият процес по установяване на фактите да е приключил?

Тук вече говорим за нещо различно от обикновената човешка лъжа.
Говорим за институционална лъжа и за механизмите, чрез които една версия може да придобие авторитет не защото е доказана, а защото е произнесена от място, на което обществото е свикнало да вярва.

И точно тук започва пропагандата.

Пропагандата рядко се състои от една огромна и очевидна лъжа.
Тя е много по-умна. Взема се един факт. Премълчава се друг.
Добавя се интерпретация.
Поставя се страшно заглавие.
Избира се „експерт“, който да го обясни. Повтаря се. После се повтаря от друг. После третият цитира втория. И след достатъчно повторения вече хората възприемат тези повторения за истина.

Повторението на едно твърдение не е доказателство. Авторитетът не е доказателство. Телевизионният ефир не е доказателство. Титлата „експерт“ не превръща предположението във факт. И пресконференцията не е съдебна присъда.

Точно това наблюдаваме вече девет месеца около Петрохан и Околчица. Шест мъртви човека.

Ники. 💛
Иво. 💛
Сашо. 💛
Ивей. 💛
Пламен. 💛
Дечо. 💛

Шестима души, които не могат да седнат в телевизионно студио. Не могат да поискат право на отговор. Не могат да кажат:
„Това е лъжа.“ Не могат да заведат дело за клевета. Не могат да защитят биографията си. Не могат да обяснят отношенията си.
Не могат да опровергаят „експерта“.

И точно тази абсолютна беззащитност на мъртвия човек беше използвана по начин, който за мен остава едно от най-страшните лица на тези случай без аналог.

Преди досъдебното производство да е приключило и преди съд изобщо да се е произнесъл по всички тези внушения, за шестима мъртви хора свободно бяха използвани думи и квалификации, които могат да унищожат всичко, което един човек е бил.

Това е дехуманизация. А дехуманизацията има много проста психологическа функция:

първо трябва да престанеш да виждаш човека като човек, за да престанеш да изпитваш състрадание към това, което му се е случило.

Не виждай приятелства, семейства, работа, талант, любов към планини, природа, спорт, изкуство, духовни търсения.

Виж етикета.

Защото етикетът е много по-лесен за мразене от човека.

А след дехуманизацията идва следващата стъпка — демонизацията.

Другият вече не е просто различен.
Той е опасен. Странен. Болен. Заплаха.

И когато веднъж превърнеш някого в чудовище, обществото постепенно започва да приема за допустими думи и действия срещу него, които никога не би приело срещу човек, когото разпознава като „един от нас“.

Така работи езикът на омразата.

И затова за мен е потресаващо колко свободно той беше употребяван срещу шестима мъртви човека и техните живи близки от официални лица и от телевизионните екрани.

Целият този механизъм има и още една функция - Страхът.

„Внимавайте с различните.“

„Внимавайте с хората, които живеят по друг начин.“

„Внимавайте с духовността, която не разбирате.“

„Внимавайте с хората, които са твърде близки помежду си.“

„Внимавайте с родителите, които възпитават децата си различно.“

„Внимавайте с тези, които не се вписват.“

И постепенно обществото започва да се разделя на „ние“ и „те“.

А разделеното общество е много по-лесно за управление.

Леви срещу десни.
Русофили срещу русофоби.
„Жълтопаветници“ срещу „селяни“.
Вярващи срещу невярващи.
Християни срещу будисти.
„Нормални“ срещу „сектанти“.

Докато спорим кой от другата страна е по-лош, много по-рядко задаваме най-простия въпрос:

Къде са доказателствата?

Всичко, което се случи според мен е един сериозен тест.

Не само тест за институциите.
Не само за журналистиката.
Не само за прокуратурата, експертите или политиците.
Тест за всеки един от нас.

Страшно е колко бързо част от обществото получи разрешение да мрази хора, които никога не е познавало. Колко лесно шест човешки живота бяха сведени до няколко унизителни етикета.
Колко лесно страданието на семействата им беше превърнато в декор към телевизионно зрелище.
Колко лесно различността беше превърната в подозрение. Колко лесно духовното търсене беше превърнато в „секта“. Колко лесно близостта между хората беше сексуализирана. Колко лесно човешкото достойнство отстъпи пред сензацията.

И колко лесно забравихме нещо елементарно:

зад всяко име стои човек.
А зад всеки мъртъв човек остават хора, които го обичат.

Аз съм един от тези хора.
Затова за мен този случай отдавна не е само въпросът как са загинали шестима ми близки.

Въпросът е какво общество сме ние, когато шестима мъртви не могат да се защитят? Какво правим с властта на думите?
Какво изискваме от журналистите си? Какво изискваме от експертите си? Какво изискваме от институциите си?

