Мартчета 2026 (Тема 4)

  • 21 579
  • 778
# 120
И ние няма да го спираме от градина, той също е предучилищна, та и в ДГ и вкъщи доста работим с е го, та не искам да излиза от ритъм, а и не ми се иска да променяме ежедневието му е с появата на бебето.
Родителите ми ще дойдат преди раждането, та те ще го гледат, в краен случай, ако много настоява, а той засега иска, ще остане при тях седмица- две, но честно казано не ни се иска.
Иначе офтопик не знам дали сте пробвали котешки нокът за имунитет на децата, при нас той беше game changer!
Виж целия пост
# 121
Това не съм го пробвала. От няколко месеца е на витамин ц,омега 3 и пробиотик. Не беше се разболявала доста отдавна,но миналият и този месец лепна по нещо веднага.
Още докато кажеш и поразгледах за котешкият нокът. Имаш ли препоръка за фирма?
Виж целия пост
# 122
Пасиран джинджифил с мед и лимон, евентуално и чесън, може още прополис и пчелен прашец. Това е единственото, което мога да препоръчам без никакви резерви.
Виж целия пост
# 123
И на мен имам чувството,че престоя в болницата ще ми е като ваканция от каката. Определено ми стопява лагерите, но добре,че е тя да не мисля постоянно за бременността. Струва ми се адскии далеч този термин -28 март. Определено се надявам да не пренося, в същото време вече почна яко да ме гложди мисълта кога ще стане. Пак не искам да е преди 37ма седмица, но просто вече много ми омръзна и ми тежи яко. Поръчах украса за рождения ден на каката, за моя, който е на 14 март не планирам нищо, на нейния не знам дали ще присъствам. Въобще мисли много ме гонят вече и направо ми де иска да си легна и да се събудя като тръгна да раждам.😂
Виж целия пост
# 124
И на мен имам чувството,че престоя в болницата ще ми е като ваканция от каката. Определено ми стопява лагерите, но добре,че е тя да не мисля постоянно за бременността. Струва ми се адскии далеч този термин -28 март. Определено се надявам да не пренося, в същото време вече почна яко да ме гложди мисълта кога ще стане. Пак не искам да е преди 37ма седмица, но просто вече много ми омръзна и ми тежи яко. Поръчах украса за рождения ден на каката, за моя, който е на 14 март не планирам нищо, на нейния не знам дали ще присъствам. Въобще мисли много ме гонят вече и направо ми де иска да си легна и да се събудя като тръгна да раждам.😂
И аз съм така, хем не искам да е преди 37-38 седмица, хем и нямам търпение да родя вече🤣🤣
Виж целия пост
# 125
Тези, които имате първо дете, как се чувствате по отношение на самото второ дете? На мен ми е все още супер странно, някак не мога да си представя как така ще се появи още едно дете, което ще ми е тоооолквоа важно и тооооолкова ще обичам.
Нямам реални притеснения, предполагам това са нормални чувства и все пак се питам как ли ще се чувствам в началото, някак не мога да преценя и да се настроя какво да очаквам като емоции. Имам чувството, че ще зарязвам бебето, за да обръщам внимание на първото ми дете 😄 или поне докато не изградя връзка с бебето…
Не мога да кажа, че съм имала следродилна депресия предния път, само стресиране в началото и все бях на нокти някак си, докато се окопитя първите месеци. Надявам се и този път да мине всичко по-нормално.
Виж целия пост
# 126
Тези, които имате първо дете, как се чувствате по отношение на самото второ дете? На мен ми е все още супер странно, някак не мога да си представя как така ще се появи още едно дете, което ще ми е тоооолквоа важно и тооооолкова ще обичам.
Нямам реални притеснения, предполагам това са нормални чувства и все пак се питам как ли ще се чувствам в началото, някак не мога да преценя и да се настроя какво да очаквам като емоции. Имам чувството, че ще зарязвам бебето, за да обръщам внимание на първото ми дете 😄 или поне докато не изградя връзка с бебето…
Не мога да кажа, че съм имала следродилна депресия предния път, само стресиране в началото и все бях на нокти някак си, докато се окопитя първите месеци. Надявам се и този път да мине всичко по-нормално.

На мен някак ми е гузно сякаш и се чувствам виновна пред първото ми дете. Все едно мъжа ми да доведе друга жена и да каже: ти си толкова страхотна, че ме накара да поискам и втора, да си изкарвате време заедно, да си споделяте нещата и да сте щастливи на половината ми внимание. Живота за момченцето ми ще се промени напълно , докато за второто дете всичко ще е нормално ,то друго няма да познава. Ще е трудно . И аз мисля, че ще се старая да изкарвам повече време с първото и ме притеснява, че второто няма да има онази тотално привързана и трепереща за бебето майка, която бях след първото раждане. Но пък може и да е за добро.
Виж целия пост
# 127
И аз си задавах такива въпроси, Мими, обаче след като на втората и третата ФМ видяхме личицето, очаквам малкия да е копие на батко си и мога да си го представя вече, с първото ми беше много трудно самото визуализиране, въпреки че пак имахме хубави снимки на личицето.
Второто ме рита по много различен начин и е активно на различни интервали, така че имам и очаквания за характера.
Името избрахме още септември, сутрин мъжът ми ми дава време да си полежа и да си го усетя как рита, да си помисля само за него, да му поговоря. Мисля, че вече имам доста силно изградена връзка и наистина усещам, че го обичам.
Повече се притеснявам да не лиша от внимание голямото и активно ще работя върху това.
Виж целия пост
# 128
Това не съм го пробвала. От няколко месеца е на витамин ц,омега 3 и пробиотик. Не беше се разболявала доста отдавна,но миналият и този месец лепна по нещо веднага.
Още докато кажеш и поразгледах за котешкият нокът. Имаш ли препоръка за фирма?
На Гато взимам, на капки е, педиатърката ни го препоръча, преди това бях пробвала всичко.
Аз пък, колкото и гадно да звучи този път ми се струва, че по-трудно си представям бебето и живота с него, отколкото с първото.
Може би защото имах много повече време, сега някак ми е трудно да си представя как ще изглежда, че ще го обичам, както първото дете, тяхната връзка..ще има ли ревност. Но смятам, че са съвсем нормално терзания за всяко семейство. Надявам се нещата да се наредят, когато сме си вкъщи.
Виж целия пост
# 129
Мисля, че няма майка, която да не е минала през тези размишления. Съвсем нормално е. Както казват всяко дете се обича по различен начин, но еднакво силно. И на мен ми е притеснено, но знам, че ще й дам приятелка за цял живот.
Виж целия пост
# 130
И аз имам някакви наченки на чувството за вина: че няма да мога да обръщам толкова внимание на първото и че второто няма да получи толкова внимание, колкото първото ми е получило след раждането…също като Поли се чудя как изобщо ще изглежда животът с още едно дете.
Иначе Seaglass, аз също “прекарвам време” с мисли за второто, адски го усещам този път със задната плацента, за разлика от първото. Името отдавна сме избрали и говорим за самото бебе вкъщи всички. Но определено нямам това време за медитации, пускане на музика и какво ли не, което съм правила с първото 😄 сякаш повече мина тази бременност без фокусиране върху нея, но може би и страховете ми от предната загуба (имам прекъсната преди тази заради синдром), не ми позволиха да се отпусна дълго време, защото след загуба някак страхът все остава да нашепва едно на ум…
Абе супер странно ми е като цяло, та ще видим.

п.п. тапата почна да ми пада тази вечер, да видим до къде ще я докарам. Предният път пак почна вечерта да пада и сутринта бях родила…
Виж целия пост
# 131
И аз имам някакви наченки на чувството за вина: че няма да мога да обръщам толкова внимание на първото и че второто няма да получи толкова внимание, колкото първото ми е получило след раждането…също като Поли се чудя как изобщо ще изглежда животът с още едно дете.
Иначе Seaglass, аз също “прекарвам време” с мисли за второто, адски го усещам този път със задната плацента, за разлика от първото. Името отдавна сме избрали и говорим за самото бебе вкъщи всички. Но определено нямам това време за медитации, пускане на музика и какво ли не, което съм правила с първото 😄 сякаш повече мина тази бременност без фокусиране върху нея, но може би и страховете ми от предната загуба (имам прекъсната преди тази заради синдром), не ми позволиха да се отпусна дълго време, защото след загуба някак страхът все остава да нашепва едно на ум…
Абе супер странно ми е като цяло, та ще видим.

п.п. тапата почна да ми пада тази вечер, да видим до къде ще я докарам. Предният път пак почна вечерта да пада и сутринта бях родила…
Лелел, стискам палци ❤
Виж целия пост
# 132
И аз имам някакви наченки на чувството за вина: че няма да мога да обръщам толкова внимание на първото и че второто няма да получи толкова внимание, колкото първото ми е получило след раждането…също като Поли се чудя как изобщо ще изглежда животът с още едно дете.
Иначе Seaglass, аз също “прекарвам време” с мисли за второто, адски го усещам този път със задната плацента, за разлика от първото. Името отдавна сме избрали и говорим за самото бебе вкъщи всички. Но определено нямам това време за медитации, пускане на музика и какво ли не, което съм правила с първото 😄 сякаш повече мина тази бременност без фокусиране върху нея, но може би и страховете ми от предната загуба (имам прекъсната преди тази заради синдром), не ми позволиха да се отпусна дълго време, защото след загуба някак страхът все остава да нашепва едно на ум…
Абе супер странно ми е като цяло, та ще видим.

п.п. тапата почна да ми пада тази вечер, да видим до къде ще я докарам. Предният път пак почна вечерта да пада и сутринта бях родила…
Късмет, ако нещата тръгнат през нощта❤Имай предвид, че тапата може и няколко дни да пада, при мен падаше около седмица.
Виж целия пост
# 133
За мен ще е първо дете, но имам сходни притеснения с вашите. Дали ще се привържа към него, дали ще го обичам, колкото и грозно да звучи. Планирано е, искано е.. не знам какво ми стана последните 2 седмици. Може би, защото момента наближава. Онзи ден бая си поплаках по тази тема😅 нямам идея какво е да имаш дете, но със сигурност животът ти коренно се променя и много ме плаши как ще го приема психически.
Виж целия пост
# 134
Успех, Мими, дано да мине по вода, когато и да стане, може да си стоиш без тапа доста време теоретично, но щом първият път си родила сутринта… Пиши как си! ❤
Съни, и нашите са искани и планирани, но с първата бременност имах същите чувства, даже не можех да си представя да обичам някого по-силно от мъжа ми, той е най-добрият ми приятел, знае за всичките ми недостатъци, виждал ме е в много тежки моменти и въпреки това избира всеки ден да е с мен. Обаче сърцето е необятно, ще видиш, може и да не се привържеш веднага, но ще стане, дай си време и не се обвинявай за нищо. ❤
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия