Аз редовно ви чета, но май до сега не съм писала. Аз чакам момче с термин 19.03. Ама до 19-ти хич няма да дочакам и да издържа. Много ми тежи и ми е трудно вече, съвсем почнах и да не спя. Последно бях на ЖК, когато бях в 35+6. Тогава “малкия” тежеше 3,486кг и главата му отговаряше на 40-та седмица. Лекарката каза, че килограмите не я притесняват за естествено раждане, но главата била много голяма. Ние не сме и очаквали да се радваме на малко бебе. И в двете роди сме се раждали от 4,200кг нагоре и сме си доста високи и едри хора. Записаха ми час за 02.03(рождения ми ден) за допълнителна ФМ. След това имам тонове и ЖК на 04.03, но ми казаха, че след феталната вече ще може да се направи плана за раждане и евентуално часа за 4-ти да ми отпадне. Днес бях на тонове. Казаха, че всичко е идеално. Мноого ми се иска да родя естествено, но вече надеждата за това почти ми се изпари. Съвсем други щяха да са емоциите да ми изтекат водите, да събудя или да се обадя на мъжа ми да му съобщя. Съвсем друга щеше да е емоцията на път за болницата. А и двамата много искаме той да присъства на раждането и да си го изживеем. Докато, когато е секцио и знаеш датата не е същото.
От друга страна разбирам, че има рискове за мен и бебчо и ще е по-добре така. Не ми се иска да го посрещат с вакуум или форцепс за главата. Пък и за мен ще е доста дълго и мъчително раждане, разкъсвания, шевове…
Аз редовно ви чета, но май до сега не съм писала. Аз чакам момче с термин 19.03. Ама до 19-ти хич няма да дочакам и да издържа. Много ми тежи и ми е трудно вече, съвсем почнах и да не спя. Последно бях на ЖК, когато бях в 35+6. Тогава “малкия” тежеше 3,486кг и главата му отговаряше на 40-та седмица. Лекарката каза, че килограмите не я притесняват за естествено раждане, но главата била много голяма. Ние не сме и очаквали да се радваме на малко бебе. И в двете роди сме се раждали от 4,200кг нагоре и сме си доста високи и едри хора. Записаха ми час за 02.03(рождения ми ден) за допълнителна ФМ. След това имам тонове и ЖК на 04.03, но ми казаха, че след феталната вече ще може да се направи плана за раждане и евентуално часа за 4-ти да ми отпадне. Днес бях на тонове. Казаха, че всичко е идеално. Мноого ми се иска да родя естествено, но вече надеждата за това почти ми се изпари. Съвсем други щяха да са емоциите да ми изтекат водите, да събудя или да се обадя на мъжа ми да му съобщя. Съвсем друга щеше да е емоцията на път за болницата. А и двамата много искаме той да присъства на раждането и да си го изживеем. Докато, когато е секцио и знаеш датата не е същото.
От друга страна разбирам, че има рискове за мен и бебчо и ще е по-добре така. Не ми се иска да го посрещат с вакуум или форцепс за главата. Пък и за мен ще е доста дълго и мъчително раждане, разкъсвания, шевове…Препоръчани теми