Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ

Ти поне си се представила за Ангелина! 

Имаме много умен колега, но го няма с чуждите езици. Направил е нещо чудесно и тъй като презентацията не е на български ме изтъпанват аз да я направя пред шефовете чужденци, нашите си шефове и няколко евентуални клиента /имаше и 2-ма българи/. Колегата ме подготвя 2 дена, обяснява, казва какво иска да кажа, как да го кажа - вълнува се. Денят Х започва, сутринта закъснявам /както обикновено/ гладя, къпя се, крещя по детето, гримирам се и мажа филии за закуски и тем подобни ... Обличам огладените дрехи и О УЖАС - омалели са ми. Полата е невероятно прилепнала, а блузата опъната в гърдите. Няма време - грабвам хлапето под мишница и обмислям дали да спра с колата до училище или да хо хвърля в движение 
Презентацията минава добре. ПЛЯСКАТ МИ! Впечатлени са и го казват един през друг и някой пита как ми е името.
Обърках се, притесних се и смотолевих:
- Благодаря! О аз, не ... не аз -Тодор Богомилов! - така де исках да кажа, че заслугата е негова.
Няколко очи се спряха на напиращото ми деколте - опитващо се да накара копчетата на ризата да изхвърчат, малко смутено мълчание и смениха темата ...
 

Дорис, ако издадеш книжка с истории - твои лични или чужди, но минали през твоя поглед и пречупени през призмата на умението ти да разказваш сладко, забавно и образно, моля те да ми метнеш един екземпляр. Страхотна си!

Хахаха.  Тодор Богомилов! Ами и моето е подобно, защото се казвам Илиян, а се представих с името на колежката. На презентацията бяха двете имена и аз чета сценарии. Приключва презентацията, поглеждам с едното око сценария, с другото презентацията и се получава "Казвам се Ангелина", 2-3 секундно мълчание и смях от мен, Ангелинка (която не се разсърди, че й присвоих името) и впечатлените от презентацията. Но го обърнахме на майтап, де.

O! Извинявай Илияне! Взех те за дама, вписала по погрешка мъжки пол в акаунта си ... май сега трябва да се отчета в муньовската тема ... 

Аз днес си поръчах една спрайта с мент  (все пак ми донесоха мента със спрайт)

Не, няма проблем. Попринцип не се включвам толкова активно във всички теми, само в 2-3, но тази тема наистина ми е най-забавна от всички и нямаше как да не се присъединя, дано не преча. Включвай се тук по-активно и давай още такива интересни истории.

Чакайте аз да се включа с една история, дето трябва по- скоро да се играе, ама дано успея да я пресъздам  Това в далечните ни младини, моминските години. Моя приятелка се гаджоса с един момък, който живееше на Бъкстон, а ние лични прими в Люлин. Та звъни ми тя, че е у гаджето и вика, че ще го парти да ме вземе. Аз съгласна. Слизам пред блока в уречения час и гледам левента с мотор. Един такъв голям и мощен. Аз едно прекрасно тинейджърско създание до тоз момент никога не съм яхвала таквоз чудо, но смело го прекрачвам и здраво прегръщам през кръста момъка. Той се поотърсва от мен и ми подава шлем. Едно такова, като каска, ама не съвсем, щото не е само на главата, ами има и една част която застава пред устата. Демек само очите ти надничат през един прозорец. Тоест не точно, щото този прозорец липсваше и аз мигах на парцали през отворената дупка. Каза ми левента да вържа под брадичката двете ленти, ама аз нали съм едно прекрасно тинейджърско създание ги оставих да се веят, щото съм смела и съм се качила на мотор. И тръгнахме ние. По уличките из квартала беше добре, дори ги говорехме.................... ама елате да видите, като се качихме на околовръстното и даде газ. Като я емна тая струя шлема, леле щеше да ми литне от главата. Тая част дето е пред устата ми застана на очите и хем не виждам, хем съм си надула главата та да не хвръкне съвсем, хем ще се напишкам от страх. Разгеле спряхме на един светофар. Да, ама мен ме е срам да му кажа, че не съм вързала каишките. И какво да направя. Мислих, мислих и накрая ги захапах. Стискам здраво със зъби, шлема подскача нагоре- надолу, ама няма да излети. Само дето от време на време момъка ме пита нещо , а аз от зад само муча " Ммммммммм?" , " АААААааааааа!" "ЪхЪ". Ей, хора, пък на всичкото от горе я разказах след време и така 25 години още ми се смеят 

  Само си те представих как си ги захапала  . Ох , ох милата  , то смешно , смешно ама тогава едвали ти е било до смях !!

Направо си те представих 

Ма, читави са ни момите, кат захапят, нЕма пускане....

Отивам на автогарата в Китен, случката е от преди 3 години. Заставам на гишето и питам: "Извинете, ще ми кажете ли кога тръгва автобуса от Китен за Димитровград?
- На коя фирма?
- Юнион Ивкони (може би ще ви излъжа, вече не я помня, но тогава тези бяха много често срещани)
- За къде?
- За Димитровград.
- ОТ КОЛКО ЧАСА?
- Ами, и аз това Ви попитах..."  Същата година точно на плажа стояхме и слушам как една възрастна жена подвиква на децата си: "Деца, тези играчки ваши ли са? - Отговор няма, въпроса се задава повторно, след което децата казват, че не са техни. А жената отвръща: "Взимайте ги тогава!"

Изцепка на свекървата.....Няколко дни преди това в компанията си разказвахме следният виц :

Говорим си със свеки и тя ме убеждава колко е полезно кивито, защото аз не обичам по принцип. Изказа си тя цялата теория и най накрая завърши: Аз дори го ям с обелката, изобщо не ми пречи.
Е повярвайте ми едва се сдържах.  

  Сори за спама ,но кивито е доста полезно ,когато се яде със ОБЕЛКИТЕ 

За първи път чувам, че се ядат обелките на кивито!

Пазарувам в магазина и на касата момичето ме пита:
- Този магданоз ваш ли е ?
И аз:
- Да,чекнахте ли го ? 
То вече с това чекване на телефоните се побъркахме !