Мартчета 2026 (Тема 4)

  • 21 814
  • 778
# 300
Kiki, истината е че когато си секцио кърмата слиза по-бавно. Поне моят опит е такъв. С първото дете и аз се бях настроила за естествено,но се случи секцио по спешност. Това не ми попречи да кърмя година и половина. Ако дъщеря ми искаше и още щях да продължа. Не казвам че е лесно, особено докато се регулира кърмата,но не смятам че съм имала повече трудности от жена родила нормално. В същото време няма гаранция,че ако родиш нормално ще успееш да кърмиш, така че не се настройвай предварително.
Виж целия пост
# 301
Абсолютно няма гаранция за нищо. Настройването за едно или друго обаче единствено може да навреди. Аз съм жив пример как ми подейства факта, че не мога да произвеждам достатъчно кърма. Нямаше как да го зная предварително. Нормално раждане, консултанти, медикаменти, хомеопатия, помпи, постоянно стимулиране, ядене на какво ли не, чайове от другия край на града, рев... И накрая какво - децата пак пораснаха, здрави са, но аз загубих безвъзвратно време с тях, счупих си психиката, отрових си мъжа с емоциите през тези две години общо, в които се мъчех да изкарам и най-мизерното количество, щото е много хубаво, видиш ли, намразих и успешно ексклузивно кърмилите с изказвания от рода на "не може да не стане, НА МЕН толкова ми беше трудно ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ, ама ето, явно не полагате достатъчно усилия".
И всичко това само заради моята лична нагласа, че лишавам детето си от нещо жизнено важно, защото съм дефектна. Никой не е настоявал, даже обратното - хората около мен стотици пъти са се опитвали да ме изкарат от дупката, в която сама се вкарах.
Сега се настройвам да не тръгвам по тази наклонена плоскост, която задължително завършва в депресия за много дълго време. Взех си шишета, нагревател за колата, харесала съм си кана с подръжка на температурата... Ще давам гърда, но без всички други неща. Ще си продам помпата и като спре, спре. То при мен и "тръгването" е такова, че никой не разбира. Абе... Мразя я тази тема и по-скоро мразя себе си, че допуснах да ми повлияе така.
Виж целия пост
# 302
И аз се включвам по въпроса за естественото раждане и кърмата. Въпреки че родих естествено кърма така и не дойде. Изцеждах минимално количество коластра и до там. Дъщеря ми не искаше и да засуче. Честно казано въобще не съм се и напъвала, каквото зависеше от мен направих, като не става, не става. Аз обаче не го приех толкова присърце, да, беше ми гадно, че не мога да я кърмя и нямам кърма, но да ми е подействало депресиращо в никакъв случай. Минахме си на АМ и това е. Може би ми подейства и успокояващо, че имах няколко майки около мен, родили преди месец-два-три и техните бебенца също бяха на АМ, та не съм се чувствала провал, че не мога да си кърмя детето примерно.
Сега с тази бременност дори съм си купила машина за АМ, разбира се, ще пробвам да кърмя, ако стане-прекрасно, ако не-здраве да е.
Имам приятелки, които са раждали секцио и са били буквално като ,,крави”😅😅
Та това с естественото раждане/секциото и кърменето не е фактор.
Виж целия пост
# 303
Бих искала само пак да подчертая колко полезни могат да бъдат консултантите по кърмене. Ако те боли зъб, отиваш на зъболекар, ако не ти се получава кърменето, отиваш на консултант. Едно време жените са живели винаги обграждани от други жени и са се грижели една за друга при раждане и кърмене. Сега това знание се е изгубило, много често до нас няма адекватна женска фигура, която да ни покаже как се кърми и да ни подкрепи. В болниците масово акушерките дават противоречащи си или грешни съвети. Има жени, които наистина не могат да кърмят, каквото и да правят, и не трябва да се обвиняват за това. Но ако наистина искате поне да опитате да кърмите, трябва да потърсите подкрепа от адекватен човек, не от форуми и групи.
Виж целия пост
# 304
И още нещо което забравих. Кърменето не е на всяка цена. Дори и да имаш кърма. За мен лично никога не е било най-приятното нещо най-вече защото много ме уморяваше в началото. Реших да продължа,заради ползите за имунитета, финансите и това че аз имах доста кърма. Ако обаче кърмене ме напрягаше още повече психически най-вероятно щях да спра. Спокойната майка е по-важна от кърмещата поне според мен.
Виж целия пост
# 305
И още нещо което забравих. Кърменето не е на всяка цена. Дори и да имаш кърма. За мен лично никога не е било най-приятното нещо най-вече защото много ме уморяваше в началото. Реших да продължа,заради ползите за имунитета, финансите и това че аз имах доста кърма. Ако обаче кърмене ме напрягаше още повече психически най-вероятно щях да спра. Спокойната майка е по-важна от кърмещата поне според мен.
Абсолютно е така, имам приятелка, която имаше много кърма, каза, че целия ден й е преминавал или в кърмене или цедене, не беше издържала дълго. Каза, че се е чувствала като някаква млекоцентрала и въобще не й е било приятно изживяване.
Виж целия пост
# 306
За най-естественото нещо в природата да се ползват думи като крава и млекоцентрала 🤦 Именно затова написах, че не трябва да се чете по форуми и групи и че няма адекватна подкрепа в съвременното общество.
Виж целия пост
# 307
За най-естественото нещо в природата да се ползват думи като крава и млекоцентрала 🤦 Именно затова написах, че не трябва да се чете по форуми и групи и че няма адекватна подкрепа в съвременното общество.
Не е липса на подкрепа, просто при някои жени не е ,,магично” изживяване.
Виж целия пост
# 308
И още нещо което забравих. Кърменето не е на всяка цена. Дори и да имаш кърма. За мен лично никога не е било най-приятното нещо най-вече защото много ме уморяваше в началото. Реших да продължа,заради ползите за имунитета, финансите и това че аз имах доста кърма. Ако обаче кърмене ме напрягаше още повече психически най-вероятно щях да спра. Спокойната майка е по-важна от кърмещата поне според мен.
Абсолютно е така, имам приятелка, която имаше много кърма, каза, че целия ден й е преминавал или в кърмене или цедене, не беше издържала дълго. Каза, че се е чувствала като някаква млекоцентрала и въобще не й е било приятно изживяване.
Моят ден също минаваше в кърмене и цедене в един период. Имах и доста замръзна кърма. Бях на границата на хипер лактацията,но това най-вече се случи защото послушах педиатърката на дъщеря ми какво точно да правя. Прекрасна педиатърка наистина, чудесен диагностик,но специално за кърменето не ми помогна. Прочетох,погледах клипчета,общо взето така разбрах какво точно трябва да се случи. Уви в този момент нямаше никой около мен, който да е успял да кърми продължително.
От друга страна все още има закостеняло мислене по въпроса. Примерно когато детето стане на година и се почва "ама още ли ще кърмиш", "вечер още се събужда,не ти ли е трудно", " ама то вечер корема трябва да почива". Много от тези неща ми ги каза мъж на който после му се роди детенце. То се събуждаше до след 3 годишна възраст да пие през нощта АМ. Да си призная вътрешно малко злорадствах.
Виж целия пост
# 309
За мен темата с кърменето е малко като темата с естествено раждане/секцио. Някой ще ти каже, че естественото раждане е неповторимо изживяване, някой друг ще ти каже, че е било кошмарно😅 Същата работа и с кърменето, при някои е било прекрасно и безпроблемно, при други е било съпроводено с много мъки и стрес. Та според мен всяка жена трябва да си го усети сама за себе си.
Виж целия пост
# 310
Жената сама се е определила като млекоцентрала, има право да се чувства както си иска. Мен майка ми не ме е кърмила, няма кой да ми покаже, случаи много, при които не се получава по различни причини. Аз също съм се записала за консултант сега преди раждането и после при проблем след. Ако почна да слушам жените около мен, трябва да се побъркам от мнения - избирам си един сериозен специалист и работим с нея (Ася Демирева). Не очаквам да ми е лесно, затова правя каквото мога като теоретична подготовка и запознаване със специалист предварително, за да си дам шанс. Но ако не стане, няма да се тормозя с месеци или да се самообвинявам. Не се ли получава, живеем в модерен свят, има решения. Аз съм родена секцио и не съм кърмена и ден. Не съм боледувала никога, нищо ми няма.
Виж целия пост
# 311
Ася Демирева е прекрасна. Най-светлият лъч по темата кърмене в моя опит.
Виж целия пост
# 312
Семира, аз съм със сериозни резерви към Ася Демирева, не познавам жена, на която да е успяла да помогне, но пък продукти всякакви може да рекламира, възглавницата за кърмене за 150 лв или колкото там беше ми е любима. Ако нещо не стане, проблемът може и да е в консултанта.
Иначе, като всяко нещо в живота, и кърменето е с нюанси, не е или-или - или крава, или магия. На мен също ми беше трудно първия месец, стискала съм зъби от болка и е имало сълзи, но после нещата се наредиха, разбрах кое защо се случва и ми беше много удобно.
Жената, самоопределила се като млекоцентрала, най-вероятно е имала хиперлактация, съдя само по цеденето, защото с него трябва да се внимава, както е писала и Наш.
Да не искаш да кърмиш също си е опция и жените не трябва да се срамуват от избора си.
Виж целия пост
# 313
Аз съм запазила час при Хедра, онлайн консултация, тъй като не съм от София и вече не ми е много много удобно да пътувам, въпреки че е 1 час път.
Виж целия пост
# 314
Мда, Да кърмиш или не - това е въпросът 😄 Наистина малко като “за или против секцио/естествено раждане”.
Моите 5 стотинки по темата са, че кърменето е супер, ама не на всяка цена. Консултацията си е хубаво нещо, особено при проблеми преди окончателно решение за отказване, но пак - не бива да бъде съдена нито една жена, която просто не иска да кърми. Аз кърмих до към 7ми месец първото ми дете, но по мъничко. Тъкмо се бях научила като хората след първите дни и се оказа, че е с фенилкетонурия. Та по принцип трябваше изобщо да спра и само да цедя и смесвам с медицинската формула. Ама това беше някакъв ужас, докато се изцедя и нахраня, пак трябваше да почвам да се оправям за следващо цедене…та полека почнах пак да кърмя, някакси там по усет, да не изгълта много и си давах и медицинската формула. Вече като трябваше и захранване да вкарам, нямаше как и махнах кърменето. И усетих пък леснотата да махна толкова рано…че като чета каква мъка е отбиването на по-осъзнати кърмачета и бррр…
Сега съответно не правя абсолютно никакви планове. Чакам да видя второто дете дали ще има (няколко дни след раждането ще разбера) и тогава ще преценя как да действаме. Но само мисълта да си подам ц*цата там и да хапне и заспи, силно ме кара да си желая да няма фку, просто много по-лесно ми се струва, но не искам да кърмя дълго, че просто си знам как ще ми се пуши все повече след като родя и изобщо контролът на собственото ми тяло си ми липсва и вече ще съм накрая на търпението си 😄
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия