Компромиси или граници, които са допустими (или пък не) в един дългогодишен брак

  • 6 023
  • 184
# 135
На някои хора /няма да уточнявам пола/, в критическата им влизат някои бръмбари в главата и никакви приказки не могат да ги изкарат от там. Бръмбари - в смисъл, че ще правят определени неща по определен начин, в работата или в свободното време, като въобще не им пука как това се отразява върху семейството.
Уж не са зависимости и не е насилие, ама....
Виж целия пост
# 136
Обикновено най-големите караници стават за дреболии. Въпросът е да се задържат в прилични граници вербално и времево.
Съгласна.
Пък нека ми се чудят, защо от ден едно на връзката си казвам какво няма да търпя.
Спорове, повишаване на тон и разговори с по остър и сериозен такъв всеки е имал. Едва ли има двойка която никога не е имала пререкания.
Крясъци тропане, тряскане по маси грозни обиди и заплахи , което съм виждала да се случва дори на публични места и в компания и което сякаш за тези хора които го правят е нормално, не бих допуснала, независимо дали става въпрос за дреболия или за нещо по сериозно. Като границите са поставени още в началото, докато сте само във връзка е много по лесно да кажеш край, ако се нарушават, поне според мен.
Няма да се разведа за "една риза", но и няма да допусна повторна такава драма..
Виж целия пост
# 137
Реакцията много зависи от толкова много неща. От семейни динамики, предистории, натоварване, изисквания, опасности за хората - като болести и други екзистенциални, уюастниците, участието им, отношенията и респекта помежду им ...
Виж целия пост
# 138
Реакцията много зависи от толкова много неща. От семейни динамики, предистории, натоварване, изисквания, опасности за хората - като болести и други екзистенциални, уюастниците, участието
Така е, затова имам собствено правило. Ако видя, че нещата ще ескалират, независимо с кого споря, просто казвам, че ще продължим когато се успокоим и приключвам, ако искат да ми се сърдят, но ставам и напускам "бойното поле" или затварям телефона, ако е телефонен разговора. Когато се успокоят нещата, тогава говорим пак.
Не оставям недовършени разговори и напрежение да се трупа.
Така са ме научили от малка и много добре действа при мен.
Виж целия пост
# 139
Ами така се прави. Но не всеки има този ресурс и в критичен момент няма време да го изгради бързо. За голямо съжаление. И всички правим грешки и градим ресурс постфактум. Понякога за някои неща е късно.
Виж целия пост
# 140
Реакцията много зависи от толкова много неща. От семейни динамики, предистории, натоварване, изисквания, опасности за хората - като болести и други екзистенциални, уюастниците, участието
Така е, затова имам собствено правило. Ако видя, че нещата ще ескалират, независимо с кого споря, просто казвам, че ще продължим когато се успокоим и приключвам, ако искат да ми се сърдят, но ставам и напускам "бойното поле" или затварям телефона, ако е телефонен разговора. Когато се успокоят нещата, тогава говорим пак.
Не оставям недовършени разговори и напрежение да се трупа.
Така са ме научили от малка и много добре действа при мен.


