Компромиси или граници, които са допустими (или пък не) в един дългогодишен брак

Неща, с които не бих могла да направя компромис:

1. Физическо насилие. За радост, не ми се е случвало. Не знам дали емоциите ми няма да се опитват да ме разубеждават, но тук разумът надделява - има ли веднъж, простиш ли го, ще има и пак. Насилието е недопустимо. Задължително трябва да се сложи край.
2. Изневяра. Тук е обратното - може би разумът ще ми говори, че не си заслужава да се разваля връзката, но емоционално няма да мога да продължа такава връзка. За мен това е край на любовта, на доверието, на топлите чувства и доброто отношение. Настаняват се обида, недоверие, несигурност, омраза. Всичко хубаво се изпарява и в такава връзка просто не виждам как мога да продължа.
3. Липса на секс. За мен сексът е основен израз на любовта и близостта ми с любимия. Без секс следва разпад на чувствата. Такава връзка не може да издържи във времето.
4. Децата. Вече не ми е актуално, но съм искала деца, съответно не ми е било вариант да съм с мъж, който не иска.
5. Отношението. За мен лошото отношение задължително скапва връзката, понякога бързо, понякога бавно. Дълготраен компромис с него е невъзможен.

Като не умеете сарказма и ви се налага да пояснявате, че сте го използвали, поне не се морете.

На англ. ползват компромис и deal breaker за поставяне на граници, но аз не се сещам за добър български вариант.

И аз това казвам. Но това се отнася за мен. Хората си живеят цял.живот така.

За мен недопустимо е изневярата, обидите, вербална и физическа агресия, наркомания, хазарт, алкохолизъм.
За всеки други проблеми, трудности човек ще направи компромис със себе си да запази брака си щастлив.
Стига човека отсреща да не го е огорчил с неща друго толкова дълбоко, че да не е поправимо вече.

Още един глас против липсата на секс. Чувала съм, че съществуват такива семейства, но това напрежение избива нанякъде.
И финансово неразбирателство. Примерно единият да си харчи както си иска, да крие приходи или разходи.

За мен това, което описваш, не е въпрос на компромис, а на базова норма в една здрава връзка.
Да няма насилие, обиди, лъжи и изневери не са условия по договаряне, а основа и нещо напълно нормално за хора с добро психично здраве

Компромисът според мен е нещо друго – това са разминавания във вижданията, в навиците, в начина, по който реагираме в определени ситуации. Там двама души търсят общ вариант, който е удобен и за двамата.

КьТака си го обяснявам, че компромис не означава да преглътнеш собствените си граници или нужди, за да запазиш връзката. Това вече е отказ от себе си.

Допустими компромиси много, то ако тръгнем да изреждаме. Как си пие кафето, как спи, кога става, колко се включва в отглеждането на децата, домакинстването....

Единственото нещо, което мисля че би ме накарало на момента да си хвана багажа без да го мисля е физическо и/или емоционално насилие.
Неща като секса, периоди на неразбирателство или различни гледни точки за нещо конкретно, пътуване по работа.. за мен са неща които трябва да се говорят.
Винаги съм се чудила, ако в прекрасно семейство в прекрасни отношения, милоглед, деца, и прочее, след 15-20г заедно, единият стане сексуално нефункционален, хората трябва да се разделят ли?

Компромис не бих направила, както писа съфорумката с имане/липса на дете, собствено имущество и липса на финансова култура.
Патологии като насилие, зависимости изобщо не броя.
Сексът колко е смотан зависи и от двамата, на мен тази точка не ми е сред критериите.

Eli...... : Да, препоръчително е

Роки е права. Допустимите реално са много и обичайно са дребни.
Моят съпруг харесва техно музика, аз слушам от тежко нагоре, та чак нетърпимо за много хора. Когато слушаме музика заедно, пускаме неща, които харесват и на двамата - джаз, грегориански песнопения и подобни.
Той понякога пие енергийни напитки конкретна марка, когато е много натоварен със задачи. На мен само от миризмата ми се повдига. Компромисно той пие само извън къщи, за да не ми е гадно. Слиза в кантората и там изпива едно кенче, но не и около мен.
Той обожава да си отвори кофичка с кисело мляко и да яде директно с лъжицата. Това мен ме побърква, затова всеки си има своя кофичка на различен рафт в хладилника.
Аз много обичам да ръфам цяла ябълка, което пък го дразни него. Ръфам, когато го няма, а за двамата режа в чинийка.
Когато се загаджихме едно време, аз не обичах да ходя на море, т.е. на плаж, иначе обичам морето. Почнах да плажуване заради него, защото той пък почна да ходи с мен по горите. Сега по цяло лято живея на морето и изкарвам деня на плажа, а той винаги е готов за поход или пикник в гората.
Съпругът на сестра ми пуши по 2-3 цигари на ден, а тя не обича дима (остатъчната миризма не я дразни).
Даже в момента го гледам как се е увил с шал, шапка и ръкавици на студа и пуши пред блока.
За мен това даже не са компромиси, а съобразяване с човека, който си избрал за свой спътник в живота.

Т.е. ако получиш инсулт и сексът стане невъзможен, жена ти трябва да те напусне?

Тя ще си намери любовник, вероятно.

От двамата аз съм човекът, който повече се изморява и който е по-нетърпелив, затова, за съжаление, се налага той да прави компромиси с това. Защото аз не мога да направя компромис от рода - в планината да вървя по-бързо, отколкото ми е по силите.

Иначе не мисля, че ми се налага да правя аз компромиси, защото с времето сме превъртели почти всички ситуации, разбрали сме се кога какво и успяваме лесно да постигнем съгласие. Но в миналото съм претендирала за някои неща, даже доста настоятелно, защото сме преценявали различно някои ситуации. Например той иска да ходи да помага на някого, а аз искам да ходим някъде семейно - такъв избор е труден за човек, който е щедър по душа, имам предвид него.

Червена линия за мене е насилието - физическо и вербално, даже не мога да си го представя, понеже / да пази Бог/ никога не ми се е случвало.
Червена линия за мене е пасивната агресия също - да се опитва някой да ти вмени комплекси, да се опитва с тъпи, евтини манипулации, да се опитва по всякакъв начин да те принизи, като изгубиш почва под краката си. На такива вече съм попадала и директно съм ги рязала.
Червена линия е изневярата. Физическата и менталната - да лежи с мене ама да си фантазира за друга дори, без дори да му е вързала - другата. Такъв, само 1 случай имам и тогава също последва раздяла.

Компромис е всичко свързано с нашите навици - кои обича море, кои планина, кои да пие вино, другият пък вода и прочие. Това подлежи на преговори и взаимно разбирателство. Винаги и аз нещо отстъпвам, като виждам в другия желание да се нагоди към мои навици.
Това е нещо в стил - исках диаманти ама получих рубини, примерно.
Та това е.

Сега това пък със секса направо ме убива!
Айде - недай си Боже - моя нещо да се разболее - ами никога пък няма да си оставя мъжа за такова нещо! Ще впрегна всички сили да му помогна да се оправи, излекува, да се върне ритъма в леглото, айде да не е като в началото, но на ниво да сме доволни и двамата. От сутрин до вечер ще му казвам, че той е най-най-най мъжа на тая планета!
Аз като ме оперираха от жлъчка, като бях пост-оперативна след раждането и като не бях функционална по времето на бебешкото зъбовадене въпреки тоталното замиране тогава на секса, на ръце ме е носил и с всичко е помагал. На вещица приличах и все си ми казваше - няма по-красива от тебе. Ми как да не се стараеш, като после премине вълната от лошо?
Брака не случайно се казва - в добро и зло, в болест и здраве !

Имаше една рап песен -мисля, че добре описва ситуацията -
Той е човека, който ще застане зад мене, когато свърши шоуто и угаснат светлините.
Винаги съм в неговият фокус и е зад гърба ми, когато дойдат черни дните.