И най-вече:

Какво изискваме от самите себе си?

Да можем да изберем страха.
Можем да изберем омразата.
Можем да изберем удобния етикет.
Можем да повтаряме нещо, защото сме го чули сто пъти.
Можем да мразим непознати хора, защото някой от екрана ни е казал, че са лоши.

Но можем да направим и нещо много по-трудно, но по-смислено.

Да спрем. Да мислим. Да питаме. Да проверяваме. Да отказваме да унижаваме човек, когото не познаваме. Да различаваме факт от интерпретация, доказателство от внушение, експертиза от присъда и повторение от истина.
И да запазим човечността си дори когато около нас някой усилено се опитва да я превърне в слабост.

Защото в крайна сметка истината няма политическа принадлежност, религия или удобен телевизионен формат.

И човешкото достойнство не трябва да зависи от това дали обществото харесва начина, по който един човек е живял.

Девет месеца по-късно Ники, Иво, Сашо, Ивей, Пламен и Дечо продължават да нямат глас.

Но затова пък ние близките им все още имаме глас. И ще го използваме.

Намирам за безсмислено да отговарям на хора, които не четат с разбиране това, което пиша или ми приписват собствените си мисли. Изглежда като уотабаутизъм в отговор на моите коментари.

Ралица си има роля. Тя няма друг избор, инак ще трябва да се самоубие, честно. Съжалявам за директното писане.

Никой фен не я пита нищо неудобно. Никоя институция не я е подхванала. Тя така може и пари да изкарва и на психоложка да се прави още дълги години. С тънката струна "ах, тези светли 6 души".

Ралица ги газлайтва.

Ами да бяхте написала още в началото, че няма да отговрите на въпроса и толкова.
Другото са чисти оправдания и извъртания.

Как разбирате частта с демонизацията, за която е писала? Безспорно, посланията към обществото са точно такива"внимавайте с духовността, която не разбирате" и "внимавайте с родителите, които отглеждат децата си различно".
Абе, Ралица...всичко това завърши във вашият случай с насилствена смърт, и вярвам, че съсипа и вас, дори ще убие и вас. Разбира се, че на нормалната жена ще ѝ светнат всички червени лампи и няма да си даде детето на мъже нито в Мексико, нито по чукарите. Защо си дала Ники за постоянно да живее там, извън простотиите за тулку?

Не, изглежда като лесни и конкретни въпроси, зададени по причина -  неясна позиция на автора или умишлено завоалиране на мнението, опити за внушение на конспирации и т.н., авторът най-добре знае какво е. А  дискусията за какво е? Аз лично десетки пъти обяснявах Експертизата на тези, които не я бяха чели и не можеха да я разберат. И не ми е било най-приятното занимание това. Човек без  позиция олеква силно, и в нета и в реалността. А невъзможността да се отговори на "лесни" въпроси на човек, който има теза, говори за непълноценност като участник в диалог, прилича си на един монолог без много смисъл.

Да,  съгласна съм. Но се опитвам да я оправдая до известна степен  с манипулирането от сина ѝ.
Относно секса, то е достатъчно да ги забаламоса с тантрични практики и тибетска терминология и те спират и да питат повече. Аз обаче си мисля за семенната течност, всички жълти много натискат с това. Ами може да е използвал презервативи. Може да е практикувал тантричен секс, там се задържа или може и изобщо да не се осъществи еакулация, може и да е мислил как да не оставя следи. Това че липсва, не е доказателство, че не е осъществяван сексуален акт. И се доказа по други начини, че е осъществяван.

Класически вариант номер 2: "правят се на обидени/засегнати/неразбрани"...

А, не, тя не е отглеждала децата си различно. Тя ги е оставяла на отглеждане и това е съвсем, ама съвсем друго.
Тя няма друга духовност. Събрани оттук и оттам вярвания така, че да обслужват събирателя им, не е различна духовност. За мен подмяната на значението на "различна духовност" и "различно отглеждане" е проблемът на Ралица и околните й, която вероятно Калушев е постигнал манипулативно.

Не знам, защо Ралица изобщо намесва родителите, които отглеждат децата си различно. Тя явно се има за такава, въпреки че синът и го е отглеждал Калушев. И това беше потвърдено от нея, в единия и монолог в YouTube.
Та тя е родител, който незаконно е педоставил отглеждането на детето си на чуждо лице.

Иначе, по обърканите и писание, вече много си личи, как все повече и повече губи почва под краката си и посока.

От първия ден излезе Сарафов и зададе тона на песента: Туин Пийкс, гнусен педафил,  лоши родители. 8 месеца по-късно се пее същата песен. Сценарият на цялата история, както и нейният завършек е бил напълно готов още преди да открият вторите тела. Още много много преди ...