Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ

 

Чак пък присъди... Учудва ме подобен хумор, но явно, че това, което на мен ми е тъпо, на вас ви е смешно. Айде със здраве и смях!

Ами недей да разчиташ на някаква си тема да те разсмее. Достави си радост по друг начин. 

Когато сам знаеш как да си доставиш тази радост, тогава и темата ти е интересна и не съдиш никого...

Ами съжалявам, че не мога да се смея на всякакви тъпотии. Нооо, ще си взема поука, за да не ми набиват пак канчето.

Изобщо не ме интересува смешно ли ти е,тъжно ли ти е.Четеш-не ти харесва-подминаваш.Никой не ти е опрял ножа до врата  и да те кара да се смееш.Пък и не можем да те видим дали ревеш или се хилиш.

Е, стига де! И аз бях разказала виц за обесване пред компания, без да се усетя, че бащата на едно от момичетата се е обесил.  Такива ситуации не са предизвикани с лоша умисъл...

То и аз вчера казах на една баба, дето си водила внучето на изложба на динозаври,че ако изкара малкия по-рано ще види истински-демек бабите по пейките.Не се и замислих,че са и дружки и наборки.

Нека хората, които четат темата, бъдат отворени към всякакъв вид хумор. Моят хумор е черен, често има обидени, но това не значи, че аз ще спра да се шегувам, или че няма други, които се смеят с мен.   Ако нещо не ви допада - просто не коментирайте. Толкова е лесно.  

А аз веднъжсе оплаквах на баба ми от колежка. "Не мога да я трая. Сигурна има страческа деменция. Не се вижда че е взела-дала, на 50 години станала, ми тръгнала да работи, вместо да плете чорапи на внуците". Тогава аз нямах 20, а баба ми малко преди 70. А тя ме пита "аз имам ли старческа деменция?" Чак тогава се усетих...  

Боли ме кръста, имам дископатия която се обажда през няколко години. В момента ме боли, та "две" не виждам. Мечтая си вчера за докторката която ме "оправяше" когато си бях в България. Лечението беше по две инжекции в седалищния мускул и един час масаж в продължение на 10 дена. Едното лекарство се казва Диклак, другото не помня. Говорим си вчера с моя приятел, че след 2 дена ще отидем до Сандански и ще си купя от аптеката въпросния Диклак инжекции (съществуват и хапчета, но действат по-бавно). Разговора се провежда на двора, където сме сами. Провеждаме следния разговор:
- Ама ти ще ми го слагаш в дупето.
- А, не! Без тия! (страх го е да слага инжекция)
- Спокойно, няма нищо страшно. Номера е да го слагаш бавно. Иначе наистина боли.
- От сега ти казвам, че няма да ти го слагам в дупето.
- А аз ти казвам, че много ме боли. Ако беше отпред щях сама да си го сложа, ама отзад не мога.
- Ами оправяй се... Вземи го в устата (разговора е преведен от гръцки, може да се преведе или лапни го, или сложи си го в устата, но буквално е "вземи го в устата". Приятеля ми говори за хапчета)
- Ако исках да се мъча дълго време щях да си го взема в устата. Аз искам по-бързо да се оправя и за това искам да ми го сложиш в дупето.
- Ами няма да стане. Мен ме е страх, че ще те нараня.
- Ами добре, ще намеря друг да ми го сложи в дупето щом ти не искаш.
В този момент на оградата се появява комшийката и пита как сме, какво правим и т.н. Аз отговарям:
- Ами добре сме, ама нещо ме хвана дископатията, едвам гледам от болка. А, между другото ти можеш ли да слагаш мускулни инжекции?
Жената започна да се смее и минаха почти 2 минути докато ми обясни, че е чула разговора ни и се е притеснила. Помислила си друго и не искала децата и, които скоро се прибирали да чуят кой къде си го слага. Добре, че и тя има чувство за хумор. Посмяхме се заедно.
П.С. Още не мога да си намеря кой да ми го сложи (лекарствоо в седалищния мускул)

 

Мда,получило се е Развален телефон.

А по принцип лесно се намират желаещи да го сложат в задните части  .

Иначе искрено ти съчувствам, дано  все пак намериш навитак да те боцне  .

две приятелки сме, аз - млада, зелена и глупава... отиваме да пием кафе в претъпкано соц. кафене и си разпределяме задачите - тя отива на масата да пази местата, пък аз - да нося кафетата. 
Две момчета седнали до бара ни наблюдават и аз наперена спирам до тях и поръчвам кафетата на барманката.
Едното от момчетата ме пита - Как се казва приятелката ти?
и аз: - Живка
другото момче: А ти как се казваш?
В този момент ми прищраква, че не искам да си казвам името и се опитвам да мисля бързо, но явно не ми се отдава: - Миии.. и аз съм живка.

  онея прихнаха да се смеят.., а аз.. 

Моят син доскоро беше убеден, че от мебели Арон предлагат маса с четири ГЛУПАВИ стола за ... лв. Кръстили сме рекламата "глупавата реклама"

Случката е от преди около 10 години, тъкмо бяха открили Технополис във Варна. Ходихме за електроуреди и за пръв път видях тример за нос, подаряваха го при закупуване на машинка за подстригване. Говоря аз със сестра си по телефона и докато споделям впечатления, изцепвам: "И към машинката подаряват машинка за стригане на косми в ушите" . Отсреща - мълчание. Аз решавам, че не ме е чула и повтарям. Отново мълчание. Заключих, че този път не е разбрала и поясних: "Какво, ВСИЧКИ имат косми в ушите". 

Майка ми не е българка и от време на време среща нови за нея думи, много ни развеселява. Бяхме се събрали на семейна вечеря, малко след като беше купила къща в градче недалеч от Варна. Силно развълнувана, тя обяснява колко е приятно там, какъв е дворът, разказва. Приятелят на сестра ми я попита: "А овошки има ли?" А майка ми: "Овошки няма, но има 18 плодни дръвчета" 
Покрай тази къща друг бисер: беше решила да гледа зеленчуци в градината, но се отказала от марулите и ги оскубала, защото ги е нападнала попова лъжичка.