Другарки и другари, това са подбрани цитати от същата тема отпреди години. Грижливо събрани от мен в Уърд файл ме докарват редовно до неконтролируеми пристъпи на кикот, като реша да ги препрочета. Предоставям на вашето внимание (разпространявайте!), а също така - допълвайте с нови! Ще се радвам да си попълня колекцията!
п.с. който се е разпознал, да не се повтаря!
Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите
*Почиствам си телефона със спирт и казвам на колегата до мен "Така и така съм се нацапала - искаш ли да лъсна и твоя?", при което реакцията беше
*Имам една дружка, която имат в Черноморец къща, която лятото дават под наем.та преди време се настаняват там едни сърби.Единия се казвал Небойша, и тя за да запомни името си казала не бой се -Небойша и така...Излезли веднъж заедно ама тя нещо какво се омотала и му викнала ей Нестрахуйся...
*Влезнах в един магазин да видя космонавт за малката, но казах, че търся СКАФАНДЪР. Не пропуснаха да ми се насмеят.
*Та отивам значи до общината за да си регистрирам местожителството и отивам рано защото все има много хора, добре де ама вече имаше много и то предимно братята роми. И по едно време излиза охраната и казва коитоса за Георгиев от ляво, които са Петров от дясно.....
и аз се чудя сега за кои съм и го питам, а които са мустоянно пустожителство от коя страна.... и оня глупак ме пита три пъти какво и аз все повтарям......и вече се нервя къв е тоя неграмотник...по едно време се усещам, че цялата гвардия братя романи крещят в един глас към охраната."постоянно местожителство”......
*Съпругът ми беше поканил вкъщи свой колега - чернокож. Ама много чернокож! И много сремежлив. Аз в цялото си старание да съм гостоприемна се изцепвам: Е, хайде да седнем като бели хора, де...
*Шефът иска някакво тиксо, аз разтварям един шкаф и гордо заявявам - "каквото си харесаш твое е!", а той и след минута - "ами всъщност права си " 
*Казвам се Калина, ако някой е пропуснал. Баща ми нещо ми се кара, смърщен сериозен, но цар да яде букви, иска да ми каже "Слушай, Калина!" и да продължи да морализаторства, защото ми е много ядосан. И в яда си изплюва:
- Сланина.
Скандалът умря.
*Имам позната, която бърка буквите. Среща се с друга, която има някаква шапка на главата на главата и познатата ми решава да я похвали. В бързината изплюва:
-Имаш много хубава матка.
*Хваля се на една приятелка, че имам хубави зъби и че нямам една пломба в устата,но вместо това и викам"Аз нямам нито един зъб в устата."
Искам да кажа на мъжо че има много чинии за миене в мивката,но вместо това му викам"Ако знаеш колко мивки имам в чинията"
*И другия случай за който мъж ми още ме бъзика-Отиваме в един магазин за детски колички да си купя чанта за моята и продавачката ме пита каква марка е детската количка и с какви гуми е и аз и отговарям отнесено-"Моята количка е с кръгли гуми."Жената ме гледа учудено и повтаря въпроса,но аз пак и отговарям че количката ми е с кръгли гуми и тя пак Хубаво че беше мъжо с мен та ме сръга смеейки се да се усетя какви ги говоря.
*Влизам в магазина и казвам на продавачката:" Дайте ме само 5 яйца , да не взимам 10, че с тоя птичи грип..."
*Случка от времето, когато още живеехме с родителите на съпруга ми:
Прави си той някакви музикантски кабели и аз му държа кабела, а той запоява за него разни джаджи. почти не дишам, за да не помръдна в решителния момент. Да, ама не върви много гладко и той избухва и започва да крещи. Майка му се показва на вратата: "Айде сега и ти, не се ядосвай като дядо ти, когато не му става!". Следва истеричен смях и аз се изцепвам: "Давай по-бързо, че не мога повече да ти го държа" (кабела, де!)
*На рожден ден на майка ми, въоръжавам се с фотоапарата и казвам "Гушни букета да те снимам"!
*Баща ми идва на гости и аз ще го гощавам с пиле... И вместо да го питам :"Ти какво искаш? Кълка или трътка", какво ми се обърка в главата и питам: "Какво искаш? Кълка или п...ка".
*Аз сега не се сещам за някой смешен израз, но мъжът ми който е французин като дойдохме в България да живеем не знаеше и дума на български и аз все му превеждах. Та гледаме телевизия на български и аз превеждам в ефир. После той обаче превключва на една френска програма и аз слушам, слушам и по едно време нещо изключвам и започвам да му разказвам пак на френски какво са казали. Превеждам така да се каже от френски на френски. Мъжът ми ме слуша, слуша и накрая ми вика : "Абе какво правиш, защо ми повтаряш каквото говорят?" и аз го гледам недоумяващо и му казвам "Ами превеждам ти!" при което му се наложи да ми напомни че все още не е забравил френския.
