Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ

Горкият Хари,все на негов гръб се смеем! 

Свекито ни се хвали, че ще ходи на екскурзия. Аз питам: "Къде?"-след секунди-"В ада ли?"

Преди време работех като секретар в български филиал на японска фирма. Понеже офисът е доста отдалечен от центъра ни караха с бусче, което изчакваше всички служители да се натоварят. Аз почти винаги закъснявах, защото винаги в последния момент идваше клиент и нямаше как да го отпратя и все ми се сърдеха. В 17:30 когато трябва вече да слизам към бусчето се появява японка с преводачката си за среща с шефа. Съобщих му, настаних я и й направих кафе. Преводачката й се запиля на някъде, а японката на развален английски започна разговор с мен. Беше много мила и все ми благодареше за кафето, колко съм била внимателна, а аз все си гледах часовника и предусещахкак пак ще ме мъмрят в буса, затова само се усмихвах и без да я слушам с идеята да се измъкна по-бързо отговарях с "Yes, yes, yes". По едно време лицето на жената грейна, тя се усмихна и за малко не ме запрегръща. Не разбрах какво става, но шефът дойде и я отведе, а на сбогуване тя ми подари билети за симфоничния концерт, на който беше солистка. Аз се опулих, защото бях просто секретарка, която току що се беше запознала с нея. Колежката ми обаче ме изгледа лошо и възмутена ме попита как имам сърце да лъжа жената и дали съм го направила, заради билетите, а аз нямах идея как съм я излъгала. "Та ти й каза, че си японка". Тук е времето да кажа, че очетата ми са леко дръпнати, но не съм японче, чисто българче съм си. Във въпросния ден бях с очна линия и сигурно са изглеждали още по-дръпнати. В бързината съм отговорила с йес на въпроса й "японка ли сте". О този ден нататък колегите ме посрещаха със "сайонара" и дълбок поклон, вместо с "добро утро". Подарих билетите на шефа, с идеята да не я засека на концерта, защото можеше да се опита да ме заговори на японски и щеше да е интересно да й отговоря, че съм я излъгала, съвсем без да искам.  

Била съм мъничка, когато гледайки майка ми с възторг съм й казала "мамо, ти си безумна красавица" (в превод безумно красива), а тя - язък ми за толкова учене, мамо, не знаех.  
Наскоро, сменям си аз документите снови и чакам вече 6 часа от 4 сутринта, а все ме пререждат хора без номерца на опашката и полицаят все ги пуска, защото му се молят. А аз му изцепвам - ей, жена да беше, все бременен щеше да ходиш, както не можеш да отказваш. опашката се спука от смях, а полицайчето се изчерви, не пусна никой повече само с молби.

На същата опашка - майка решава да влезе с мъжа си, за да не чака той, като използва, че е с малко бебе, да я съжалят и да я пуснат с него, като документи ще вади само той и обяснява как щяла и тя да влезе и да пита само нещо. Ние й обясняваме да влезе само тя, а той да държи бебето, за да не става навалица и после обратното, а тя - как той ще го държи, та то е кърмаче. Умряхме от смях. Никой не беше очаквал бащата да го кърми. После като видя, че не става и мина с номера, че не можела и за 2 мин. да му го остави. Изцепихме се - е, ти щом не можеш на мъжа си да оставиш бебето за 5 мин. и му нямаш доверие, да викаме социалните.

Като малка питам приятелка иска ли бонбонки Олипс. Тя казва не, а аз я убеждавам, ама те са с C 200 (витамин C) =))

Онзи ден вървим по главната  улица /пешеходна зона/ цялото семейство - Аз, мъжа ми голямото и малкото. Малкия има уникалната способност да изчезва за секунди, така го изгубих в един магазин както вървях след него. Та както вървим сред тълпата, аз решавам да го гушна за да не изчезне отново и както вървим изведнъж изпаднах в паника: "Къде е детето, къде е детето.." Усетих се почти веднага, но умрях от срам.. 

Този път шоуто е от свекър ми, който - освен, че е много разсеян -  вече и недочува (но се обижда, ако му намекнат).
Поканени сме на обяд у тях и разговаряме. Малкият казва как в градината идвали лели зъболекарки, прегледали го и му подарили зъболекарско огледалце (пластмасово).
Свекърва ми пита откъде е бил екипът и мъжът ми разяснява всичко, като дава накрая кратък отговор: "От София".
В следващия момент свекър ми пак пита същото и мъжът ми - леко раздразнен след дългото обяснение - отговаря "От Марс". А дядото казва след него: "Аха, от Америка..." 
И продължава: "Че защо пък от Америка?! То не е ли много далече?" 

Случка от същата вечер, същите герои.
Дядото и бабата са у нас (живеем в съседния блок). Разговорът тече около обсъждането на една съседка, която е заминала с детето си в чужбина да работи и живее, а съпругът и е останал тук. Мнението на свекърва ми е, че той си е отишъл при родителите в Троян.
Детето задава въпрос: "На какъв език говорят в Троян?"
Аз му отговарям, че щом е близо до нашия град, значи на същият език като нас (стимулирам му логиката  ). А дядото - пак недочул - казва: "На испански, разбира се!"
Човекът си  мислел, че детето пита за страната, в която е съседката.

Пътуваме посока Кулата и както винаги в последните месеци попадаме в невероятно задръстване на Драгичево. Мъжо кара, до него синето дреме, аз отзад зяпам и пуша. В един момент започвам да си говоря със синът ми по повод една риба дето се кипри във фризера:
- Чочо, каква е тая риба дето ти е подарил колегата?
- Амур.- отговаря синето.
- Не я знам, как ли се приготвя? - пак питам. В този момент мъжо отваря уста и казва:
- Амура по принцип е руска риба и е кръстоска на шаран и каракуда.
Да, ама той изговаря френско "р" и представете си това изречение дето всяка дума е с р как се получи. Задавихме се от смях 

Гледаме със съквартиранта Сървайвър снощи, и се ядосваме на един от играчите, че е много неприятен, и само му подвикваме "самоизгони се" и разби други "само-" неща, и в един момент аз, вече много ядосана на гадния плъх, му викам "Айде самосамоубий се, бе". Съквартиранта се задави от смях. Сега вече се "самосамоизгонва" и така нататък.

Това направо ме разби  Поздравявам авторката за прекрасно предадената  случка, направо ме пренесе там.

не е лесно с тези 'френско' говорещи мъже 

Двамата с любимия тръгваме на гости и пътем той решава да купи бутилка за домакините. Влизаме в първото магазинче, а там продават алкохол, перилни препарати и още някакви дреболии. Моят любим се обръща към продавачката и казва "бутилка гуантс." момичето се опулва, моя повтаря "гуанц", наблягайки на Р всъщност става почти Л. Продавачката в паника почти, моя сочи нещо, но гланца за миялни изобщо не е на тоя рафт, а гланца за устни е пред нея и очевидно не е предмет на интереса му. Моя опитва още веднъж и накрая с въздишка казва "Добре де, дай Тиичърс".  аз не можех да помогна, особено след втория гУАнц 

Гуди   

ПП Мъжт добре, че не пие много... Дано синът да вземе моето "Р" 

 Веднъж една джепчийка грабна чантата на нищо не подозираща женица и тръгна да бяга.Наблизо имаше двама полицаи и я подгониха,в един момент крадлата се обърна да види дали я настигат,но в този момент и се изпречи едно дърво и така се нацепи в него...
 Не е съвсем по темата,но си умрях от смях.
 Един приятел разправя,че веднъж карайки мотора си му се подхлъзнала задната гума и паднал,минал един човек с катафалка ,спрял и му викал ще ставаш ли или да те товаря

  ох, историята с крадлата е точно като анимационно филмче  

Аз си подреждам гардероба, коментирам дрехите, една притялка с мен и тя коментира. По едно време вадя розова блузка поглеждам я и казвам:
- А тази синя блузка се откачилаааа...
Приятелката ме гледа страноо и започва да се смее. Аз нищо не подозирам и пак повтарям:
-Тази синя блузка се е откачилаааа... И сега ще я закачим...
Приятелката започва да се хили истерично. Аз пак не загрявам, и нареждам:
-Тази синя блузка... АМА ТЯ Е РОЗОВА!!!!!!! 
Приятелката вече се превиваше на пода от смях!

 От вчера.На опашката съм в една закусвалня,пред мен едно девойче си поръчва:
 -Един курасан,моля!

 

Мислех, че само баба ми го изговаря по този начин.