Мартчета 2026 (Тема 4)

Стиснати палци от мен бързо да се установява и оправя всичко при вас, Enter Sandman!
По принцип знам, че се вижда дали тестисите са се спуснали, та е възможно и това да е видимо по принцип. За хидроцелето със сигурност. Ти къде ходи на фетални?

В Марковс ходих, но не знам в коя седмица се получава и съответно визуализира. На обикновените прегледи преди раждането по-скоро се оглеждаха кръвоток, размери на глава, корем, бедрена кост, води и т.н.
Получих отговор от хирурга. След месец ще се видим. Не било притеснително. Аз, разбира се, хич не се притеснявам, нали...

И аз вчера се поразчетох и също не мисля, че е притеснително, но да не ти е на главата, нали… То е ясно, че ще го мислиш. Но и това ще мине и малкият ще е добре, дано само не усеща дискомфорт сега. 🩵

И аз стискам палци!!

Да кажеш на майка да не се притеснява е все едно да кажеш на дъжда да не вали.

Ехаа, как сте момичета? Черпя ви една виртуална торта от мен за рождения ми ден.
Да се отчета: минах преглед и тонове вчера. Имам две седмици до термин, води има достатъчно, плацентата е ок за периода, 3200 измери госпожицата, което ако е правилно вече е минала кака си. Тя се роди 3130 седмица след термин. В перфектна позиция каза,че е за раждане, само чакаме да реши кога. Не ме е гледал за разкритие, каза,че при липса на контракции няма смисъл да ме ръчка, а и много второраждащи си ходят с по 1/2см, което нищо не означава. И така, чакаме си.

LadyGi, Честит Рожден Ден, скоро ще гушкаш най-хубавия подарък🥰
Аз да се оплача, че каката е с кашлица от през нощта, като за бременна в 39 седмица съм малко притеснена, не за себе си, а от това че бебето може да се роди всеки момент, както се надявах да се ражда по-бързо, сега се надявам пък да зачака още някой ден каката малко да се подобри или поне да спре да е заразна.

Честит рожден ден! Ще видим някое бебе ще си хареса ли датата на числото Пи.

Честит рожден ден и от мен! Днес е роден и Айнщайн, да видим дали някой ще иска да му е конкуренция.

Честита да си, Лейди 🌷 много щастлива да си и да гушкаш бебе скоро 🌸😇🥰

Честит рожден ден,Лейди!
Знаете ли магазин в който има бебешки дрешки на ниски и средни цени за които да мога да закупя подаръчни ваучери? Предпочитам да има физически магазин.

Sinsay, H&M, Reserved, Waikiki?

Малко със закъснение, но…

Момичета, идвам да се похваля най-накрая с добри новини- вече съм майка на едно бузесто съкровище! Нашето преносено момиченце се роди цели 3700 на 9ти март и е безумно сладка. (Следва МНОГО дълъг разказ в случай, че на някого му е интересно )
Знаете, че пренасях, в неделя ме приеха по обяд в болницата да следят нещата и вторник индукция. В неделя вечер в 23:59 ми казаха да пия отново рициново масло. Към 19:00 като ми мериха тонове излязоха “планинки” на TOCO, но аз нищо се усещах и нямах никаква надежда или представа, че може да се случват нещата по-късно.
Към 21 часа вечерта почнаха контракции. В началото не знаех че са контракции, усещах го като сякаш бебето се разпъваше/разтягаше в корема. Към 22, вече започнах да следя време + честота и разбрах, че толкова регулярно няма как да е от опъване и мърдане на бебче.
Реших да пия пак рициновото масло, в предвид че първият път не проработи (голяма грешка) и предположих, че само може да помогне в моя случай, ако тези контракции спрат.
Ами час по-късно бях в тоалетната и за жалост това рициново масло ме “прочистваше” общо взето докато не родих и със сигурност добавяше към дискомфорта, болката и психичното ми състояние през цялото време .
Но да се върнем на историята. Мед. Сестра на нощна смяна общо взето ме инструктира едва ли не да не я викам, единствено в много ама МНОГО крайни ситуации. Контракциите продължиха през нощта като нивото на болка растеше, но с много топли душове беше окей. Вече към 4:30 през нощта реших да я викна,  защото на приложението многократно ми изписа да ходя към болница, и тн. Тя се нацупи, едва ли не, не вярваше, че се случват нещата. Пусна тонове за 1 час (ужасно е да трябва да лежиш по гръб един час с контракции)… Видя, че не си измислям. Прегледаха ме за разкритие (не помня дали и колко е било), но ми казаха ми да отивам към стаята най-добре, защото ще ми е по-комфортно от родилна зала, докато понапреднал нещата (факт). Контракциите бяха мн гадни, а аз просто исках да спя, защото бях станала в 8 сутринта вече предишния ден. Топли душове и подскачане на топка ми бяха нещата, които леко ме спасяваха. Пак ме провериха в някакъв момент и към 9 часа бях в родилна зала и около 10 минути по-късно нямах търпение за епидурална. Имах 5/6см разкритие. Не можех да си намеря място от болка, смених сигурно 300 пози в цялата стая + тоалетна, включително висене с надолу главата от леглото и какво ли още не. Окситоцина ми го спря акушерката много бързо, тъй като видя, че контракциите ми били много “добри” както тя се изрази и не съм имала нужда. Вливаха ми някаква друга система, която беше нужна преди епидурална и докато дойде анестезиолога, аз вече не знаех на кой свят се намирам от болка. Само знам, че около 5-10мин по-късно ме провериха за разкритие и бях на 10 см. Епидуралната подейства чак накрая при напъването. Усещах си краката, усещах контракциите, не ми беше “сложно” да знам кога да напъвам. Честно казано епидуралната ме изпрати в Нирвана и най-вероятно нямаше да имам сила да довърша “работата” ако не беше тя. Цялото терзание продължи гд час и половина - от вкарване в родилна зала до официалния час на раждане. Усетиха се като цяла вечност.
Наложи се 1 епизиотомия, защото бебка е голяма. Иначе имам още 1-2 шева външни. Докато ме шиха епидуралната още действаше и не ме боля. Ваденето на плацентата беше някак дискомфортно.
Но наистина такава болка не съм си представяла - поне така аз го усетих, а уж имам висок праг.

Вече сме си вкъщи. Аз, за жалост се налага да се справям с baby blues - ако някоя мама е преминавала през това, моля за съвети.
Иначе бебка е прекрасна, учим се да се къпем все още, иначе засука от раз, кърмата ми дойде и съм изключително щастлив, че за сега с това всичко е окей.
Много обича да седи на гърда, а ако е гладна няма шанс да и смениш памперса без да опищи света.

Ще се радвам много скоро да чета и вашите истории и ви пожелавам на всички здрави бебчета и леко раждане!

Сега започвам да чета какво съм изпуслана последните дни!

Мишеее, честито, ти си герой, много е било трудно, но си се справила! И мен са ме държали на тонове с контракции и е ужас.
Тези baby blues са нормални и до седмица-две ще минат, но е хубаво с мъжа ти да знаете и симптомите на следродилната депресия, за да наблюдавате за тях. Опитай се да разбереш кое може да те натъжава и говори за него, когато споделяме някакъв страх или притеснение, обикновено можем да сменим леко перспективата и да видим, че положението не е чак толкова зле.
Ако е удобно да споделиш, в коя болница роди?

Здравейте, мами, да ви споделя, че днес на 14-ти март се появи и нашият малък мъж.  🥳
Контракциите ми започнаха рано сутринта на 13-ти, но бяха много нередовни. Станаха регулярни около 22 часа. От тогава до тази сутрин засичах как вървят. Почти не сме спали с мъжа ми. Аз от болки, а той беше в готовност само да му кажа, че искам да тръгваме.
Към 8:30ч. бяхме в болницата и ме приеха с 4-5 см. разкритие. Към 10ч. ми сложиха епидуралната упойка, която беше като game changer, а малко след това ми спукаха мехура. Към 12:30 вече дойде време за напъни и около половин час след това бебчо се появи на бял свят. 3 380гр., глава 36см... и съответно доста шевове за мен.
Всичко е наред, добре сме, погушкахме се доста и тепърва ще свикваме с новата динамика. 😁

Пожелавам леки раждания на оставащите мами, на които им предстои. Жени сме - можем да се справим с всичко!