*Излизайки от банята виждам, че чехлите ми не са пред вратата и мислейки, че съм ги забравила в стаята викам силно за да ме чуе мъжа ми "Абе, аз пак ли съм дошла пеша до банята бе!", а той, свикнал вече с моите глупости спокойно ми отвръща "Не, аз платих на таксито и той си тръгна".
*Обаждам се от работата на мъжа ми да му кажа, че след малко се прибирам и той да пусне пералнята, която бях предварително заредила, а той ми казва "Ми не мога сега"; "Защо бе?"; "Ами минават хора от долу и ако пусна пералнята....."
*Преди години - не бях женена още, се връщам от един купон в малките часове..... хм.... пийнала....Спирам такси, качвам се и момчето ме пита на къде да кара. Аз- квартал незнам си кой, блок номер... вход...., ет. 3, ап. 9.......а шофьора се хили и ми вика "Ама ще е удобно ли да паркирам в хола?"
*Преди известно време се ядосах много на един познат и в първия момент на езика ми беше да му кажа да си гледа работата, но от друга страна страшно ми се искаше да му тегля една.... и от устата ми изкочи "Абе, я си гледай майката!!!", след което той ме гледаше 3 минути мигайки на парцали. На мен ми стана толкова смешно, че за да не се разсмея и да не си разваля ядосаната физиономия не казах нищо а само махнах с ръка и си тръгнах
*Обажда се клиентка по телефона, обаче от дома си. Около нея джавка нещо като куче. Веднъж, два пъти, три пъти не разбирам за какво говори и най-накрая се изцепвам: Моля Ви, намалете си животното, че нищо не чувам!
*Баща ми и чичо ми са на риба и язовирчето, на което са е близо до селските гробища. Минава една баба и раздава за бог да прости, а чичо ми изцепва:
Бабо, да са живи и здрави умрелите.
*Наскоро един приятел сподели, че си е взел билет и ще пътува с една по-евтина авиокомпания до България. Отзивите от обслужването не били добри, но нямал избор. В заключение каза: "Абе, нека да излетим, пък после не е важно..." А аз без да искам го успокоих със сериозен глас: "То вие ще излетите, ама дали ще кацнете..." Горкият после се чудеше, дали да се смее, или да плаче...
*В офиса имаме дъска, на която пишем графиците на обектите. Отивам аз днес на работа и какво да видя - шефа написал:
06 март, понеделник - пОрно при д-р..........., имайки предвид монтаж на парно.
Някое от момчетата добавило: Шефе, а ние ще ходим ли?
*...с приятели сме на екскурзийка тип селски туризъм, правим си хубава разходка и се натъкваме на място, където можеш да си вземеш кон да яздиш и запътвам се аз да питам аджеба колко струва за един час? ...и какво излиза от моята уста "Извинете колко струва кон на квадратен метър" ... 
*Влизам от едната страна на подлез и отсреща на изхода виждам табела и чета "Пакет Перверзни Дюшеци", ама с гооолеми букви написано. След като се приближих невярващо се оказа "Паркет Первази Дюшеме" Уж нямам нужда от очила, ама .....
*Една вечер нещо се карахме с бащата на бебето ми, той се занимаваше с детето, а по Радио Сити бяха пуснали прочутата "Луда жаба" - "Crazy frog".
Толкова я мразех тази песен, направо не можех да я слушам....
Крахме се за моето държание, той ми обясняваше, че мога да му се налагам и аз исках да му кажа : "Бе ти кой си, че ще ми казваш какво да правя"...обаче в бързината и както бях побесняла всъщност изкрещях със всичка сила - "Брим, брам бръм,бръм." Той се обърна стреснат и ме погледна облещен...чак тогава загрях какво съм казала. Чудех се да се смея ли или да продължа скандала...но смеха надделя.
*Като студенти се приготвяме за един 8 декемви да ходим на ресторант. Бяхме сума ти колеги в 2 стаи и всеки хвърчеше и се приготвяше... Мъжа ми в банята и се бръсне, а аз се гримирам в стаята и си лафим нещо със съквартиранта. Изведнъж мъж ми излиза рязко с гръм и трясък от банята гол, с една кърпа само увит около кръста и като се засили към мене и вика "Духаааай", а аз без да мисля викам "Къдееее?" и крещим, а той се порязал От другата стая чули колегите, спукаха ме от бъзици сума ти време,чак до края преди да завършим,голям смях падна 
*Преди няколко часа си пишем по кю-то със Вини, и я питам дали днес мъжа и почива или е на работа, ама вместо това съм написала "Пламен сигурно почина днес, Данчо не
" Тя пък ми отговаря, че бил още жив, леле, че като почетох, умрях от срам.
*Е явно не само на мен ми се плете безобразно езика. Най-големия бисер беше преди 2 години на море, когато бяхме на бунгала и дядката дето ги държеше беше в бунгалото точно на пътя за кенефите и през нощта тресеше целия лагер с хъркането си. Така една вечер едни приятели дойдоха до нашто бунгало и взеха да обясняват как минали оттам и им се сторило че куче ръмжи и аз казах "Да, аз всяка вечер като отивам да пишкам го чукам" като имах предвид "чувам". Е скъсаха ме от бъзик една година как ходя по тъмна доба да чукам дядката.
*Случката е на свекърва ми от времето когато като безработна ходила на курс по компютърна грамотност. Упражнението било следното: Използване на MS Paint, за създаване на рисунка. Файлът следвало да бъде записан под описателното име "Ivan Risuva.bmp". Поради поразителната прилика на латинската буква "b" с кирилската "в", се получил следния файл "Iban risuva.bmp". Осъзнала грешката и предусещайки неудобната ситуация, която я очаква при проверка на от страна на лектора на нейната работа, решава смело да преименува файла, заменяйки издайническия "Iban" с правилното "Ivan". Поради недотам добрите и способности в областта на компютрите обаче, крайният резултат се оказал още по-сконфузният "Iban Ivan risuva.bmp"
*Пътуваме с приятели в кола, аз съм на мястото до шофьора. Стана ми топло и си свалих якето. Подавайки го на единият от приятелите на задната седалка,му казвам:
"Ще ми го сложиш ли отзад?" ...
*Преди 2-3 години живеех сама на квартира и нямаше кой да ми напомня. Та чакам на опашка в магазина и си повтарям какво да взема. Идва моя ред и аз изплювам : "100 килограма кафе Нова Бразилия" (100 грама исках да кажа..) И продавачката до ден днешен като ме види прихва да се смее
*Преди време питам любимия, защо са му толкова бели зъбите, а той сериозно ми отговаря - ами мия ги със сода каустик
*Като студенти, отиваме на море с една колежка и един колега. Колегата един такъв рус, бял-все едно русначе гледаш.
Тогава обменяха пари в почти всеки магазин - все още нямаше чейнч бюра под път и над път. Влиза той в един магазин и продавачката усмихнато го пита: "Чейнч?", а той смутено отговаря : "Не,Четка за зъби." Нарежда се той на опашка за сладолед, идва неговият ред и продавачът го пита: "Что въй хатите?", следва отговор: "Я хачу.......ъъъъъъ, не знам как да го кажа на руски!"
*Моя роднина е омъжена за негър, казва се Амаро Деало. Веднъж го среща една съседка и го пита : - Одеало, баба, как си?
*Веднъж обяснявах за сухопътните животни и се чудех що ми се хилят
*Вчера със сестра ми чакаме на опашка във Фантастико и аз и викам : Говори по-високо, защото не те виждам.
*Мое изказване от ученическите години "...Както си седях под на Елена сливата и като забръска един дъжд......." при което всички избухват в смях, а аз най-сериозно им казвам "кво се смеете бе, така си беше...."
*Закачила съм на огледалото на колата едни големи мартеници (пухкави бяло - червени топки).
Обикновено като чакам мъжът ми да ме вземе вечер с колата, вечно я пропускам и не я забелязвам, та се налага да ми звъни по телефона да се огледам, но онази вечер той спира аз се качвам и гордо му казвам "Ааа, този път те познах по топките!"
*Случката е на една приятелка. Среща тя една съученичка с бебе и я пита "Катя, ти къде се омъжи?". Момичето отсреща казва "В село.....", а приятелката ми без да се замисля "Абе къде да е - няма значение!"
*Аз и моя приятелка срещаме общ познат, много контактен човек. Говорим си разни общи приказки -зима е, потропваме в студа - и след известно време той решава да ми се представи "Румен" , аз недоумявам и "Какво!?". "Ами Румен се казвам". А още повече се блещя, след като сме водили половин часов приятелски разговор и при положение че го познавам ........... започвам да се обяснявам: "ама не ме ли позна, ние всъщност се знаем, аз съм на Наско жена му" и Румен изцепва крилатата фраза (вече той смутен): "О .... извинявай че не те познах, но никога не съм те виждал облечена"
....... познаваме се от плажа, той и съпруга ми често играят плажен волейбол, но за незапознатите едва ли е прозвучало много нормално
*Шефа ми се оплаква, че му е горещо кафето при което аз без да се замислям казвам "ми да ти духам", а той облещва ей такива очи, а аз потънах в дън земя вервайте ми.
*Веднъж с моя варненски мек диалект реших да се поизкелеферча в супермаркета като казвам каква салата искам и си повтарям "ЗелЕ с Моркови" /притеснявах се да не кажа "зелИ"/.
Идва ми реда и изцепвам "малка салата ЗелИ с морковЕ"
*Действието се развива преди 2 години. С бившия ми приятел си говорихме на 'бебчо'. И аз веднъж,чакайки го да се върне, му пиша смс със следното съдържание:
”БЕБЧО, идвай си бързо, защото много ми липсваш !!!”
Обаче, не съм разбрала как е станало, но в съобщението съм изтървала буквата 'Б' в първата думичка, и съм написала 'ЕБЧО, идвай си бързо, защото много ми липсваш!!!'
Ако знаете после какви бъзици отнесох и взе,че показа смс на цялата компания...
*Есента срещам една съседка пред асансьора, нейното дете е по голямо от моето, и гледам вози го в количка и питам "Защо сте в количката?", а тя ми отговаря "В гипс сме и за това сме с количката." , а аз отговарям "А браво, браво!" и си се качвам в асансьора и тогава се сетих какво съм казала, но вече беше късно да оправям грешката!
*На мъж ми баба му, значи, вдига телефона и на човек, който явно е объркал номера и пита "Извинете, а какъв е вашия телефон?" отговаря - "Бежов е. Защо?"
*Точно снощи се смях със сина ми, защото вечерта ме пита: "Мамо, какво ще гледам тази вечер?", че бяхме взели 2 детски филма от видеотеката, а аз чувам "какво ще ям тази вечер" и му отговарям "зелен фасул". Той най-спокойно ми отговаря "а, няма такъв филм зелен фасул", а аз решавам, че ми отказва яденето и почвам да викам, че това имам, това ще яде и да не ми проявява капризи, и то детето ме гледа учудено 5 минути, докато се изясним кой какво казал...
*Едни дядовци са на заведение и им дават мокри кърпички за ръце в квадратни опаковки.
Единия пита сервитьора: "Тия презервативи за какво ги сервирате?"
Другия го контрира: "Това не са презервативи, бе, това са захарчета."
*На Великден преди 6-7 години ме среща една приятелка и ме поздравява:
- Христос Воскресе
- Мерси подобно, казвам аз
*Много често се бъркам за кабинетите "Уши, гърло, нос". Почти винаги от устата ми излиза уши, нос, гъз. Много ме е яд, а уж всеки път внимавам как ще го кажа.
*Преди години когато още пушех, та бързам да си хвана такси и си мисля как трябва да си купя цигари. Влизам в таксито и казвам да шофъора "Едно бяло виктори", човека умря от смях, а аз
*На няколко пъти ми се е случвало да ми кажат съседи "Добър ден" а аз изтръсвам "Благодаря"
*Онзи ден се изцепих, че синът ми е станал 12 мегабайта. Имах предвид килограмите му.
*Исках да кажа на един да си Гледа работата и да престане с глупостите, а казах: Гледай си оная работа
*Веднъж предлагах на едни клиенти пилешка вратна пържола
*Колежката ми се скара с един колега /наистина много гаден/ и го нарече "простак".Оня бесен започва да крещи "К`во ми каза?" "К`о съм? К`о съм?"
А тя най-спокойно му отговаря: "Знам, че си косъм де! Недей да крещиш." И оня
*“вместо довиждане/дочуване им казвам Мерси ”
Трябва да се внимава, понякога последиците са болезнени. Сестра ми веднъж подава на сервитьорка 30лв за сметка от 24лв и вместо да каже "заповядайте", каза "благодаря" Горката, почака почака за ресто, пък си тръгнахме...
*Качвам се веднъж в автобуса ще ходя на гости на приятелка, а пък не ми се бе случвало от години, просто така се бяха стекли обстоятелствата. Качвам се и вместо да си взема билет от контрольорката, първата ми реакция бе да си кажа адреса, като че се качвам в такси, щях да умра от срам
*Ето как се смяхме с племенника ми един ден:
- Мамо, на Гошко от нашта детска му растът гъби между пръстите на краката (той чул-недочул за гъбички на краката)
Майка му стреснато:
- Какви гъби?
Той:
- Ами не знам, още не са порастнали.
*Веднъж докато се редях на опашка в магазина непрекъснато си повтарях на ум да не забравя да купа пилешки главички за котката. А като дойде моя ред се изцепих "Извинете, а котешки главички имате ли?"
Виж целия пост
п.с. който се е разпознал, да не се повтаря!
Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите
*Почиствам си телефона със спирт и казвам на колегата до мен "Така и така съм се нацапала - искаш ли да лъсна и твоя?", при което реакцията беше
*Имам една дружка, която имат в Черноморец къща, която лятото дават под наем.та преди време се настаняват там едни сърби.Единия се казвал Небойша, и тя за да запомни името си казала не бой се -Небойша и така...Излезли веднъж заедно ама тя нещо какво се омотала и му викнала ей Нестрахуйся...
*Влезнах в един магазин да видя космонавт за малката, но казах, че търся СКАФАНДЪР.
Не пропуснаха да ми се насмеят.*Та отивам значи до общината за да си регистрирам местожителството и отивам рано защото все има много хора, добре де ама вече имаше много и то предимно братята роми. И по едно време излиза охраната и казва коитоса за Георгиев от ляво, които са Петров от дясно.....
и аз се чудя сега за кои съм и го питам, а които са мустоянно пустожителство от коя страна.... и оня глупак ме пита три пъти какво и аз все повтарям......и вече се нервя къв е тоя неграмотник...по едно време се усещам, че цялата гвардия братя романи крещят в един глас към охраната."постоянно местожителство”...... *Съпругът ми беше поканил вкъщи свой колега - чернокож. Ама много чернокож! И много сремежлив. Аз в цялото си старание да съм гостоприемна се изцепвам: Е, хайде да седнем като бели хора, де...
*Шефът иска някакво тиксо, аз разтварям един шкаф и гордо заявявам - "каквото си харесаш твое е!", а той
и след минута - "ами всъщност права си " *Казвам се Калина, ако някой е пропуснал. Баща ми нещо ми се кара, смърщен сериозен, но цар да яде букви, иска да ми каже "Слушай, Калина!" и да продължи да морализаторства, защото ми е много ядосан. И в яда си изплюва:
- Сланина.
Скандалът умря.
*Имам позната, която бърка буквите. Среща се с друга, която има някаква шапка на главата на главата и познатата ми решава да я похвали. В бързината изплюва:
-Имаш много хубава матка.
*Хваля се на една приятелка, че имам хубави зъби и че нямам една пломба в устата,но вместо това и викам"Аз нямам нито един зъб в устата."
Искам да кажа на мъжо че има много чинии за миене в мивката,но вместо това му викам"Ако знаеш колко мивки имам в чинията"
*И другия случай за който мъж ми още ме бъзика-Отиваме в един магазин за детски колички да си купя чанта за моята и продавачката ме пита каква марка е детската количка и с какви гуми е и аз и отговарям отнесено-"Моята количка е с кръгли гуми."Жената ме гледа учудено и повтаря въпроса,но аз пак и отговарям че количката ми е с кръгли гуми и тя пак
Хубаво че беше мъжо с мен та ме сръга смеейки се да се усетя какви ги говоря.*Влизам в магазина и казвам на продавачката:" Дайте ме само 5 яйца , да не взимам 10, че с тоя птичи грип..."
*Случка от времето, когато още живеехме с родителите на съпруга ми:
Прави си той някакви музикантски кабели и аз му държа кабела, а той запоява за него разни джаджи. почти не дишам, за да не помръдна в решителния момент. Да, ама не върви много гладко и той избухва и започва да крещи. Майка му се показва на вратата: "Айде сега и ти, не се ядосвай като дядо ти, когато не му става!". Следва истеричен смях и аз се изцепвам: "Давай по-бързо, че не мога повече да ти го държа" (кабела, де!)
*На рожден ден на майка ми, въоръжавам се с фотоапарата и казвам "Гушни букета да те снимам"!
*Баща ми идва на гости и аз ще го гощавам с пиле... И вместо да го питам :"Ти какво искаш? Кълка или трътка", какво ми се обърка в главата и питам: "Какво искаш? Кълка или п...ка".
*Аз сега не се сещам за някой смешен израз, но мъжът ми който е французин като дойдохме в България да живеем не знаеше и дума на български и аз все му превеждах. Та гледаме телевизия на български и аз превеждам в ефир. После той обаче превключва на една френска програма и аз слушам, слушам и по едно време нещо изключвам и започвам да му разказвам пак на френски какво са казали. Превеждам така да се каже от френски на френски. Мъжът ми ме слуша, слуша и накрая ми вика : "Абе какво правиш, защо ми повтаряш каквото говорят?" и аз го гледам недоумяващо и му казвам "Ами превеждам ти!" при което му се наложи да ми напомни че все още не е забравил френския.
*Излизайки от банята виждам, че чехлите ми не са пред вратата и мислейки, че съм ги забравила в стаята викам силно за да ме чуе мъжа ми "Абе, аз пак ли съм дошла пеша до банята бе!", а той, свикнал вече с моите глупости спокойно ми отвръща "Не, аз платих на таксито и той си тръгна".
*Обаждам се от работата на мъжа ми да му кажа, че след малко се прибирам и той да пусне пералнята, която бях предварително заредила, а той ми казва "Ми не мога сега"; "Защо бе?"; "Ами минават хора от долу и ако пусна пералнята....."
*Преди години - не бях женена още, се връщам от един купон в малките часове..... хм.... пийнала....Спирам такси, качвам се и момчето ме пита на къде да кара. Аз- квартал незнам си кой, блок номер... вход...., ет. 3, ап. 9.......а шофьора се хили и ми вика "Ама ще е удобно ли да паркирам в хола?"
*Преди известно време се ядосах много на един познат и в първия момент на езика ми беше да му кажа да си гледа работата, но от друга страна страшно ми се искаше да му тегля една.... и от устата ми изкочи "Абе, я си гледай майката!!!", след което той ме гледаше 3 минути мигайки на парцали. На мен ми стана толкова смешно, че за да не се разсмея и да не си разваля ядосаната физиономия не казах нищо а само махнах с ръка и си тръгнах
*Обажда се клиентка по телефона, обаче от дома си. Около нея джавка нещо като куче. Веднъж, два пъти, три пъти не разбирам за какво говори и най-накрая се изцепвам: Моля Ви, намалете си животното, че нищо не чувам!
*Баща ми и чичо ми са на риба и язовирчето, на което са е близо до селските гробища. Минава една баба и раздава за бог да прости, а чичо ми изцепва:
Бабо, да са живи и здрави умрелите.
*Наскоро един приятел сподели, че си е взел билет и ще пътува с една по-евтина авиокомпания до България. Отзивите от обслужването не били добри, но нямал избор. В заключение каза: "Абе, нека да излетим, пък после не е важно..." А аз без да искам го успокоих със сериозен глас: "То вие ще излетите, ама дали ще кацнете..." Горкият после се чудеше, дали да се смее, или да плаче...
*В офиса имаме дъска, на която пишем графиците на обектите. Отивам аз днес на работа и какво да видя - шефа написал:
06 март, понеделник - пОрно при д-р..........., имайки предвид монтаж на парно.
Някое от момчетата добавило: Шефе, а ние ще ходим ли?
*...с приятели сме на екскурзийка тип селски туризъм, правим си хубава разходка и се натъкваме на място, където можеш да си вземеш кон да яздиш и запътвам се аз да питам аджеба колко струва за един час? ...и какво излиза от моята уста "Извинете колко струва кон на квадратен метър" ...
*Влизам от едната страна на подлез и отсреща на изхода виждам табела и чета "Пакет Перверзни Дюшеци", ама с гооолеми букви написано. След като се приближих невярващо се оказа "Паркет Первази Дюшеме"
Уж нямам нужда от очила, ама .....*Една вечер нещо се карахме с бащата на бебето ми, той се занимаваше с детето, а по Радио Сити бяха пуснали прочутата "Луда жаба" - "Crazy frog".
Толкова я мразех тази песен, направо не можех да я слушам....
Крахме се за моето държание, той ми обясняваше, че мога да му се налагам и аз исках да му кажа : "Бе ти кой си, че ще ми казваш какво да правя"...обаче в бързината и както бях побесняла всъщност изкрещях със всичка сила - "Брим, брам бръм,бръм." Той се обърна стреснат и ме погледна облещен...чак тогава загрях какво съм казала. Чудех се да се смея ли или да продължа скандала...но смеха надделя.
