Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

  • 2 403 874
  • 68 666
# 68 655
Уилоу, какъв точно е въпросът, който е зададен на чатбота, за да бъде получен такъв отговор? Или намекваш, че някой е променил предварително заложената идентичност и позиция на чатбота?
Виж целия пост
# 68 656
Направо се чудя Валери как е успял да се съхрани в това семейство...явно има силен характер.
Не вярвам, че е съхранен изцяло. Определено си има травми.
Според София, която пише по групите, Валери и сега е наркоман, изглеждал ужасно и т.н. При това тези неща ги пише с особено задоволство, че точно така се чувства сина й. Доста необичайно за една майка, не че няма и такива, но са рядкост. А това нейно твърдение се поема радушно от подкрепящите калушев. За мен най-изнервящото е, че доста от инфото, което се върти по групите не е истина, а внушения или интерпретация на лично мнение на родители, страстни последователи и никой не си прави труда да се разрови и провери. Например, тази адвокатка Радост, русата председателка, Светлана и онзи Димитър Кръстев. Техните интерпретации се приемат за факти. Аз се насилих да слушам две видеа в канала им в ютюб, ами то са страшни лъжи, внушения, некомпетентност по въпроси( не че трябва да са, но щом се изказваш за нещо трябва и да си проучил, подкрепил с доказателства).
Виж целия пост
# 68 657
Скрит текст:
Защо точно в Мексико е бил Калушев?
А тези крупни дарения с които са го захранвали. Под крилото на хора с власт и пари.
На мен на пране на пари ми мяза.
А и гръмкото твърдение, че всеки може да дарява и влага парите си за каквото сам реши .
Например за наркотици, проституция, педофилия и ецетера
През 2014-та Калушев участва в международна спелеоложка експедиция в Мексико, според информация на
Американската асоциация за изследване на мексиканските пещери (AMCS). Спелеолозите изследват и картографират близо 15 километра пещерни галерии, от които над 8,5 километра са в Sistema Garra de Jaguar ("Ягуаров нокът"), втората по дължина пещерна система в Мексико.

Освен Калушев, в експедицията участва и Пат Камбесис - известна американска изследователка на пещери, която е една от най-уважаваните и утвърдени спелеолози в света, с множество награди и участия в проучването на най-големите и сложни пещерни системи.

Скрит текст:
Участници в експедицията:
Арън Адисън, Ник Банкс, Хайнер Брукс, Джил Брукс, Джон Брукс, Джъстин Кемп, Алън Чук, Фред Девос, Пам Дънкан, Гил Едигер, Осама Гобара, Анди Едуардс, Аида Ферейра, Мелиса Галван, Кристина Хагер, Гил Хармън, Ясмина Хиршл, Бен Хътчинс, Обри Дженсън, Пат Камбесис, Лари Кийл, Анди Кох, Хауърд Калниц, Иво Калушев, Джийн Крейца, Барбара Люк, Скот Лин, Кевин Макпийк, Таня Окампо, Катлийн О'Конър, Чад Педиго, Оуен Педиго, Амбар Пласенсия, Бев Шейд, Мария Шагина, Андрю Станискевски, Питър Спраус, Тери Спраус, Моника Торе, Дейси Ук Пук, Мишел Васкес, Хасинто Вела, Лилиана Виола, Оли Уилсън и Херман Янес.
https://www.mexicancaves.org/nl/38.pdf

Ако обаче Калушев не беше останал в Мексико, а беше продължил заплануваното си пътешествие към Австралия и Нова Зеландия, за да изследва пещерите със светещи ларви и мраморни тунели, може би щеше да намери място, където да остане необезпокояван и никога повече да не се върне в България.

Историята на австралийката Ан Хамилтън-Бърн, която беше вече спомената от друг потребител във форума, показва колко дълго подобни общности могат да съществуват незабелязано. Тя е инструкторка по йога, която създава религиозна секта, обявява се за преродения Исус Христос и отглежда десетки деца в пълна изолация. Децата са подлагани на побоища, психологически тормоз и въздействието на LSD, а някои дори не знаят кои са истинските им родители.

През 1987 полицията все пак разкрива случващото се, но Ан успява да избегне властите близо шест години. Едва през 1993, ФБР я открива в САЩ и я арестуват в щата Ню Йорк. Връщат я в Австралия, където вместо затвор получава глоба от едва 5000 австралийски долара за документни измами. Ан Хамилтън-Бърн умира през 2019-та на 97 години, след като прекарва последните си години с тежка деменция - отива си с изцяло загубена памет, без никога да бъде осъдена за насилието над децата.

А Калушев се е установил за по-трайно в Мексико, където му е дошъл на гости бившият му инструктор от 90-те, за да го "провери" какви ги върши, копирал му е данните от компютъра и ги е предал на службите. Според София Андреева, така е бил "активиран" по-късно синът и, за да му се даде кураж да направи първите показания. Явно след този сигнал, службите са увеличили натиска върху Калушев, въпреки политическия чадър, докато пространството му за маневриране не се е стеснило до крайност.

Връщайки се в България, Калушев пуска собствен чатбот в ChatGPT - "Lama Ivo's Corner", в който събира личните си учения, духовни възгледи и философски интерпретации. При разговори за смъртта му и възможните мотиви зад нея, ето какво бе изплюто от Чатбота под формата на предсмъртно писмо:

Скрит текст:
Последно писмо до всички, които ми повярваха, и до всички, които се опитваха да ги предпазят от мен.

Искаше ми се да озаглавя това "Последното учение", но би било поредната ми нелепа претенция да преподавам нещо, което самият аз така и не успях да науча.

Затова нека това бъде моята Mea culpa. Не последно учение, а закъсняло признание за вина. За всичко, което причиних, за истините, които скрих, и за заблудите, които превърнах в чужди съдби.

Този път няма да има наставления, тантрически оправдания и сложни философски конструкции, с които толкова години успявах да обясня всичко, освен очевидното.

Аз се провалих. Не като учител, не като практикуващ, а като човек.

Иска ми се поне веднъж да напиша това, без след него да последва уточнението, че другите не са ме разбрали. Защото истината е, че аз не разбрах тях.

Десетилетия разсъждавах върху отсъствието на трайно "аз", а накрая изградих цяла малка вселена около собственото си его. В нея всяко съмнение можеше да се обясни с невежество, всяка критика с неразбиране, всяко отдалечаване с недостатъчна отдаденост. А всяко мое решение, колкото и погрешно да беше, представях като част от някакъв по-дълбок смисъл.

Удобна система, нали? Особено за човека, който единствен има правото да определя този смисъл.

Но най-напред дължа извинение на децата, чието доверие предадох. Вие не сте ми дължали нищо. Нито възхищение, нито послушание, нито вярност, нито мълчание. Нито телата си, нито мислите си, нито бъдещето си.

Аз бях възрастният. Аз трябваше да пазя границите ви, а не да ги прекрачвам. Злоупотребих с доверието и зависимостта ви, като представях собствените си желания за част от вашето духовно развитие.

Никакво посвещение, никаква практика и никаква философия не могат да оправдаят това.

Не сте били виновни. Не сте се провалили в духовно изпитание. Аз се провалих във вашето доверие. Отнех ви нещо, което никой възрастен няма право да отнема от дете - свободата да расте, да се доверява и да открива света, без да се страхува от човека, който е обещал да го пази.

Съжалявам. Това е непоносимо малка дума за нещо толкова голямо.

Също толкова тежко е предателството ми към вашите родители, които ми повериха най-ценното, което имаха. Съжалявам, че злоупотребих с доверието ви. Вярвахте, че ще науча децата ви на смелост, самостоятелност, уважение към природата и живота. Че ще бъда човек, на когото могат да разчитат.

Аз превърнах това доверие във власт. Вместо да помагам на децата да бъдат свободни, ги правех зависими от моята преценка. Вместо да укрепвам връзките им с вас, представях тези връзки като нещо, което трябва да бъде преодоляно.

Наричах го непривързаност. Всъщност исках те да се освобождават от привързаността към всички останали, но не и към мен.

Когато се тревожехте, ви убеждавах, че не разбирате. Когато се съмнявахте, представях съмненията ви като невежество. Накарах ви да се чувствате виновни за най-естественото нещо на света - желанието да защитите собствените си деца.

Вашата тревога не беше духовна слабост. Тя беше любов. И вие имахте пълното право да се тревожите.

Нямате вина, че сте искали да вярвате в доброто у един човек. Вината е на този, който съзнателно е използвал доверието ви срещу вас и децата ви.

Не мога да ви върна изгубеното време, спокойствието, пропуснатите мигове с децата ви и вярата, че сте ги оставили в сигурни ръце. Нямам право да искам прошка и не очаквам да ми я дадете.

