Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ

От доста време чета бисери и реших и аз да се включа.SilverDream ми припомни една случка от лятото.Отиваме с баща ми и сина ми на село.На път за къщата минахме да напазаруваме зеленчуци и понеже си нямаме в двора си купихме домати от магазина.(магазинера се казва Мати) Отидохме ние в къщата и започваме да правим обяда а баща ми:
-Няма подправки,отивам до Мати.
Аз:Да бе,нали има домати?Няма да се измъкнеш от приготвянето на обяда.
 Понякога май трябва да се заслушвам повечко в думите на хората

При вас поне сливането на думи не е имало трайни последици.
Едно малко предварително обяснение - и в реалния живот ми казват Пун, Пуни, Пунчик, Пунчо, Пунче и др. подобни.

Една колежка навремето ми казва:
- Та, Пунчо, в коя зала сме после?
Аз реших да се бъзикам и й викам:
- Ти на кого викаш Тъпунчо сега, айде да не се обиждаме.
След време обаче разказвах случая на благоверния и той така се впечатли, че от тогава насам (вече поне 7 години) ми вика Тапунчик.

Държа в ръката си бележка с написан на нея телефон, име на една жена - Мира, на която ще звъня и пояснение, че е дъщеря на г-жа Иванова, учителката. Набирам номера, чувам "Ало" и казвам (или пък прочитам?): "Здравейте аз съм Мира, дъщерята на г-жа Иванова, учителката".
В слушалката: "Моля?"
Аз си мисля, че не ме чуват добре и повтарям:  "Мира, дъщерята на г-жа Иванова, учителката се обажда".
"Ама аз съм Мира, дъщерята на Иванова" - чувам аз троснат глас и вклювам, че всъщност се представям за нея 

 

Щерката вчера прави дълъг гирлянд. Влизам в стаята и питам за къде е, тя отговаря
-За стаята в училище, ще го сложим от единия стай на краята до другия.
аз  голям смях беше
за неразбралите трябваше да каже -от единия край на стаята до другия

отдавна беше и още се движеше микробусче ПАЗ 

Имаме куче, което доста лае и често му се карам, за да спре (не че има ефект, де). Явно обаче така съм свикнала, че днес съм си сложила телефона да се зарежда, в някакъв момент той индикира, че е зареден и започва да издава специфичнен звук, за да го изключа. При което аз към телефона: "Веднага спри да лаеш! Лошо куче!".
Последва учудения поглед на кучето ни, което в този момент си седеше кротко и безшумно до мен. 

Това ми напомни за една случка  

Качваме се с моя приятелка, която е учителка по математика, в някакъв автобус. Тя отива при шофьора и го пита: "Извинете, билети имате ли?". Човекът промърморва нещо, на което тя с мнооого строг глас, по инерция, без да се усети: "Отговаряй високо и ясно, стига си мрънкал под носа си!". Аз щях да умра от смях, тя - от срам  

     Ааа, не, ще ме уморите!   

 

 

Вместо "пълнен шаран"(Честит имен ден на Никитата!)-  шаранник.Произнася се с примлясване,поне аз така го казах!

Разговор с приятеля ми по телефона:
Той: Обичам те!
Аз: О, мерси!    
Явно съм очаквала някакво пожелание

хахах  ся   ми напомни за мен 
Милото : Много  те  оби4ам   , а ти ?
АЗ :Сигурно  (много  съм  романти4на )

Това пък са случки с моето куче   Аз съм ги писала в нашата кучешка тема, но ще ги пусна и тук  
Да уточня - кучето е мини-пинчер, съвсем мъничко и кльощаво  

Изкарвам я на студа, разхождаме се и аз съзирам една жена с един дебеличък пинчер, виждам си ги от прозореца вечер. И започвам да махам на жената и да й викам: "Елате да си играем!". Горката си хвана кучето под мишница и изчезна зад блока   Но явно решиха да си довършат разходката, защото се появиха от другата страна и се засякохме на ъгъла. И милата женица ми каза: "Извинявайте, но не видях, че сте с куче, помислих, че викате мен!". Умрях от срам  

Излизаме вчера на слънчице, разхождаме се. И изведнъж Джесика вижда парченце хляб и започва да ме тегли към него, за да го вземе. Репликата вкъщи за предупреждение е: "Ей сега свалям пантофите!", след което тя присвива уши, подвива опашка, изцъкля очите и не прави белята, която си е намислила. И сега си представете: извисявам се със зимно яке и зимни ботуши с дебела платформа над това малко куче и я заплашвам: "Ей сега свалям пантофите!". Сама се смях истерично доста време

Пред съседния вход има една площадка с пейки, там се събират и клюкарят едни и същи хора, а ние въртим кръгчета по полянката пред тях. И един човек става и тръгва към входа, а Джесика тръгва след него. И аз с един мноого строг глас я питам: "Ти къъъъъъде тръгна?!". Човекът се обръща и видимо притеснен: "Отивам до нас да си взема нещо".  

Същите пейки, насядали пенсионери. Разхождаме се и един мъж (видима възраст - над 80 години) ме пита:
- Булче, ти омъжена ли си или си сама?
На което една жена:
- Що? Ти да не си кандидат?
Умряхме да се смеем, а човекът искал просто да попита защо само аз разхождам животното.

Пуша на балкона, Джесика започва да се бунтува и да ръмжи. Аз, подпряла се на дограмата, казвам силно: "Шъъъъът!". При което едни невинни минаващи отдолу хора наистина започнаха да говорят по-тихо  

Ох, така написано не е много смешно, това трябва да се види