*Като студенти се приготвяме за един 8 декемви да ходим на ресторант. Бяхме сума ти колеги в 2 стаи и всеки хвърчеше и се приготвяше... Мъжа ми в банята и се бръсне, а аз се гримирам в стаята и си лафим нещо със съквартиранта. Изведнъж мъж ми излиза рязко с гръм и трясък от банята гол, с една кърпа само увит около кръста и като се засили към мене и вика "Духаааай", а аз без да мисля викам "Къдееее?" и крещим, а той се порязал
От другата стая чули колегите, спукаха ме от бъзици сума ти време,чак до края преди да завършим,голям смях падна *Преди няколко часа си пишем по кю-то със Вини, и я питам дали днес мъжа и почива или е на работа, ама вместо това съм написала "Пламен сигурно почина днес, Данчо не
" Тя пък ми отговаря, че бил още жив, леле, че като почетох, умрях от срам. *Е явно не само на мен ми се плете безобразно езика. Най-големия бисер беше преди 2 години на море, когато бяхме на бунгала и дядката дето ги държеше беше в бунгалото точно на пътя за кенефите и през нощта тресеше целия лагер с хъркането си. Така една вечер едни приятели дойдоха до нашто бунгало и взеха да обясняват как минали оттам и им се сторило че куче ръмжи и аз казах "Да, аз всяка вечер като отивам да пишкам го чукам" като имах предвид "чувам". Е скъсаха ме от бъзик една година как ходя по тъмна доба да чукам дядката.
*Случката е на свекърва ми от времето когато като безработна ходила на курс по компютърна грамотност. Упражнението било следното: Използване на MS Paint, за създаване на рисунка. Файлът следвало да бъде записан под описателното име "Ivan Risuva.bmp". Поради поразителната прилика на латинската буква "b" с кирилската "в", се получил следния файл "Iban risuva.bmp". Осъзнала грешката и предусещайки неудобната ситуация, която я очаква при проверка на от страна на лектора на нейната работа, решава смело да преименува файла, заменяйки издайническия "Iban" с правилното "Ivan". Поради недотам добрите и способности в областта на компютрите обаче, крайният резултат се оказал още по-сконфузният "Iban Ivan risuva.bmp"
*Пътуваме с приятели в кола, аз съм на мястото до шофьора. Стана ми топло и си свалих якето. Подавайки го на единият от приятелите на задната седалка,му казвам:
"Ще ми го сложиш ли отзад?" ...
*Преди 2-3 години живеех сама на квартира и нямаше кой да ми напомня. Та чакам на опашка в магазина и си повтарям какво да взема. Идва моя ред и аз изплювам : "100 килограма кафе Нова Бразилия" (100 грама исках да кажа..) И продавачката до ден днешен като ме види прихва да се смее
*Преди време питам любимия, защо са му толкова бели зъбите, а той сериозно ми отговаря - ами мия ги със сода каустик
*Като студенти, отиваме на море с една колежка и един колега. Колегата един такъв рус, бял-все едно русначе гледаш.
Тогава обменяха пари в почти всеки магазин - все още нямаше чейнч бюра под път и над път. Влиза той в един магазин и продавачката усмихнато го пита: "Чейнч?", а той смутено отговаря : "Не,Четка за зъби." Нарежда се той на опашка за сладолед, идва неговият ред и продавачът го пита: "Что въй хатите?", следва отговор: "Я хачу.......ъъъъъъ, не знам как да го кажа на руски!" *Моя роднина е омъжена за негър, казва се Амаро Деало. Веднъж го среща една съседка и го пита : - Одеало, баба, как си?
*Веднъж обяснявах за сухопътните животни и се чудех що ми се хилят
*Вчера със сестра ми чакаме на опашка във Фантастико и аз и викам : Говори по-високо, защото не те виждам.
*Мое изказване от ученическите години "...Както си седях под на Елена сливата и като забръска един дъжд......." при което всички избухват в смях, а аз най-сериозно им казвам "кво се смеете бе, така си беше...."
*Закачила съм на огледалото на колата едни големи мартеници (пухкави бяло - червени топки).
Обикновено като чакам мъжът ми да ме вземе вечер с колата, вечно я пропускам и не я забелязвам, та се налага да ми звъни по телефона да се огледам, но онази вечер той спира аз се качвам и гордо му казвам "Ааа, този път те познах по топките!"
*Случката е на една приятелка. Среща тя една съученичка с бебе и я пита "Катя, ти къде се омъжи?". Момичето отсреща казва "В село.....", а приятелката ми без да се замисля "Абе къде да е - няма значение!"
*Аз и моя приятелка срещаме общ познат, много контактен човек. Говорим си разни общи приказки -зима е, потропваме в студа - и след известно време той решава да ми се представи "Румен"
, аз недоумявам и "Какво!?". "Ами Румен се казвам". А още повече се блещя, след като сме водили половин часов приятелски разговор и при положение че го познавам ........... започвам да се обяснявам: "ама не ме ли позна, ние всъщност се знаем, аз съм на Наско жена му" и Румен изцепва крилатата фраза (вече той смутен): "О .... извинявай че не те познах, но никога не съм те виждал облечена" ....... познаваме се от плажа, той и съпруга ми често играят плажен волейбол, но за незапознатите едва ли е прозвучало много нормално
*Шефа ми се оплаква, че му е горещо кафето при което аз без да се замислям казвам "ми да ти духам", а той облещва ей такива очи
, а аз потънах в дън земя вервайте ми.*Веднъж с моя варненски мек диалект реших да се поизкелеферча в супермаркета като казвам каква салата искам и си повтарям "ЗелЕ с Моркови" /притеснявах се да не кажа "зелИ"/.
Идва ми реда и изцепвам "малка салата ЗелИ с морковЕ"
*Действието се развива преди 2 години. С бившия ми приятел си говорихме на 'бебчо'. И аз веднъж,чакайки го да се върне, му пиша смс със следното съдържание:
”БЕБЧО, идвай си бързо, защото много ми липсваш !!!”
Обаче, не съм разбрала как е станало, но в съобщението съм изтървала буквата 'Б' в първата думичка, и съм написала 'ЕБЧО, идвай си бързо, защото много ми липсваш!!!'
Ако знаете после какви бъзици отнесох
и взе,че показа смс на цялата компания...*Есента срещам една съседка пред асансьора, нейното дете е по голямо от моето, и гледам вози го в количка и питам "Защо сте в количката?", а тя ми отговаря "В гипс сме и за това сме с количката." , а аз отговарям "А браво, браво!" и си се качвам в асансьора и тогава се сетих какво съм казала, но вече беше късно да оправям грешката!
*На мъж ми баба му, значи, вдига телефона и на човек, който явно е объркал номера и пита "Извинете, а какъв е вашия телефон?" отговаря - "Бежов е. Защо?"
*Точно снощи се смях със сина ми, защото вечерта ме пита: "Мамо, какво ще гледам тази вечер?", че бяхме взели 2 детски филма от видеотеката, а аз чувам "какво ще ям тази вечер" и му отговарям "зелен фасул". Той най-спокойно ми отговаря "а, няма такъв филм зелен фасул", а аз решавам, че ми отказва яденето и почвам да викам, че това имам, това ще яде и да не ми проявява капризи, и то детето ме гледа учудено 5 минути, докато се изясним кой какво казал...
*Едни дядовци са на заведение и им дават мокри кърпички за ръце в квадратни опаковки.
Единия пита сервитьора: "Тия презервативи за какво ги сервирате?"
Другия го контрира: "Това не са презервативи, бе, това са захарчета."
*На Великден преди 6-7 години ме среща една приятелка и ме поздравява:
- Христос Воскресе
- Мерси подобно, казвам аз
*Много често се бъркам за кабинетите "Уши, гърло, нос". Почти винаги от устата ми излиза уши, нос, гъз. Много ме е яд, а уж всеки път внимавам как ще го кажа.
*Преди години когато още пушех, та бързам да си хвана такси и си мисля как трябва да си купя цигари. Влизам в таксито и казвам да шофъора "Едно бяло виктори", човека умря от смях, а аз
*На няколко пъти ми се е случвало да ми кажат съседи "Добър ден" а аз изтръсвам "Благодаря"
*Онзи ден се изцепих, че синът ми е станал 12 мегабайта. Имах предвид килограмите му.
*Исках да кажа на един да си Гледа работата и да престане с глупостите, а казах: Гледай си оная работа
*Веднъж предлагах на едни клиенти пилешка вратна пържола
*Колежката ми се скара с един колега /наистина много гаден/ и го нарече "простак".Оня бесен започва да крещи "К`во ми каза?" "К`о съм? К`о съм?"
А тя най-спокойно му отговаря: "Знам, че си косъм де! Недей да крещиш." И оня
*“вместо довиждане/дочуване им казвам Мерси
”Трябва да се внимава, понякога последиците са болезнени. Сестра ми веднъж подава на сервитьорка 30лв за сметка от 24лв и вместо да каже "заповядайте", каза "благодаря"
Горката, почака почака за ресто, пък си тръгнахме...*Качвам се веднъж в автобуса ще ходя на гости на приятелка, а пък не ми се бе случвало от години, просто така се бяха стекли обстоятелствата. Качвам се и вместо да си взема билет от контрольорката, първата ми реакция бе да си кажа адреса, като че се качвам в такси, щях да умра от срам
*Ето как се смяхме с племенника ми един ден:
- Мамо, на Гошко от нашта детска му растът гъби между пръстите на краката (той чул-недочул за гъбички на краката)
Майка му стреснато:
- Какви гъби?
Той:
- Ами не знам, още не са порастнали.
*Веднъж докато се редях на опашка в магазина непрекъснато си повтарях на ум да не забравя да купа пилешки главички за котката. А като дойде моя ред се изцепих "Извинете, а котешки главички имате ли?"