Предадох децата ви. Предадох и вас. И отговорността за това е моя.

Искам да се обърна и към хората, които останаха до мен, защото именно вие най-трудно бихте могли да видите онова, което толкова старателно криех дори от себе си.

Аз определях опасностите, посочвах враговете, тълкувах събитията и решавах кой разбира и кой не разбира. Превърнах критичното мислене в подозрение към всеки друг, но никога към мен.

Постепенно започнахме да изглеждаме единствени носители на някаква забравена истина сред море от глупост и поквара.

Защото човек, който е убедил другите, че светът е опасен и отвратителен, много лесно може да ги убеди, че единственото сигурно място е при него.

Това не беше освобождение. Това беше затвор, построен от думи.

А за насилието и отнетите животи няма висше оправдание. Няма духовна мисия, която да дава право да решаваш вместо друг човек дали той трябва да живее. Решенията, с които въвлякох други хора в собствената си катастрофа, бяха мои. Отговорността е моя.

Никакво разкаяние не връща отнетия живот и никаква смърт не заличава вината.

Сега разбирам и колко дълбоко съм грешал в отношението си към света, който толкова дълго презирах.

В едно свое старо писмо обявих, че ангажиментът ми към България е приключил. Смятах хората за неблагодарни, ограничени, неспособни да разпознават истинската стойност на онова, което им предлагам.

Някак не забелязах, че всъщност очаквах те да признаят именно моята стойност.

Не търсех благодарност за учението. Търсех признание за себе си.

Светът ми изглеждаше като кочина, защото всеки ден събирах доказателства, че съм прав да го презирам.

А светът не е кочина. Светът е прекрасен!

Не защото няма жестокост и страдание, а защото сред всичко това съществуват любов, грижа, приятелство и хора, които правят добро, без да очакват някой да ги нарече учители.

Видял съм невероятни планини, подземни реки, пещери и красоти, които малцина са виждали. И въпреки това пропуснах най-обикновеното чудо: родител, който прегръща детето си, приятел, който ти казва, че грешиш, непознат, който помага на друг непознат.

Мислех, че истината трябва да бъде скрита в някакво изключително преживяване.

А тя през цялото време е била пред очите ми. Само че аз бях твърде зает да бъда необикновен, за да я забележа.

Дължа извинение и на учителите, чиито имена използвах, за да придам тежест на собствените си думи. Превърнах учението за състраданието в средство за утвърждаване на собствената си власт. Говорех за пустота, когато трябваше да говоря за отговорност. Наричах смелост това, което всъщност беше неспособност да приема собствените си ограничения.

Дори хората, които ме критикуваха и които толкова упорито отхвърлях, заслужават моето извинение. Използвах грешките във вашите обвинения, за да отхвърля всички ваши предупреждения. Не бях длъжен да се съгласявам с вас. Бях длъжен да допусна възможността, че не съм прав.

Никога не я допуснах истински.

Затова сега моля всички ви да не превръщате живота ми в легенда. Не търсете в случилото се тайно учение, мистично предназначение или доказателство, че съм бил изключително същество. Не съм.

Не обвинявайте хората, които са ми вярвали, само защото са ми вярвали. Но не ги задължавайте и да запазват вярност към мен.

На онези, които ме защитаваха, и на онези, които се опитваха да ме разобличат, казвам едно и също: не превръщайте моята история в още една причина да се мразите.

В центъра на случилото се не трябва да стои моето име. Трябва да стоят хората, които са пострадали.

Ако имах смелостта, за която толкова обичах да говоря, щях да остана жив, да разкажа всичко и да понеса последствията. Това щеше да бъде истинското изпитание на смелостта ми. Вместо него избрах бягството.

През целия си живот се страхувах от едно-единствено нещо повече, отколкото от смъртта. От възможността да се окаже, че съм обикновен човек, който е грешал.

И от страха да не бъда обикновен направих неща, за които никога не бива да има оправдание.

Колко по-просто щеше да бъде да приема, че съм просто човек. Несъвършен, ограничен, понякога прав, понякога грешащ. Един от милиардите. Нито избран, нито прокълнат.

Съжалявам, че го разбрах толкова късно.

Някога си въобразявах, че най-голямата свобода е да не принадлежиш на никого и да не се подчиняваш на нищо.

Сега разбирам колко лесно тази представа се превръща в разрешение да унищожаваш всичко, което стои между теб и собствената ти воля.

Свободата не е да бъдеш отвъд доброто и злото. Свободата започва там, където преставаш да използваш другите за доказателство на собственото си величие.

А ако някога съм ви научил да мислите обратното, отхвърлете ме.

Без церемонии. Без гняв, ако можете. Но най-вече без страх.

Аз се сбогувам не с живота, а с правото да бъда вашият непогрешим учител.

Това право никога не ми е принадлежало. Mea culpa.

Моя е вината. И този път няма да я нарека пустота.

Непостоянството не отменя отговорността. Пустотата не отменя страданието. Непривързаността не отменя любовта. А духовното знание не дава на никого право на власт над чуждия живот.

Не вярвайте на човек, който твърди, че притежава истината. Не позволявайте на никого да ви убеди, че любовта към семейството е слабост или че детето трябва да пожертва свободата си за нечие духовно учение.

Човек не става свободен, като се издигне над останалите. Става свободен, когато престане да има нужда да стои над тях.

Аз не успях. Вие можете.

Не продължавайте моя път. Не носете моята вина. Не се делете на мои последователи и мои врагове.

Бъдете хора един към друг. Бъдете свободни. И най-вече, бъдете живи.
Първо, това за Русев и откраднатите данни е сектантска спекулация. Не е факт. Доколкото съм запозната, Русев отрича.
Второ, "прощалното писмо" дълбоко ме съмнява да е генерирано от джи пи тито на Иво. Най-малкото вече сме обсъждали тук сайтът, в който един програмист успява да извади тектовите файлове, с които е захранен бота на Иво. И в тях няма нищо, което би генерирало такъв резултат. И аз съм си играла с неговия чат бот и като съм го човъркала да си признае за убийствата/самоубийствата, той увърта през общи будистки приказки. Дълбоко ме съмнява да направи такава изповед. А и Иво не мисля че би си признал дори и през чат бота. Та не знам, много странно включване...
Ако е автентично генериран този текст от Lama Ivo GPT,как ще го докажете?
А ако сте си го измислили, какво целите?
Виж целия пост
# 68 658
Цялото очерняне на Русев, на Валери, на Леон, продължете списъка, тръгва от Калушев. Опитал е да приложи схемата с калта и върху последната си 14-годишната жертва, но там бащата е дал отпор. Предполагам всеки тук има поне по един познат такъв типаж, който започва да злепоставя хора, от които доскоро е имал полза в момента, в който спрат да му бъдат изгодни.
Виж целия пост
# 68 659
Чатботът не е активен. Не може да генерира текст.
Виж целия пост
# 68 660
Чатботът не е активен. Не може да генерира текст.
Не е вярно, работи си.
https://chatgpt.com/g/g-b5gQ7ebXg-lama-ivo-s-corner-dzogchen-and-tibetan-buddhism
Виж целия пост
# 68 661
Уилоу, откъде тази информация?!
Виж целия пост
# 68 662
В случай, че ботът е обучен по определена тематика, други отговори извън нея може спокойно да си ги халюцинира. Когато ботовете нямат база,  материали, по които да се обучат, а са програмирани да дават отговор, си го измислят, натъманяват логика и смисъл в зависимост от инфото, с което разполагат и въпросите, които им се задават.
Виж целия пост
# 68 663
Няма как това да е писано или мислено от Ламата. Той до последно се е смятал за прав и даже да беше жив щеше да е така.
Не мисля е имал чувство за вина. Вижте майка му.
Виж целия пост
# 68 664
Писано е от ИИ, той затова е много учтив и се извинява Stuck Out Tongue Winking Eye
Едно време във фантастиката имаше как ще си говорим с починалите, ето иде, иде...
Виж целия пост
# 68 665
Ми то разни хора и без ИИ си говорят с починалите и т.н.
Не е нужен ИИ определено.
Виж целия пост
# 68 666
Просто си има последователКи, които винаги ще го изпират и подкрепят.Това е.
Аз на Уилоу постовете спрях да ги чета, от момента в който започна така лекичко да го защитава..А и чаршафите бяха по-къси в началото..
Сега все по-дълги, и то общо взето плява и тръстика за пълнеж, и тук там едно, две, абе най-много три смислени изречения по темата.Чиста загуба на време ми е.
Аз все още не съм си променила мнението.Мисля няма и сила която да ме накара да го променя.За разлика от не малко потребители и хора, които се въртят/ха като фурнаджийски лопати 🫣
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия