Мартчета 2026 (Тема 4)

  • 21 559
  • 778
# 75
Не виждам как би прекалила, пък и на всичкото отгоре ще си след операция. Поставяй се сама на първо място, след като другите не го правят.
И, момичета, не давайте други освен вие с мъжа ви да целуват бебоците, че ако някой доброжелател се окаже с херпес, може да стане много лошо.

+1 и от мен един съвет свързан с целуване, галене и тн - дори самите вие не целувайте бебето по главичката, в областта на фонтанелата. Преминават лесно всякакви бацили и тн, а много хора, за да избегнат целуване по лицето и мислят, че е по-добър вариант.
Виж целия пост
# 76
Всички сме от един град. С мм сме на мнение, че това са мигове, носещи щастие не само на нас и не мислим да лишаваме близките си от емоцията на изписването, но определено не желая после да се събират на гости у нас. Това ми се струва много товарещо. Не стига, че трябва да се напасваме, ами и мм да слугува на родата, защото е ясно, че мен няма да ме остави. Някак не ми харесва концепцията. Ако искат - да се събират някъде, но нас да оставят🤣
Двете семейства не сме малко народ все пак.
За помощ не мога смело да заявя, че няма да имам нужда, тъй като съм с първо дете. Това ще го оставя на времето да си покаже. Ако се чувствам неуверена, със сигурност бих потърсила някоя от жените.
Виж целия пост
# 77
Аз никога не съм държала никой да не ни помага. Винаги са ми помагали и съм много благодарна за което. Радвам се, че и двете баби не ,,дават акъл” за гледането, просто помагат като има нужда. Моят мъж си е със собствен бизнес и при него няма възможност дори от 2-те седмици болничен, които му се полагат. Та благодарение на бабите можех да си отдъхна малко. И до ден днешен много ми помагат, а каката ще направи 4 през есента.

Момичета, а как сте със спането вечер? При мен от 3 седмици някъде е кошмар. Дори възглавницата за бременни не помага вече, място не мога да си намеря, въртя се до 3-4 през нощта, на сутринта като трябва да вдигам малката за градина съм като живите мъртви😅 Ставането до тоалетна пък изобщо не го коментирам😅
Виж целия пост
# 78
Аз никога не съм държала никой да не ни помага. Винаги са ми помагали и съм много благодарна за което. Радвам се, че и двете баби не ,,дават акъл” за гледането, просто помагат като има нужда. Моят мъж си е със собствен бизнес и при него няма възможност дори от 2-те седмици болничен, които му се полагат. Та благодарение на бабите можех да си отдъхна малко. И до ден днешен много ми помагат, а каката ще направи 4 през есента.

Момичета, а как сте със спането вечер? При мен от 3 седмици някъде е кошмар. Дори възглавницата за бременни не помага вече, място не мога да си намеря, въртя се до 3-4 през нощта, на сутринта като трябва да вдигам малката за градина съм като живите мъртви😅 Ставането до тоалетна пък изобщо не го коментирам😅

Аз ставам на всеки час/ час и половина до тоалетна. Едвам се завъртам🤣и не ми е удобно на никъде. Всичко ме боли

А това да не го целуват как го постигате? То е ясно как, де, но аз с мъжа ми не съм обсъждала такива теми и съм сигурна, че ще каже, че това е лиготия и как ще лишим близките от това. Отделно не знам двете семейства на какво мнение са по въпроса, но гаранция ще има “едно време сме ви целували и нищо ви няма”. Когато с мъжа сте на едно мнение е лесно, но сама срещу всички не знам как ще стане. Да не говорим, че техните питат от кога ще им даваме бебето да спи при тях. Ама то е бебе, има нужда от майка си и баща си. Защо да спи при тях? 🤦🏼♀ та, не знам как ще се разберем
Виж целия пост
# 79
При нас не си спомням някой да я е целувал толкова малка, дори бабите се сдържаха, без да съм им казвала разбира се. Иначе за оставянето и според мен са малки, хубаво, че са ентусиазирани, но особено детенцето, ако е на кърма, бързо ще трябва да се откажат от тази мисъл. При нас се случи да я оставим на нашите за първи път на 2 м и половина, бяхме поканени на рожден ден май, но бързо бях повикана обаче😅😅😅
Виж целия пост
# 80
Аз никога не съм държала никой да не ни помага. Винаги са ми помагали и съм много благодарна за което. Радвам се, че и двете баби не ,,дават акъл” за гледането, просто помагат като има нужда. Моят мъж си е със собствен бизнес и при него няма възможност дори от 2-те седмици болничен, които му се полагат. Та благодарение на бабите можех да си отдъхна малко. И до ден днешен много ми помагат, а каката ще направи 4 през есента.

Момичета, а как сте със спането вечер? При мен от 3 седмици някъде е кошмар. Дори възглавницата за бременни не помага вече, място не мога да си намеря, въртя се до 3-4 през нощта, на сутринта като трябва да вдигам малката за градина съм като живите мъртви😅 Ставането до тоалетна пък изобщо не го коментирам😅

Аз ставам на всеки час/ час и половина до тоалетна. Едвам се завъртам🤣и не ми е удобно на никъде. Всичко ме боли

А това да не го целуват как го постигате? То е ясно как, де, но аз с мъжа ми не съм обсъждала такива теми и съм сигурна, че ще каже, че това е лиготия и как ще лишим близките от това. Отделно не знам двете семейства на какво мнение са по въпроса, но гаранция ще има “едно време сме ви целували и нищо ви няма”. Когато с мъжа сте на едно мнение е лесно, но сама срещу всички не знам как ще стане. Да не говорим, че техните питат от кога ще им даваме бебето да спи при тях. Ама то е бебе, има нужда от майка си и баща си. Защо да спи при тях? 🤦🏼♀ та, не знам как ще се разберем

Уау, щом от сега питат за кога ще спи при тях, бъди готова за яко месене…съвет: гледай да поставиш граници от началото.
Иначе няма как освен просто директно да им се каже.
Ох, наистина ужас с тия хора бе, ама е то е близо до ума, че Новородено не се пипа ей така пък ако ще и с дезинфектант да се обсипеш, всички имаме своята “флора и фауна” и това трябва да се съобрази.
Виж целия пост
# 81
Херпесът специално изобщо не е лиготия. Девет месеца си му треперила на това дете, прегледи, изследвания. После зор да го родиш. И накрая някой друг да ти казва как да си го гледаш и да ти го иска даже - е, не. Всеки да си знае мястото. Изключвам, разбира се, случаите, в които помощта е търсена.
Ето статия от достоверен източник - https://www.nhs.uk/conditions/neonatal-herpes/
Виж целия пост
# 82
С мъжа се разбирате насаме. Ако е разумен човек, ще разбере доводите, а ако няма такива, просто следва да се съобрази с моментното състояние на жена си и нейните нужди. В моите очи всичко е много просто, но предполагам, че си зависи от семейната динамика. За добро или лошо, с мен не могат да излязат на глава и никой не може да ми наложи мнението си, ако съм убедена в противното. Дори и мъжа ми, а само той би имал право към момента. С него нещата ги обсъждаме и стигаме заедно до (често моят) извод.
Синът ми през май навършва 7 г. Никога нито той, нито сестра му са оставали да спят при някой друг.
Виж целия пост
# 83
Относно изписването, смятам, че ако хората които са изявили желание да ви посрещнат ,дали на място в болницата или вкъщи , ако са ви любими хора, няма да има проблем.  По- скоро , ако не ги считате за близки и не ги харесвате особено, тогава ви е проблем.  При изписването на първото ми дете ,дойдоха най-близките ми роднини и бях ного щастлива.  Дойдоха и вкъщи и наистина се зарадвах, защото освен украсата ,която бяха подготвили ,имах наредена маса, подготвен обяд, направена домашна торта за щастливия повод. Хванаха се със смяна на пелена,  аз нямах към онзи момент кърма, така че го нахраниха с АМ. Те всъщност знаеха повече от мен как да се погрижат за него и как да го пазят. Нито са го целували,  нито са прекалявали с вниманието. Имах нужда от тази няколко часова почивка. Въпреки, че сестра ми има деца, както и майка ми и свекърва ми, те все ме питаха какво и как да направят, а не са натрапвали мнение.
    Оставяла съм бебето в майка ми , за да отидем да пазаруваме например още няколко месечен.  За преспиване вечер,  някъде към годинката.
 За това смятам, че ви е неприятно, защото не харесвате тия хора.
Виж целия пост
# 84
За изписването на каката бяха дошли нашите и на мъжа ми майка му и баща му. Вкъщи кумата ни беше подготвила изненада с украса, торта и т.н., което и мен много ме зарадва. След изписването дойдоха за малко до вкъщи и благодарение на тях някакси успях да се климатизирам и да не се шашкам от това, че от тук натам ще сме сами с бебето, няма да ги има акушерките и персонала от болницата и т.н. Тъй като учех още тогава и пътувах на София е имало период от 1-2-3 дни, в които само бабите са я гледали, защото аз излизах рано сутрин и се прибирах от лекции късно вечер, което на този етап го считам за плюс. Изключително е привързана и към двете си баби, дори сама иска да остава при тях и в повечето случаи си тръгва с рев от тях😅 Аз като дете съм оставала по цяло лято при баба на село, другата баба пък ме прибираше всеки ден от детска, защото нашите работеха до късно и може би и затова  гледам на нещата с оставянето на детето на баби и дядовци от добрата страна.
За щастие по този въпрос с мъжа ми сме на едно мнение, защото и той като мен е прекарвал летата на село при баба от малък и дори той ме подканваше да я оставяме от време на време при някоя баба и дядо, за да може да свиква и с други хора, не само с нас.
Та може би в целия въпрос с оставянето на детето при други хора оказва и влияние колко сте близки, харесваш ли ги тези хора и искаш ли да са около детето ти, имаш ли им доверие и много други такива въпроси.
Виж целия пост
# 85
Има хора и хора. Някои близки знаят как наистина да помогнат и носят спокойствие и уют. Други пък биха се разсърдили, ако не ги викнеш на изписването или им кажеш да не целуват бебето - всичко извъртат така, че да се върти около тях, а първите дни с новородено са наистина специални и младото семейство трябва да се постави на първи място. Често у близките има много егоизъм, това е “тяхното внуче”, не твоето дете. Или пък един стремеж да покажат колко повече знаят за гледането на деца от едни пресни мама и татко. Да, навремето са правили какво ли не, обаче са имали много повече деца и детската смъртност е била по-висока. Бебето може и да оцелее на айрян, примерно, но това ли е най-доброто за него?
Виж целия пост
# 86
Да, както казваш ти Seaglass, има хора и хора. Може би ако не се разбирах толкова с тях или бяха от този тип хора, които си натрапват мнението, дават постоянно акъл и прочие и аз не бих я оставяла. Та от тази гледна точка се считам от късметлийките😅
Виж целия пост
# 87
Аз нямах предвид изобщо за деня на изписването, то е ясно. Аз съм изключително близка с моите родители, гледат голямото ни дете летата и по месец или когато се наложи.
Мъжът ми също не е да не е близък с неговите родители.
Тук ставаше въпрос за деня след изписването и гостуване във вас, което да продължи целодневно. Все пак има разлика между помощ и идваме на гости при прясно оперирана жена, навярно не спала предната нощ и новородено.
Абсолютно съм съгласна, че има различни хора, на мен лично никога не би ми минало през ума да притеснявам някого в такъв момента и да му ходя на “гости”, защото ми пасва в графика, но хора разни.
С целуването на бебето съм безкомпромисна, изобщо не го правя на въпрос, може да си изразим любовта без това да е опасно за детето.
Виж целия пост
# 88
Според мен не е редно да остават гости(непоканени в случая) след изписването. Ако младите родители сметнат,че има нужда-да. При нас на изписването на каката бяха моите родители, дядо ми, свекърва ми и  брата на мм. Като самото изписване е супер бързо, не са се изреждали да я държат. После се прибрахме вкъщи като към онзи момент живеехме на един етаж със свекървата и брата на мм. Еми аз вечерта след родилното така съм заспала, а те се изреждали тримата да я успокояват. Сега живеем в една къща, на различни етажи и винаги имам на кого да я оставя, дори просто, за да изчистя примерно. Свекърва ми работи и до 14:30. Но ние много се разбираме, за сравнение майка ми не идва, има мераци уж да я гледа, но честно казано на нея ми е по-трудно да се доверя. След годинката започна веднъж в седмицата да спи при баба си на горния етаж, а от скоро една вечер е при чичо си. Като реално ние в тези два дни обикновено и вечеряме заедно, та остава после с мм да се насладим на малко лично пространство и да се наспим.
Виж целия пост
# 89
Може би в конкретната ситуация най-добре е да обясните, че можете да отделите около един час предварително или че просто няма да имате възможност, за да няма обидени. Да поставите граници. Не би трябвало да се обидят. Когато предварително нещо се изговори спокойно и ясно, сякаш по-добре го възприемат от другата страна. Няма как предварително да знаеш как ще се чувстваш и по-добре да избереш варианта, в който ти самата ще си по-спокойна.
Аз лично разбирам напълно нуждата от спокойствие и лично пространство в един такъв момент и всеки човек трябва да може да го разбере, ако му се обясни(иначе е за бой :Д)

Иначе и аз имам чуденки кога е по-добре нашите да дойдат и кога реално ще можем да им обърнем внимание, защото те трябва да си попътуват, за да стигнат. Струва ми се, че на втората седмица ще знаем малко повече къде се намираме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия