Тайната на дългия и щастлив брак

Да, това е по-Фройд (макар че при факт-чек не излиза да е казано никъде)
Но ако допуснем, че е негов, няма нищо общо с превода горе

Дала съм ти линк към книгата от която е изваден. Тезата му в нея отговаря на преведения цитат.

Лайкнах и аха да благодаря и видях това с тезата.

 Ако имаш пред вид тази теза Истинският герой е този, който се изправя срещу родителският авторитет и го побеждава. З. Фройд

НЕ, няма общо с Фройд. В коректния цитат е да се изправиш срещу бащата. То е част от процеса на преминаване през Едиповия комплекс.

Родителски авторитет - е друго/тук говорим за баща;
Победа над родителския авторитет - няма и не се търси;
"Герой" -  и при Юнг/Фройд (и тук-там Адлер) не се чете в днешния смисъл на победител, а като роля.

Така че, преведения цитат не подкрепя никаква фройдистка теза.

Аз и моя мъж сме заедно от Март 2007 година.
Женени сме от Септември 2008 година.
Тази година навършва ме 19 години заедно и 18 години женени.
Имаме момченце което е на 5 години.
Винаги заедно и какво ли не сме преживели.
И трудни моменти и много хубави моменти.
За мен е важното, че сме си голяма подкрепа един на друг и, че преди всичко любовта ни е огромна .

Не мисля, че има една единствена и приложима при всички "тайна".
Хората сме много различни, и динамиката във всяка връзка също е различна. Имам пред очите си връзки на по 30-40 години, в които аз не бих стояла и 3 дни, но на хората явно си им харесва, и стоят защото искат, а не поради някаква финансова, жилищна или други изгоди.

Например крясъците и бурните "италиански" скандали. Имам органическа непоносимост към всяко повишаване на глас. И ако някой ми се развика, дори и да няма обиди, самото повишаване на тон, ми действа отблъскващо. И не мога да си представя да се карам с някого, и след два часа да си легна до него и да се гушнем. Но познавам много семейства, които си викат безобразно, но както се казва - бързо се палят, бързо им минава, и все едно нищо не е било. Въпрос на темперамент, явно. За мен не е ОК.

И много други неща не са съвместими с личната ми представа за щастие и дълголетие на връзката, но не пречат на другите хора в техните връзки.

Като започне някой да обяснява, че знае "тайната" и да дава общовалидни съвети - независимо дали става въпрос за брак, за родителство, за приятелство, и подобни - винаги подхождам със съмнение. Дългия и щастлив брак е път, и всеки си го извървява с партньора си. Колкото повече "критерии" и очаквания - толкова по-зле.

Не знам дали има тайна или не. Важно е 'след пеперудите в стомаха' двойката да има еднаква визия за бъдещето. Ако стремежите на двамата са в една посока, ако не им липсва уважение един към друг и имат общи цели се получават нещата. Разбира се, че любовта е на първо място. Аз все още се радвам на мъжа ми като се видим след работа вкъщи, той на мен също. Скоро правим 24 години заедно.
Моментът с изгодите и зависимостите не го разбирам. Няма шанс нещо такова да ме задържи при някой, ако я няма любовта.

Ей страшни сте, ей!
При мен тази публикация на Фройд е стара, вероятно не е точен превода, а по смисъл разбран от преводача.
Но както и да е ...
Идеята ми беше, че родитеският авторитет, казвам го един път като дете и втори път като родител е наистина огромен темел в съзнанието на човек.
Когато почина баща ми, лека му пръст, в периода на най-тежкото ми скърбене, ММ ми каза нещо, което помня и до днес - част от ужаса, страха и мъката да загубим родителите си е, че ние вече сме отгоре, няма вече никой над нас.
Намирам го за много вярно.
През цялото ми родителство и брак, трябва да навигирам нещата сама, защото нямам нито баба, нито дядо, нито баща, а майка ми не е напълно способна да оказва винаги нужната помощ. Това чувство, че всичко е в твоите ръце на моменти е много плашешто и страшно и ти се иска пак като дете някой друг да ти каже нещо мъдро и силно, за да продължиш в дадени моменти. А като тези хора вече ги няма спомените за тях те държат над водата.
Но в други случаи се радвам, защото мога по-обективно да видя техните родителски грешки и да се опитам да не ги повтарям / въпреки, че отвърте ми идва/.
Колкото до тайната - според мен тайна на щастието има - ето примерно BernardaM. не ужасява от темпераментните хора и техните ярки скендъли, но те обикновенно завършват с още по-ярък секс. Двойките постоянно са в процес на горене, избухване, пак горене, после топло огнище и прочие. Все се върти около огъня.
Както една по-хладна, спокойна, уравновесенна двойка трудно ще разбере този постоянен вулкан и прилежащата му лава.
Идеята ми е, че тайна има - може би, това са онези късметлии, които са получили милостта на Провидението - наистина са срещнали истинската любов, когато дядо ми почина и баба бързо след него, майка ми каза - няма как, те никога не са се делили / 65 години брак/ и накрая просто са се превърнали в един човек - замислих се, превръщаме ли се ние с ММ в един човек?
Може би това е тайната.

Това с повтарянето на модела винаги има два варианта- да не се пребориш и да се вкараш в същата динамика или да осъзнаеш какво не искаш да повториш и да не го.
Определено, като дете живяло в токсично семейство, вечни скандали, обвинения, майка, която ме ползваше за кошче за душевни отпадъци и като цяло липса на детство, знаех, че не искам това никога повече. Излязох от вкъщи на 20 г и никога не съм имала дори гадже, което напомня на родителите ми.

След месец - 30 съвместни години

 Тайната - обичаме се, като от време на време даже и се харесваме, а с годините започнахме и да се понасяме.

Не знам какви са тези три години и кой ги е мерил, броил и усреднил, та да каже как е при всички хора.

За мен тайната е: да имат много добра съвместимост в секса (това е на първо място според мен), да продължават да се харесват и обичат, да се забавляват заедно и да могат да си отработват конфликтите.
Имам дългогодишен брак и при нас всяко от тези неща е налице. Късмет е, защото насила хубост не става. Да се бориш за любовта ми иде малко пехливански и неприложимо.

Очевидно от някаква (напреднала) възраст нататък сексът отпада, но до тогава в двойката ще има толкова голяма спойка и дълбока обич, че това ще е без значение.

Честно това за компромисите -не го разбирам.
Има ли компромис ,значи ще дойде и друг по-значим и така.
Това кому е необходимо.
Никакви компромиси-само партньорство и разбирателство.

Ако няма взаимни компромиси, тоест и двамата са егоисти, връзката се разпада.

И аз не съм по компромисите. Въобще не вярвам, че са извор на щастие. Компромис можеш да направиш с това какво ще вечеряш днес и къде ще празнувате НГ. Но за сериозните неща по-скоро не работи.

Всеки компромис носи капка недоволство. А капка по капка - вир И накрая - бента се скъсва, и става наводнение Уж ей така от никъде

Не съм привърженик на компромисите, и не мисля, че скрепяват каквото и да било. А и от наблюденията, които имам - някак все така се получава, че единият прави компромиси, а другият не чак толкова.
Привърженик съм на разговорите и достигането на такова решение, което може да е съвсем трето спрямо изходните две, но да удовлетворява и двете страни по равно.
Това за малки и средни въпроси. За големите (брой деца, местоживеене, кариерно развитие, методи за възпитание, финансова политика на семейството) - съгласие трябва да има от самото начало, и да няма нищо скрито-покрито, или "той (или тя) ще си промени мнението впоследствие" .

Не мисля,че компромис е равно на егоист.
Компромис е нещо ,с което по принцип не си съгласен,ама от мен да мине и после е предпоставка за лавина от меко казано недоразумения.