Отличен съвет, който баба ми, светла й памет, преди години ми даде и никога няма да забравя.
Виж целия пост
# 141
Ами така се прави. Но не всеки има този ресурс и в критичен момент няма време да го изгради бързо. За голямо съжаление. И всички правим грешки и градим ресурс постфактум. Понякога за някои неща е късно.
Естествено. И аз не съм безгрешна, няма такива хора, а ако случайно има, не искам да ги срещам Grinning
Пиша само за собствените си възприятия и поведение, при коментираните ситуации.
Виж целия пост
# 142
По случая с ризата:
Не знам - на мен моите вещи също са ми ценни.
От друга страна - аз като съм се грижила за вещите на другите, със същото внимание, както за свои, па не съм прокопсала.
В случая с ризата - разбрах, че става въпрос за момиче на 21. Защо тя трябва да има ангажимент към ризата на младия мъж - не става ясно. Той какви ангажименти е имал към нея - пак не стана ясно.
Имали са прясна връзка, а не дългогодишен брак - много правилно е постъпила като си е тръгнала.
Аз, овцата (в по-младата ми версия), щях да се разрева, да се извиня, да помоля за опрощение, да се ангажирам още повече в обгрижването на господина и в същото време еднолично да се боря по въпросите с моето си развитие. Впоследствие честотата на скандалите щеше да се увеличи поради занижено уважение към мен, това щеше да доведе до прогресивно недобро отношение към мен, липса на щастие и........в крайна сметка пак щях да си тръгна, но загубила ценно време и натрупала множество комплекси, обида и травми.
Нема нужда.
Постъпила е правилно.
Виж целия пост
# 143
То и аз в момента се уча да се спирам. В последните години покрай развода ми имах доста грозни скандали и някак ми е останала тази динамика програмирана в главата и сега работя, за да се препрограмирам.
Въобще - когато видя, че другият полага усилия да промени поведението си, съм склонна да направя компромис, в смисъл да изчакам и да видя дали нещата ще се подобрят.
Виж целия пост
# 144
Според мен, случая с ризата - по-скоро не е повода, а я е стреснала неговата ярост и честно казано я е уплашила. Мъжката агресия често пъти плаши жените на инстиктивно ниво и те чисто и просто бягат - както е направила авторката. Мъжете това го знаят много добре и отработват и крият агресията си, особено към жени, които искат да имат и да впечетлят.
ММ за всичките години само три пъти е агресирал, не към мен, наистина в екстремни ситуации, но с такава агресия, че до ден днешен ме втриса като си спомня. Мъжете в цялостен агресивен формат са много ужасни и е нормално жена поставена в подобна ситуация мигновенно да се изпари. Просто инстикта и за самосъхранение е сработил на мига.
Виж целия пост
# 145
Чуби, много добро обобщение. В тоя подфорум нещо не ми сработват лайковете.
Виж целия пост
# 146
Аз за пръв път чувам риза да избелее за един ден, защото е прибрана в 19:20, вместо в 10:00ч. Честно.
Сега, ако избухването му е за пръв път може и да не си събера багажа, но, че ще спра да му говоря за известно време, докато не ми се извини е сигурно. Но пък, ако това му е поведението по принцип няма да чакам  и на 2-рия, 3тия път ще му кажа "чао".
И въобще каквото и да е е ок да крещиш по половинката си, еле пък за риза на простора.
Виж целия пост
# 147
Аз за пръв път чувам риза да избелее за един ден, защото е прибрана в 19:20, вместо в 10:00ч. Честно.
Сега, ако избухването му е за пръв път може и да не си събера багажа, но, че ще спра да му говоря за известно време, докато не ми се извини е сигурно. Но пък, ако това му е поведението по принцип няма да чакам  и на 2-рия, 3тия път ще му кажа "чао".
И въобще каквото и да е е ок да крещиш по половинката си, еле пък за риза на простора.

Не, трябва с дни да вече слънцето, че чака избелее частично на нагряваната страна. Иначе черното си избеляват спирането повечето материи, особено евтините.

Т и аз не разбрах защо сам не се е грижил за ценната си риза. Това ми е в графата да направя нещо, без да искам, на чужд дреха, която ме карат да гладя. След като не съм платена услуга, всеки пълнолетен собственик на дрехите, които гладя, си носи сам рисковете за подобно решение и улеснение.
Виж целия пост
# 148
Аз отдавна съм разбрала че "да не му говоря" не е решение за нищо Simple Smile
И голяма работа.. той си е излял каквото е имал, заслужено или не, а пък ти дори ще го оставиш на спокойствие Simple Smile

Ризата ,да, на 35 градуса и доста часове директно слънце остава светъл ръб доста бързо.
Виж целия пост
# 149
Аз отдавна съм разбрала че "да не му говоря" не е решение за нищо Simple Smile
И голяма работа.. той си е излял каквото е имал, заслужено или не, а пък ти дори ще го оставиш на спокойствие Simple Smile

Ризата ,да, на 35 градуса и доста часове директно слънце остава светъл ръб доста бързо.

Е, колко доста часове, от изгрев до залез не може да избелее. Ти ли я изпратя и простря тази риза, някакъв ангажимент към нейното добруване беше ли поела, или проблемът е, че не пушиш и не си се сетила да излезеш на терасата специално, за да инспектира прането.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия